Решение по дело №48/2020 на Районен съд - Силистра

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 146

 

гр. Силистра, 07.08.2020 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Силистренски  районен  съд,  наказателна колегия, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН  СТОЯНОВ

 

при секретаря Милена Лекова, като разгледа докладваното от районния съдия  административно-наказателно дело  №48  по  описа  на съда  за  две  хиляди  и двадесета година,  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

 

Жалбоподателя,  Б.С., гражданин на Република Турция, роден на *** година, чрез процесуалния си представител, моли съда да отмени Наказателно постановление №39-0000015/10.01.2020 год. на Началник ОО“АА“ гр.С, с което са му наложени административни наказания по вид глоба съответно в размер на 300 лева и 1500 лева за нарушение на изискванията на  АЕТR ДВ 28 от 1995 година, относно времето за управление и почивка. Твърди, че същото е незаконосъобразно, тъй като Наказващия орган не е описал точно нарушението, нито къде е извършено, както и е посочил за нарушени разпоредби, които не кореспондират със случая.

Ответникът по жалбата счита, че Наказателното постановление е законосъобразно и моли съда да го потвърди.

Силистренски районен съд, като прецени доводите на страните и провери данните по делото, при за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

 

         На жалбоподателя е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение и в последствие в предвидения срок е било издадено и обжалваното наказателно постановление. При обжалването по съдебен ред, в тежест на административно-наказващия орган е да докаже извършването на нарушението от страна на жалбоподателя, а за процедурата по установяването на нарушението и налагането на наказанието съдът следи служебно. От събраните доказателства се установи, че на 10.01.2020 година жалбоподателя управлявал товарен автомобил по маршрута от Република Турция към Руска Федерация. По път I-7  на километър 10+793м. е бил спрян за проверка от свидетелите П. и Й.. При нея било установено, че управлявания от жалбоподателя автомобил е оборудван с дигитален тахограф. От картата на водача свидетлите установили, че на 23.12.2019 година след четири часа и половина непрекъснато управление жалбоподателя не е направил задължителна почивка от 45 минути. Също така установили, че 06.01.2020 година не е ползвал дневна почивка най малко от девет часа. За тези деяния свидетеля П. съставил акта за установяване на административни нарушения. Същата фактическа обстановка е била установена и от Наказващия орган и е послужила за формиране на извода му, че деянията представляват административни нарушения и е наложил административни наказания за всяко едно от тях. Тази фактическа обстановка бе установена и от съда и се подкрепя от всички събрани в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства/свидетелски показания, разпечатка от карата на водача, и заповеди/.

         Тези изводи на Наказващия орган изцяло се споделят от настоящия съдебен състав.

         Не стоят така обаче нещата в производството по установяването на нарушението и налагането на наказанието.

         Както бе изяснено по-горе, акта за установяване на нарушението е бил съставен на 10.01.2020 година. На същата дата е било издадено и обжалваното Наказателно постановление. Постъпвайки по-този начин, Наказващия орган е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е лишил жалбоподателя от правото му да подаде възражения срещу съставения акт в тридневен срок, с което е нарушил правото му на защита, право гарантирано от разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

         При съставянето на акта е допуснато и нарушение на разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, тъй като не е посочено мястото на извършването на нарушението. В настоящия случай това е особено важно, тъй като от мястото на извършването на нарушението ще се определи компетентния орган да състави акта, компетентния Наказващ орган, както и съдът пред който подлежи на обжалване издаденото Наказателно постановление. От мястото на извършване на нарушението ще се определи и националния орган, компетентен да установи нарушението. Също така ще се определи и кой закон следва да бъде приложен. От разпита на актосъставителя стана ясно, че не са били събрани никакви доказателства за това на територията на коя държава се е намирал жалбоподателя на посочените дати, когато е констатирано не спазване на правилата за време на почивка. Такива данни вече не могат да се съберат и от съда. При това положение има вероятност жалбоподателя да е извършил нарушенията на друга държавна, където актосъставителя няма компетентност да съставя актове и Закона за автомобилните превози е неприложим. Това, че актосъставителя има право да изисква информация за последните двадесет и осем дни за работата на водача, не означава, че за всяко констатирано нарушение на  правилата през този период, той има право да съставя актове за установяване на нарушение. Това може да стане само за нарушенията извършени на територията на Република България, защото до там се простира неговата компетентност и до там действат санкционните норми на Закона за автомобилните превози. Приемайки обратното, контролните органи са превишили компетентността си, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното Наказателно постановление.

        

 

         Предвид изложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, Силистренския районен съд,

Р  Е  Ш  И:

 

Отменя Наказателно постановление №39-0000015/10.01.2020 год. на Началник ОО“АА“ гр.С.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд гр.С в четиринадесет дневен срок от съобщението.

 

 

                                                            Районен съдия:

                                                                                     /Стоян Стоянов/