Р Е Ш Е Н И Е
№ 260017
гр. Елена, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд в публичното заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: Пейо Приходков
при
секретаря Йорданка Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 118
по описа за
Иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 4**, ал. 1 от ГПК – иск за съществуване на вземане.
Постъпила е искова молба от „Ф. И.“
ЕАД гр. София, представлявано от Л. К. Д., чрез юрисконсулт Т. К. К., против С.Ш.К.
*** същата се твърди, че ищецът предявява иск за установяване на вземането си
против ответника, което възлиза на 564.61 лв. – главница, сумата 246.91 лв. –
договорна лихва за периода от 01.04.20** г. до 08.07.20** г., сумата 206.99 лв.
– лихва за забава за периода от 02.04.20** г. до 11.10.2018 г., и сумата 112.92
лв. – такси за периода от 01.04.20** г. до 08.07.20** г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. Предявената претенция произтича от следните
обстоятелства: Ответникът сключил със „С. К.“ ООД Договор за паричен заем №
17889/19.03.20** г., с което между страните възникнала облигационна връзка,
регулирана в посочения договор и общите условия към него. Основното задължение
на дружеството било да предостави парична сума в размер на 600.00 лв., като с
полагане на подписа си ответникът удостоверил получаването на сумата в брой. Последният
се задължил да я върне на 16 седмични погасителни вноски, включващи главница и
добавка, съставляваща печалбата на заемодателя съгласно общите условия по
договора за заем и посочени в погасителния план от договора. Длъжникът обаче
преустановил обслужването на заема, като падежът на първата непогасена вноска
настъпила на 01.04.20** г. В този случай се дължало обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до датата на подаване на заявлението в
съда. На 08.07.20** г. настъпил падежът на цялото задължение, с което станал
изискуем целият неизплатен остатък от заема. На 22.06.2016 г. между „С. К.“ ООД
и ищецът „Ф. И.“ ЕАД бил сключен договор за покупко-продажба на вземания
(цесия), по силата на който и на основание чл. 99, ал. 2 от ЗЗД титуляр на
вземането по договора за паричен заем станал ищецът. В изпълнение на
задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „С. К.“ ООД упълномощил ищеца да
уведоми длъжника за прехвърляне на вземането. Изпратено било писмено
уведомление чрез „Български пощи“ ЕАД, но пратката се върнала в цялост
неполучена. Поради неизпълнение от страна на ответника на договорните му
задължения, ищецът, в качеството си на цесионер по
договора за заем, предявил претенцията си по съдебен ред като подал заявление
по чл. 410 от ГПК. Образувано било ЧГрД № 431/2018 г.
по описа на Районен съд – Елена и била издадена заповед за изпълнение, препис
от която бил връчен чрез залепване по силата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съдът
указвал на ищеца, че може да предявени установителен иск за вземането си.
Същият счита, че изложеното по-горе обуславя интереса и легитимацията му да
подаде иск за установяване на вземането си.
Ищецът моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено, че към датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда С.Ш.К. му дължи сумата 564.61 лв. – главница, сумата
246.91 лв. – договорна лихва за периода от 01.04.20** г. до 08.07.20** г.,
сумата 206.99 лв. – лихва за забава за периода от 02.04.20** г. до 11.10.2018
г., и сумата 112.92 лв. – такси за периода от 01.04.20** г. до 08.07.20** г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
до окончателно й изплащане. Претендира направените разноски по делото, както и
тези направени в заповедното производство, а именно: 25.00 лв. – държавна такса
и 50.00 лв. – юрисконсутско възнаграждение.
С допълнителна молба ищецът е уточни
първоначалната такава, а именно: Предоставеното финансиране на ответника е в
размер на 600.00 лв. и представлява главница по договор за заем. Уговорено било
възнаграждение под формата на договорна възнаградителна лихва в размер на 3,**
% месечен лихвен процент. Страните се уговорили предоставеният кредит да бъде
върнат на 16 седмични вноски, всяка с падеж сряда на съответната седмица, като
първата вноска била с падеж 25.03.20** г., а последната с падеж 08.07.20** г.
Размерът на седмичната погасителна вноска възлизал на 40.00 лв. Ищецът заявява,
че не се позовава на обявена предсрочна изискуемост на вземането, тъй като към
датата на подаване на заявлението срокът на договорът бил изтекъл. Ответникът направил
плащания по договора за кредит в общ размер на 55.00 лв., с които били погасени
35.39 лв. – главница и 4.61 лв. – договорна възнаградителна лихва,
представляващи месечна погасителна вноска № 1 с падеж на 25.03.20** г., както и
сумата 14.16 лв., представляваща начислени неустойки за периода от 19.03.20**
г. до 25.03.20** г. Ответникът изпаднал в забава на 26.03.20** г., като от тази
дата за кредиторът възникнало правото да начислява лихва за забава. Същата била
начислена и претендирана за периода от 02.04.20** г.
до 11.10.2018 г. – датата на подаване на заявлението. Ищецът заявява, че
оттегля претенцията си за заплащане на сумата 112.92 лв., представляващи такси
по договора за заем за периода от 01.04.20** г. до 08.07.20** г., като в
останалите части за главница, договорна възнаградителна лихва и лихва за забава
поддържа исковата молба.
С допълнителна молба ищецът е уточнил
първоначалната такава като е посочил, че уговореното възнаграждение по процесния договор за паричен заем е под формата на
договорна възнаградителна лихва в размер на 3.34 % месечен лихвен процент.
Ответникът направил плащания по договора за кредит в общ размер на 55.00 лв., с
които са погасени 35.39 лв. – главница и 4.61 лв. – договорна възнаградителна
лихва, представляващи месечна погасителна вноска № 1 с падеж на 25.03.20** г.,
както и сумата 14.16 лв. начислени неустойки за периода от 19.03.20** г. до
25.03.20** г. и 0.84 лв. начислени неустойки за периода от 25.03.20** г. до
01.04.20** г.
Във визирания едномесечен срок е
постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника С.Ш.К. чрез
назначения особен представител адв. М.С.А. от ВТАК. В същия се взема следното
становище: Предявеният иск е допустим, т.е. предявен е от надлежна страна, при
спазена прецедурна легитимация и редовна искова
молба. Особеният представител на ответника заявява, че няма връзка с последния
и основателността на предявения иск следва да се прецени с оглед представените от ищеца писмени доказателства.
От анализа на същите може да се направи извод, че предявеният иск е вероятно и
частично основателен. Възразява срещу претендираната
в исковата молба сума от 264.91 лв., представляваща договорна лихва за периода
от 01.04.20** г. до 08.07.20** г. Счита, че е погасена по давност. Възразява и
срещу претендираната в исковата молба лихва за забава
за част от заявения период, а именно от 02.04.20** г. до 11.10.20** г. Счита,
че същата е погасена по давност.
С определение от **.06.2020 г. по гр.
д. № 118/2019 г. по описа на Районен съд – Елена на осн. чл. 232 от ГПК е
прекратено производството по същото в частта, касаеща сумата 112.92 лв.,
представляваща такси за периода от 01.04.20** г. до 08.07.20** г.
В съдебно заседание ищецът „Ф. И.“ ЕАД
не се явява. Същият депозира писмена молба, от която е видно, че поддържа
предявените искове.
В съдебно заседание ответникът не се
явява. Същият се представлява от назначения особен представител адв. М.С.А. от
ВТАК, която поддържа подадения отговор на исковата молба.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Видно от приложеното ЧГрД № 431/2018 г. по описа на Районен съд – Елена в полза
на ищеца по настоящото дело „Ф. И.“ ЕАД гр. София, представлявано от Л. К. Д.,
като кредитор, против ответника С.Ш.К. ***, като длъжник, е издадена Заповед № 386/14.12.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Присъдена е сумата 564.61
лв., представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем № 17889/19.03.20**
г., сумата 246.91 лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.04.20**
г. до 08.07.20** г., сумата 206.99 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 02.04.20** г. до 11.10.2018 г., сумата 112.92 лв., представляваща
такси за периода от 01.04.20** г. до 08.07.20** г., ведно със законната лихва
върху главницата от 564.61 лв., считано от 29.10.2018 г. до окончателното й
изплащане, както и направените разноски по делото – сумата 25.00 лв.,
представляваща държавна такса и сумата 50.00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение. На ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК е връчена
Заповед № 386/14.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. С разпореждане от 07.03.2019 г. е постановено да се изпрати съобщение по
чл. 4**, ал. 1, т. 2 от ГПК на „Ф. И.“ ЕАД гр. София, в което да му се укаже,
че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок,
считано от получаване на съобщението. Заявителят по ЧГрД
№ 431/2018 г. на Районен съд – Елена е депозирал искова молба в срока по чл. 4**,
ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
По делото са представени и приети като
доказателства и Договор за
паричен заем № 17889/19.03.20** г., погасителен план към Договор за паричен
заем № 17889/19.03.20** г., молба за заем № 026295/18.03.20** г., Договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 22.06.2016 г., Приложение № 1 към Договор за
прехвърляне на вземания между „Ф.“ ЕАД и „С. К.“ ООД от 22.06.2016 г.,
пълномощно от 4.07.2016 г., потвърждение за сключена цесия на осн. чл. 99, ал.
3 от ЗЗД, уведомление за извършено прехвърляне на вземания, уведомление за
защита на личните данни на осн. чл. 14 от Регламент № 2016/679 на ЕС, справка
от Търговския регистър от 14.05.2019 г.
По делото е изслушано заключение,
изготвено от вещото лице Т.Г.Б. по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. Видно от последното е, че ищецът
„Ф. И.“ ЕАД е създал счетоводна информация, която отразява състоянието по процесния заем, отпуснат с договор за паричен заем №
17889/19.03.20** г. и цедиран с договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 22.06.2016 г. и приложение № 1. Вещото лице
е посочило, че „С. К.“ ООД е организирал счетоводна информация, която отразява
цялостното движение на процесния заем, отпуснат с договор
за паричен заем № 17889 към искане № SF026295/19.03.20** г. със заемополучател
С.Ш.К.; създадената счетоводна информация за процесния
заем позволява да се извършва последваща проверка и контрол. В заключението е
отразено, че с положения личен подпис от ответника С.Ш.К. по процесния договор за паричен заем № 17889/19.03.20** г.,
лицето е удостоверило, че надлежно е получило заемната сума в размер на 600.00
лв., съгл. параметрите, посочени в чл. 3 от договора. Вещото лице е посочило,
че ответникът С.Ш.К. е извършил само едно плащане по договора за паричен заем №
17889/19.03.20** г. в размер на 55.00 лв., като с него е покрита първата
седмична вноска с падеж 25.03.20** г. в размер на 54.16 лв. и частично по
задължението с падежна дата 01.04.20** г. в размер на 0.84 лв. В заключението е
отразено, че общо задължението по договора за паричен заем № 17889/19.03.20**
г. към искане № SF026295/19.03.20**
г., установено като задължение към 08.07.20** г. (датата на последната седмична
погасителна вноска), към 29.10.2018 г. (датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение) и текущо към датата на изготвяне на
заключението 23.11.2020 г. е в размер на 924.44 лв., в т.ч.: главница – 564.61
лв., възнаградителна лихва – 35.35 лв. (изчислена за периода от 02.04.20** г.
до 08.07.20** г.), неустойка за обезщетение – 211.56 лв. (изчислена за периода
от 02.04.20** г. до 08.07.20** г.), и такса – 112.92 лв. (таксата от 112.92 лв.
е приспадната от размер на иска от ищеца с молба вх. № 2214/25.06.2019 г.,
където последният е заявил, че оттегля иска си за сумата 112.92 лв.,
представляваща такси по договора за заем, изчислени за периода от 01.04.20** г.
до 08.07.20** г.).
По делото е изслушано допълнително
заключение, изготвено от вещото лице Т.Г.Б. по назначената съдебно-счетоводна
експертиза. Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. Видно от
последното е, че общо задължението по договора за паричен заем № 17889/19.03.20**
г. към искане № SF026295/19.03.20**
г., установено като задължение към 08.07.20** г. (датата на последната седмична
погасителна вноска), към 29.10.2018 г. (датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение) и текущо към датата на изготвяне на
заключението 23.11.2020 г. е в размер по пера, както следва: главница – 564.61
лв., възнаградителна лихва – 35.35 лв. (изчислена за периода от 02.04.20** г.
до 08.07.20** г.), неустойка за обезщетение – 211.56 лв. (изчислена за периода
от 02.04.20** г. до 08.07.20** г.), такса – 112.92 лв., обезщетение за забава,
изчислено при база: просрочени погасителни вноски е в размер на 279.59 лв. (изчислена
за периода от 02.04.20** г. до 11.10.2018 г.); просрочени главници е в размер на
194.43 лв. (изчислена за периода от 02.04.20** г. до 11.10.2018 г.). Вещото лице
е посочило, че таксата от 112.92 лв. е приспадната от размер на иска от ищеца с
молба вх. № 2214/25.06.2019 г., където последният е заявил, че оттегля иска си
за сумата 112.92 лв., представляваща такси по договора за заем, изчислени за
периода от 01.04.20** г. до 08.07.20** г.
При така установената по-горе
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че предмет на разглеждане
в настоящото производство е положителна установителна
претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 4**, ал. 1 от ГПК.
Съгласно чл. **4, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В случая,
предявявайки положителен установителен иск, ищецът следва да установи, при
условия на пълно и главно доказване съществуването на фактите, които са
породили вземането му към длъжника, а длъжникът – възраженията си срещу
вземането. Т.е. ищецът следва да установи при условията на пълно главно
доказване следните правопораждащи факти, а именно: че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани
със съществуването на облигационно правоотношение по повод процесния
договор за паричен заем № 17889/19.03.20** г., настъпване изискуемостта на
паричното задължение на последния, изпълнение на задължението на ищеца по
конкретното правоотношение. Ответната страна следва да установи факта на
заплащане на дължимите месечни вноски в уговорените срокове.
Относими по
делото са материалноправните разпоредби на чл. 79,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД.
По делото е представен договор за паричен
заем № 17889/19.03.20** г., сключен между „С. К.“ ООД гр. София и ответника С.Ш.К.,
установяващ наличието на соченото облигационно правоотношение между тях. Установи
се също, видно от процесния договор и заключението и
допълнителното заключение на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, чиито констатации не са оспорени, че първият е изпълнил
задължението си по него и е предоставил на последния уговорената сума от 600.00
лв. срещу задължението за лихва, вкл. обезщетение за забава. Установи се и, както бе отразено по-горе, че
ответникът С.Ш.К. е преустановил обслужването на кредита, считано от 01.04.20**
г., на която дата не е заплатил на кредитора в пълен размер дължимата вноска.
Вземането по заема, наред с редица други, е прехвърлено на ищеца „Ф. И.“ ЕАД гр.
София с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 22.06.2016 г. и
приложение № 1/22.06.2016 г. към него. Налице е и потвърждение за сключената
цесия на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Цедентът е
оторизирал цесионера да отправи до длъжниците по
прехвърлените вземания уведомление за станалата цесия. Такива са изпратени до
ответника, но не са му връчени, тъй като не е намерен на адреса му в с. Г. Н.С.,
ул. „В. К.“ № **. Уведомленията до длъжника, ведно с исковата молба с
приложенията, молбата и молбата с приложението, са му връчени чрез особения
представител адв. М.С.А. от ВТАК.
По безспорен начин по делото е
установен договорът по исковата молба – заем по см. на чл. 240 и сл. от ЗЗД с
предмет главница по исковата сума, уговорка за лихви и обезщетение за забава. В
качеството си на заемодател, „С. К.“ ООД гр. София е предал на ответника сумата
от 600.00 лв. С това точно по смисъла на чл. 63 от ЗЗД е изпълнил договорното
си задължение и се явява изправна страна по договора. В качеството си на заемател, ответникът е приел въпросната сума, но като не я
е върнал и не е заплатил дължимите лихви и обезщетение за забава, е в
неизпълнение на основното си договорно задължение по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД по
причина, за която отговаря. В този смисъл налице са предпоставките за
ангажиране на гражданската му отговорност по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства
се установи, че размерът на задължението за главница е 564.61 лв. и същата не е
заплатена от ответника на ищеца (не е заплатена и на предишния кредитор). В
тази насока е заключението и допълнителното заключение на вещото лице Т.Г.Б. по
изслушаната ССЕ. Ето защо в посочената част предявеният иск следва да се уважи,
като се присъди претендираната сума за главница от 564.61
лв.
От събраните по делото доказателства
се установи, че размерът на сумата, представляваща договорна (възнаградителна) лихва
за периода от 01.04.20** г. (а по заключение и допълнително заключение на ССЕ –
от 02.04.20** г.) до 08.07.20** г., е 35.35 лв. Същата не е заплатена от
ответника на ищеца (не е заплатена и на предишния кредитор). В тази насока е
заключението и допълнителното заключение на вещото лице Т.Г.Б. по изслушаната ССЕ.
Съдът намира, че иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 4**, ал. 1 от ГПК в частта, касаеща претендираната с исковата молба сума от 246.91 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 01.04.20** г. до 08.07.20** г., следва
да се отхвърли. Съображенията за това са следните:
Видно от заключението и допълнителното
заключение вещото лице Т.Г.Б. по изслушаната ССЕ е, че размерът на сумата,
представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 01.04.20** г. (а
по заключение и допълнително заключение на ССЕ – от 02.04.20** г.) до 08.07.20**
г., е 35.35 лв. За посочената сума от 35.35 лв. иска за лихви е погасен по
давност на осн. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба задълженията
за лихва се погасяват с изтичане на кратката тригодишна давност. По въпроса за
приложението на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, е създадена многобройна съдебна
практика на ВКС, включваща се в тази по чл. 280, ал. 1 ГПК и със задължителен
характер: решение № 97/06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г., решение №
72/30.04.2009 г. по т. д. № 475/2008 г., решение № 175/28.10.2010 г. по т. д. №
54/2010 г. и др., съгласно която, с оглед периодичността на задължението за
лихви, когато искът е предявен след повече от 3 години от началната дата, от
която е възникнало вземането за лихви, искът за лихви на осн. чл. 111, б. „в”
от ЗЗД, е погасен по давност за минал до исковата молба период от три години. В
настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано
на 29.10.2018 г. С оглед
възражението за давност от страна на ответника и датата на предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 29.10.2018 г., искът за изтекла
договорна (възнаградителна) лихва е погасен по давност за времето от 01.04.20**
г. до 29.10.20** г.
В останалата част искът за договорна
лихва за периода от 01.04.20** г. до 08.07.20** г. за разликата от 35.35 лв. до
претендирания размер от 246.91 лв., т.е. за сумата 211.56 лв. е неоснователен и
недоказан.
От събраните по делото доказателства
се установи, че размерът на сумата, представляваща лихва за забава за периода
от 02.04.20** г. до 11.10.2018 г., е 194.43 лв. Същата не е заплатена от
ответника на ищеца (не е заплатена и на предишния кредитор). В тази насока е
заключението и допълнителното заключение на вещото лице Т.Г.Б. по изслушаната
ССЕ. Посоченият иск следва да се уважи частично, като се присъди само сумата от
171.94 лв., представляваща лихва за забава за периода от 12.10.20** г. до 11.10.2018
г.
Съдът намира, че иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 4**, ал. 1 от ГПК в частта, касаеща лихва
за забава за разлика от уважения размер от 171.94 лв. до претендирания с
исковата молба размер от 206.99 лв., т.е. за сумата 35.05 лв. следва да се
отхвърли. Съображенията за това са следните:
Видно от заключението и допълнителното
заключение вещото лице Т.Г.Б. по изслушаната ССЕ е, че размерът на сумата,
представляваща лихва за забава за периода от 02.04.20** г. до 11.10.2018 г., е 194.43
лв. От посочената сума за сумата от 22.49 лв. за периода от 02.04.20** г. до 11.10.20**
г. (изчислена от съда чрез Calculator.bg) иска за лихви е погасен по давност на осн. чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба задълженията за лихва се погасяват с
изтичане на кратката тригодишна давност. По въпроса за приложението на чл. 111,
б. „в” от ЗЗД, е създадена многобройна съдебна практика на ВКС, включваща се в
тази по чл. 280, ал. 1 ГПК и със задължителен характер: решение № 97/06.07.2009
г. по т. д. № 745/2008 г., решение № 72/30.04.2009 г. по т. д. № 475/2008 г.,
решение № 175/28.10.2010 г. по т. д. № 54/2010 г. и др., съгласно която, с
оглед периодичността на задължението за лихви, когато искът е предявен след
повече от 3 години от началната дата, от която е възникнало вземането за лихви,
искът за лихви на осн. чл. 111, б. „в” от ЗЗД, е погасен по давност за минал до
исковата молба период от три години. В настоящия случай заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е депозирано на 29.10.2018 г. С оглед възражението за
давност от страна на ответника за периода от 02.04.20** г. до 11.10.20** г. и
датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
29.10.2018 г., искът за изтекла лихва за забава е погасен по давност за сумата
от 22.49 лв. за периода (времето) от 02.04.20** г. до 11.10.20** г.
В останалата част искът за лихва за
забава за периода от 02.04.20** г. до 11.10.2018 г. за сумата 12.56 лв. е неоснователен
и недоказан.
По отношение на обусловената искова
претенция за законната лихва върху дължимата главница, считано от подаване на
заявлението до окончателното й изплащане съдът намира, че същата е основателна
и доказана. Поради основателността на обуславящата искова претенция за
главницата и обусловената е основателна и доказана. Налице е възникнало парично
задължение, чието изпълнение е забавено. Законната лихва се дължи, считано от
подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК в съда – 29.10.2018 г. до
окончателното изплащане на главницата.
С оглед изложеното предявеният иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 4**, ал. 1 от ГПК се явява отчасти
основателен и доказан. Следва да се приеме за установено по отношение на
ответника, че вземането на ищеца съществува, а именно ответникът С.Ш.К. ***
дължи на ищеца „Ф. И.“ ЕАД гр. София сумата 564.61 лв. – главница, представляваща дължима по договор за паричен
заем № 17889/19.03.20** г., сумата 171.94 лв., представляваща лихва за забава
за периода от 12.10.20** г. до 11.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 564.61 лева, считано от 29.10.2018 г. до окончателното й
изплащане, по Заповед № 386/14.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГрД № 431/2018 г. по
описа на Районен съд – Елена.
Предявеният иск с правно основание чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 4**, ал. 1 от ГПК за приемане за установено по
отношение на ответника С.Ш.К. ***, че дължи на ищеца „Ф. И.“ ЕАД гр. София сумата
246.91 лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.04.20** г. до
08.07.20** г., по ЧГрД № 431/2018 г. по описа на
Районен съд – Елена, по което е издадена Заповед № 386/14.12.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, от която сума за сумата 35.35
лв. следва да се отхвърли като погасен по давност, а за сумата 211.56 лв.
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Предявеният иск с правно основание чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 4**, ал. 1 от ГПК за приемане за установено по
отношение на ответника С.Ш.К. ***, че дължи на ищеца „Ф. И.“ ЕАД гр. София сумата
за разликата от 171.94 лв. до претендираните 206.99
лв., т.е. 35.05 лв., представляваща лихва забава за периода от 02.04.20** г. до
11.10.2018 г., по ЧГрД № 431/2018 г. по описа на
Районен съд – Елена, по което е издадена Заповед № 386/14.12.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, от която сума за сумата 22.49
лв. следва да се отхвърли като погасен по давност, а за сумата 12.56 лв. следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и с оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски, които да се
заплатят от ответника съразмерно с уважената част от иска, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 48.82 лв., представляваща направените разноски в заповедното
производство по ЧГрД № 431/2018 г. по описа на
Районен съд – Елена.
Следва да се отхвърли искането на
ищеца да бъде осъден ответника да му заплати направените разноски по ЧГрД № 431/2018 г. по описа на Районен съд – Елена за
разликата от 48.82 лв. до претендирания размер от 75.00 лв., като
неоснователно.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 380.83 лв., представляваща направените разноски в
исковото производство по гр. д. № 118/2019 г. по описа на Районен съд – Елена.
Следва да се отхвърли искането на
ищеца да бъде осъден ответника да му заплати направените разноски по гр. д. № 118/2019
г. по описа на Районен съд – Елена за разликата от 380.83 лв. до претендирания
размер от 585.00 лв., като неоснователно.
Водим от изложените съображения,
Районният съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено по отношение на С.Ш.К.
с ЕГН ********** ***, че дължи на „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С. ****, район „Л.“, ул. „Х. И.“ № **, представлявано
от Л. К. Д., сумата 564.61 лв. (петстотин шестдесет и четири лева и 61
стотинки) – главница, представляваща
дължима по договор за паричен заем № 17889/19.03.20** г., сумата 171.94 лв.
(сто седемдесет и един лева и 94 стотинки), представляваща лихва за забава за
периода от 12.10.20** г. до 11.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 564.61 лв., считано от 29.10.2018 г. до окончателното й изплащане,
по Заповед № 386/14.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, издадена по ЧГрД № 431/2018 г. по описа на
Районен съд – Елена.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 4**, ал. 1 от ГПК, предявен от „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С. ****, район „Л.“, ул. „Х. И.“ № **, представлявано
от Л. К. Д., против С.Ш.К. с ЕГН ********** ***, за приемане за установено по
отношение на С.Ш.К. с ЕГН ********** ***, че дължи на „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С. ****, район „Л.“, ул. „Х. И.“ № **, представлявано
от Л. К. Д., сумата 246.91 лв., представляваща договорна лихва за периода от
01.04.20** г. до 08.07.20** г., по Заповед № 386/14.12.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГрД
№ 431/2018 г. по описа на Районен съд – Елена, от която сума за сумата 35.35
лв., като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ, а за сумата 211.56 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 4**, ал. 1 от ГПК, предявен от „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С. ****, район „Л.“, ул. „Х. И.“ № **, представлявано
от Л. К. Д., против С.Ш.К. с ЕГН ********** ***, за приемане за установено по
отношение на С.Ш.К. с ЕГН ********** ***, че дължи на „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С. ****, район „Л.“, ул. „Х. И.“ № **, представлявано
от Л. К. Д., сумата за разликата от 171.94 лв. до претендираните
206.99 лв., т.е. 35.05 лв., представляваща лихва забава за периода от 02.04.20**
г. до 11.10.2018 г., по Заповед № 386/14.12.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГрД №
431/2018 г. по описа на Районен съд – Елена, от която сума за сумата 22.49 лв.,
като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ, а за сумата 12.56 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.Ш.К. с ЕГН ********** *** да
заплати на „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.
****, район „Л.“, ул. „Х. И.“ № **, представлявано от Л. К. Д., сумата 48.82 лв.
(четиридесет и осем лева и 82 стотинки), представляваща направените разноски в
заповедното производство по ЧГрД № 431/2018 г. по
описа на Районен съд – Елена, като ОТХВЪРЛЯ искането на „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С. ****, район „Л.“, ул. „Х. И.“ № **, представлявано
от Л. К. Д., да бъде осъден С.Ш.К. с ЕГН ********** *** да му заплати сумата,
представляваща направени разноски в заповедното производство по ЧГрД № 431/2018 г. по описа на Районен съд – Елена за
разликата от 48.82 лв. до претендирания размер от 75.00 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА С.Ш.К. с ЕГН ********** *** да
заплати на „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.
****, район „Л.“, ул. „Х. И.“ № **, представлявано от Л. К. Д., сумата 380.83 лв.
(триста и осемдесет лева и 83 стотинки), представляваща направените разноски в
исковото производство по гр. д. № 118/2019 г. по описа на Районен съд – Елена,
като ОТХВЪРЛЯ искането на „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С. ****, район „Л.“, ул. „Х. И.“ № **, представлявано от Л. К.
Д., да бъде осъден С.Ш.К. с ЕГН ********** *** да му заплати сумата,
представляваща направени разноски в исковото производство по гр. д. № 118/2019 г.
по описа на Районен съд – Елена за разликата от 380.83 лв. до претендирания
размер от 585.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: