РЕШЕНИЕ
№ 3803
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20251110210953 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран жалба от М. Д. Д. с адрес: ххх, с
ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 25 – 4332 – 016555,
издадено на 11.07.2025г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“
СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба
в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление с твърдението, че вина за
възникналото ПТП има другия участник. В заключение се иска от съда да го
отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят М. Д. - редовно призован, се
явява лично като поддържа жалбаат си и моли същата да бъде уважена.
Административно наказващият орган – Началник група в СДВР, отдел
,,Пътна Полиция“ СДВР – редовно призован, не се явява. ПРедставлява се от
упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата като се иска от съда да
остави същата без уважение и се потвърди наказателното постановление.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
При извършена служебна проверка съдът намира, че жалбата е
подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След анализа на събраните по делото гласни иписмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 17.06.2025г., около 22:10ч., в град София, по бул.,,Акад.Иван Евст. Гешов“,
с посока на движение от бул.,,Цар Борис III“ към ул.,,Гюешево“
жалбоподателят М. Д. управлявал лек автомобил ххх, като след кръстовището
с ул. ,,Охридско езеро“ и при маневра преминаване в съседна дясна лента, не
пропуснал и реализирал ПТП с извършилия същата маневра от дясната му
страна лек автомобил ххх, управляван от свидетелката ххх. На място
пристигнали служители в сектор ,,Пътна Полиция“ към СДВР
мл.автоконтрольор ххх. Била съставена скица от свидетеля хх и попълнени
декларации от двама участници в ПТП. Също така бил съставен АУАН на
водача на БМВ – то в лицето на жалбоподателя М. Д., който му бил връчен
лично и подписан от него без възражения. Въз основа на акта било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като обективна и
подкрепена от събраните по делото доказателства. Видно от показанията на
свидетелите ххх е, че двамата не са били непосредствени очевидци на
възникналото ПТП, а са го посетили впоследствие. Въз основа на
декларациите и обясненията на двамата участници в произшествието,
полицейските служители придобили представа относно механизма на
възникване на произшествието, което обусловило и последващото съставяне
на АУАН на жалбоподателя ххх.. В подкрепа на техните впечатления са
показанията на другия участник в ПТП в лицето на ххх. В разпита си пред
съда свидетелката заявява, че вече се е движила в пътното платно, а не се е
престроявала в лентата, когато жалбоподателят я е ударил отстрани с
управлявания от него лек автомобил. Съдът кредитира показанията на
тримата свидетели като еднопосочни, логични и непротиворечиви. Същите
намират опора в приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства и в частност изготвената скица на ПТП и попълнените
2
декларации от двамата участници в него. Всички доказателства с
категоричност опровергават тезата на жалбоподателя за изцяло виновно или
съпричастно поведение от страна на свидетелката ххх във връзка с
извършеното произшествие. Жалбоподателят е бил длъжен да съобрази
движението на нейния автомобил, който вече е бил в лентата за движение и е
имал видимост към него.
При извършена служебна проверка по съставяне на АУАН и издаване на НП
съдът не констатира наличие на допуснати нарушения на процесуалните
правила. И двата акта съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, извършеното нарушение е описано ясно, точно и конкретно, като
е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация. При
съставяне на двата акта са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН. В случая не е налице несъответствие между отразените факти и правна
квалификация, обуславящи наличие на съществено процесуално нарушение.
С оглед на така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните по делото доказателства съдът приема, че със своето поведение
жалбоподателят М. Д. Д. е извършил административно нарушение по чл.25,
ал.2 от ЗДвП.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез действие. По делото са налице безспорни доказателства, че
жалбоподателят е бил ,,водач“ по смисъла на & 6 т.25 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, като по време на управляваното от него моторно
превозно средство – лек автомобил, не е пропуснал движещото се в същата
лента от дясната му страна МПС катое реализирал ПТП с материални щети.
( В този смисъл е и Решение № 24236 от 14.07.2025г. по а.д.№ 5020/ 2025г. по
описа на АССГ).
От субективна страна нарушенито е извършено по непредпазливост, тъй като
деецът не е възприел, но е бил длъжен да възприеме движещия се в неговата
лента лек автомобил.
По отношение на наказанието съдът приема, че административно наказващият
орган коректно е санкционирал жалбоподателя, прилагайки разпоредбата на
чл.179, ал.2 от ЗДвП, действаща към момента на нарушението, налагайки
глоба в размер на 200.00 лева. Поради строго регламентирания и размер,
същият не подлежи на последваща редукция.
3
При извършената служебна проверка не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения обуславящи отмяната на наказателното
постановление на процесуално основание.
Поради тази причина и съдът намира, че обжалваният акт е правилен,
поради което и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото жалбоподателят М. Д. Д. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 80.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение и 05.00 лева по сметка на СРС в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25 – 4332 – 016555,
издадено на 11.07.2025г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“
СДВР, с което на М. Д. Д. с адрес: ххх, с ЕГН: **********, e наложено
наказание глоба в размер 200 лева за административно нарушение на чл. 25,
ал.2 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал. 4 от ЗАНН ОСЪЖДА М. Д. Д. с адрес:
ххх, с ЕГН: ********** да заплати по сметка на СДВР сумата от 80.00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение и 05.00 лева по сметка на
СРС в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му, пред АССГ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4