№ 12054
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110157591 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на АПК вр. §62, ал. 3 ПЗР на ПМС № 456/1997г. за
изменение и допълнение на ППЗПСЗЗ.
Образувано е въз основа на Жалба, вх. № РНИ23-ГР94-446-/4/05.10.2023г. на
Столичната община – Район „Нови Искър“, подадена от С. П. Б. срещу Заповед № РНИ23-
РД56-11/07.09.2023г. на Кмета на Столичната община – Район „Нови Искър“.
Жалбоподателката оспорва Заповед № РНИ23-РД56-11/07.09.2023г. на Кмета на
Столичната община – Район „Нови Искър“. Със същата на основание §62, ал. 3 ПЗР на
ПМС № 456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗПСЗЗ е признато правото на В. С. С.,
С. В. С. и М. В. С. като наследници на Д. Г.а И. – ползвателка по смисъла на §4 ЗСПЗЗ, да
придобият правото на собственост при изпълнение на изискванията на §4а, §4д и §4з ЗСПЗЗ
върху новообразуван имот с идентификатор *************, находящ се в землището на
село В., Столична община, местност „Я.“, за 600,00 кв.м. върху 715,00 кв.м., при граници и
съседи: имот ************ – двор на П.К., ************* – двор на П.Г.К., **************
– улица на Столичната община, ************** – двор. Възложено е извършването на
оценка на имота в съответствие с чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ и такса по §4а, ал. 2 ЗСПЗЗ.
Жалбоподателката твърди, че заповедта е незаконосъобразна и издадена в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Законодателят бил установил преклузивен срок за
подаване на заявления по §4а ЗСЗПЗЗ, който бил до 31.01.1998г. и бил пропуснат от
ползвателите с 25 години. Заявлението следвало да съдържа определени реквизити и
приложения, а от заповедта не ставало ясно дали това е така. Несъответствия имало в
заявения от ползвателката И. имот като номер и местоположение, като оставало неясно при
това как комисията по § 62, ал. 1 ПЗР на ПМС за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е
определила, че именно този имот е предоставеният ú за ползване. Върнатите имоти на
наследниците на П.Г.К., сред които жалбоподателката, били бивше негово лозе, никога не
били включвани в ТКЗС и следвало да се върнат на бившите им собственици съгласно чл.
15, ал. 6 ЗСПЗЗ. В насрочените по делото публични съдебни заседания жалбоподателката не
се явява, като се представлява от съпруга си Б.Б. – упълномощен по чл. 32, т. 2 ГПК вр. чл.
1
18, ал. 1 АПК. Подадената жалба се поддържа, като се аргументират допълнителни
основания за нейната незаконосъобразност, в частност свързаните с находящата се в имота
сграда. Моли се жалбата да бъде уважена, а заповедта да се отмени.
Административният орган – Кмета на Столичната община – Район „Нови Искър“
чрез процесуалния си представител юрк. Р.М. поддържа становище за неоснователност на
подадената жалба, съответно за законосъобразност на оспорения административен акт. В
насрочените по делото публични съдебни заседания административният орган не изпраща
представител или се представлява от юрк. Р.М.. Моли се подадената жалба да бъде
отхвърлена.
Заинтересованите страни В. С. С., С. В. С., М. В. С. не се явяват в насрочените по
делото заседания, като се представлява от адв. Хр., която оспорва подадената жалба, доводи
в каквато насока се излагат подробно и в писмен вид. Моли се подадената жалба да бъде
отхвърлена.
Заинтересованата страна К. Н. А. се явява лично само в първото от насрочените по
делото заседания. Не изразява становище по жалбата.
Заинтересованите страни В. Н. И., Ю. И. Д., М. И. Е., И. А. В., Ц. Н. Ф. и Н. П. Г. не
се явяват в насрочените по делото заседания, не изпращат представител и не изразяват
становище по жалбата.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената жалба и оплакванията в
нея, както и становището на участващите в производството страни, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 146, ал. 1 АПК от надлежно легитимиран
жалбоподател срещу административен акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, при
наличие на правен интерес от оспорването. Следователно същата е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Производството по реда на §62 от ПЗР ППЗСПЗЗ е обусловено от съществуване на
административно производство пред съответния административен орган – кмет на община,
инициирано от лице с правен интерес за същото - подаване на заявление за придобИ.е на
право на собственост, което по съдържание следва да съответства на изискванията на §61
ПЗР ППЗСПЗЗ. По така подадено заявление специално назначена комисия преценява
предпоставките за уважаването му, като въз основа на заключението на комисията кметът на
общината издава заповед, с която отказва или признава правото да се придобие
собствеността върху имотите от ползвателите, а оценка на имота се възлага само ако това
право е признато. За да се трансформира правото на ползване в право на собственост, е
необходимо ползването на имота да е предоставено върху земеделски имот на основание на
акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет.
Тази актове не са посочени в ЗСПЗЗ, но са посочени неизчерпателно в § 63 от ПЗР
ППЗСПЗЗ. Други предпоставки, които следва да са налице, за да се признае правото де
придобие собствеността върху имота, са в него да има сграда, която да е построена до
01.03.1991 г. и да отговаря на изискванията по §1в, ал. 3 ППЗСПЗЗ, имотът да е лозе,
овощна градина или земеделска земя, което е единствено за семейство на ползвателя, което
живее постоянно в населеното място, в чието землище е имота, да е трайно прикрепена към
терена, да отговаря на изискванията на § 1в, ал.3 от ДР на ППЗПЗЗ, като не е нужно тази
сграда да отговаря на изисквания за строителни норми и правила (Така ТР № 2/2011-2011-
ОСГК).
Оспорената в настоящото производство заповед е издадена от компетентен орган с
оглед §11, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 88 от 1998г., и делегираната със Заповед №
РД-09-3440/18.06.2008г. на Б.Б. - Кмет на Столичната община (л. 493), компетентност на
2
кметовете на районните администрации на Столичната община да издават заповеди от типа
на процесната.
Заповедта е издадена в установената писмена форма, като е подписана от издалия я
административен орган.
Със своя Заповед № РНИ23-РД09-247/04.05.2023г. Кметът на Столичната община –
Район „Нови Искър“ е назначил комисия, която да разглежда всички подадени заявления от
лица с предоставено право на ползване върху земи по § 4 ЗСПЗЗ, като е указал за
резултатите от работата си да изготвят предложения до кмета на район „Нови Искър“ за
издаване на заповеди за отказ, съответно за признаване на правото на придобИ.е на
собственост по § 62 от ПЗР на ПМС за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, като е
утвърден и начин на работа на комисията. § 62, ал. 1 ППЗСПЗЗ императивно посочва
състава на комисията: главният архитект на общината, главният ú юрисконсулт, както и
председателят на поземлената комисия, а понастоящем, с оглед §32 ПР към ЗИД на ЗСПЗЗ,
обн. ДВ, бр. 99 от 2002г., с последващи изменения и допълнения, и чл. 2, ал. 1 ПМС
265/10.11.2009г. с последващи изменения/допълнения, началникът на общинската служба по
земеделие. Видно от съдържанието на заповедта, Кметът на Столичната община – Район
„Нови Искър“ е назначил в състава на комисията арх. Ф. Ч. – главен архитект на района, П.
Е. – гл. юрисконсулт на района, както и „представител на ОСЗ-Северна“, без той да е
посочен по име. В състава на комисията са включени и други лица – специалисти и експерти
в районната администрация. С оглед последвалата приемането на нормата структурна
реорганизация на поземлените комисии, съдът приема, че включването в състава на
комисията по § 62, ал. 1 ПЗР ППЗСПЗЗ на представител на ОСЗ е допустимо и не съставлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Назначената комисия е провела заседание, резултатите от което са обективирани в
Протокол № 5/01.08.2023г. Тя е приела, че за процесния имот следва да се издаде заповед за
признаване на правото на наследниците на Д. Г.а И. да придобият собствеността върху
имота при условията на §4а, §4д и §4з ПЗР ЗСПЗЗ за 600,00 кв.м, при цяла площ от
715,00кв.м., както и за изготвяне на оценка. Протоколът е подписан от Председателя на
комисията арх. Ч., от главния юрисконсулт П. Е., и от експерти/специалисти в общинската
администрация. Протоколът не е подписан от представителя на ОСЗ-Северна В.П.. Това
обстоятелство съдът също не окачествява като съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. § 62, ал. 1 ПЗР ППЗСПЗЗ определя състава на
комисията, но не и как се формират и постановяват решенията ú. Неподписването на
протокола от един от нормативно задължителните членове на комисията не обосновава
незаконосъобразно процесуално действие, доколкото липсва изрично законово изискване
протоколът да се подпише от всички членове на комисията. При това положение, на
основание чл. 46, ал. 2 ЗНА и при приложение на общата норма на чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК,
фактът, че протоколът е подписан от двама от нормативно определените трима
задължителни членове на комисията, е достатъчен да обоснове извод за надлежно
формирано нейно становище, обективирано съобразно изискванията на § 62, ал. 2 ПЗР
ППЗСПЗЗ.
Оспореният административен акт съответства на процесуалните изисквания
изискванията на § 62, ал. 3 ПЗР ППЗСПЗЗ, доколкото възпроизвежда и се основава на
протокола на комисията по ал. 1 и ал. 2.
Следва да се има предвид, че с Решение от 26.11.1997г. по адм.д. № 1154/1996г. на
Софийския градски съд, ІІІ-Г отд., по жалба на Д. Г.а И. е отменен отказ от 21.06.1994г. на
Кметския наместник на ТОА „Нови Искър“ по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, като преписката е върната за
ново произнасяне по молбата ú. За да постанови решението си, съдът е приел, че
жалбоподателката е легитимирана да иска издаване на оценка за закупуване на имота, като е
установено, че в имота през 1988г. е построена сграда по смисъла на чл. 303б, ал. 3
3
ППЗТСУ. В тази връзка следва да се има предвид, че нормата на §1в, ал. 3 ППЗСПЗЗ е
последваща постановяването на това решение, тъй като е въведена с ПМС 456/11.12.1997г.,
обн. ДВ, бр. 122/1997г. С Решение № 20019254/08.03.2022г. по гр.д. № 8763/2021г. на СРС, І
ГО, 32 състав, е отменена Заповед № РНИ 17-РД56-30/02.11.2017г. на Кмета на Столичната
община – Район „Нови Искър“, с която на наследниците на П.Г.К., сред които и
жалбоподателката С. Б., участвала по него като заинтересовано лице, е възстановено
правото на собственост върху процесния имот, като преписката е върната за произнасяне по
молбата на Д. Г.а И. по §4а ЗСПЗЗ. Вземайки предвид обстоятелството, че до постановяване
на решението липсвал влязъл в сила план на новообразуваните имоти, то липсвало и такова
произнасяне в изпълнение на решението на съда от 1997г. Затова кметът е следвало да
изпълни същото и да се произнесе по искането преди да възстанови правото на собственост
на наследниците на Кръстев. Решението е потвърдено с Решение № 6475/04.11.2022г. по
адм.д. № 7726/2022г. на АССГ, ХХІІІ касационен състав, в което изрично е посочено, че е
безспорно и обвързващо установено, че Д. И. е била ползвател по смисъла на §4 ЗСПЗЗЗ,
като това обстоятелство е отрицателна процесуална предпоставка за възстановяване на
правото на собственост на наследниците на П.К..
При това положение, издавайки оспорената в настоящото производство заповед,
Кметът на Столичната община – Район „Нови Искър“ е действал съобразно установената
процедура и в съответствие с материалния закон. С оглед описаните по-горе съдебни
решения в рамките на настоящото дело липсва процесуална възможност за преразглеждане
на въпроса относно това дали в имота е построена сграда или не и отговаря ли тя на
изискванията, за да възникне право на ползвателя да закупи имота. Очевидно е, че Д. Г.а И.
е заявила в срок правата си по §4а ЗСПЗЗ, щом във връзка с тях има решение на съда от
1997г. Забавянето в произнасянето от страна на кмета се дължи обективно на изчакването да
влезе в сила плана за новообразуваните имоти – Заповед № РД-15-025/17.02.2014г. на
Областния управител на Област София. Решението от 01.06.2015г. по гр.д.28078/2014г. на
СРС и Решение № І-33-73/29.06.2015г. по гр.д. № 24060/2014г. на СРС не променят
гореизложените изводи, тъй като касаят упражнен контрол за законосъобразност върху акт
на областния управител във връзка с одобряването на плана за новообразуваните имоти.
Следва също така да се има предвид, че в настоящото производство не могат да се
излагат доводи относно законосъобразността на предоставянето на правото на ползване при
положение, че оспореният административен акт е издаден след връщане на преписката от
съда за ново произнасяне и съобразно мотивите и указанията в съдебния акт. Ирелевантно е,
че първоначалната ползвателка е починала. Това е така, тъй като предоставеното по силата
на съответно постановление на Министерския съвет право на ползване се прекратява по
силата на §4 ЗСПЗЗ. При това обаче ползвателите при наличието на определени
предпоставки по §4а и §4б ЗСПЗЗ придобиват друго материално право – да изкупят
предоставената им за ползване земя. Става въпрос за предоставено по силата на ЗСПЗЗ
материално право, което, за разлика от вещното право на ползване по ЗС, е наследимо (така
р.14988/16.11.2011г.-адм.д.11151/2010г.-ВАС,ІVотд.).
Съдът не констатира обстоятелства, които да обосноват несъответствие на издадения
акт с целта на закона – да разреши конкуренцията между правата на собственика на земята и
ползвателя.
С оглед горното съдът приема, че Заповед № РНИ23-РД56-11/07.09.2023г. на Кмета
на Столичната община - Район "Нови Искър" е валидна и законосъобразна, като подадената
срещу нея жалба следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С. П. Б. , ЕГН **********, от град
София, Жалба, вх. № РНИ23-ГР94-446-/4/05.10.2023г. срещу Заповед № РНИ23-РД56-
11/07.09.2023г. на Кмета на Столичната община – Район „Нови Искър“ , с която на
основание §62, ал. 3 ПЗР на ПМС № 456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗПСЗЗ е
признато правото на В. С. С., С. В. С. и М. В. С. като наследници на Д. Г.а И. – ползвателка
по смисъла на §4 ЗСПЗЗ, да придобият правото на собственост при изпълнение на
изискванията на §4а, §4д и §4з ЗСПЗЗ върху новообразуван имот с идентификатор
*************, находящ се в землището на село В., Столична община, местност „Я.“, за
600,00 кв.м. върху 715,00 кв.м., при граници и съседи: имот ************ – двор на П.К.,
************* – двор на П.Г.К., ************** – улица на Столичната община,
************** – двор
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София-
град с касационна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в 14-дневен срок от
съобщението.
Решението да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5