РЕШЕНИЕ
№…………./…..……2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На трети ноември Година две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар
: СИЛВИЯ ГЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията АНД № 301 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано по жалба на В.Б.Н., ЕГН ********** срещу
законността на задържането й от полицейски орган от Второ РУ на ОД на МВР
гр.Варна. Обжалва се фактическото задържане на Н., изразено чрез действие
волеизявление от Т.П. – полицейски орган при Второ РУ-Варна, с което е било
ограничено правото на свободно предвижване на жалбоподателката
на 22.07.2019г., между 16.30ч и 16.50ч..
В жалбата се твърди, че на 22.07.2019г.
при посещение на Н. в паспортната служба на Второ РУ, за да получи неин и на
малолетната й дъщеря паспорт, тя била задържана от ответника Т.П., били й иззети личните документи и била
изведена принудително от паспортната служба и отведена в друго помещение на
Второ РУ-Варна, като й било ограничено правото на свободно придвижване. Твърди
се, че всичко това се случило в присъствието на двете деца на жалбоподателката, едно от които малолетно, а другото
непълнолетно, които останали без надзор за времето на задържането й. Сочи се,
че й бил оказан психически стрес, тъй като не й била дадена информация за
основанието, поводът на задържането, не й била връчена заповед за задържане или
друг документ обосноваващ задържането й.
В жалбата Н. сочи, че извършените спрямо
нея действия са неправомерни, тъй като не била призовавана по конкретно
досъдебно производство за конкретна дата и час, въпреки че имала постоянен
адрес. Счита, че задържането й е незаконосъобразно, поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, тъй като не й била връчена заповед за задържане по реда на ЗМВР и
спрямо нея не били извършени никакви неотложни действия. С тези аргументи се
иска съдът да прогласи нищожността на изразеното с действие волеизявление на
полицейски орган при Второ РУ-Варна, изразяващо се в задържането на Н. *** на
22.07.2019г., както и да се присъдят в нейна полза сторените по делото
разноски.
В
пренията си по съществото на делото жалбоподателката
лично и чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата. Моли да
се уважи жалбата и да се обяви нищожността на изразеното чрез действие
волеизявление на полицейския орган при Второ РУ – Варна, представляващо
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, изразяващо се в задържането на
Н. на 22.07.2019г. и да се присъдят сторените в настоящото производство
разноски.
Ответникът по жалбата – полицейски
инспектор при Второ РУ при Областна дирекция на МВР – Варна, лично и чрез
процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата. Счита, че от събраните
както в административната преписка, така и в настоящия съдебен процес
доказателства не се установи лицето да е задържано. Установявало се, че лицето
доброволно е получило призовка по Досъдебно производство. Предвид на така
изложеното, моли за решение в тази насока. При условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Към месец юли 2019 год. в ОД на
МВР-Варна се провеждало разследване в рамките на ДП №400/2012г. по описа на ОД
на МВР-Варна, водено за престъпления по чл.311, ал.1 вр.
чл.26, ал.1, чл.310, ал.1 вр. чл.309, ал.1 вр. чл.26, ал.1 и чл.201 вр.
чл.26, ал.1 от НК. Разследването се провеждало от разследващ полицай при ОД на
МВР-Варна И.А.. На 15.07.2019г. разследващ полицай Т. изготвила искане до
Началник Отдел „ИП“ при ОД на МВР-Варна за обявяване на общодържавно издирване с мярка „установяване
на адрес“ на жалбоподателката В.Б.Н. за нуждите на
разследването по горепосоченото ДП. Искането било мотивирано с невъзможност за
установяване на Н. на посочените от нея три адреса за призоваване в гр.Варна и
необходимост от привличането й в
качеството на обвиняем по ДП.
Във връзка с горепосочченото
искане с телеграма №208883/22.07.2019г. Н. била обявена на общодържавно
издирване с мярка „установяване на
адрес“.
На 22.07.2019г., около 16.50ч. жалб. Н. отишла в служба „БДС“ при Второ РУ-Варна, за да
получи български лични документи /международни паспорти/ – неин и на
малолетната й дъщеря. Н. била придружавана от двете си деца- малолетно момиче и
непълнолетно момче. Двете деца изчакали пред сградата на Второ РУ, а Н. влязла
в паспортната служба, входа на която се намирал непосредствено до входа на
Второ РУ. Там тя поискала да получи документите, като за целта представила
личната си карта на св.Н.Р., работеща на длъжност системен оператор в сектор
„БДС“. Св.Р. въвела личните данни на Н. в ползваната от нея система. При
въвеждане на данните системата извела надпис, че В.Б.Н. е обявена на
общодържавно издирване. Съобразно съществуващите в МВР вътрешни указания, св. Р.
натиснала паник бутон, с цел да уведоми полицейските
служители на Второ РУ, че в паспортната служба се е явило лице, което е обявено
на ОДИ. Подаденият сигнал бил регистриран в оперативната дежурна част на Второ
РУ-Варна, където по това време на работа като дежурен бил св.Г. П.. Същият
предал сигнала на намиращия се по това време на първи пост в РУ Т.П..
Последният работел на длъжност инспектор в група „Охрана на обществения ред“ и
на 22.07.2019г. бил назначен в наряд във Второ РУ-Варна за времето от 08.00ч. до 20.00ч., като
изпълнявал служебните си задължения с униформено облекло. При подаване на
сигнала, П. се намирал на първи пост в РУ, до входната врата, тъй като
замествал работещия на този пост мл.инспектор Н.Н.,
който по това време ползвал почивка, за де се храни.
При така подадения сигнал ответникът П.
отишъл в служба БДС и от св.Р. се осведомил за създалата се ситуация. Св.Р. му
предала документа за самоличност на издирваното лице и той поискал от Н. да го
придружи до сградата на Второ РУ-Варна с оглед извършване на необходимите
проверки и изясняване на случая. Жалбоподателката Н.
тръгнала с униформения служител към основната сграда на РУ, като по пътя
споделила с него, че децата й я чакат пред РУ. Ответникът П. предложил на Н. да
вземе децата си в РУ, но тя не се съгласила и казала на децата да я чакат пред
сградата на РУ.
Когато влезли в сградата на Второ РУ,
ответникът въвел Н. във фоайето, където по това време се намирал св.Н.Н.. После отишъл до стаята
на дежурната част и поискал от св.П. да извърши проверка дали Н. действително
се издирва. Св.П. въвел данните на Н., установени от личната й карта, в
системата, но не получил информация, че тя се издирва. Поради това той се
свързал със св.Д. Д., който бил определен да извършва издирвателна
дейност в РУ. Д. отишъл в дежурната част
взел данните на Н. и се върнал в кабинета си, където от своя компютър въвел
данните на жалб. в системата АИС „Издирване“ и
констатирал, че тя се издирва по ДП №400/2012г. по описа на ОД на МВР-Варна с
телеграма №208883/22.07.2019г. с мярка „установяване на адрес“. Изготвил
нужните книжа, като разпечатал заложените в системата призовки и се върнал в
дежурната част като уведомил св.П., че Н. се издирва и го посъветвал да
рестартира системата, която ползва. Св.П. рестартирал системата и се уверил, че
Н. е обявена на издирване с мярка „установяване на адрес“.
Докато полицейските служители извършвали
нужните проверки и справки, жалбоподателката Н. се
намирала във фоайето на Второ РУ, където провела разговор с адвоката си И.З. и
го уведомила, че се намира в РУ. Последният от своя страна уведомил
св.Маргарита Д.а- приятелка на Н., която
отишла пред РУ и взела изчакващите пред РУ деца на Н.. По-късно З. отишъл пред
РУ и Н. провела разговор с него през прозореца на фоайето, като му предала
ключове за автомобил.
Около 17.05ч. св. Д. отишъл при жалбоподателката Н. и я помолил да го придружи до приемната
стая, за да й връчи призовка във връзка с издирването й. Н. последвала Д. и в приемната стая той и връчил призовка по
горепосоченото ДП да се яви при водещия разследването на 23.07.2019г. от
09.30ч.. След връчване на призовката жалб. напуснала
сградата на Второ РУ.
По
време на престоя й във Второ РУ по повод въведения сигнал за издирването й, Н.
се движела свободно във фоайето, разговаряла по телефона, спрямо нея не била
използвана физическа сила и помощни средства, не била издадена заповед за
задържане по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР и същата не била въвеждана в помещения
за задържани лица.
Връчването на призовка на Н. *** на
22.07.2019г. било отбелязано в нарочна книга, водена във Второ РУ-Варна.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства-
писмени и гласни.
В хода на съдебното следствие бяха
приобщени редица писмени доказателства: писмо
на Началника на Второ РУ-Варна до Административен съд-Варна рег.№
436000-12706/29.07.2019г. , писмо на Началника на Второ РУ-Варна до
Административен съд-Варна рег.№ 436000-12818/30.07.2019г., писмо от Второ РУ
при ОД на МВР – Варна, заверени за вярност копия от: ежедневна ведомост за дата
22.07.2019г. от 08.00 часа до 08.00 часа с № 436р-22828 от 19.07.2019г. и
месечен график за определяне на полицейските органи, деня и времето за
непосредствено изпълнение на ППД и ОДЧ в група „ООР“ при сектор ОП второ РУ при
ОД на МВР Варна за месец юли 2019г. писмо
от Второ РУ при ОД на МВР – Варна рег. № 436000-9189 от 21.07.2020г. ведно със
заверено за вярност копие от докладна записка изготвена от Т.П.П. – инспектор в група „ООР“ Второ РУ ОД МВР-Варна на
22.07.2020г. и докладна записка изготвена от Д. Д. – младши разузнавач към
Второ РУ-Варна на 20.07.2020г., писмо от Районен съд – Шумен от 21.07.2020г.
ведно със заверени за вярност копия от: писмо от ОД на МВР – Варна до Началник
отдел „ИП“ при ОД на МВР – Варна рег. № 365р-35983 от 15.07.2019г., призовка за
явяване в качеството на обвиняем по ДП № 400/2012г. по описа на ОД на МВР –
Варна изпратена до В.Н.Б. и получена на 30.07.2019г., призовка за явяване в
качеството на обвиняем по ДП № 400/2012г. по описа на ОД на МВР – Варна
изпратена до В.Б.Н. и получена на 02.08.2019г. и разписка за връчена призовка
получена от В.Б.Н. на 10.09.2019г. и писмо от Второ РУ при ОД на МВР – Варна
рег. № 436р-24597 от 28.07.2020г. ведно с докладна записка изготвена от Д. Д. –
младши разузнавач към Второ РУ-Варна на 23.07.2020г. писмо от Второ РУ при ОД на МВР – Варна рег. № 436000-13085 от
22.10.2020г., справка относно обстоятелства по извършване проверка на лицето В.Б. Н. изготвена от Ст.И.– Началник група „ООР“
при Второ РУ ОД МВР – Варна, заверено за вярност копие от книга принудително
доведени лица по НПК към Второ РУ при ОД на МВР – Варна, писмо от ОД на МВР –
Варна до Началника на Второ РУ при ОД на МВР – Варна рег. № 365/256013 от
13.10.2020г., заверено за вярност копие от ежедневна ведомост за дата
22.07.2019г. от 08.00 часа до 08.00 часа с № 436р-22828 от 19.07.2019г.,
справка относно издадени документи за самоличност на името на жалб. В.Б.Н., писмо от Второ РУ при ОД на МВР – Варна до
Началник сектор „КИС“ при ОД на МВР – Варна рег. № 33589 от 13.10.2020г. и
копие от писмо от Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ – сектор
„КИС“ – Варна до Началника на Второ РУ при ОД на МВР – Варна рег. № 365р-57812
от 19.10.2020г. и др.
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото
писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и
кореспондират със събраните гласни такива.
Видно от писмо на Началника
на Второ РУ-Варна до Административен съд-Варна рег.№ 436000-12706/29.07.2019г. ,
писмо на Началника на Второ РУ-Варна до Административен съд-Варна рег.№
436000-12818/30.07.2019г., писмо от Второ РУ при ОД на МВР – Варна, заверени за
вярност копия от: писмо от ОД на МВР – Варна до Началник отдел „ИП“ при ОД на
МВР – Варна рег. № 365р-35983 от 15.07.2019г. към 22.07.2019г. жалбоподателката Н. е била обявена на ОДИ с телеграма
№208883/22.07.2019г. с мярка „установяване на адрес“ по ДП №400/2012г. по описа
на ОД на МВР-Варна.
Видно от заверено за вярност копие от книга принудително доведени лица по НПК към
Второ РУ при ОД на МВР – Варна на 22.07.20119г. в 17.05ч. в сградата на Второ
РУ-варна на Н. е връчена призовка във връзка с издирването по ДП №400/2012г. по
описа на ОД на МВР-Варна.
Видно от заверени за вярност
копия от: ежедневна ведомост за дата 22.07.2019г. от 08.00 часа до 08.00 часа с
№ 436р-22828 от 19.07.2019г. и месечен график за определяне на полицейските
органи, деня и времето за непосредствено изпълнение на ППД и ОДЧ в група „ООР“
при сектор ОП Второ РУ при ОД на МВР Варна за месец юли 2019г. на 22.07.2019г.
ответникът Т.П. е бил назначен в наряд като ПИ ООР /полицейски инспектор по
Охрана на обществения ред/ за времето от 08.00ч до 20.00ч., св.Г. П. е бил
назначен в наряд като дежурен ОДЧ за времето от 08.00ч. до 08.00ч., св.Н.Н. е бил назначен в наряд на първи пост в РУ / на входа на
РУ/ за времето от 08.00ч до 20.00ч.
Видно от писмо
от ОД на МВР – Варна до Началника на Второ РУ при ОД на МВР – Варна рег. №
365/256013 от 13.10.2020г. на 22.07.2019г. на гише БДС във Второ РУ-Варна са
работили служителите : М.Г.Ив., М. А. Д.,
М.М.Н. и Н.В.Р..
По делото са изслушани обясненията на инспектор
Т.П. и са разпитан като свидетели Маргарита Д.а – приятелка на жалбоподтелката,
св.Н.Р.- служител в БДС, установила, че Н. е обявена на издирване и
сигнализирала посредством паник бутон за това, св.Г. П.-
дежурен ОДЧ в РУ, приел сигнала от паник бутон и
установил че Н. се издирва, св.Д. Д.- мл. Разузнавач при Второ РУ-Варна,
установил основанието за издирване на Н. и връчил призовка на същата, св.Н.Н.- полицай охрана на обществения ред, възприел
присъствието на Н. *** на 22.07.2019г. Дадените от тях показания установяват по
безспорен начин описаната по-горе фактическа обстановка.
Съдът изцяло кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели Н.Р., Г. П., Д. Д. и Н.Н.. Техните показания изцяло кореспондират помежду си, допълват се взаимно
и се подкрепят от останалите кредитирани от съда писмени и гласни доказателства,
в това число и обясненията на П..
Съдът кредитира и обясненията на П., кат
кореспондиращи с останалите гласни и писмени доказателства.
Няма нито едно доказателство, което да
хвърли съмнение в безпристрастността на органите на реда по конкретния казус.
Същите последователно и непротиворечиво изложиха своите възприятия за развилата
се ситуация в Служба БДС при Второ РУ и
в сградата на Второ РУ в процесния ден по повод
данните за обявяването на Н. на ОДИ и последващите
действия във връзка с това..
Съдът
подложи на внимателен анализ и показанията на св.М. Д.а, като отчете
подразбиращото се съмнение в тяхната безпристрастност предвид приятелството й с
жалбоподателката, което безспорно красноречиво е
видно предвид гласуваното й доверие да прибере децата на Н.. От тези показания,
съдът не кредитира частта, в която Д.а
сочи, че Н. е била задържана и освободена от РУ след повече от час, тъй като в
тази им част те са в противоречие с останалите гласни и писмени доказателства
по делото, от които е видно, че престоят на жалбоподателката
във Второ РУ е бил в рамките на не-повече от 15 минути. В останалата им част, като кореспондиращи с
доказателствената съвкупност по делото, съдът кредитира показанията й.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата на В.Н. е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР задържаното лице има право да
обжалва пред съда законността на задържането. Следователно предмет на съдебен
контрол е законосъобразността на ограничаването на правото на свободно
придвижване на лицето, което ограничаване може да бъде и извършено и без
съответна заповед. Поради това следва да се приеме, че неиздаването на писмен
акт не е равнозначно на липса на разпореждане за задържане, ако правото на
свободно придвижване е ограничено от полицейски орган. В този смисъл е и
трайната съдебна практика. Доколкото в случая се твърди осъществено спрямо В.Б.Н.
от полицейски орган фактическо задържане на 22.07.2019г. във Второ районно
управление при ОД на МВР-Варна при ограничаване правото на жалбоподателката
на свободно придвижване, задържаното лице има право да обжалва пред съда
законността на задържането. А дали и доколко лицето е било задържано по см. на
чл.72 от ЗМВР е въпрос на основателност, а не на допустимост на подадената
жалба. С оглед на което оспорването, като направено от легитимирано лице с
правен интерес, имащо правото и интереса да оспори обжалвания акт, доколкото оспорващият е адресат на същия и
с него са засегнати негови права, свободи и законни интереси, в законово установения
срок и против акт на полицейски орган, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата на В.Н. се
преценява от настоящия състав като неоснователна.
Съгласно разпоредбата на
чл.2, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, дейността на МВР е
насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на
престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и
пожарна безопасност и защита на населението нормата, като сред основните
дейности на МВР са оперативно - издирвателната
дейност и дейността по разследване на престъпления /чл.6, ал.1, т.1 и т.3 от ЗМВР/.
Съгласно чл. 8 от ЗМВР оперативно -издирвателната
дейност представлява съвкупност от явни и тайни действия на оперативно-издирвателните
органи на МВР, които имат за цел: превенция и разкриване на престъпления,
заплахи за националната сигурност и нарушения на обществения ред; издирване на
лица, които се укриват от привличане към наказателна отговорност или са се
отклонили от изтърпяване на наказание по дела от общ характер, както и
издирване на безследно изчезнали лица;
издирване на вещи, които са предмет или средство за извършване на престъпление
или могат да послужат за доказателство; изготвяне и съхраняване на веществени доказателствени средства и предоставянето им на съответните
органи на съдебната власт. Чл.9 от същия закон регламентира основанията за извършване на оперативно-издирвателна
дейност, сред които са и искания,
направени от органите на досъдебното производство и съда.
Средствата за извършване на оперативно - издирвателната дейност са регламентирани в чл.10 от ЗМВР и
включват:1. разузнавателна беседа;2. лично издирване;3. оперативна
комбинация;4. оперативно разпознаване;5. доброволно сътрудничество с
граждани;6. оперативно внедряване, чрез разследване със служител под
прикритие;7. доверителна сделка;8. контролирана доставка; 9. оперативен
експеримент.
В случая от доказателствата по делото се
установява по безспорен начин, че към 22.07.2019г. жалбоподателката
В.Б.Н. е била обявена на ОДИ с телеграма
№208883/22.07.2019г. с мярка „установяване на адрес“ по ДП №400/2012г. по описа
на ОД на МВР-Варна, като поводът за издирването й е бил необходимост от
привличането й в качеството на обвиняема по горепосоченото ДП и невъзможност за
откриването й на посочените от същата адреси. Безспорно и издирването е било
инициирано от орган на досъдебно производство- разследващ орган- разследващ
полицай по ДП 400/2012г. по описа на ОД на МВР-Варна. В рамките на
постановеното издирване, Н. е била установена на 22.07.2019г. около 16.50ч. в
помещенията на служа „БДС“ при Второ РУ-Варна при получаване на лични документи
от св.Н.Р., която е сигнализирала
полицейските органи при Второ РУ-Варна за наличието в служебните
помещение на лице обявено за издирване.Това е бил и поводът ответникът П., изпълняващ
служебните си задължения като полицейски инспектор по охрана на обществения ред,
да се яви в приемната на служба БДС, да се осведоми за поводът за потърсеното
съдействие и да поиска от Н. да го последва до централната сграда на РУ, където
да изчака с оглед извършване на необходимите проверки и съставяне на
необходимите документи. Н. не възразила, а тръгнала с униформения служител към
сградата на РУ, където била въведена във фоайето. Там тя изчакала да се
изготвят справките от информационните системи на МВР, като се предвижвала
свободно във фоайето , разговаряла по телефон, комуникирала и през прозореца на
сградата. В 17.05ч. и била връчена призовка от мл.разузнавач Д. Д. и тя
напуснала сградата на РУ.
Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани
за изпълнение на определените им с този закон правомощия. Във връзка с
подадения сигнал за наличие на издирвано лице в помещенията на сектор БДС при
Второ РУ -Варна е разпоредено от ответника П.
придвижване на Н. до фоайето на централната сграда на РУ и изчакване с оглед
проверка на подадения сигнал, като няма никакви данни, още по-малко
доказателства, това да се е случило против волята на Н. или без неговото
съгласие. С оглед на което съдът приема, че разпоредените
и осъществени действия по довеждането на жалбоподателя Н. в сградата на Второ РУ – Варна и изчакването
на същата до връчване на призовка по повод обявеното й издирване с мярка „установяване
на адрес“ на 22.07.2019г. са били законосъобразни – извършени са от полицейски
орган в изпълнение на функционалните му задължения и при упражняване на
правомощията по чл.64, ал.1 във вр. с ал.2, чл. 69,
ал.1 от ЗМВР във вр. с чл.4 и чл.6 от ЗМВР, като разпореденото
придвижване на сградата на РУ и изчакване е с цел изпълнение на дейностите,
възложени от закона на органите на МВР / в частност оперативно-издирвателната
дейност /. Действията са предприети и извършени в условията на неотложност във връзка
с провеждани оперативно-издирвателни мероприятия,
като са били насочени към установяване на Н. и връчването на призовка на същата,
което е реализирано във връзка с осъществяваната оперативно-издирвателна
дейност. Само по себе си обстоятелството че длъжностното лице, извършило довеждането
на Н. във фоайето на РУ не е удостоверило писмено така извършеното призоваване
и довеждане, не може да обуслови извод, че Н. е незаконосъобразно заведена до сградата
на РУ, доколкото липсват данни и доказателства за изразено изрично или с конклудентни действия несъгласие на лицето да сътрудничи и
да влезе в сградата на полицейското
управление. Нещо повече, безспорно от доказателствата по делото е видно, че
спрямо Н. не са използвани физическа сила, помощни средства, същата не е
поставена в арестно помещение, не е била лишена от свободно придвижване и
дори разговори по телефон, макар да е изчаквала в РУ процедурата свързана с
установяването й във връзка с издирването по ДП. С оглед на което съдът приема,
че отвеждането на В.Б.Н. *** на 22.07.2019г.
за извършване на справка и връчване на призовка във връзка с провежданите оперативно-издирвателни мероприятия по ДП №400/2012г. по
описа на ОД на МВР-Варна, е било съобразено с нормативно регламентираните материалноправни и процесуални изисквания за
законосъобразност и съответно на целта на закона, в изпълнение на вменените
като функционални задължения на полицейските органи задачи и дейности на МВР по
издирване на лица, като същото е било реализирано при наличието както на
правни, така и на фактически основания /данни/ за това.
Недоказано и като такова неоснователно е
твърдението на жалбоподателката, че извършените
спрямо нея действия от полицейските органи, са такива, осъществяващи
фактическия състав на задържането по см. на чл.72 от ЗМВР. Задържането по реда
и на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР, по своята правна същност представлява
принудителна административна мярка, прилагането на която се свързва с ограничаване
правото на свободно придвижване, чрез поставянето на лицето в определено за
задържане място и предприемането на съпътстващи мерки - извършване на обиск,
проверка на личните вещи и др. В случая от представеното и прието като
доказателство по делото извлечение от книга, водена във Второ РУ за дата 22.07.2019г.,
се установява, че Н. е била в сградата на РУ по повод обявяването й на ОДИ
както и че в 17.05ч. й е връчена призовка от св.Д. Д., работещ като издирвач. Видно
от писмото на Началника на Второ РУ-Варна до Административен съд-Варна рег.№
436000-12818/30.07.2019г., Н. не е била вписан в книгата за задържаните лица, не е
била задържана по чл.72, ал.1 от ЗМВР и Инструкция №8121з-78/224.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването
на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР, не е била
издавана и заповед в този смисъл, не е настанявана в помещение за задържани
лица, като единствено е била извършена проверка по чл.70, ал.1 от ЗМВР за
установяване на самоличност, справка за издирване и й е била връчена призовка.
По делото липсват каквито и да е било доказателства, че лицето е било
настанявано и съотв. е престоявало в помещението за
задържане във Второ РУ "Полиция" – т.е. правото на Н. на свободно придвижване не
е било ограничавано, поради което престоят й в полицейското управление до
изготвяне на необходимите документи във връзка с установяването на Н. следва да
бъде определен като такъв в качеството й на „доведено лице", а не на
„задържано лице“.
Следва да се отбележи, че
принципно не всяко пребиваване на лице в район на сграда на МВР може да се
квалифицира като „задържане". С оглед естеството на работа на МВР, в
работните сгради и в помещенията е въведен строг режим на придвижване, престой
и напускане на същите, както от граждански лица, така и от самите служители,
като не всяко действие, регламентиращо спазване на определени ограничения при
движението и поведението на едно лице на територията на една институция, може и
следва да се квалифицира като „задържане" по смисъла на закона. Ето защо
само по себе си обстоятелството, че въз основа на даденото от ответника – полицейски
орган при Второ РУ-Варна Т.П. разпореждане за влизане в сградата на РУ и изчакване
за извършване на нужните проверки, не може да обуслови извод, че спрямо Н. е
било осъществено фактическо задържане по см. на чл.72, ал.1 от ЗМВР. При липса
на каквито и да е било данни, още по-малко доказателства дори и като индиция, за приложена спрямо Н. на принудителна
административна мярка по чл.72, ал.1 от ЗМВР, възраженията на жалбоподателя за
неспазване на императивното изискване по чл.74, ал.1 -за издаване на
писмена заповед за задържането по чл.72, ал.1 от ЗМВР; за липса на нормативно
предвидените материалноправни предпоставки за
задържането по чл.72, ал.1, т.1 – т.6 от ЗМВР и за допуснати процесуални
нарушения, довели до нарушаване на правата й, не следва да бъдат разглеждани и
обсъждани.
Абсолютно недоказани са и съдържащите се в
жалбата твърдения за причинен от полицейските органи психически стрес на Н. и
децата й, които видно от доказателствата по делото са изчаквали сами пред
сградата на РУ, още докато Н. е била в паспортната служба на РУ,, като
впоследствие самата тя е отказала да ги вземе със себе си в централната сграда
на РУ по време на престоя си там. Въпреки дадените от съда указания, че в доказателствена тежест на В.Н. е да установи
обстоятелствата, на които основава своите възражения и изложените в жалбата
твърдения за осъществено спрямо нея незаконосъобразно фактическо задържане на 22.07.2019г.
и въпреки многократно предоставена възможност и отлагане на делото за събиране
на гласни и писмени доказателства, оспорващата не ангажира каквито и да е било
доказателства за установяване на нито едно от твърденията, на които се основава
подадената от нея жалба.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че
жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на разноски от
страна на жалбоподателя по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от
съда.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Б.Н., ЕГН **********
срещу законността на фактическо й задържане на 22.07.2019г. - изразено чрез
действие волеизявление от полицейски орган от Второ РУ на ОД на МВР
гр.Варна, като
неоснователна.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд-
Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
при РС- Варна: