Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………
гр.Варна, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 28.09.2021 год. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря М. Узунова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№15429/2020г. по описа
на Районен съд гр. Варна,
ХLIX състав, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по исковете, предявени
от Г.Р.Г., ЕГН: **********, с адрес ***, против С.д.п. ДП ***, с адрес на
управление:***, искове с правно основание чл. 128 т.2, вр. чл.107м от КТ, за заплащане на сумата от 12532,27 лева /дванадесет хиляди петстотин тридесет и два
лева и 27 стотинки/— претенция за заплащане на допълнително възнаграждение
(ДМС) за периода от м. 10.2017 г. до датата на прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца - 24.01.2020г /уточнена и изменена при усл. на чл.214 ГПК/, сумата в размер от 2373,38 лева /две хиляди триста седемдесет и три лева и 38 стотинки/, представляваща общата сума /сбора/ от
обезщетенията за забава върху така изчислените суми за периода от 10-то число
на месеца следващ месеца на изплащането на допълнителни възнаграждения /ДМС/ за
съответното тримесечие /четвърто тримесечие на 2017 год., четирите тримесечия
от 2018, 2019 и първото тримесечие на 2020 год./ до датата на завеждане на ИМ в
съда/уточнена и изменена при усл.
на чл.214 ГПК/, ведно със законната
лихва върху сумите от датата на завеждане на исковете – 30.11.2020г. в съда до
окончателното изплащане на задълженията.
С Определение №263243/31.03.2021 г. съдата
е прекратил частично, на осн.чл.232 ГПК исковите претенции относно заплащане на:
- частта от сумата от
27184 лева, представляваща сбора от неизплатени
допълнителни възнаграждения
/ДМС/ като част от заплатата на
ищеца, дължими за периода 01.01.2020 год. до 24.01.2020 год. вкл.;
- сумата от 1850 лева, представляваща
обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на ТПО с правно основание чл.220, ал.1 от КТ;
- частта от сумата в размер
от 4000 лева, представляваща общата сума /сбора/ от
обезщетенията за забава върху така
изчислените суми за периода от
01.01.2020 год. до
24.01.2020 год. вкл.
В проведено открито съдебно заседание, във връзка с постъпила молба от ищеца съдът изменя своето определение №263243/31.03.2021 г., както следва: Прекратява на основани чл. 232 от ГПК исковите претенции относно заплащане на сумата от 1 850 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение по чл.220, ал.1 от КТ, част от общо предявената сума от 29 034 лв., като предявената сума се коригира с тази прекратена част, в останалата част текста на определение № 263243/31.03.2021 г. остава същия.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са:
В исковата молбата ищецът твърди, че на 08.01.2015
год. сключил трудов договор с ответника №47/08.01.2015 год. съгласно който бил
назначен на длъжност зам. директор на „Североизточно държавна предприятие“ ДП -
Шумен. Твърди, че договора бил сключен за неопределен срок със срок на
изпитване уговорен в полза на работодателя в размер на 6 месеца, като му било
определено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2100.00 лева и
допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 17% за прослужено
време /или към онзи момент 272 лева за процент прослужено време/. Твърди, че за
времето на действието на трудовия договор, му били наложени две дисциплинарни
наказания - в края на 2018 год.и през 2019 год., които в последствие със седибни решения били отменени. Твърди, че за периода
08.01.2015 год. до 24.01.2019 год. - датата на прекратяване на ТПО със заповед
№ 64/24.01.2020 год. на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ е изпълнявал трудовите
си задължения основно в офиса на СИДП ДП-Шумен във Варна. Твърди, че процесната заповед е обжалвана и в момента е на
производство в РС-Варна гр. дело №
3860/2020 год. Твърди, че през този период с два броя допълнителни
споразумения, съответно допълнително споразумение №4/ 01.07.2016 год., и
допълнително споразумение №23 от 01.10.2017 год. е променяно основното му
възнаграждение, а допълнителното трудово възнаграждение за прослужено време е
начислявано всяка година автоматично след покачване с пълна година на трудовия
стаж. Твърди, че са му начислявани и средства за храна, както на всички
служители от СИДП ДП съгласно Наредба 11/21.12.2005 год. в сила от 2006 год.,
които съгласно указанията на Министерството на труда и социалната политика и на
Министерството на здравеопазването са считани за облагаем доход и са облагани
при изплащането им на всяко тримесечие. Твърди, че за периода 01.08.1997 год.
до 24.01.2020 год. е работил без прекъсване от нито един ден, в предприятия, учреждения, организации, кооперации и стопанства от
отраслите по ЗГ, Закона за лова и прочие закони /съгласно т.1.1 до 1.3 от чл.7
раздел IV на Вътрешните правила за работната заплата в СИДП ДП Шумен/.
Твърди, че за периода месец октомври 2017 год. до
прекратяването на трудовото правоотношение през м. 01.2020 год. въпреки
посочената разпоредба от КТ чл.17
ал.1 т.З от НСОРЗ, чл.1 ал. 1,2,4 и 6, чл.2 и чл.З от Наредба № 22 от 14
декември 2012 г. за условията и реда за определяне на средствата за работната
заплата в държавните предприятия по чл. 163 от закона за горите и в техните
териториални поделения, вр.чл.175 ал.1 и 2, вр.чл.163 от ЗГ и чл.4 ал.1 т.4 и т.5, вр.
чл.5 ал.1 т.7 от Вътрешните правила за работната заплата на СИДП „ДП“ - Шумен,
не му е изплащано допълнителното възнаграждение /ДМС/ предвидено в посочените
нормативни и поднормативни актове, което е периодично /тримесечно/ и определя
окончателния размер на работната заплата /съгласно чл.4 ал.1 т.5 и съгласно чл.5
ал.1 т.7 и чл.9 ал.1 т.6 от Вътрешните правила за работната заплата в СИДП ДП
Шумен/, а единствено възнаграждението с постоянен характер до края на третото
тримесечие през 2017 год. Твърди, че това допълнително индивидуално трудово
възнаграждение определено като част от средствата за работна заплата се формира
в зависимост от постигнатия финансов резултат и от дейностите в цялото
предприятие. Приема, че Наредба № 22 определя, че в държавните предприятия по
чл. 163 от ЗГ и в поделенията им формирането на работната заплата има два
основни компонента - първи компонент чиито размер зависи единствено от
утвърдените поименни щатни разписания - така наречената основна заплата.
Основание за този извод е чл.1 ал.6 изр.2 от Наредба №22 - за първите два
месеца от съответното тримесечие се изплаща заплата по утвърдените щатни
разписания. Втория компонент на възнаграждението/ДМС/ е формирано в зависимост
от постигнатия финансов резултат на предприятието на основание чл.1 ал.З от
Наредба 22. Твърди, че аналогично разграничение е възприето и във Вътрешните
правила на работната заплата на СИДП ДП Шумен - В раздел II. „Определяне и
разпределение на средствата за работна заплата.“ В чл.4 ал.1 е предвидено, че
„....Средствата за работна заплата за съответен период, се използват за
определяне и изплащане на: т.1. основни месечни заплати по трудов договор;2.
допълнителни възнаграждения за по-висока квалификация; 3. Допълнителни
възнаграждения за постигнати резултати от труда-текущо, за година или за друг
период, 4. други допълнителни възнаграждения. 5.Окончателен размер на средства
за работна заплата -тримесечно, съгласно разпоредбите на Наредба No22 от
14.12.2012г. за условията и реда за определяне на средствата за работна заплата
в държавните предприятия по чл.163 от Закона за горите и в техните териториални
поделения..." . Твърди, че в чл. 9 от същите вътрешни правила за
определяне на работната заплата в СИДП ДП Шумен е посочено: „... Чл.9 (1)
Брутните месечни заплати на работниците и служителите работещи по трудово правоотношение
включват: 1. основната работна заплата; 2. възнаграждението над основната
работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;3.
допълнителните трудови възнаграждения, определени по реда на наредбата, както и
възнаграждението, изплатено по реда на чл. 259 от Кодекса на труда; 4.
възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда; 5.
възнаграждението за платен годишен отпуск. 6. други допълнителни
възнаграждения, съгласно КТ и/или регламентирани в нормативни актове, и/или в
тези Правила".
Твърди, че самият работодател е направил разлика в
разпоредбите на вътрешните си правила между допълнителни трудови възнаграждения
с постоянен характер /ДМС/ и такива с непостоянен характер, а Министъра на
земеделието и храните с изложеното в чл.1 ал.6 от Наредба №22 е установил
система за заплащане на труда имаща постоянен характер по смисъла на чл.17 ал.1
т.З от НСОРЗ макар и различно по размер. Приема, че. размера на това
допълнително възнаграждение е с постоянен характер, но с променлива величина -
в зависимост от постигнатия финансов резултат на предприятието.
Твърди, че за 2017г., 2018г., 2019 г.
предприятието е на печалба, с оглед размера на полученото нетно възнаграждение
съгласно приложената справка от Банка ДСК относно получените възнаграждения до
края на третото тримесечие 2017 год. и съобразявайки се с факта, че и
останалите ми колеги са получавали около една заплата под формата на това
тримесечно допълнително възнаграждение приема, че средния коефициент на това
допълнително възнаграждение е около 1 /единица/ от размера на брутна заплата на
тримесечие /или по една брутна заплата на тримесечие/.
Приема, че дължимото му от ответната страна
допълнително трудово възнаграждение е:
- За последното тримесечие на 2017 год. 3000 лева
- размера на брутната ми заплата с включени процент прослужено време 20
процента;
- За първото и второто тримесечие на 2018 год. по
3000 лева или общо за двете тримесечия 6000 лева;
- За третото тримесечие на 2018 год. предвид факта
на промяна на процента прослужено време на 21% считано от 01.08.2018 год. -
3017.00 лева;
- За четвъртото тримесечие на 2018 год. - 3025.00
лева;
- За първите две тримесечия на 2019 год - по 3025 лева на тримесечие или общо - 6050.00 лева;
- За третото тримесечие на 2019 год. предвид факта
на промяната на процента прослужено време на 22% считано от 01.08.2019 год. -
3042.00 лева;
- За четвъртото тримесечие на 2019 год. - 3050.00
лева
Приема, че за първия месец от 2020 год.
пропорционално на времето на действие на ТПО и за срока на едномесечно
неспазено предизвестие е в размер от 1850.00 лева общо.
Приема, че тъй като срока за изплащане на
трудовото възнаграждение е до 10-то число на месеца следващ полагането на труд
/съгласно трудов договор и в последствие съгласно допълнително споразумение
относно промяна на част от клаузите му/, ответникът му дължи обезщетение за
забава в размер на мораторната лихва върху всяко от
просрочените ми претенции за срока от 10-то число на месеца следващ месеца за
който се отнасят същите до датата на завеждане на ИМ в съда – в размер на
4000.00 лева.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника.
В него се сочи, че исковете са допустими, но
неоснователни. Изтъква се, че всички договорени с ищеца суми за трудови
възнаграждения и допълнителни трудови възнаграждения са му били реално
заплатени. Оспорват се размерите на претендираното
допълнително трудово възнаграждение и механизма на изчисляването им от ищеца,
както и основанието за начисляването и изплащането им. Моли исковите претенции
да бъдат отхвърлени.
В проведено открито съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалният си представител поддържа окончателно
уточнените си искови претенции.
В проведено открито съдебно
заседание ответникът, чрез процесуалният си представител изразява становище за
неоснователност на исковете и моли те да бъдат отхвърлени.
След съвкупна преценка на
събраните по делото писмени доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и приложимия материален закон, съдът приема за
установено следното от фактическа и
правна страна:
В хода на съдебното производство
бяха приети и приложени следните писмени доказателства: трудов договор с
ответника № 47/08.01.2015 год. за назначаване на длъжност зам. директор на
„Североизточно държавна предприятие" ДП – Шумен; допълнително споразумение
№4/01.07.2016 год. към цитирания трудов договор; допълнително споразумение
№23/01.10.2017 год. към цитирания трудов договор; съдебно решение
№1220/25.10.2019 год. постановено по въззивно гр.
дело № 1098/2019 год. на ВОС; съдебно решение №1218/25.03.2019 год. по гр. дело
17891/2018 год. на ВРС,ГО; съдебно решение № 260267/03.08.2019 год. по в. гр.
дело № 1060/2020 год. на ВОС; съдебно решение №756/18.02.2020 год. на ВРС,ГО по
гр. дело №16335/ 2019 год.; заверени за вярност копия от два броя изпълнителни
листи; извадка /справка/ от Банка ДСК от личната банкова сметка ***аграждения за периода м. 12.2015 год. до 02.2020 год.;
Разпечатка на Вътрешните правила за работната заплата в СИДП ДП -публикувани на
интернет страницата на ответника; заповед № 64/24.01.2020 г. на директора на
СИДП ДП за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца; фишове за
изплатени работни заплати – 2 броя за м.декември 2017 г. и септември 2018 г. –
оригинали, заповед № 35/16.01.2018 г. и заповед № 373/09.10.2018 г., на
директора на СИДП ДП.
Между страните не съществува
спор, че между тях е съществувало трудово правоотношение, възникнало с Трудов
договор №47/08.01.2015 год. съгласно който ищецът е бил назначен на длъжност
зам. директор на „Североизточно държавна предприятие“ ДП – Шумен. Договорът е
сключен за неопределен срок със срок на изпитване уговорен в полза на
работодателя в размер на 6 месеца. На ищеца било определено основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 2100.00 лева и допълнително възнаграждение
за прослужено време в размер на 17% за прослужено време. Подписани между
страните са два броя допълнителни споразумения, съответно допълнително споразумение №4/01.07.2016 год., е изменено месечното възнаграждение
от 2100 на 2400 лв, а допълнителното възнаграждение
за допълнителна работа - от 17 на 18% (432 лв),
считано от 01.07.2016 и допълнително споразумение №23 от 01.10.2017 год., с което е изменено месечното
възнаграждение от 2400 на 2500 лв, а това за допълнителна
работа - от 18 на 20% (500 лв), считано от 01.10.2017 г.
За страните е базспорно,
че по времето на действието на трудовия договор на ищеца са били наложени две
дисциплинарни наказания, съответно в края на 2018 год. и през 2019 год.
Безспорно е, че с Решение по въззивно гражданско дело
№ 1098 по описа на ВОС за 2019 година е потвърдено Решение № 1218/25.03.2019 г.
по гражданско дело № 17891/2018 г. на ВРС, с което се отменя заповед
№398/05.11.2018г. на Директора на „С.д.п.“ ДП, с която, на основание чл. 188 т.
2 от КТ, на Г.Р.Г., ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание -
„предупреждение за уволнение". Безспорно е, че с Решение по въззивно гражданско дело №1060 по описа на ВОС за 2020
година е потвърдено Решение №756 от 18.02.2020 г., постановено по гр. д. №
16335/2019 г. по описа на PC-Варна, с което е призната за незаконна и отменена
Заповед № 286/10.09.2019 г., издадена от Директора на „С.д.п.“ ДП, с която на Г.Р.Г.,
е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ поради нарушение на трудовата
дисциплина.
Безспорно е между страните, че на
24.01.2019 год. Директора на „С.д.п.“ ДП издава Заповед № 64/24.01.2020 год., с
която прекратява трудовото правоотношение с ищеца със на основание чл.328 ал.1
т.2 от КТ. Безспорно е, че след проведено от ищеца обжалване, Заповед №
64/24.01.2020 год. е отменена с Решение № 261104/ 09.11.2020 год. на ВРС -14-ти
състав по гр. дело № 3860/2020 год. С Решение № 344/18.02.2021 г. по въззивно гражданско дело № 20213100500044 по описа на ВОС
за 2021 година е потвърдено съдебното решение. Към момента Решението на ВОС все
още не е влязло в законна сила.
Съдът приема, че предвид
обжалването по съдебен ред, към настоящия момент Заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение не е влязла в сила, поради което следва да се приеме,
че ищецът продължава да е в трудово правоотношение с ответника.
От представена Заповед
№35/16.01.2018г. издадена от представляващия ответното дружество се установява,
че в съответствие с Наредба №22/14.12.2012г. за условията и реда за определяне
на средствата за работна заплата в държавните предприятия по чл.163 от Закона
за горите и в техните поделения за четвърто тримесечие на 2017г. и във връзка с
чл.5, ал.1, т.5 от Вътрешните правила за работната заплата в „С.д.п.“ДП е
изготвена таблица с изчислено брутното трудово възнаграждение на служителите в
СИДП ДП-ЦУ. Съгласно тази заповед, за ищеца Г.Р.Г. е определено допълнително
трудово възнаграждение както следва:за месеци октомври - 233,33 лева, ноември -
233,33 лева и декември 233,34 лева месечно.
От представена Заповед
№373/09.10.2018г. издадена от представляващия ответното дружество се
установява, че в съответствие с Наредба №22/14.12.2012г. за условията и реда за
определяне на средствата за работна заплата в държавните предприятия по чл.163
от Закона за горите и в техните поделения за четвърто тримесечие на 2017г. и
във връзка с чл.5, ал.1, т.5 от Вътрешните правила за работната заплата в „С.д.п.“ДП
е изготвена таблица с изчислено доплащане по трудово възнаграждение на
служителите в СИДП ДП-ЦУ. Съгласно тази заповед, за ищеца Г.Р.Г. е определено
допълнително трудово възнаграждение в размер на 100 лева за трето тримесечие на
2018г.
По делото, в полза на ответното
дружество бяха събрани гласни доказателства, посредством разпит на свидетеля
Янко Янков. Съдът кредитира показанията на свидетеля, съобразявайки неговата
трудова ангажираност в ответното предприятие.
Според неоспореното
от страните и прието от съда
заключение на вещото лице М.П. по възложената
съдебно-счетоводна експертиза и заключение по допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза, от представените ведомости за заплати, индивидуални фишове и
заповеди за начисление на изравнителни доплащания ССЕ установи следните данни
за доплащания във фишовете на двамата заместник - директори – ищеца Г.Г. и инж. Петър Ганев, по месеци/тримесечия за периода за
периода 01.10.2017 - 31.12.2019 г. Са изплатени следните допълнителни възнаграждения: в полза на Г.Р.Г. са
начислени и изплатени 800 лв, а на Петър Г. Ганев са
начислени и изплатени 13600 лв. Вещото лице не установява начислени и изплатени
допълнителни възнаграждения за първо
тримесечие на 2020 г. Вещото лице установява, че доплащането към ищеца за
четвърто тримесечие на 2017г. е изчислено като 9.33% от определената му основна заплата, а на другия
зам.директор Ганев е изчислено като 25.16%. По отношение изплащането на допълнително
възнаграждение на ищеца за трето тримесечие на 2018г., същото представлява 1.33% върху основното възнаграждение, а на другия
зам.директор Ганев е изчислено като 37.74%.
След извършена пълна проверка на счетоводството на
дружеството и издаването от Директора заповеди и приетите вътрешни правила,
вещото лице приема, че не са налице данни в предприятието да са прилагани
индивидуално определени коефициенти за разпределение на всеки служител и за
това върху кои елементи от работната заплата се прилагат те при изчисляване на
доплащанията за месец/тримесечие.
Съобразно изчислените коефициенти на другия зам. Директор
- Петър Ганев и съобразявайки се с действащите нормативни и подзаконови
нормативни актове и основанието за възникване на право за получаване на
допълнително възнаграждение в зависимост от постигнатия от предприятието
финансов резултат, вещото лице изчислява по аналогия на длъжностите им, какъв е
следвало да бъде размера на дължимите, но неизплатени на ищеца допълнителни
възнаграждения. Вещото лице приема, че за м.октомври 2017г., при основна заплата
от 2 500.00лв., на ищеца е дължимо допълнително възнаграждение в размер на
628.92лв., представляваща 25.16% върху основното му възнаграждение. Вещото лице
приема, че за м.ноември 2017г., при основна заплата от 2500.00лв., на ищеца е
дължимо допълнително възнаграждение в размер на 628.93лв., представляваща
25.16% върху основното му възнаграждение. Вещото лице приема, че за м.декември
2017г., при основна заплата от 2500.00лв., на ищеца е дължимо допълнително
възнаграждение в размер на 628.93лв., представляваща 25.16% върху основното му
възнаграждение. Вещото лице приема, че за второ тримесечие на 2018г., при
основна заплата от 7500.00лв., на ищеца е дължимо допълнително възнаграждение в
размер на 1509.43лв., представляваща 20.13% върху основното му възнаграждение.
Вещото лице приема, че за трето тримесечие на 2018г., при основна заплата от
7500.00лв., на ищеца е дължимо допълнително възнаграждение в размер на
2830.19лв., представляваща 37.34% върху основното му възнаграждение. Вещото
лице приема, че за четвърто тримесечие на 2018г., при основна заплата от
7500.00лв., на ищеца е дължимо допълнително възнаграждение в размер на
2358.49лв., представляваща 31.45% върху основното му възнаграждение. Вещото
лице приема, че за трето тримесечие на 2019г., при основна заплата от
7500.00лв., на ищеца е дължимо допълнително възнаграждение в размер на
2631.58лв., представляваща 35.09% върху основното му възнаграждение. Вещото
лице приема, че за четвърто тримесечие на 2019г., при основна заплата от
7500.00лв., на ищеца е дължимо допълнително възнаграждение в размер на
1315.79лв., представляваща 17.54% върху основното му възнаграждение. Вещото
лице изчислява, че общия размер на дължимите на ищеца суми за допълнителни
възнаграждение за периода от 01.10.2017г. до 31.12.2019 г. е сумата от 12 532.27 лева.
Предвид установеното неизплащане на дължимите на ищеца
допълнителни трудови възнаграждения, вещото лице изчислява, че дължимото от
ответното дружество спрямо ищеца обезщетение за забава за периода от
11.01.2018г.-датата на дължимост на първото
възнаграждение /съобразно
практиката в СИДП всички възнаграждения в предприятието се изплащат до 10-то
число на месеца следващ този, за който се дължат/, до датата на депозиране на
ИМ - 30.11.2020г. върху дължимата сума от 12 532,27 лв,
е в размер на 2373,38 лева.
Съгласно чл. 175, ал.
1 от Закона за горите, с последно
изменение в сила от август 2018 г., средствата за работна
заплата в държавните предприятия по чл. 163, както и в техните териториални поделения, се определят
при условия и по ред, определени
с наредба на министъра на земеделието,
храните и горите, съгласувана с министъра на труда и социалната
политика. Ал. 3 на същия член
предвижда, че средствата за работна
заплата в териториалните поделения на държавното
предприятие се формират в зависимост от финансовия резултат
от дейността на държавното предприятие
и от изпълнението на дейностите в конкретното поделение. Посочената в ал. 1 наредба е Наредба
№ 22 от 14.12.2012 г. за условията и реда за определяне на
средствата за работната заплата в държавните предприятия по чл. 163 от
Закона за горите и в техните териториални поделения.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от същата наредба, средствата
за работна заплата в териториалните поделения на държавното
предприятие се определят в зависимост от финансовия резултат
от дейността на държавното предприятие
и от изпълнението на дейностите в съответното поделение. Чл. 3, ал. 1 от
наредбата разпорежда, че държавните предприятия,
които приключват предходната година с положителен финансов резултат и през всяко от отделните
тримесечия на текущата календарна година имат положителен
финансов резултат от началото на
годината и нямат просрочени задължения към края на
отчетното тримесечие, образуват средствата си за работна
заплата в съответствие с финансово-икономическото си състояние. Според чл. 1, ал. 5 и 6 от нея, окончателният
размер на средствата за работна
заплата за съответното тримесечие в държавните предприятия и в техните териториални поделения се одобрява
от директора на съответното държавно предприятие/ал. 5/; и образуването на окончателния размер на средствата
по ал. 5 се извършва само
в последния месец от тримесечието, като за първите
два месеца на отчетното тримесечие
възнаграждението на персонала на държавните
предприятия и на техните териториални поделения се изплаща
по утвърдените поименни щатни разписания/ал. 6/.
Съгласно
приложените по делото Вътрешни правила за работната
заплата (ВПРЗ) -в сила от 19.12.2012 г., в които са уредени следните
условия за определяне и разпределение на средствата за
работна заплата: на служителите се изплащат основни
месечни заплати по трудов договор,
допълнителни възнаграждения
за по-висока квалификация, допълнителни възнаграждения за постигнати резултати от труда - текущо,
за година или за друг
период, други допълнителни възнаграждения; окончателният размер на средствата за
работна заплата в централното управление за съответното тримесечие, се определя на база
средния брой брутни работни заплати на териториалните
поделения, независимо дали всички прилагат
Наредба 22/14.12.2012 г. за
условията и реда за определяне на
средствата за работна заплата в държавните предприятия по чл. 163 от
Закона за горите и в техните териториални поделения за съответното тримесечие. В чл. 7 от вътрешните правила
е посочено, че работниците и служителите, работещи по трудово
правоотношение, могат да получават допълнителни
възнаграждения, както следва: за придобит
трудов стаж и професионален опит в размер на 1% от
индивидуалната основна месечна заплата за всяка година
и други допълнителни възнаграждения, регламентирани в Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, чийто размери (минимални или фиксирани)
и условията им на получаване са
съобразно наредбата или КТ. Брутните месечни заплати включват: основна работна заплата, възнаграждение над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане
на труда, допълнителни трудови възнаграждения, определени по реда на
наредбата, както и възнаграждението, изплатено по реда на
чл. 259 КТ, възнаграждението
по реда на
чл. 268, ал. 2 и 3 КТ, възнаграждение за платен годишен отпуск, други допълнителни
възнаграждения, съгласно КТ
и/или регламентирани в нормативни актове, и/или във ВПРЗ. За
изчисляване на полагащите се брутни
заплати на служителите за съответния месец отговаря отдел „Финансово-счетоводен".
Съдът приема, че
липсват каквито и да са мотиви, а и подобни не са описани и в издавените
Заповеди, даващи основание на представляващият ответното дружество да лишава
ищеца от изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати от
предприятието финансови резултати. Доколкото не е мотивирана заповедта с която
на други служители е определен размер на допълнително възнаграждение, то не е
налице и мотив за лишаването на ищеца на изплащане изцяло, или частично на
такова възнаграждение. Липсва основание за подобно разрешение,
защото всъщност труда на всеки от работещите в предприятието е допринесъл
за това да
могат да се разпределят допълнителни средства за трудово възнаграждение, но остава
неовъзмезден с допълнителното
възнаграждение, а това нарушава основополагащия принцип по чл. 242 КТ, че положеният труд по трудово правоотношение
е възмезден. По този начин се
стига и до неоснователно обогатяване на предприятието или на останалите
работещи в предприятието лица.
Съдът
приема, че доколкото налице данни
в предприятието да са прилагани индивидуално определени коефициенти за
разпределение на всеки служител и за това върху кои елементи от работната
заплата се прилагат те при изчисляване на доплащанията за месец/тримесечие, то
е следвало служители, изпълняващи сходни функции и заемащи еднакви длъжности,
да получават и максимално идентични възнаграждения, в това число и допълнителни
такива. Съдът приема, че спорното допълнително трудово възнаграждение има постоянен характер.
Това е така, защото се прилага
както чл. 17, ал.
1, т. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, така
и чл. 17, ал.
1, т. 2 от тази наредба. Това възнаграждение
е предвидимо и сигурно, променлива величина е само неговият размер. За условията
и реда за определяне на средствата
за работната заплата в държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите и в техните
териториални поделения е издадена специалната Наредба № 22 – при тяхната специфична дейност и структура се постига съответен
финансов резултат, който има за
последица плащане на всяко тримесечие
на допълнително трудово възнаграждение. По тази причина
и средствата за работна заплата се планират и тримесечно
съгласно Наредба № 22 – Глава втора, раздел
І от нея - постоянно, на всеки
три месеца, с оглед финансово-икономическото състояние на държавното
предприятие по чл. 163 от ЗГ, се разпределят допълнителни възнаграждения на персонала, като се променя само
размерът на това възнаграждение. Продължава да е верен изводът, че формирането на заплатата в държавните предприятия и техните поделения е от два компонента.
Първият е възнаграждението по утвърдените щатни разписания, които могат условно
да се нарекат
основна заплата, която се изплаща
пред първите два месеца от
съответното тримесечие. Вторият компонент е възнаграждението, формирано в зависимост от постигнатия
финансов резултат на предприятието, което се коментира
по-горе.
Предвид горното съдът
намира исковите претенции за изцяло основателни.
В полза на ищеца следва
да се присъдят
сторените по делото съдебно – деловодни разноски, съобразно уважената част от претенциите
в размер на 1150,00 лв., на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Варна сумата от 593,23лв., представляваща дължима за производството държавна такса и разноски
за изготвяне на ССчЕ в размер на 860 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.д.п. ДП ***, с
адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 128 т.2, вр. чл.107м от КТ, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Р.Г., ЕГН:********** сумата от 12532,27 лева /дванадесет хиляди петстотин
тридесет и два лева и 27 стотинки/— представляваща допълнително
възнаграждение (ДМС) за периода от м. 10.2017 г. до датата на прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца - 24.01.2020г /уточнена и изменена при усл. на чл.214 ГПК/, сумата в размер от 2373,38 лева /две хиляди триста седемдесет и три лева и 38 стотинки/, представляваща общата сума /сбора/ от
обезщетенията за забава върху така изчислените суми за периода от 10-то число
на месеца следващ месеца на изплащането на допълнителни възнаграждения /ДМС/ за
съответното тримесечие /четвърто тримесечие на 2017 год., четирите тримесечия
от 2018, 2019 и първото тримесечие на 2020 год./ до датата на завеждане на ИМ в
съда/уточнена и изменена при усл.
на чл.214 ГПК/, ведно със законната
лихва върху сумите от датата на завеждане на исковете – 30.11.2020г. в съда до
окончателното изплащане на задълженията, на осн. чл.
128 т.2, вр. чл.107м от КТ.
ОСЪЖДА С.д.п. ДП ***, с
адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Р.Г., ЕГН:********** сумата от 1150,00лв. /хиляда сто и петдесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.д.п. ДП ***, с
адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 593,23лв.,
представляваща дължима за производството държавна такса и разноски за изготвяне
на ССчЕ в размер на 860 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: