МОТИВИ
към присъда № 23/28.09.2016 г., постановена по
НОХД № 441/2016 г. по описа на Окръжен съд
Съдебното производство е образувано по повод внесен от
Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт по досъдебно производство № 107/2016 г. по описа на РУ на МВР – Котел, вх. № 1436/2016 г., пор.№ 145/2016 г. по описа на Окръжна
прокуратура гр.Сливен против Х.И.С. за престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.3 б.“б“ прел.1 вр. ал.1, б."в" вр.чл.342
ал.1 от НК.
С обвинителния акт подс. Х.И.С. е обвинен в това, че на 26.05.2016 г. по главен път ІІ-48, км 29.000, в
отсечката между с. Тича, общ. Котел и гр. Котел, при управление по посока към
гр. Котел на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № СН 2904 АМ, нарушил
правилата за движение по чл. 20 ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по
непредпазливост причинил смъртта на Е.А.Е., ЕГН ********** *** и средни телесни
повреди на Д.Р.Е., ЕГН ********** ***, изразяващи се в трайно затрудняване
движението на снагата и разстройство на здравето, временно опасно за живота –
чл. 343 ал.4, вр. ал.3, б. „б“ предл. 1, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл. 342 ал.1 от НК.
В производството пред СлОС подсъдимият призна всички
факти и обстоятелства, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При наличие предпоставките на чл. 371, т.2 и сл. от НПК, съдът обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание от подсъдимия,
без да събира доказателства относно фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и даде ход на съдебното следствие по реда на глава двадесет
и седма от НПК.
В ход по същество представителят на Окръжна
прокуратура гр. Сливен поддържа изложената фактическа обстановка и предявеното
обвинение. Излага аргументи в подкрепа на правната квалификация на деянието,
като твърди, че пътно-транспортното произшествие и настъпилите общественоопасни
последици – смъртта на постр. Е. и двете средни телесни повреди на съпруга й
свид. Е. са пряка последица от допуснато от подс. С. нарушение на правилата за
движение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Относно наказанието, което следва да се
наложи на подс. С., прокурорът отчита наличието изцяло на смекчаващи
отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, направените признания по
делото, изразеното критично отношение към извършеното деяние, оказаното
съдействие при разследването, както и факта, че като дългогодишен шофьор на МПС
подсъдимият е наказван по административен ред само два пъти и то за
несъществени нарушения на правилата за движение по пътищата. Предлага на
подсъдимия да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ в минимален
размер от 3 години, което на основание чл. 58а, ал.1 от НК да бъде редуцирано с
1/3 и на подсъдимия да се наложи наказание 2 години „лишаване от свобода”.
Счита, че са налице всички условия за прилагане института на условното осъждане,
като предлага така наложеното на подс. С. наказание да бъде отложено за
изпитателен срок от три години, с оглед данните за личността на подсъдимия.
Пледира на основание чл. 343г от НК на подс. С. да бъде наложено наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок не по-малък от този на наложеното наказание
„лишаване от свобода“.
Защитникът на подсъдимия също
счита, че вината на подсъдимия е доказана. Предвид признанието на фактите в
обвинителния акт от страна на С., не обсъжда фактическата обстановка,
установена по делото. Акцентирайки върху наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимия, защитникът подчертава наличието само на смекчаващи отговорността
обстоятелства, посочени от прокурора. Отделно от това твърди, че подсъдимият и
семейството на пострадалите продължават да поддържат добри отношения,
независимо от тежкия инцидент и настъпилата загуба. Пледира за наказание
съответно на личността на подсъдимия в размерите, поискани от прокурора.
Подсъдимият Х.И.С. в
личната си защита и последната си дума изразява съжаление за случилото се и
декларира желание да се прибере при семейството си.
От извършения анализ на събраните и проверени в хода
на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността си, като
съобрази самопризнанието на подсъдимия относно фактите и обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, изявлението му да не се събират доказателства за
тях, както и доводите на страните, Окръжен съд – Сливен приема за установени
фактите, описани в обвинителния акт. В тази връзка съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Подс. Х.И.С. е роден на *** ***. Постоянният му адрес е в същото населено място. Има двойно
гражданство – българско и турско, с основно образование е, женен е. Не
е осъждан.
Подс. Х.И.С. е
правоспособен водач на МПС категория „В“ от 1989 г., със свидетелство за
управление на МПС, издадено от компетентните органи на Република Турция. Като
водач на МПС е наказван два пъти по административен ред за допуснати нарушения
на правилата за движение по ЗДвП.
Пострадалият Д.Р.Е. и съпругата му
– пострадалата Е.А.Е. също притежавали двойно гражданство – българско и турско
и по лични карти били с постоянен адрес ***.
На 26.05.2016 г. около 04.00 часа
постр.Е. и съпругата му постр.Е. се прибрали от Република Турция в с.Остра
могила, където по същото време се намирал и подс.С.. Около 07.30 часа
същият ден, постр.Е. отишъл в центъра на селото, където се срещнал с подс.С. и
го помолил да закара с автомобила си него и съпругата му до гр.Котел, за да
подадат документи за смяна на документите им за самоличност. Подс.С. притежавал
лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с per. №
СН 2904 АМ и се съгласил да ги откара с него до гр.Котел.
Около 08.20 часа подс.С. потеглил
с автомобила си от с.Остра могила за гр.Котел, като в автомобила с него
пътували брат му -свид.Х.И.С., постр.Е. и съпругата му -постр.Е.. Автомобила
управлявал подс.С., на предната дясна седалка до него пътувал свид.Х.С., на
задната седалка зад водача пътувал постр.Е., а от дясно до него – съпругата му
постр.Е.. Подс.С. и брат му свид.С. били с
поставени обезопасителни колани, а постр.Е. и постр.Е. нямали поставени
такива.
Подс.С. притежавал
удостоверение за техническа изправност на управлявания от него автомобил,
издадено му от компетентните органи при преминат технически преглед на
15.07.2015 г., със срок на валидност една година. В деня на предприетото
пътуване до гр.Котел, дълбочината на протекторния рисунък на предните гуми на
автомобила била 2 мм и отговаряла на нормативно изискуемата минимална дълбочина
от 1,6 мм, регламентирана в разпоредбата на чл.9, ал.1, т.9 от ППЗДвП.
Дълбочината на протекторния рисунък на задните гуми на автомобила била 1,5 мм и
била почти на границата на изискуемата минимална дълбочина. При тази дълбочина
на протекторния рисунък на задните гуми, същите не са били в състояние пълноценно,
при неблагоприятни атмосферни и пътни условия – дъжд, кал и сняг, да отвеждат
водата и кишата, водещо до намаляване на сцеплението на гумите с пътната
настилка и до плъзгане, при което автомобилът става неуправляем и се движи само
по посока на инерционната си сила, а водачът му не е в състояние да го овладее.
При
тръгване от с.Остра могила за гр.Котел валял дъжд и пътната настилка била
мокра. Около 08.40 часа управляваният от подс.С. автомобил се намирал в
отсечката между с.Тича и гр.Котел, в района на км 29.000 на главен път И-48.
Пътното платно в този участък от пътя било двулентово, двупосочно, с по една
лента за движение във всяка посока разделени от непрекъсната разделителна
линия, с наклон на изкачване със стойност 4%. Пътното платно било с асфалтово
покритие, без неравности, но мокро, тъй като продължавало да вали дъжд. В този
участък от пътя подс.С. навлязъл с управлявания от него автомобил в зоната на
десен завой, със скорост на движение от около 89 км/ч, с опасна зона за спиране
при тази скорост от 113 метра. При навлизане в зоната на десния завой, подс.С.
не съобразил скоростта на движение на автомобила с радиуса на завоя, с
атмосферните условия и със състоянието на пътя, а именно с дъждовното време и
мократа пътна настилка, както и със състоянието на управлявания от него
автомобил – малката дълбочина на протекторния рисунък на задните му гуми,
водеща до намалено сцепление на гумите с пътната настилка и опасност от
поднасяне на автомобила на пътното платно. В резултат на несъобразената с
атмосферните условия, с радиуса на завоя, със състоянието на пътя и с
техническото състояние на управлявания автомобил скорост, задната част на
управлявания от подс.С. автомобил поднесла наляво в зоната на завоя. Подс.С. се
опитал да овладее автомобила и да го задържи на пътното платно, чрез завиване
на волана наляво, но в резултат на инерционната му сила същият продължил да се
поднася по пътното платно и да се насочва към дясната му част, като след около
35 метра напуснал асфалтовата лента и навлязъл в уширение край пътя, с покритие
със ситен филц и пръст. В този участък от пътното платно продължило страничното
плъзгане на гумите на автомобила, като предната му част се ударила в крайпътна
мантинела, автомобилът се повдигнал и се завъртял около вертикалната си ос в
посока обратна на часовниковата стрелка и напуснал пътното платно отдясно. След
напускането на пътното платно, последвали странично плъзгане на дясната част на
автомобила по горист скат, удар със скорост от около 40 км/ч в дърво, след
който удар автомобилът се преобърнал няколко пъти около надлежната си ос и
паднал по таван в дере с дълбочина около 6 метра.
В резултат
на пътнотранспортното произшествие возещата се на задната седалка на
управлявания от подс.С. автомобил - постр.Е. Е. получила тежка несъвместима с
живота съчетана травма, с обхващане на главата, гърдите, корема и крайниците и
малко след това починала, а съпругът й - постр.Д.Е., возещ се до нея на задната
седалка получил контузия на гръдния кош, с контузионни огнища на белите
дробове, както и счупване на левите ребра от четвърто до дванадесето и на
единадесето ребро в дясно.
От заключението на назначените
в хода на делото съдебномедицински експертизи се установява, че причина за
настъпването на смъртта на постр.Е. е тежкото шоково състояние, в което е
изпаднала вследствие множествените травми в областта на главата, гръдния кош,
белите дробове, корема и коремните органи и изпадането й в състояние на дълбока
кома, вследствие тежката несъвместима с живота черепно-мозъчна травма. Според
тези заключения, уврежданията на постр.Е. са били тежки, съчетани, с обхващане
на всички области на тялото, със засягане на жизнено важни органи и системи и
настъпването на смъртта й е било неизбежно и неминуемо. Формирано е заключение,
че всички получени травми се дължат на автомобилната травма и че настъпването
на смъртта на постр.Е. е пряка и непосредствена последица на възникналото
пътнотранспортно произшествие.
По отношение на постр.Е. е
формирано заключение, че в резултат на пътнотранспортното произшествие същият е
получил контузия на гръдния кош, с контузионни огнища на белите дробове
двустранно, базално, с отслабено дишане в средните отдели на лявата половина на
гръдния кош и липсващо дишане в базалните участъци, с данни за начална
дихателна недостатъчност, които увреждания са му причинили разстройство на
здравето, временно опасно за живота – средна телесна повреда по смисъла на
чл.129 ал.2 от НК. Отделно от това, също в резултат на пътнотранспортното
произшествие постр.Е. получил и счупване на левите ребра от четвърто до
дванадесето и на единадесето ребро в дясно. Телесните увреждания на постр.Е. са
били получени по механизма на удряне и притискане на гръдния кош от деформиралите
се части на катастрофиралия лек автомобил.
Според
заключението на назначената автотехническа експертиза, навлизането и движението
на управлявания от подс.С. лек автомобил в зоната на десния завой на пътното
платно е било със скорост от 89 км/час, с опасна зона за спиране при тази
скорост от 113 метра, а критичната скорост за преодоляване на завоя при
конкретната метеорологична обстановка и мократа пътна настилка при странично
плъзгане е била 70 км/час. Заключено е, че техническа причина за възникналото
пътнотранспортно произшествие е навлизането и движението на управлявания от подс.С.
лек автомобил в десния завой със скорост по-висока от критичната скорост за
преодоляването му при странично плъзгане. Според заключението на експертизата,
при скоростта на движение от 89 км/час, подс.С. не е имал техническата
възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие, тъй като
разстоянието от мястото, където е настъпила загубата на контрол върху
управлението на автомобила до мястото на напускането на пътното платно е било
57 метра, а опасната зона за пълното спиране на автомобила при тази скорост е
била 113 метра.
От приложените по делото справка за
съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние е видно,
че подс. Иванов не е осъждан, че е женен, че притежава лек автомобил. От
приложената по досъдебното производство характеристична справка се установява,
че подсъдимият е тих, уравновесен и услужлив по характер. Няма данни същият да
злоупотребява с алкохол и упойващи вещества. Липсва информация и за нарушения
на обществения ред или други противозаконни прояви.
Изложените фактически обстоятелства се доказват по
безспорен и категоричен начин от събраните в хода на производството
доказателства, а именно: показанията на свидетелите по делото, обясненията на подс. С.,
заключенията на назначените експертизи,
приложените писмени документи.
Показанията на свидетелите Д.Е., Ф.М., Х.С., Х.Е.,
Х.Е., Б.В. съдът кредитира, като отчита факта, че
по-голямата част от разпитаните свидетели са близки на пострадалата Е., нямат
впечатления от инцидента и са разпитани поради качеството им на пострадали лица
в рамките на досъдебното производство. Акцент следва да се постави на
показанията на свид. Д.Е. и свид. Х.С., които са се возили в процесния
автомобил и са преки очевидци на случилото се на инкриминираната дата. Отношение
към главния факт, подлежащ на доказване имат и показанията на свид. Б.В. –
полицейски служител в РУ на МВР – Котел, посетил местопроизшествието. В
основната им част показанията на тези трима свидетели са последователни,
логични, взаимнодопълващи се, кореспондиращи едни с други и относими към
предмета на доказване. Първите двама от тях са пътували с подсъдимия в
процесния автомобил и са възприели лично обстоятелства, пряко относими към
предмета на доказване – времето и мястото на произшествието, авторството на
деянието, разположението на пътниците в автомобила, обстоятелствата, при които
е настъпило ПТП. Показанията на полицейския служител съдържат информация относно обстановката след ПТП, извършените действия
спрямо пострадалите лица, спрямо катастрофиралия автомобил и неговия водач.
Показанията на посечените трима свидетели допринасят значително за установяване
на фактите по делото и съдът им се довери. Съдът кредитира и останалите
свидетелски показания, доколкото съдържат данни за пострадалите лица и за
подсъдимия.
Заключенията на изготвените
по делото експертизи – автотехническа експертиза и съдебномедицински експертизи съдът цени, като намира, че имат съществено
значение за изясняване на обстоятелствата по делото. Автотехническата
експертиза установява механизма на произшествието и техническите причини за
неговото настъпване, а съдебномедицинските експертизи – уврежданията на
пострадалите лица и връзката им с пътния инцидент. Заключенията са изготвени от
компетентни вещи лица, в чиито знания, безпристрастност и обективност съдът
няма основание да се съмнява. Пред настоящия състав страните не оспорват
заключенията, а последните са приобщени към материалите по делото по надлежния
процесуален ред.
Съдът кредитира и
приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на пътнотранспортно
произшествие и фотоалбум, протокол за оглед на труп и фотоалбум, протокол за
оглед на веществени доказателства и фотоалбум, справка от КАТ, справка за МПС,
справка за съдимост, характеристична справка, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на подсъдимия. Писмените доказателствени източници са приложени и
приети като доказателства, намират се в отношение на допълване с останалите
доказателствени материали, не се оспорват от страните и са приобщени по
съответния процесуален ред – чрез прочитането им.
Съдът констатира, че в досъдебното производство подсъдимият
– тогава в качеството на обвиняем, е дал подробни обяснения, както пред
разследващия орган, така и пред съдия. Същите в голяма степен кореспондират с
останалите кредитирани доказателствени източници, поради което съдът им се
довери, освен в частта, в която С. твърди, че е управлявал автомобила бавно и
внимателно със скорост от около 60-70 км/ч. Видно от заключението на
назначената автотехническа експертиза скоростта на движение на лекия автомобил
преди настъпване на ПТП е била 89 км/ч. Съдът се доверява на това заключение,
изводите в което са достигнати чрез измервания и изчисления въз основа на
обективно установените данни. Поради това изключва частта от обясненията на
подс. С. относно скоростта му на движение преди ПТП като приема същите за
защитна теза. Освен това в съдебно заседание пред настоящия съдебен състав
подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, включително относно скоростта, визирана като факт от обстоятелствената
част на обвинителния акт. Въз основа на направеното самопризнание и след
преценката по чл.372, ал.4 от НПК, съдът разгледа делото със съкратено съдебно
следствие.
След анализ на доказателствената съвкупност съдът
констатира, че събраните в досъдебната фаза, приобщени към материалите по
делото в съдебната фаза на процеса, доказателствени източници в основната си
част кореспондират с направеното от подсъдимия пред съда самопризнание. От тях
се извличат по безспорен начин фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, които съдът прие за установени по-горе.
Въз основа на приетото
за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
С деянието си подс.С. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343 ал.4 вр. ал.3 б."б" предл.1 вр. ал.1 б."в" вр.
чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 26.05.2016 г. по главен път II-48,
км 29.000, в отсечката между с.Тича, общ.Котел и гр.Котел, при управление по
посока към гр.Котел на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. №
СН 2904 АМ нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението" и по непредпазливост
причинил смъртта на Е.А.Е. от с.Остра могила, общ.Котел и средни телесни
повреди на Д.Р. ***, изразяващи се в трайно затрудняване движението на снагата
и разстройство на здравето, временно опасно за живота.
От обективна страна категорично от събраните
доказателства се установява, че на инкриминираната дата и място подс. С. е
управлявал процесния лек автомобил „Фолксваген Пасат” в нарушение на правилата
за движение по пътищата. Подс. С. е нарушил правилото за движение по чл.20,
ал.2 от ЗДвП, като нарушението се изразява в това, че подсъдимият е управлявал
лекия автомобил със скорост, несъобразена с радиуса на завоя, с
конкретните атмосферни условия и със състоянието на пътя, а именно с дъждовното
време и мократа пътна настилка, както и с техническото състояние на задните
гуми на управлявания от него автомобил – малката дълбочина на протекторния им
рисунък, водеща до намалено сцепление на гумите с пътната настилка и опасност
от плъзгане на автомобила, която скорост не е била съобразена с критичната
скорост за преодоляване на завоя при странично плъзгане от 70 км/ч., установена
от заключението на автотехническата експертиза.
В случая като е управлявал
процесния автомобил с по-висока скорост от технически съобразената спрямо
конкретните метеорологични условия и характеристики на пътя и техническото
състояние на лекия автомобил – 70 км/ч., подс. С. се е поставил в техническа
невъзможност да предотврати ПТП. Управлявайки автомобила с по-висока от тази
скорост подсъдимият е допуснал нарушение на правилото за съобразена скорост по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, което пряко е допринесло за
настъпване на пътния инцидент.
Съдът
намира за несъмнено от приобщените по делото доказателства, че
пътнотранспортното произшествие и
причинените в резултат на него смърт на постр. Е. и две средни телесни повреди
на постр. Е., са пряка последица от допуснатото от подсъдимия нарушение
на правилата за движение по пътищата. Безспорно
по делото са установени настъпилите в резултат на ПТП общественоопасни
последици. Постр. Е. е получила тежки, несъвместими с живота травми и е
починала. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, уврежданията на постр.Е. се дължат на автомобилната травма и
настъпването на смъртта й е пряка и непосредствена последица на възникналото
пътнотранспортно произшествие. По отношение на постр.Е. чрез заключение на
съдебно-медицинска експертиза е установено, че в резултат на пътнотранспортното
произшествие същият е получил телесни увреждания, които са му причинили разстройство
на здравето, временно опасно за живота, както е получил и счупване на левите
ребра от четвърто до дванадесето и на единадесето ребро в дясно – тоест този
пострадал е получил две средни телесни повреди по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
Телесните увреждания на постр.Е. са били получени по механизма на удряне и
притискане на гръдния кош от деформиралите се части на катастрофиралия лек
автомобил.
Установените по безспорен начин факти, описани
по-горе, подкрепени от доказателствената наличност и признати от подсъдимия С.
като част от обстоятелствата изложени в обвинителния акт обосновават безусловно
извод, че действията на подсъдимия при управлението на процесния лек автомобил
„Фалксваген Пасат” и нарушението на правилата за движение по пътищата, са
довели до съставомерния резултат – причиняване смъртта на постр. Е. Е. и средните
телесни повреди, причинени на постр. Д.Е.. Правилна с оглед на тези констатации
е квалификацията на деянието по чл.343
ал.4 вр. ал.3 б."б" предл.1 вр. ал.1 б."в" вр. чл.342 ал.1
от НК.
Деянието
е извършено от подс.С. по непредпазливост, при форма на вината небрежност, тъй
като същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на
деянието си, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Задължението му за
предвиждането на тези общественоопасни последици е произтичало от разпоредбата
на чл.20 ал.2 от ЗДвП, въвеждаща задължения за водачите на моторни превозни
средства при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с конкретните
атмосферни условия, със състоянието на пътя и пътната настилка и на
управляваното моторно превозно средство, несъобразяването с които обстоятелства
води до реална опасност от възникване на пътнотранспортно произшествие.
Небрежността като форма на вината на непредпазливото деяние на подс.С. се
обуславя и от обективната и субективната му възможност за предвиждане на
общественоопасните последици на деянието му. С оглед на конкретните атмосферни
условия, на състоянието на пътната настилка и на управляваното моторно превозно
средство, а именно дъждовното време съпътстващо управлението на моторното
превозно средство от началното му място на тръгване до мястото на
произшествието, мократа пътна настилка и наличието на завои по този участък от
пътя, както и с оглед на техническото състояние на задните гуми на автомобила,
са позволявали подс.С. правилно да възприеме всички тези факти и обстоятелства
и да предвиди настъпването на последиците, произтичащи от несъобразяването с
тях, както и това същият да управлява моторното превозно средство със скорост
съобразена с всички тези обстоятелства. Същевременно психофизическото състояние
и интелектуалните възможности на подс.С. са му позволявали правилно да оцени
ситуацията на пътя и конкретната пътна обстановка и да предвиди настъпването на
общественоопасния резултат, а именно възникването на пътнотранспортно
произшествие в случай на несъобразяване на скоростта на движение на автомобила,
с атмосферните условия, състоянието на пътя и на управляваното превозно
средство.
При така установената конкретика съдът
намери подс. С. за виновен по повдигнатото му обвинение, като съобрази
събраните по делото доказателства и самопризнанието на подсъдимия, което
кореспондира с доказателствената съвкупност.
Като причини за осъществяване на деянието съдът прие неправилното
отношение на подсъдимия към правилата за движение по пътищата, подценяване
опасността от движение с несъобразена скорост с конкретните пътни и атмосферни
условия и техническо състояние на превозното средство.
При индивидуализацията на наложеното на подс. С.
наказание, съдът съобрази принципите за неговата законоустановеност и
индивидуализация и обуславящите вината и
отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Съдът отчете високата обществена
опасност на извършеното от подсъдимия деяние, предвид засегнатите важни
обществени отношения, свързани с опазване на човешкия живот при управление на
МПС, респ. спазване на установените правила за управление на МПС. Тази опасност
принципно е взета предвид от законодателя при определяне санкционната част в
специалната разпоредба на материалния закон. Разпоредбата на чл. 343, ал.4 вр. ал.3, б. „б” предл. първо от НК
предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 15 години.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете съдействието, оказано от подсъдимия на разследващите
органи във фазата на досъдебното производство, критичното му отношение и
съжалението за извършеното, чистото му съдебно минало. Самопризнанието на
подсъдимия в съдебната фаза не би могло да се отчита като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото същото е условие за
разглеждане на делото по реда на гл.27 от НПК. За направеното самопризнание
подсъдимия получава редукция на наказанието с една трета, поради което съдът не
може да го отчита отново при индивидуализация размера на наказанието. Съдът
отчете и факта, че подсъдимият и семейството на пострадалите са в близки
отношения, че подсъдимият е също семеен човек, за когото липсват данни относно каквито
и да е криминални прояви или нарушения на обществения ред.
Съдът не отчете наличие на отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства. Действително подсъдимият е санкциониран два пъти по
административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата, но същите се явяват незначителни предвид дългогодишния шофьорски стаж
на С..
Така посочените обстоятелства обосновават извода на
съда, че наказанието за извършеното престъпление следва да се определи при
условията на чл. 54 от НК, при наличието само на смекчаващи отговорността
обстоятелства, като се индивидуализира в минималния размер от 3 години „лишаване
от свобода”. На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът редуцира така определеното
наказание с една трета и наложи на подсъдимия С. наказание в размер на две
години „лишаване от свобода”. Съдът счита, че така отмереното наказание
„лишаване от свобода“ е съответно на деянието и дееца, предвид наличните
смекчаващи и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства и отговаря на
критерия за справедливост.
Съдът обсъди и възможността за
определяне на наказанието на подсъдимия при условията
на чл.55 от НК и стигна до извод, че не са налице предпоставките за това. Вярно
е, че са налице смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, но същите
не са от съответния характер, за да формират извод за несъразмерна тежест на
предвиденото наказание, особено с оглед на настъпилите общественоопасни
последици. Приложението на този институт би било проява на прекомерна и
неоправдана с оглед целите на наказанието снизходителност и би било в явно
противоречие с преследваните цели на наказанието.
Съдът намери, че за да бъдат постигнати
целите на наказанието посочени в чл.36 от НК, не е налице необходимост
подсъдимият да изтърпява ефективно наложеното му наказание една година
„лишаване от свобода”. В тази връзка съдът съобрази чистото съдебно минало на подс.
С., изразеното критично отношение към деянието, добрите характеристични данни,
наличието на семейни ангажименти. Съдът прецени подсъдимия като личност, която
сама по себе си не разкрива обществена опасност, доколкото извън това
престъпление липсват данни за други противообществени прояви. По тези
съображения заключи, че не е необходимо подсъдимият да изтърпява ефективно наложеното
му наказание „лишаване от свобода”, а на същият да бъде дадена възможност да се
поправи с отлагане изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 3 години,
на основание чл.66 ал.1 от НК.
В съответствие с
разпоредбата на чл.343 г от НК
съдът лиши подсъдимия С. от правото да управлява МПС за срок от 2 години. Съдът съобрази конкретните данни по
делото, а именно дългогодишния шофьорски стаж на подсъдимия, наличието само на
две нарушения, санкционирани по административен ред за този период, както и
изцяло положителните характеристични данни. По тези съображения наложи
наказанието „лишаване от права“ в размер, съответстващ като срок на наложеното
наказание „лишаване от свобода“.
Определените размери
на наложените наказания съдът намира за справедливи и съответстващи на тежестта
и обществената опасност на престъплението и подходящи да повлияят поправително
и превъзпитателно на подсъдимия към спазване на законите, установените правила
и добрите нрави. Съдът счита, че така определените наказания ще въздействат
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други подобни
деяния, а освен това ще се въздейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото.
По правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата
от 743,82лв. за направените по делото разноски.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени и предадени на 07.10.2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: