Номер 53030.09.2020 г.Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПазарджикIX Наказателен състав
На 17.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
Секретар:Х. В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20205220201196 по описа за 2020 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. А. В. , ЕГН **********, с адрес с.О., ул.“С.Б.“ * против
НП № 19-1006-003147/ 28.08.2019 г. на началник група, сектор „ПП“ при ОДМВР -
Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 177, ал.1, т.1, ЗДвП -
глоба в размер на 200 лева.
С жалбата се иска отмяна на постановлението с твърдения за неговата материално-
правната неизправност.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не сеп явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, с писмено становище настоява да се потвърди НП и се присъди
юрисконсулско възнаграждение. .
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
Жалбоподателят придобил правоспособност за управление на МПС след издържан
изпит на 20,02,04г. ,а след подадено заявление по съответния ред получил на 12,03,04г.
СУМПС.
При управлението на МПС обаче допуснал множество и различни нарушения на
правилата за движение и по пътищата, за които бил санкциониран с множество НП - виж
на л. 8. След влизането им в сила били отнемани и постановените с тях контролни точки.
1
Така, на 11,03,2013г. водачът бил с отнети всички контролни точки, за което е съставен
формалния протокол на л. 7, удостоверяващ административно този факт към тази дата.
Протоколът е предаден и подписан на жалбоподателя на същата дата.
При загуба на всички контролни точки , каквато била налице по отношение на
жалбоподателя, по силата на закона - чл. 157, ал.4 от ЗДвП, той губи придобитата
правоспособност за управление на МПС и следва да върне СУМПС . Отнемането на
последното е отразено в справката на л. 8, което установява факта, че свидетелството не е
било предадено доброволно и е било отнето по реда на чл. 174, т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателя не се явил на изпит по реда на ал. 5 на чл. 157 и не възстановил
правоспособността си за управление на МПС.
Независимо, че бил неправоспособен, на 19.06.2019 г. поел управление в в с.О., на
ул.“Васил Левски“ на несобствения лек автомобил с ДКН *******.
Около 11,20ч. бил спрян за проверка от св. пол. Лефтеров , който след като извършил
проверка на документите на водача и автомобила и направил служебно справка относно
правоспособността на водача, установил, че същият е със загубена такава и му съставил
процесния акт за нарушение на чл. 150а , ал.1 от ЗДвП.
Актът е надлежно предявен, с връчен екземпляр на нарушителя, който го е подписал
без възражения.
Въз основа на него е издадено актуваното НП.
Двата административни акта - АУАН и НП имат идентично съдържание както
досежно описанието на обстоятелствата , при които е извършено нарушението , така и
относно възприетата правна квалификация на извършеното нарушение. Описанието на
нарушението е свързано с възприето лишаване от правоуправление по административен
ред - поради отнемане на всички контролни точки и е дадена правна квалификация,
предвид възприетото лишаване- по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП. В НП е допълнено
обстоятелство, което в случая освен, че отсъства от акта противоречи и на възприетото
след това в постановлението. Още в началото на описание на нарушение наказващият
орган е пиел, че водачът е „неправоспособен“ ( което по същество е вярно, но това подлежи
на обсъждане по-долу ), което директно означава, че не притежава право да управлява
МПС. Същевременно обаче нему се вменява като нарушение „управление на МПС след
като е лишен по това право по административен ред“ , а лишаване от право е възможно
само при наличие на такова право. В този смисъл дори на Съда е невъзможно да разбере
административно-наказателното обвинение по НП - неправоспособност ли се вменява или
лишаване от право да се управлява МПС.
Извън това противоречие в НП , процедурата по издаването, съставянето ,
2
предявяване и подписване/връчване на административните актове е напълно спазена.
Въпреки, че констатираното горе противоречие в изложените в НП обвинителни
факти съставлява съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за
отмяна на НП, последното ще бъде разгледано в хипотетичен аспект - ако евентуално не се
споделят изводите за обсъдената горе процесуална порочност.
Нарушението, което е вменено с акта и с основната част от описанието в НП - е
управление на МПС от лице, което е било лишено от това право по административен ред.
Сочи се само, че са били отнети всички контролни точки. Не се сочи производство или
административен акт, с който да е станало лишаването по административен ред от
правоуправление. Всъщност, такова производство и такъв акт няма, защото при отнемане
на всички контролни точки в тази хипотеза - по чл. 157, ал.4 от ЗДвП ( виж на л. 7 )
загубата на правоспособност настъпва с факта на загуба на последните контролни точки на
ex lege, без да е необходимо дори да се обявява с нарочен административен акт. В този
смисъл погрешен е изводът, че водачът бил лишен от правоуправление, тъй като такова не
е постановявано нито по съдебен, нито по административен ред. С нарочен
административен ред е станало отнемането на СУМПС , което е отразено в справката на
водач на л. 8 , но това не съставлява лишаване от правоуправление, а отнемане на
удостоверяващия това право документ, поради загубата на правото. От друга страна нито в
акта, нито в НП е възприето като обстоятелство по извършване на нарушението
отнемането на СУМПС на коментираното основание.
Контролният орган е вменил нарушение, което не е извършено - управление на МПС
от лице, лишено от това право по административен ред . Това решение е било резултат от
погрешния извод, че при с отнемането на контролните точки има лишаване от правото на
управление на МПС ( което настъпва по силата на закона). Лишаването от определено
право е възможно само ако има такова право, а в случая лицето го е загубило, тоест то е
станало неправоспособен водач. И доказателство за това е и предвидената специална
процедура по следващата норма - ал. 5 на чл. 157 от ЗДвП - по придобиване на
правоспособност за управление на МПС.
Така, че в случая това, което е следвало да бъде вменено е управление на ВМПС при
липсата на право за това, а не лишаването от това право и нарушението за процесния
случай следва да е по чл. 150 ЗДвП. Отчасти наказващият орган е опитал да поправи
грешката на контролния , отразявайки неправоспособността,но така е допуснал от една
страна отразяване в постановлението на факт по обвинението, който отсъства от акта и
същевременно е допуснал противоречие между възприетите от него обстоятелства по
извършване на нарушението.
Нарушение по чл. 150а, ал.1 от ЗДВП, каквото е вменено с акта и НП не е извършено,
тъй като жалбоподателят не е бил лишаван от правоуправление нито по административен
ред поради загуба на всички контролни точки, а това
3
ex lege е обусловило загубата на правоспособност.
За пълнота ще се отрази и следното - от справката на л. 8 става ясно, че е било отнето
и СУМПС, което следва да се предаде доброволно в хипотезата на чл. 157, ал.4 от ЗДвП.
Отнемането е предвидено като една от хипотезите на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, но такива
обстоятелства не са вменени нито с акта, нито с НП, в които е отразен № на СУМПС и
никакви факти за отнемане.
Установените факти са за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, каквото обаче не е било вменено
нито чрез описание, нито чрез квалификация.
Изводите горе обосновават решението за отмяна на НП.Неоснователни, поради това
решение, са претенциите на въззиваемата страна за присъждане в нейна полза на разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 19-1006-003147/ 28.08.2019 г. на началник група, сектор „ПП“ при
ОДМВР -Пазарджик, с което на Г. А. В. , ЕГН **********, с адрес с.О., ул.“С.Б.“ * е
наложена на основание чл. 177, ал.1, т.1, ЗДвП - глоба в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-
дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4