Р.нската окръжна
прокуратура е обвинила подсъдимия
И.А.С. с ЕГН **********, в това, че:
На 26.06.2014год. в гр.Р., в условията на опасен рецидив, извършил
действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лица, ненавършили 14-годишна възраст- Р.Д.П., родена на ***год. и Д.С.К.,
родена на ***год., като блудството е извършено чрез употреба на сила и е блудствано с две малолетни лица- престъпление по чл.149
ал.5 т.1 пр.1 и т.3 вр. с ал.2 пр.1 вр. с ал.1 от НК.
Делото е разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК, като е
проведено съкратено съдебно следствие при условията на чл.373 ал.2 вр. с чл.372 ал.4 вр. с чл.371
т.2 от НПК, след като подсъдимият И.А.С. е признал изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират
показания за тези факти, а съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с определение
по чл.372 ал.4 от НПК е обявил, че ще ползва това самопризнание без да събира
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Прокурорът поддържа обвинението, като счита, че при
фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, която
съдът следва да приеме за установена, следва да се приеме, че подсъдимият И.А.С.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение. Иска окръжният съд да признае подсъдимия И.С. за виновен по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.149 ал.5 т.1 пр.1 и т.3 вр. с ал.2 пр.1 вр. с ал.1 от НК и да му определи наказание девет години лишаване от свобода,
което на основание чл.58а от НК да намали с 1/3 и да му наложи наказание шест
години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, в
затворническо заведение от закрит тип. Предлага изпълнението на наказанието да
бъде съпроводено с мерки по реда на чл.40 ал.4 от НК, като за подсъдимия се
прилагат съответни медицински грижи.
Адв.Св.И. от АК-С.- упълномощен
защитник на подсъдимия И.С., не оспорва фактическите обстоятелства изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и правната квалификация на деянието
на подсъдимия направено от прокурора. Моли съда да определи на подс.С. наказание в намаления размер съобразно разпоредбата
на чл.58а от НК, като съобрази сериозно увреденото му здравословно състояние и
ниската степен на принуда, както и да съобрази необходимостта за прилагането на
мерки за лечението му при изтърпяването на наказанието.
Б.К.- упълномощен защитник на подсъдимия И.С. по реда на чл.91 ал.2 от НПК,
поддържа казаното от адв.И. на съдебните прения и в
допълнение иска подсъдимият да продължи изтърпяването на наказанието си в затвора
Белене, където се намира и да продължи лечението си, с лекарствата, които са му
назначени.
Подсъдимият И.С. е направил самопризнание по реда на чл. 371 т.2 от НПК, като е признал изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се
събират доказателства за тези факти. На съдебните прения
поддържа казаното от защитниците му. В последната си дума изразява съжаление за
извършеното и моли съда да му определи по-леко наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства, направеното от
подсъдимия И.С. самопризнание по чл.371 т.2 от НПК и на основание чл.373 ал.3 вр. с чл.372 ал.4 от НПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият
И.А.С. е роден на ***год. в гр.С., живее в гр.Р.,
български гражданин, с начално образование, неженен, не *****, осъждан веднъж и реабилитиран по
право, ЕГН **********.
С Присъда № 189/30.09.2008год. по НОХД № 1791/2008год. по описа на Р.нския районен съд, изменена с Решение №
263/23.12.2008год. на Р.нския окръжен съд, подс.И.С. бил
осъден за извършено от него престъпление по чл.149 ал.1 от НК, като му било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,
което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо заведение от открит
тип. Присъдата влязла в сила на 23.12.2008год. и подсъдимият изтърпял
наложеното му с нея наказание през периода от 21.04.2008год. до 21.10.2009год. На
22.10.2012год. подс.И.С. бил реабилитиран по право на
основание чл.86 ал.1 т.2 от НК, тъй като в течение на три години от изтичане на
срока на наложеното му с присъдата наказание, не е извършил друго престъпление
наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание.
Към м.юни 2014год. подс.И.С. живеел заедно с
майка си Б.К.К. на постоянния си адрес ***.
……………………………………………………………………………………………………………………………………………
В хода на разследване на
досъдебното производство били назначени две комплексни съдебни
психиатрични-психологични експертизи ***
- *** свидетелки Р.П. и Д.К., за всяка
една от тях отделно, за да се определи способността им с оглед на тяхното
физическо и психическо състояние правилно да възприемат фактите, които имат
значение за делото и дават достоверни показания за тях. Видно от експертните
заключения на тези две експертизи, ***- Р.П. и Д.К., не се водят на диспансерен учет в ЦПЗ-Р.-ЕООД и няма данни до момента двете да са
имали хоспитализации в ЦПЗ-Р.. И двете могат правилно да възприемат фактите,
които имат значение по делото и да дават достоверни показания за тях към
настоящият момент, ако желаят. И при двете не са установени психопатологични
нарушения, които да мотивират заключение, че са склонни да преувеличават или
фантазират факти, свързани с описаните от тях по досъдебното производство
събития. По време на интервютата с двете
деца, не са установени данни, че те са
лесно „внушаеми“. Експертите не били в състояние да
направят анализ на психологическите преживявания и механизми на децата във
връзка със случилото се, тъй като поведението се реализирало в определена
ситуация/контекст/ и то било различно в зависимост от конкретната ситуация и
реактивността на личността. Анализът се затруднявал и от незрялата личностова структура на децата и от ограничените ресурси за
справяне в сложни житейски ситуации и намира/обсъждане на алтернативни решения
в ситуация на затруднение. Тази личностова структура корелира
и с възрастта на децата.
В хода на разследване на
досъдебното производство, на подс.С. първоначално
била назначена комплексна съдебно психиатрична-психологична експертиза, според
заключението на която към момента на деянието и към този на експертизирането
му същият е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи
постъпките си.
В последствие, на
досъдебното производство била назначена повторна
тройна съдебно- психиатрична експертиза с експерти от Специализирана болница за активно
лечение на лишени от свобода, психиатрично
отделение- Затвора гр. Л.., като за нуждите на експертизата подс.С. на осн.чл.70 от НПК с Определение на РОС бил настанен за изследване за срок от 30 дни в това психиатрично заведение.
От заключението
на тази експертиза е видно,
че подс. С. се води на диспансерен
учет в ЦПЗ- Р. от 1986г. с диагноза: *****
Диагностирането при подс. С. заболяване включва под формата на коморбидност
две нозологични единици. Първата - лека степен на умствена изостаналост, представлява психично страдание в
широкия смисъл на това понятие и нозологично съгласно МКБ -10 се отнася към раздел: F 70 – F 79 – *****“. Втората нозологична единица - *****
Към момента на извършване на инкриминираното деяние - 26.06.2014г. - подс.С.
е бил със запазена годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в съответствие на това разбиране. Нивото на интелектуалния дефицит
и досегашните му поведенчески особености илюстрират затруднения в контрола
на поведението, но в количествен аспект, а не като качествено
нарушение поради дълбока умствена непълноценност или душевна
болест. В този смисъл следва да се приеме, че подс.С.
е бил улеснен в мотивирането и механизма на деянието, в което е обвинен.
Психическото състояние
на подс.С., включително и установеното ниво на
дефицити в когницията, са му позволили да предвиди
последиците от своите действия. Подсъдимият е разбирал наказуемостта и
неморалността на действията си и непосредствено след задържането си упорито
отричал деянието.
Комплексното съдебно
психиатрично и съдебно психологично експертно изследване и наблюдение
установило, че към настоящият момент при подс.С.
отсъстват белезите на психично страдание представляващо или покриващо критериите „умствена
изостаналост“ и/или „ продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието“ по смисъла на чл.33 от НК, следователно подс.С.
е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи
действията си в съответствие на това разбиране.
Според експертното заключение, установената „Лека степен умствена
изостаналост“ на подс.С. представлява психичен
недостатък налагащ прилагането на чл.94, ал.1, т.2 от НПК, изискващ на подс.С. да се осигури назначаването на служебен защитник,
тъй като същият не е в състояние да се защитава ефективно сам в наказателното
производство.
Към настоящия момент подс. С. е със запазени психични годности
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си
като участва пълноценно в досъдебното и съдебното производство, като възприема
правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения по
тях, ако има желание за това. С оглед установената интелектуална инсуфициенция при подс.С.,
експертите са на мнение, че същият е склонен сравнително по- лесно от здравите
лица да се подава на внушение.
Общото физическо и психическо състояние и актуалното
здравословно състояние на подс.С. му позволява да
престоява в арестните помещения. При непрекъснат
прием на поддържащата антиконвулсивна и антикинделираща терапия на фона на текущ контрол от
медицинско лице, престоя в следствения арест не би дал съществено отражение
върху физическото и психическо здравословно състояние на подсъдимия.
След запознаване с
цялата медицинска документация, приложена по делото и съобразявайки се с
резултатите от клиничните психиатрични и психологически изследвания, експертите
са приели, че след извършените корекции от д-р Данов на 29.06.2014г. /
експерта-психиатър по първоначалната психиатрична експертиза назначена на подс.С./, терапията на подсъдимия е напълно адекватна на
психичното му състояние, като след проведеното изследване в Психиатричното отделение на СБАЛЛС при
Затвора-Л., е напълно достатъчно провеждането на поддържаща терапия с
препаратите *****
Според вещите лица, по отношение на подс. С. към настоящия момент не се налага прилагане на
каквато и да е медицинска мярка изпълнима в болнични условия, най- малко
принудителна такава по реда на чл.89 от НК.
С оглед намалените му адаптивни способности
детерминирани от установените когнитивни дефицити, вещите лица смятат, че е
уместно както при престой в арестните помещения, така
и при изтърпяване на евентуално наказание в пенетенциарната
система, спрямо подс.С. да бъдат прилагани текстовете
на чл.40, ал.4 от НК, т.е. да се полагат съответни медицински грижи.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена на основание императивната норма на чл.373 ал.3 от НПК, като намира,
че същата се установява от направеното самопризнание от подсъдимия И.С. по чл. 371
т.2 от НПК и от събраните в досъдебното производство доказателства, които го подкрепят: показания на свидетелите Р.Д.П., Д.С.К., З.П.П.,
П.А.К., В.Й.Т., К.С.Д., С.Д.В., Б.С.П., Д.В.Д., И.В.Д., Ц.Д.В., С.Д.К., Д.С.П.,
справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, автобиография, заверени копия от епикризи, протоколи
за предписване на лекарства, рецептурна книжка, фиш
за регистриране на контакт,експертно становище, медицинско направление,
удостоверения, история на заболяване, експертно решение на ТЕЛК, съдебни
решения, писма, 4 бр. комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи.
При така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият И.А.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.149 ал.5 т.1 пр.1 и т.3 вр. с ал.1 от НК, тъй
като на 26.06.2014год. в гр.Р., в условията на опасен рецидив, извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение
на *****
От обективна страна, на инкриминираната дата подсъдимият И.С. извършил
действия по отношение на ***** По своето естество извършените от подсъдимия
действия обективно са годни да доведат до възбуждане и удовлетворяване на
негово полово желание без съвкупление.
От субективна страна подс.С. извършил тези
действия при пряк умисъл, като съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал общественоопасните
му последици и искал тяхното настъпване. Подс.С.
съзнавал, че пострадалите Р.П. и Д.К. *****.
Подс.С. извършил
престъплението при наличието на квалифициращите признаци по чл.149 ал.5 т.1 пр.1 и т.3 от НК.
Квалифициращият
признак по чл.149 ал.5 т.1 пр.1 от НК- „****
Квалифициращият
признак по чл.149 ал.5 т. 3 от НК- „опасен рецидив“ е налице, тъй като
подсъдимият е извършил деянието в условията на „опасен рецидив“ по смисъла на
чл.29 ал.1 б. „а“ от НК, след като с Присъда № 189/30.09.2008год. по НОХД №
1791/2008год. по описа на РРС, влязла в сила на 23.12.2008год., е бил осъден за
тежко умишлено престъпление по чл.149 ал.1 от НК на лишаване от свобода не по-малко от една
година /на една година и шест месеца лишаване от свобода/, като изпълнението на
наказанието не е било отложено по реда на чл.66 от НК и от изтърпяването на
наказанието не е бил изтекъл петгодишния срок по чл.30 ал.1 от НК. Съгласно
чл.30 ал.1 изр.2-ро от НК, настъпилата реабилитация в този срок не изключва
приложението на правилата на чл.29 от НК. От субективна страна подс.С. е съзнавал, че извършва деянието, след като е
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което наказание не е било отложено по реда на чл.66
от НК, както и това, че не е изтекъл петгодишен срок от изтърпяването на
наказанието.
Поради
изложеното съдът намира, че подс.И.С. следва да бъде
признат за виновен в това, че на 26.06.2014год. в гр.Р., в условията на опасен
рецидив, извършил *****- престъпление по чл.149 ал.5 т.1 пр.1 и т.3 вр. с ал.1 от НК.
Съдът
намира, че при приетите за установени фактически обстоятелства, които
съответстват на обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, не може да се направи извод, че блудството е извършено от подс.С. чрез употреба на сила и е налице квалифициращия
признак по чл.149 ал.2 пр.1 от НК. За да е налице принуда под формата на сила,
е необходимо деецът да е употребил физическа сила, с която да въздейства върху
пострадалия, като предотврати съпротивата му или да преустанови оказана от
пострадалия съпротива. В обвинителния акт прокурорът е мотивирал наличието на
този квалифициращ признак, като е приел, че подсъдимият е упражнил по отношение
на ***** Съдът намира, че тези действия на подс.С.
следва да се разглеждат единствено, като блудствени действия, с които той е
целял възбуждането и удовлетворяването на полово желание без съвкупление. От обективна страна, с тези действия на подс.С. не е била упражнена принуда, под формата на сила,
тъй като с тях не е било въздействано върху пострадалите
за предотвратяване или преустановяване на тяхна съпротива. От субективна страна
подс.С. не е извършил тези действия с цел да въздейства
върху пострадалите за предотвратяване или преустановяване на съпротивата им, а
същите са извършени от него единствено с целта по чл.149 ал.1 от НК- да възбуди
и удовлетвори полово желание без съвкупление.
Ето защо съдът приема, че в случая квалифициращия признак по чл.149 ал.2
пр.1 от НК не е налице нито от обективна, нито от субективна страна, поради
което подс.С. следва да бъде признат за невинен в
това блудството да е извършено чрез употреба на сила, поради което и на
основание чл.304 от НПК да бъде оправдан в частта на повдигнатото му обвинение
относно квалификацията по чл.149 ал.2 пр.1 от НК.
За извършеното от подс.И.С. престъпление по чл.149 ал.5 т.1 пр.1 и т.3
вр. с ал.1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от пет до двадесет години.
При индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът съобрази
следното :
Предвид проведеното по делото съкратено
съдебно следствие и на основание чл.373 ал.2 от НПК, наказанието на подсъдимия
следва да бъде определено при условията на чл.58а от НК.
Съдът намира, че като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се
отчетат относително ниския интензитет на извършените от подсъдимия блудствени
действия, здравословното състояние на подсъдимия, което се явява улеснаващ фактор за извършването на престъплението и
изразеното от подсъдимия съжаление, разкриващо наличието на критично отношение
към извършеното. Направеното от подсъдимия на съдебното производство самопризнание
по чл.271 т.2 от НПК, не следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство, тъй
като същото е предпоставка за провеждането на съкратено съдебно следствие по
реда на чл.373 ал.2 от НПК и определяне на наказанието му при условията на
чл.58а от НК.
Съдът намира, че не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът счита за неоснователни доводите на прокурора на съдебните прения, че
като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете това, че
предишното осъждане на подсъдимия е за същото по вид престъпление. Това
осъждане на подсъдимия е взето предвид при квалифицирането на престъплението по
чл.149 ал.5 т.3 от НК във връзка с това, че деянието е извършено в условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. „а“ от НК, поради което и на
основание чл.56 от НК миналото осъждане на подсъдимия не следва да се отчита,
като отегчаващо обстоятелство.
Предвид гореизложеното и като съобрази конкретната степен на обществена
опасност на дееца и на извършеното деяние, съдът намира, че са налице само
смекчаващи отговорността обстоятелства, но не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК.
Ето защо на подсъдимия И.С. следва да се определи наказание при условията на
чл.54 от НК- малко над минимума за престъплението, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
ЗА СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА.
На основание чл.58а ал.1 от НК, така определеното наказание лишаване от
свобода за срок от пет години и три месеца следва да бъде намалено с 1/3 и на
подсъдимия И.С. да се наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
Размерът на наложеното наказание лишаване от свобода, който е над три
години, изключва възможността за отлагане изтърпяването на наказанието с
определянето на изпитателен срок на основание чл.66 от НК. Ето защо, подсъдимият
И.С. следва да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода за
срок от три години и шест месеца.
Подсъдимият следва да изтърпи наложеното му
наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, при
първоначален СТРОГ режим в затворническо заведение от ЗАКРИТ тип. Подсъдимият е
рецидивист по смисъла на § 3 ал.1 т.2 от ДР на ЗИНЗС и на основание чл.60 ал.1
от ЗИНЗС следва да се изпрати в затворническо заведение от закрит тип, а
съгласно чл.61 т.2 от ЗИНЗС, първоначалният режим, който съда следва да
определи за изтърпяване на наказанието на осъдените, които се настаняват в
затворнически заведения от закрит тип, е строг режим.
На основание чл.59 ал.1 т.1 пр.1 от НК, при изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода,
следва да се приспадне времето, през което подс.И.С.
е бил задържан, считано от 27.06.2014год., като един ден задържане се зачете за
един ден лишаване от свобода.
По преценка на съда, така наложеното наказание е справедливо и съответства
в пълна степен на обществената опасност, както на подсъдимия,
така и на
извършеното
от него престъпление. С него ще се постигнат в максимална степен целите по чл.36 от НК, както
по отношение на специалната, така и на
генералната превенция. Ще се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на
законите и добрите нрави, ще се въздейства предупредително върху него и ще му
се отнеме възможността да върши други престъпления, ще се въздейства възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
На основание чл.40 ал.4 от НК, при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода, по отношение на подс.И.С. следва да се
полагат съответни медицински грижи, тъй като това е наложително предвид
заключението по комплексната съдебнопсихологична и
съдебнопсихиатрична експертиза.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимият И.С. следва да
бъде осъден да заплати в полза на ОД на МВР-Р. сумата от 2280 лв. /две
хиляди двеста и осемдесет лева/, представляващи направени на досъдебното
производство разноски за вещи лица, както и да бъде осъден да заплати в полза
на Р.нския окръжен съд сумата от 103,17лв. /сто и три
лева и седемнадесет стотинки/, представляващи направени разноски на съдебното
производство пред първоинстанционния съд.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.
Председател: