№ 39247
гр. София, 30.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Частно гражданско дело
№ 20241110115944 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба, подадена от адв. А. Н. А., с рег. № от единният адвокатски
регистър *************, процесуален представител на К. Д. К. за допълване на
Определение № 36374/10.09.2024 г. по ч. гр. д. 15944/2024 г., по описа на Софийски районен
съд, ГО, 46 състав. Иска се да бъде осъден заявителят да заплати на адвоката
възнаграждение за заповедното производство.
Препис от молбата е изпратен за отговор на заявителя, като в дадения срок е
изложено становище, че подаването на възражение по чл. 414 ГПК не изисква подготовка
или обосновка и се извършва чрез попълване на предоставена от съда бланка, като в случай,
че се определи възнаграждение, то следва да е в минимален размер.
Съдът намира искането за основателно.
С определението съдът е обезсилил изцяло Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
№ 9262 от 27.03.2024 г. по ч.гр.д. № 15944/2024 г. на СРС, и е прекратил производството по
делото.
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо
- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Срокът е преклузивен и с
неговото изтичане се преклудира правото на страните да искат изменение или допълване на
съдебния акт в частта за разноските.
Срокът за предявяване на искане за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е до
приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип се
правят всички искания, свързани с разноски. Само ако разноските са присъдени в
производство, по което страните не са били призовавани за открито съдебно заседание и
редът за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да се запознае с
представените от насрещната искания и доказателства във връзка с разноските /напр. в
1
производство по чл. 288 ГПК, когато не се допуска касационно обжалване/, тогава искането
по чл. 78, ал. 5 ГПК би могло да бъде заявено по реда на чл. 248 ГПК след постановяване на
съдебния акт по делото. /Определение № 17 от 17.01.2014 г. по гр. д. № 5628 / 2013 г. на
Върховен касационен съд/. Процесният случай попада в тази хипотеза.
В конкретния случай е представен договор за правна защита и съдействие по реда на
чл. 38 от ЗАдв. в полза на адв А. Н. А., без посочена цена като се прави позоваване на
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В процесния случай извършените от процесуалния представител на длъжника
действия се изразяват в подаване на възражение по чл. 414 ГПК, което принципно е по
образец и депозиране на същото в съда в срока по чл. 414, ал.2 ГПК, каквито са и
обичайните действия за защита на страната в заповедното производство при редовно
попълнено заявление от заявителя.
При прилагането на наредбата следва да се съобрази и решението на Съда на ЕС от
23.11.2017 г., постановено във връзка с отправени запитвания относно тълкуването на чл.56,
параграф 1 и чл.101, параграф 1 ДФЕС, както и на Директива 77/249/ЕИО на Съвета от
22.03.1977 г. относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на
предоставяне на услуги. С него Съдът на ЕС е приел, че чл.101, параграф 1 ДФЕС вр. с чл.4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че националната правна уредба като
разгледаната в главните производства, съгласно която, от една страна адвокатът и неговият
клиент не могат под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката, да договарят
възнаграждение в по – нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет в РБ и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по – нисък от
минималния размер, би могла за ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на чл.101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с
оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря
на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е
необходимо, за де осигури изпълнението на тези легитимни цели.
Предвид обстоятелството, че горепосочената Наредба е приета от професионална
организация на адвокатите - Висшия адвокатски съвет, както и чрез въведените минимални
размери на адвокатските възнаграждения не се отчита спецификата на конкретното дело,
неговата фактическа и правна сложност, конкретните процесуални действия, които са
извършени и положените от процесуалния представител усилия за защита на страната, а
единственият критерий при делата с определен интерес е цената на иска, съдът счита, че
определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения налагат
ограничения, които не отговарят на легитимни цели, включително и установените с чл.101,
параграф 1 ДФЕС.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания
и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на
правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява
2
принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни
разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо
поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение
17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства
за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно
специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на
държавите членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни
разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите
на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора,
неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат
„пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се
преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително
е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки
случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до
резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.” В
Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C ‑427/16 и C‑428/16 Съдът на ЕС, излагайки
сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като
разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката —
да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет
(България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС приема, че Член 101, параграф 1 ДФЕС
във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение.
Ето защо адвокатското възнаграждение за защита на длъжника в заповедното
производство следва да се определи съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, извършените от пълномощника на страната процесуални действия и
положените от адвоката усилия, а именно: попълване на личните данни на длъжника във
възражение по образец без излагане на каквито и да е правни доводи и депозирането му в
съда в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, каквито са и обичайните действия за защита на страната в
заповедното производство при редовно попълнено заявление.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика
3
на СЕС, която има превес над националната такава, като на ответника-длъжник в
заповедното производство бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи
разноски за адв. възнаграждение. При определяне на размера им съдът следва да съобрази
наличните обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и
реално извършените действия от процесуалния представител. Производството по делото се е
развило в минимални рамки. Не без значение е обстоятелството, че делото касае
потребителски спор по т.н. дела за кредити, отпускани от финансови институции-т.н. бързи
кредити.
Извършените от пълномощника на страната процесуални действия и положените от
адвоката усилия в процесния случай са именно: попълване на личните данни на длъжника
във възражение по образец без излагане на каквито и да е правни доводи и депозирането му
в съда в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, каквито са и обичайните действия за защита на страната
в заповедното производство при редовно попълнено заявление.
Процесуалното действие на адв. А. се изразява в попълване на утвърден образец от
министъра на правосъдието с Наредба № 6/2008 г., който се връчва на длъжника и съдържа
указания за попълването му. Това действие може да се приравни по сложност на посоченото
в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004.
В процесния случай при цена на исковете общо 8151.72 лева, прякото приложение по
аналогия на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 и присъждане на 200 лева за възражение в
заповедното производство би било в унисон с прогласените принципи на разумност,
пропорционалност и справедливост.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 36374/10.09.2024 г. по ч. гр. д. 15944/2024 г., по описа на
Софийски районен съд, ГО, 46 състав, като ОСЪЖДА „ЮЛ“ ЕАД с ЕИК: *********, да
заплати на адв. А. Н. А., с рег. № от единният адвокатски регистър *************,
адвокатски хонорар в размер на 200 лева.
Настоящото определение да се счита за неразделна част от Определение №
36374/10.09.2024 г. по ч. гр. д. 15944/2024 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 46
състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4