Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

 

гр.Ихтиман  31.10.2019год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Ихтиманският районен съд, втори състав, в открито заседание, проведено на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година,  в състав:

 

                                                                  Районен съдия: Ивайло Йорданов

 

 при секретаря. Адриана Хаджипеткова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов гр.д № 420 по описа   за 2017год. , за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от И. К. Г. *** е предявила  срещу Професионална гимназия „Васил Левски“ гр. Ихтиман, иск за заплащане на сумата от 2750,00 лева, от които допълнително материално стимулиране за 2016 г. в размер на 1050 лева и  обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015г. и 2016г. в общ размер от 1600,00 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищцата, че работила при ответника на длъжност старши учител по история“. Посочва, че със заповед № 326-326/08.02.2016г. на директора на гимназията трудовото и правоотношение било прекратено. Уточнява, че с решение № 156/10.10.2016г., постановено по гр. дело № 181/2016г. по описа на РС – гр. Ихтиман, влязло в сила на 09.11.2016г. уволнението е отменено и тя е възстановена на заемната преди уволнението длъжност. Посочва, че работодателят останал да й дължи допълнително материално стимулиране в размер на 450,00 лева, допълнително материално стимулиране за 24.05.2016г. в размер на 300,00 лева и за 15.09.2016г., също в размер на 300,00 лева. Отделно от това дължало й се и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015г. и 2016г. в общ размер от 1600,00 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Иска от съда да осъди ответното училище да й заплати претендираните суми.

Ответникът Професионална гимназия „Васил Левски“, гр. Ихтиман в срока за отговор оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че исковете за допълнително материално стимулиране са недопустими, доколкото сумите подлежат на връщане след прекратяване на трудовото правоотношение, а искът за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е неоснователен.  Уточнява, че за 2015 г. ищцата е ползвала целия полагащ й се такъв, а за 2016г. й е изплатено обезщетение, съразмерно на отработеното време от 4 работни дни като се периода от датата на уволнението до датата на отмяната му такова не с се дължи.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните, във връзка с доказателствата по делото, приема за установено следното:

Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищцата и ответника е съществувало трудово правоотношение, по силата на което Г. е заемал при ответното училище длъжност „старши учител по история“ и че същото е било прекратено със заповед № 326-326/08.02.2016г. на директора на гимназията трудовото като с решение № 156/10.10.2016г., постановено по гр. дело № 181/2016г. по описа на РС – гр. Ихтиман, влязло в сила на 09.11.2016г. уволнението е отменено и тя е възстановена на заемната преди уволнението длъжност.

От заключението на допуснатата съдебно счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че в изпълнение на Заповед № 352-352/03.05.2016 г. на директора на ПГ „Васил Левски“ Ихтиман на педагогическия персонал в училището за 24.05.2016 г. е начислено допълнително трудово възнаграждение в размер на 380,00 лева, а Заповед № 714-714/01.09.2016 г. на директора на ПГ „Васил Левски“ Ихтиман на педагогическия персонал в училището за 15.09.2016 г. е начислено допълнително трудово възнаграждение в размер на 320,00 лева. Вещото лице е посочило, че през месец декември 2015 г. на педагогическия персонал в училището са изплатени средства за представително облекло за 2016 г. в размер на 500 лева. Освен това при прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата тя е нямала неизползван платен годишен отпуск за 2015 г., а за 2016- 4 работни дни, което обезщетение е начислено във ведомостта за месец февруари 2016 г. и е изплатено на 23.02.12016 г. При прекратяване на трудовото правоотношение според експерта са удържани сумата от 450 лева за представително облекло

   С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съдът приема, че така предявеният иск е неоснователен.

На първо място в хода на производството не бе установено ищцата да има неизползван платен годишен отпуск, който да подлежи на обезщетяване при прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.

От заключението на допуснатата съдебно счетоводна експертиза се установи, че за 2015 т. ищцата няма неизползван платен годишен отпуск, а за 2016 г. – има 4 работни дни, които са й изплатени при прекратяване на трудовото правоотношение.

По отношение на претенцията за допълнително материално стимулиране съдът намери искът също за неоснователен. По отношение на сумата от 450 лева, която работодателят незаконосъобразно й е удържл при прекратяване на трудовото правоотношение следва да се има предвид, че сумата е удържана от изплатените средства за работно облекло за 2016 г. Следва да се има предвид, че Нормативните актове /чл. 296 КТ и Наредбата за безплатното работно и униформено облекло/ изрично предписват, че предоставянето на работното или униформено облекло е безплатно за работниците и служителите. Ето защо необходимите средства не се включват в състава на индивидуалната работна заплата. Касае се до безплатна работно (представително) облекло, което следва да се получава в натура, а не като парична равностойност. Този извод следва от условията, при които те се предоставят, и от предназначението им , то не представлява доход и не се включва към трудовото възнаграждение, тъй като е с целево предназначение. В този смисъл е задължителната практика на ВКС на РБ, намерила израз в решение № 216 от 9. 06. 2011 г. по гр. д. № 718/10 г. на IV г. о. по чл. 290 ГПК.

По отношение на претенцията за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за 24.05.2016 г. и 15.09.2016 г. следва да се има предвид действащата към 2016 г. Наредба № 1 от 04.01.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета . в чл. 12 от Наредбата е предвидено, че Допълнителното трудово възнаграждение за постигнати резултати от труда през учебната година се изплаща на педагогическия персонал в детските градини, училищата и обслужващите звена, с изключение на директорите, въз основа на оценяване, извършено по показатели (приложение № 2) и критерии към тях, приети с решение на педагогическия съвет, а в чл. 14 - Право на допълнително възнаграждение за постигнати резултати от труда имат лицата от педагогическия персонал, които са в трудови правоотношения с детската градина, училището или обслужващото звено към края на учебната година и имат действително отработени при същия работодател най-малко 6 месеца за учебната година, за която се отнася оценяването (без различните видове отпуск). В случая ищцата, мака и да е възстановена на работа след като уволнението й е признато за незаконно, не е полагала труд при ответника за 6 месеца и не е оценявана за работата си, поради което и липсва основание за изплащане на допълнително трудово възнаграждение.

С оглед изхода на делото и предвид обстоятелството, че  съобразно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищцата е освободена от заплащане на държавни такси и разноски във връзка с делото, то заплащането на държавна такса не следва да бъде присъждана, а сторените разноски следва да останат за сметка на бюджета на съда.

            По отношение на претенцията на ответника за заплащане на разноските, съдът намира следното. По смисъла на чл. 359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите независимо от тяхното процесуално качество на ищец или ответник. Безплатността се разпростира върху всички държавни такси и други разноски по съдебното производство. Тя обаче не освобождава работника от отговорността му за разноски, направени от другата страна, когато е била представлявана от адвокат, съобразно отхвърлената част от исковете. Ето защо на следва ищцата да бъдат възложени сторените разноски от страна на ответника в размер на 720,00 лева, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.

 

По изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на  И. К. Г. *** против Професионална гимназия „Васил Левски“ гр. Ихтиман, иск за заплащане на сумата от 2750,00 /две хиляди седемстотин и петдесет/ лева, от които допълнително материално стимулиране за 2016 г. в размер на 1050 лева и  обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015г. и 2016г. в общ размер от 1600,00 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА  И. К.Г. *** е да заплати на Професионална гимназия „Васил Левски“ гр. Ихтиман сумата от 720,00 /седемстотин и двадесет лева/ разноски в производството

 

   Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.

 

                                                                                   Районен съдия: