Присъда по дело №1048/2022 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 30
Дата: 11 май 2023 г. (в сила от 26 май 2023 г.)
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20225640201048
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 30
гр. гр. Хасково, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
СъдебниМаргарит Д. Ярмов

заседатели:МАРГАРИТКА П. ПЕТЕВА
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
и прокурора Мирослав Ст. Кръстев
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Наказателно дело от общ
характер № 20225640201048 по описа за 2022 година
и след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Р. Г., роден на *******, *******
гражданин, ******, ******, с ****** образование, месторабота - *****, с
постоянен адрес и адрес за призоваване в страната - *********, ЕГН:
********** за виновен в това, че на 24.09.2021 г. в с. Узунджово, обл.
Хасково, се заканил на другиго - Д. К. Д. с ЕГН: ********** от с. *******, с
престъпление против нейната личност - с убийството й, като й казал: „ Ще те
убия“, „Ще те пребия от бой“, „Аз ще те смачкам и ще те пребия от бой“ и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му
у горепосоченото лице – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от
Наказателния кодекс, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр.
чл. 54 от НК му НАЛАГА наказание „лишаване от свобода” за срок от 2
години, като признава подсъдимия Д. Р. Г., ЕГН:********* за невинен в
това, че на 24.09.2021 г. в с. Узунджово, обл. Хасково, се заканил на другиго -
Д. К. Д. с ЕГН: ********** от с. *******, с престъпление против нейната
личност - с убийството й, като й казал: „Да не си мръднала никъде“, „Ако не
1
си със мене няма да си с никой друг“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му у горепосоченото лице, както и за
невинен в това, че на 24.11.2021 г. в с.Узунджово, общ.Хасково, се заканил
на другиго - Д. К. Д. с ЕГН: ********** от с. *******, с престъпление против
нейната личност - с убийството й, като й казал: „Тази вечер ще ти отрежа
главата“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му у горепосоченото лице, поради което и на основание чл.
304 от НПК го ОПРАВДАВА по това обвинение в съответната част и по
първоначално повдигнатото обвинение за продължавано престъпление по
чл.144, ал. 3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 от Наказателния кодекс
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”, наложено за срок от 2
години с изпитателен срок от 4 години.
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Р. Г., роден на *******, *******
гражданин, ******, ******, с ****** образование, месторабота - *****, с
постоянен адрес и адрес за призоваване в страната - *********, ЕГН:
********** за виновен в това, че на 24.09.2021 г. в с.Узунджово,
общ.Хасково, в условията на домашно насилие, причинил лека телесна
повреда на Д. К. Д. с ЕГН:********** от *****, изразяваща се в контузия на
главата - леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието,
разкъсно-контузна рана на носа, счупване на носа, хематом на клепачите на
очите и охлузване на гърба, довели до разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр.
чл.130, ал.1 от Наказателния кодекс, поради което и на основание чл. 131,
ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1, вр. чл. 54 от НК му НАЛАГА наказание „лишаване
от свобода” за срок от 1 година.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 от Наказателния кодекс
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”, наложено за срок от 1
година с изпитателен срок от 3 години.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 23, ал. 1 от Наказателния кодекс, едно
общо наказание на подс. Д. Р. Г., с постоянен адрес и адрес за призоваване в
страната - *********, ЕГН:********** измежду наложените му с настоящата
присъда, а именно най – тежкото от тях – „Лишаване от свобода” за срок от 2
/две/ години.
ОТЛАГА, на основание чл. 25, ал. 4, вр. чл. 66, ал. 1 от НК,
изпълнението на определеното общо и най – тежко наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 2 /две/ години с изпитателен срок от 4 /четири/ години.
ОСЪЖДА подс. Д. Р. Г., с постоянен адрес и адрес за призоваване в
страната - *********, ЕГН:********** да заплати на Д. К. Д. с ЕГН:
********** от с. ******* сумата в размер на 4500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от деянието, квалифицирано, като по
престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 от Наказателния кодекс,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието –
24.09.2021 г. до окончателното й изплащане, като искът по чл. 45 от ЗЗД за
разликата от уважения до пълния предявен размер от 5000 лева – ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен.
ОСЪЖДА подс. Д. Р. Г., с постоянен адрес и адрес за призоваване в
страната - *********, ЕГН:********** да заплати на Д. К. Д. с ЕГН:
2
********** от с. ******* сумата в размер на 2500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от деянието, квалифицирано, като по
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.1 от Наказателния кодекс, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – 24.09.2021
г. до окончателното й изплащане, като искът по чл. 45 от ЗЗД за разликата от
уважения до пълния предявен размер от 5000 лева – ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен
ОСЪЖДА подс. Д. Р. Г., с постоянен адрес и адрес за призоваване в
страната - *********, ЕГН:********** да заплати на Д. К. Д. с ЕГН:
********** от с. ******* сумата в размер на 1000.00 лева, представляваща
направени по делото разноски за възнаграждение на упълномощен по делото
повереник.
ОСЪЖДА подс. Д. Р. Г., с постоянен адрес и адрес за призоваване в
страната - *********, ЕГН:********** да заплати по сметка на ОД на МВР -
Хасково сумата в размер на 636.85 лева, представляваща разноски по делото
за възнаграждения на вещи лица по назначената в хода на досъдебното
производство експертизи, а по сметка на Районен съд - Хасково сумата в
размер на 60.00 лева – възнаграждения за явяване на вещи лица и
изслушването им пред съда, както и сумата общо в размер на 280 лева – ДТ
върху уважения размер на гражданските искове, както и 5.00 лева – ДТ за
всеки случай на издаване на изпълнителен лист по делото за вземания за ДТ и
разноски в полза на ОД на МВР – Хасково и по сметка на РС - Хасково.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд –
Хасково в петнадесетдневен срок от обявяването й, като ОБЯВЯВА на
основание чл. 310, ал. 2, вр. чл. 308, ал. 1 НПК, че мотивите към присъдата
ще бъдат изготвени в срок до 26.05.2023 г.
/п/ не се
Председател:
чете.
Заседатели:
/п/ не се
1.
чете.
2. /п/
не се чете.
Вярно с

оригинала!
Секретар:
Ц.С.

3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 30 от 11.05.2023 г. на Районен съд – Хасково, постановена по
н.о.х.д. № 1048 по описа за 2022 година.


Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия Д. Р. Г. от с. Узунджово,
обл. Хасково обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено
престъпление по чл.144, ал. 3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс – за това, че в
периода от 24.09.2021 г. до 24.11.2021 г. включително, в с.Узунджово, общ. Хасково, при
условията на продължавано престъпление, се заканил на другиго - Д. К. Д. с ЕГН:
********** от с. Узунджово, обл. Хасково, с престъпление против нейната личност - с
убийството й, като отделните деяния са извършени както следва: на 24.09.2021 г. в
с.Узунджово, общ.Хасково, се заканил на другиго - Д. К. Д. с ЕГН:********** от
с.Узунджово, общ.Хасково, с престъпление против нейната личност - с убийството й, като й
казал: „ Ще те убия“, „Ще те пребия от бой“, „Да не си мръднала никъде“, „Аз ще те
смачкам и ще те пребия от бой“, „Ако не си със мене няма да си с никой друг“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у горепосоченото
лице и на 24.11.2021 г. в с. Узунджово, общ. Хасково, се заканил на другиго - Д. К. Д. с ЕГН:
********** от с. Узунджово, общ. Хасково, с престъпление против нейната личност - с
убийството й, като й казал: „Тази вечер ще ти отрежа главата“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му у горепосоченото лице. Обвинение е
повдигнато срещу подсъдимия и за престъпление по чл. 131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 от
Наказателния кодекс - за това, че на 24.09.2021 г. в с.Узунджово, общ.Хасково, в условията
на домашно насилие, причинил лека телесна повреда на Д. К. Д. с ЕГН:********** от
с.Узунджово, общ.Хасково, изразяваща се в контузия на главата - леко мозъчно сътресение
със степенно помрачение на съзнанието, разкъсно-контузна рана на носа, счупване на носа,
хематом на клепачите на очите и охлузване на гърба, довели до разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Лицето, посочено в обвинителния акт като пострадало от всяко от описаните в него
престъпления – Д. К. Д., е конституирана, след отправено искане пред РС – Хасково, в
качеството й на частен обвинител, а предявените от нея граждански искове срещу
подсъдимия Д. Р. Г., всеки с правна квалификация по чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите съответно за сумата в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от деянието, квалифицирано, като по престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр.
чл.130, ал.1 от Наказателния кодекс, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на деянието – 24.09.2021 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата в размер
на 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от деянието, квалифицирано, като
по престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.1 от Наказателния кодекс, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – 24.09.2021 г. до окончателното й
изплащане в разпоредително заседание са приети за съвместно разглеждане в наказателния
процес, респ. пострадалата е конституирана в качеството на граждански ищец.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна
прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа частично обвинението срещу
подс. Д. Р.Г., като започва изложението си най – напред с критичен анализ на дейността на
разследващите и поставянето в приоритет защитата на имуществените права на гражданите,
пред защитата на личността, като на критичен анализ поставя и законодателната уредба.
Излага конкретни съображения, свързани с личните отношения между подсъдимия и
пострадалата, явяващи се генезис на последвалите събития и ескалиране на насилието
между тях, довело и до намеса, най – вече съдебна по реда на ЗЗДН. Определя случайността
и може би фактори, свързани с телесната издръжливост на лицето, пострадало от инцидента
1
на 24.09.2021г., като определящи да не се стигне до фатален изход. Макар и квалифицирано
като лека телесна повреда, счита че по своята същност деянието от 24.09.2021 г. било
изключително брутално, разиграло се пред едно дете, което към онзи момент на възраст
било едва 6-7 годишно и нито присъствието на детето, нито неговите молби, нито това, че се
случва за пореден път, не било възпряло подсъдимия да нанесе този побой, който, счита че
по безусловен начин се доказал в хода на делото, оттам и деянието, включително и досежно
квалифициращия признак по отношение на телесната повреда по чл. 131 НК, като
осъществена при условията на домашно насилие. Акцентира на обществената му опасност,
свързани с деформация на дееца от упражняваното системно насилие, което деформирало и
психиката на двете им деца. По отношение на конкретния случай счита, че обвинителната
теза за едно от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление по чл. 144,
ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно осъщественото на дата 24.11.2021 г. не
намирала опора в доказателствата по делото и в тази част не поддържа обвинението. В
останалата част за престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК били събрани безспорни
доказателства за виновността на подсъдимия, като от анализа на достоверността на
доказателствените източници счита, че обвиненията били доказани. В тази връзка счита, че
наказание от 1 /една/ година „Лишаване от свобода“ за двете престъпления и едно общо
наказание „Лишаване от свобода“, което да се изтърпи при „общ“ режим се явявало
единственото адекватно наказание, което би изиграло индивидуалната превенция, както и
генералната такава. По отношение на гражданския иск, предлага да бъде уважен в пълния
заявен размер и подсъдимият да бъде осъден да заплати по 5000.00 лева за двете деяния.
Частният обвинител и граждански ищец – Д. К. Д., лично и чрез упълномощения по
делото повереник – адв. Р. Ж. от АК - Хасково заявява, че поддържа обвинението. Пледира
се от повереника, след анализ на осъществената фактическа обстановка и достоверността на
доказателствените източници, че в настоящия процес бил събран достатъчен по обем
доказателствен материал, който по убедителен и категоричен начин доказал тезата, както
била изложена от прокурора в обвинителния акт и в хода на съдебните прения и се
поддържа от частния обвинител, включително по отношение вида и размера на наказанието,
което да се наложи на подсъдимия. По отношение на предявените и приети за съвместно
разглеждане граждански искове, моли всяка от претенциите да бъде уважена в пълен размер.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на
упълномощен повереник.
Защитникът на подсъдимия Д. Р. Г. от с. Узунджово, обл. Хасково – адв. В. Ч. от АК –
Хасково, пледира, че обвинението не било доказано по несъмнен начин. В тази връзка най –
напред излага принципно виждане, че решението на съда следвало да се опира на
доказателствата, а не на убеждението без да конкретизира какво точно се има предвид.
Подлага на анализ доказателствата и счита, че те следвало да бъдат ценени единствено в
конкретиката на повдигнатите обвинения, а самите обвинения така, както били предявени и
както били допуснати в разпоредителното заседание по чл. 248 от НПК, били изцяло и
напълно неоснователни и недоказани, съобразно доказателствата по делото. По отношение
на изявленията на прокурора, че не поддържа обвинението по отношение на едно от
деянията, включени в състава на продължаваното престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно осъщественото на дата 24.11.2021 г., защото не намирала
опора в доказателствата по делото се солидаризира с изложеното от представителя на
държавното обвинение, но не споделя тезата за доказаност на обвиненията по всеки от
останалите пунктове, като подлага на обстоен критичен анализ събраните по делото
доказателства, на които се опира обвинителната теза. След като излага становище кое
приема като безспорно установено и кое не, предлага на вниманието на съда подчинен на
правилата на житейската логика анализ на поведението на пострадалата и на част от
свидетелите като очевидци на част от инкриминираните събития, или на събитията след
осъществяване на твърдяните престъпни посегателства и счита, че не била установена
2
необходимата причинно – следствена връзка на нанесените на подсъдимата травми с
конкретно поведение на подзащитния му. Компрометирани били и действията на органите
на полицията в начален момент от снемане на обяснения на пострадалата, разкъсващи
логическата връзка на поведението на подсъдимия с телесните увреждания на пострадалата.
По отношение на обвинението за продължавано престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК,
счита, че доказателства за конкретно поведение на 24.09.2021г., в интервала между 20:00
часа и 20:23 часа, нямало конкретно пряко доказателство, а само косвени, но те не
подкрепяли по необходимия категоричен начин обвинението. Сочи, че многобройните
инициирани граждански дела по Закона за домашното насилие, се били видели
недостатъчни на пострадалото лице, но подаването на жалби и инциирането на наказателно
производство и предявяването, респ. поддържането на обвинение следвало да става с
отчитане на основната функция и специфики на наказателното производство, а именно то да
бъде много по-прецизно, много по -справедливо, отколкото гражданското и да се позовава
само на безспорните доказани факти и обстоятелства. С оглед изложеното, счита че, както
личната, така и генералната превенция, щели да бъдат изпълнени, ако се приложел законът
правилно, т.е. при липсата на безспорност да се постанови, че доверителят му не е виновен и
по двете предявени обвинения, с оглед презумпцията на невиновност. При условията на
евентуалност, това което счита за установено от доказателствата, било че все пак на
24.09.2021г., дори и да е имало физическо съприкосновение между подсъдимия и
пострадалото лице, то не било в такава степен, че да бъде квалифицирано като лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК, а по своите характеристики следвало да се
квалифицира по ал. 2. При преквалифицирането то срокът на наказанието бил 1 /една/
година „Лишаване от свобода“, т.е. към настоящия момент давността била изтекла, дори и с
прекъсване, и с подновяване един път и половина, срокът от датата на деянието, надвишавал
максималния и вече се губел ефектът на личната превенция. С оглед изложеното, моли съда
да постанови оправдателна присъда и по трите обвинения, които били предявени с
обвинителния акт, поради недоказаност и необоснованост, а предявените граждански искове
- отхвърлени. Прави възражения за присъждане на разноски на частния обвинител и
граждански ищец в наказателното производство, тъй като представените договори за
правна помощ били без номера и със завишен размер, като на свой ред претендира
присъждане на разноски.
Подсъдимият Д. Р.Г., призован по делото, се явява лични, като заявява, че разбира
всяко от повдигнатите обвинения, но не се признава за виновен по тях. В хода на съдебното
следствие дава обяснения по случая, а при упражняване на лична защита се придържа
изцяло към изложената от защитата му теза, а при упражняване на правото му на последна
дума моли да бъде оправдан, тъй като не бил извършвал някакви престъпления, както се
сочело от пострадалата Д. К. Д., със заплаха за живота й.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д. Р. Г. е роден на *********
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 97, издадена от
Районен съд – Хасково на 17.01.2022 г., подсъдимият Д. Р. Г. не е осъждан към датата на
повдигнатото му обвинение, като с Решение № 134 от 18.06.2017 г., постановено от Районен
съд – Хасково по АНД № 585/2017 г., в сила от 23.06.2017 г. е бил освободен от наказателна
отговорност за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК с налагане на
административно наказание по реда и на основание чл. 78а НК. От събраните за подсъдимия
характеристични данни се установява, че за същия има регистрирани криминални прояви.
Вписано е, че същият има склонност към злоупотреба с алкохол, но все пак се ползва с
добро име в селото, в което живее.
3
В хода на съдебното следствие бе установено, че подсъдимият Д. Р. Г. и пострадалото
лице - Д. К. Д. живели от 2000 г. до месец юли 2022 г. на семейни начала в къща с.
Узунджово, обл. Хасково, ул. „*****. Имали родени две деца от съжителството с
подсъдимия - Р. Д. Г., на 18 години и Т. Д. Г., на 9 години.
През посочените 21 години съвместен живот, конфликтите между подсъдимия Д.Р. Г.
и частния обвинител и граждански ищец Д. К. Д. не били изолирано явление, а физическата
и вербална агресия, побоищата спрямо пострадалата и децата от страна на подсъдимия също
често съпътствали развитието на тези конфликти. В отделни периоди, подсъдимият Д. Р.Г.
не полагал труд, не се грижел за семейството и децата, злоупотребявал с алкохола, поради
това грижите за семейството били изцяло в тежест на Д. Д., при които й помагали и нейните
родители. Къщата на ул. „******* била закупена с кредит, изтеглен и изплащан от нея.
Въпреки тези скандали през годините и случаите на физическо посегателство, Д. Д.
постоянно давала „нов шанс“ на подсъдимия, но нещата така и не се променяли и всеки нов
конфликт между двамата завършвал с нанесен побой от страна на подсъдимия на
пострадалата, или децата им. Затова през годините пострадалата чрез съда многократно
търсела защита по Закона за защита от домашно насилие срещу подсъдимия, той бил
отстраняван от семейното жилище (къщата) и отивал да живее при родителите си, в къщата
им. Инициирани през годините производства с търсене на защита по реда на основание
ЗЗДН са: гр. д. № 2141/2009 г., гр.д. № 1663/2010 г., гр.д. № 831/2011 г. гр.д. № 1648/2014 г,
гр.д. № 1574/2016 г, гр.д. № 2640/2021 г., всички по описа на Районен съд-гр.Хасково, по
които били издавани заповеди за защита по ЗЗДН с различни мерки/ една от прилаганите
мерки била отстраняване на подсъдимия от семейното жилище/
След отстраняване на подсъдимия от семейното жилище, същият с поведението си
дал повод и на родителите си да потърсят защита по ЗЗДН през времето, когато пребивавал
при тях и в резултат бил отстраняван от жилището им по тяхна молба, въз основа на
подадена от тях молба по Закона за защита от домашно насилие - гр. д. № 1902/2014 г. по
описа на Районен съд - Хасково.
За извършено престъпление по чл. 296, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, във връзка с
нарушаване на мерките за защита съгласно Заповед за защита от домашно насилие от
26.08.2016 г. по гр.д. № 1574/2016 г. по описа на Районен съд - Хасково, в сила от 02.09.2016
г. /едно от горепосочените граждански дела/, издадена в полза на частния обвинител и
граждански ищец Д. К. Д., при условията на продължавано престъпление, за деяния на дати
23.09.2016 г. и 25.12.2016 г. в с. Узунджово, обл. Хасково, подсъдимият Д.Р. Г. бил
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Въпреки, че през месец юли 2021 г. подсъдимият Д. Р. Г. се изнесъл от семейната
къща, след тази поредна раздяла с пострадалата, психическия и физически тормоз,
осъществяван от него през годините върху пострадалата и децата, не престанал от негова
страна. Започнал постоянно да следи Д.Д., къде ходи, с кого се среща, тормозел майката и
бабата на пострадалата с оглед да ги мотивира да й въздействат да се събере отново с него,
срещал, следял по пътя и децата си и ги заплашвал, постоянно ги притеснявал с въпроси
дали майка им си има друг мъж, като подчертавал и се заканвал, че ако това било вярно щял
да дойде и да я пребие.
На инкриминираната дата - 24.09.2021 г., в около 20:00 часа вечерта, частният
обвинител и граждански ищец Д.К. Д. си била вкъщи с малкия си син Т. Д. Г., а големият й
син Р. Д. Г. по това време бил излязъл в близко заведение в с. Узунджово, обл. Хасково.
Тогава Д. К. Д. и Т. Г. тръгнали да излизат от къщата, за да отидат до хранителния магазин, з
ада купи нещо на малкия син, но преди това пострадалата влязла до тоалетната, а синът й Т.
Г. отворил вратата на къщата. В този момент, изневиделица бащата на детето – подс. Д.Р.Г.
изблъскал входната врата, нахълтал в къщата и непредизвикан по какъвто и да е начин
започнал да налага с юмруци в лицето пострадалата, която тъкмо излизала от тоалетната.
4
Вследствие нанесените удари, тя паднала на земята, но подсъдимият продължил да я рита с
крака, като й крещял: „Ще те убия!“, „Ще те пребия от бой!, „Да не си мръднала никъде!,
„Аз ще те смачкам и ще те пребия от бой!“, „Ако не си с мене няма да си с никой друг!“.
Пострадалата, вече на земята, усетила как й потича кръв от носа, от устата, от нанесените и
отворени рани по главата й, вследствие многобройните и силни удари, с ръце и крака от
страна на подсъдимия. Свидетел на разигралата се сцена станал малолетният им син Т.,
който крещял към баща си, плачейки: „Недей!“, „Остави я!“, „Недей убива мама!“, но
въпреки молбите на сина си Т. Г., подсъдимият не преустановил побоя спрямо пострадалата,
която изпаднала в безсъзнание. Въпреки, че било твърде разстроено, малолетното дете
разбрало от баща си, че търси телефона на пострадалата и смятайки, че това е причина за
агресията над майка му Д. Д., изтичало и предало телефона й на подсъдимия Д.Р. Г., който
го взел и се оттеглил. Малко след това частният тъжител и граждански ищец Д. Д. се
свестила, спомняйки си как си отваря очите си и видяла сина си Т. Г., надвесен над нея, да й
каза плачейки: „Мамо, мамо, стани ще ти помогна!“, „Стани, мамо, да търсим помощ!“.
Пострадалата едва се добрала до входната врата на къщата, където седнала на едно канапе,
на което пак загубила съзнание. Т. Г. в това време извикал съседите свид. М. М. П. и М. П.
П.– майка и дъщеря. След пристигането им в двора на къщата, възприели състоянието на
частния обвинител и граждански ищец Д.К. Д., която била в безпомощно състояние, петната
от кръв по тялото, по дрехите й, по стените в антрето и по терена, позвънили на свид. Д. Л.
Н., приятел на Д.Д. и бивш кмет на село Узунджово, обл. Хасково, който познавал и
подсъдимия Д. Р. Г. и в миналото поддържал лични отношения и с двамата, а в периода, в
който заемал длъжността кмет на с. Узунджово, обл. Хасково бил наясно и с проблемите в
отношенията им. След като пристигнал на място, свид. Д. Л. Н. се обадил на ЕЕН: 112,
дошла линейка, която откарала Д.Д. в Спешна помощ в „МБАЛ Хасково“ АД, град Хасково,
а оттам в Отделението по неврохирургия на МБАЛ – Хасково АД, където същата била
хоспитализирана за четири дни. След като бил оставен сам вкъщи, малкият син на частния
обвинител и гр. ищец Д. К.Д. - Т. изчистил петната от кръв по стените и по пода.
На 28.09.2021 г. частният обвинител и граждански ищец Д. К. Д. посетила съдебния
лекар д – р Х.Д.Е. и след като била освидетелствана, й било издадено медицинско
удостоверение за нанесените й от подсъдимия травми и телесни увреждания.
Според заключението на вещото лице по назначената в хода на разследването
съдебно-медицинска експертиза, Д. К. Д. е получила контузия на главата - леко мозъчно
сътресение със степенно помрачение на съзнанието, разкъсно-контузна рана на носа,
счупване на носа, хематом на клепачите на очите и охлузване на гърба, довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като посочените
увреждания могат да се получат при нанасяне на побой с ръце и ритници, както в изправено,
така и легнало положение на терена.
След този инциденти въпреки, че частният тъжител и граждански ищец Д. К. Д.
преустановил възможността за контакт с подсъдимия, като блокирала в телефона си
повикванията от него, подс. Д.Р. Г. всеки ден, по няколко пъти, идвал на улицата пред дома
й, до вратата на двора, крещейки: „Р., къде е майка ти?“, „Аз ще влизам“. Това било и
причината, частният обвините;л и граждански ищец Д.Д. да си ангажира адвокат, който от
нейно име подал жалба в Районен съд - Хасково по Закона за защита от домашно насилие,
като на 17.11.2021 г. била издаден Заповед за незабавна защита № 23/17.11.2021 г. по гр.д.
№ 2640/2021 г. по описа на Районен съд - Хасково, връчена лично на подсъдимия, през деня,
в работното време на 24.11.2021 г. от районния инспектор при РУ на МВР-гр.Хасково,
обслужващ с.Узунджово, свид. Д. А. А..
Въпреки така връчената заповед, на 24.11.2021 г., вечерта, Д. К. Д. и децата й отишли
на ресторант в гр.Хасково, за да се почерпят за рождения й ден, но през цялото това време
обвиняемия пишел съобщения на сина им Р. Д. Г.: „Къде сте?“, „Ако някой се приближи до
5
майка ти, ще я убия?“. Това наложило и Р. да блокира баща си в телефона си, като
повиквания и sms-и от негова страна. След като се почерпили в ресторанта, тримата
тръгнали да се прибират с автомобила си и приближавайки се към къщата си, видели
подсъдимият пред къщата, подпрян прав до колата на баща си. Възприемайки го, Д. Д.
спряла автомобила си на известно разстояние, в съседна улица, но с видимост към
подсъдимия, а децата слезли от автомобила. След като ги видял, подсъдимият ги повикал,
но децата се уплашили и се върнали в автомобила при майка си Д. Д. Тогава тя решила да се
обади на полицията на ЕЕН: 112, и уплашена, в шок, тръгнала с автомобила заедно с децата
към град Хасково, защото както е посочила в показанията си, нямало къде да се скрие в
с.Узунджово. По пътя Д. Д. се разминала с полицейски автомобил, след което обърнала и го
последвала, а полицейските служители като видели това, спрели автомобила и попитали
спрялата зад тях с автомобила си Д. Д., дали тя била подала сигнала до тях, и след като
станало ясно, че тя била подателят на сигнала, заедно двете коли отишли до къщата на
пострадалата, но подсъдимият вече си бил тръгнал и не бил установен.
Според заключението на вещото лице по назначената по делото психологическа
експертиза, Д. К. Д. помни всичко, което се случва между нея и Д. и е добре ориентирана за
времето, мястото и начина, по който са се случили събитията към месеците септември и
ноември 2021 г., и към настоящия момент, и същата също има нормално възприемане на
действителността и правилно отношение към външния свят. С оглед психологическото й
състояние, при нея няма разстройство на възприятията, при което да се нарушава
правилното й отношение към външния свят и възприемане на действителността към
месеците септември и ноември 2021 г., и към настоящия момент. Отговорите й
кореспондират помежду си с разказаното от нея по време на двете психологически
консултации. Според вещото лице, Д. К. Д. говори за всичко, което е натрупала от
случилото се през месеците септември и ноември 2021 г. и към настоящия момент, както и
през годините съжителство с обвиняемия. Тя споделяла най-дълбоките си страхове,
свързани с желанието на Д. Г. да контролира живота й, да я „преследва“, да я подлага на
физическа и/или вербална агресия. Казаното в психологическата консултация в
когнитивното интервю от Д. К. Д.съвпада, според вещото лице, с фактите, изложени в
досъдебното производство. Тя показвала с цялото си вербално и невербално поведение, че с
оглед нейното психологическо състояние може да възприема правилно фактите и
обстоятелствата от обективната действителност и да дава достоверни показания за тях.
Отправените от Д. Р. Г., закани за убийство, надлежно описани в показанията на
пострадалата и свидетелите по делото /от 24.09.2021 г. и 24.11.2021 г./, според вещото лице,
били от естество да възбудят основателен страх у същата за тяхното осъществяване и са
възбудили у нея основателен страх за живота и здравето й, а липсата на положително
развитие в конфликтните отношения с Д. Р. Г., са причина за тези средни /умерени/
депресивни състояния. Посочено в заключението на вещото лице е, че най-важното в една
жизнена среда, необходимо за нормалното психологическо и емоционално развитие на
личността, е наличието на сигурност и стабилност, както и осигуряване на зрелия индивид
на възможност сам да контролира живота си. При анализа на психологическите
преживявания и процеси, свързани с отправените от Д. Р. Г. закани за убийство, вещото лице
е установило, че при пострадалата Д.К.Д. има средни /умерени/ депресивни и тревожни
състояния, които в определени моменти преминават във висока степен на тревожност и
депресия, като стресогенни фактори се явяват заканите за убийство и агресивното вербално
и/или физическо отношение на Д. Р. Г. към нея.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните
на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на
съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда
на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното
производство: протоколи, справка за съдимост, от приетите като писмени доказателства
6
документи, от заключенията на вещите лице по назначените в хода на досъдебното
производство съдебно – медицинска и психологическа експертизи, всяко от които прието от
съда в съдебна фаза, като компетентно и безпристрастно изготвено, както и от ангажираните
гласни доказателствени средства, чрез проведените разпити на свидетели, както и дадените
в хода на досъдебното производство обяснения от страна на подсъдимия.
На първо място, уместно е да бъде отбелязано, че след като е призоваван от съда,
подсъдимият Д. Р. Г. се явил в изпълнение на задължението си за това, съгласно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1 НПК с оглед характера на повдигнатото срещу него обвинение
за тежко умишлено престъпление, каквото е това по чл. 144, ал. 3,, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК и с това се е възползвал от правото си на лично участие по делото в съдебна фаза,
като даде и подробни обяснения по случая, в които възпроизведе случилото се на база
неговите възприятия и спомени за събитията на процесната дата. Необходимо е
същевременно да се има предвид, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия
по делото съставляват и основно доказателствено средство, като следва да се обсъждат и
ценят с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен материал. При
анализа на тяхната достоверност, следва да се има предвид, че същите се възприемат от съда
с доверие в частта относно обстоятелствата, свързани с факта на развитие на личните му
отношения с частния обвинител и граждански ищец Д. К. Д. и относно факта, че от
съвместното им съжителство имат родени две деца – Р.Д. Г. и Т. Д. Г., както и относно
факта, че след настъпване на фактическата им раздяла от началото на месец август 2021 г.,
децата са останали да живеят при тяхната майка в жилището, което заедно са обитавали с
бащата в село Узунджово, обл. Хасково. Съдът приема за достоверни в основната им част
обясненията на подсъдимия и относно фактите, свързани с присъствието му на 24.09.2021 г.
в дома на частния обвинител и граждански ищец – Д. К.Д., който обитавали заедно до
раздялата им, както и че за това му посещение последната не била уведомена, както и за
кръга на присъстващите, освен тях, лица, а именно малолетния им син – Т. Д. Г. и донякъде
относно целта на посещението – ревност и опит да търси обяснение за изневери. Съдът дава
вяра на изложеното от подсъдимия и относно факта на възникнало пререкание между него и
пострадалата и относно факта на физическо съприкосновение и нанесени удари, но не и
относно техния брой и конкретен начин на нанасяне. За тази група факти, що се отнася до
процеса на събирането на основни доказателства в наказателния процес, каквито са
гласните, с решаващо значение при дирене и установяване на обективната истина, са
събрани в условията на непосредственост достатъчно други, годни такива, при това преки,
макар и в известна степен противоречиви, които да обезпечат установяването й. В тези
връзка, в рамките на очертаната хронология на разигралите се събития, настоящият съдебен
състав дава вяра на изложеното най – напред от страна на свид. Д. К. Д., която има
качеството на пострадал, а така също бе конституирана в съответното процесуално качество
на частен обвинител и граждански ищец, а важно при преценка на евентуалната нейна
заинтерисованост от изхода на делото, е да се отбележи, че макар същата да прояви
процесуална активност и заяви искане за конституиране в качеството на страна – частен
обвинител и граждански ищец, уважено изцяло, всъщност излага подробно и обективно
фактите и обстоятелствата, за които има преки и непосредствени впечатления. С
изключение на определени детайли и то такива, непроменящи и невлияещи на фактическите
изводи, същата има ясен спомен за разигралите се събития и съдът счита, че дава достоверни
показания за тях в частта относно датата, мястото и относно кръга от лица, присъствали на
място на инцидента на 24.09.2021 г., както и отчасти за последващите разиграли се събития
в отделните им етапи, част от които включени в предмета на доказване, а именно за
вербалната и физическа агресия на датата, на която подсъдимият Д.Р. Г. внезапно е посетил
дома на частния обвинител и граждански ищец и за предизвиканото вербално и физическото
съприкосновение, доколкото разполага с ясен спомен, за нейното собствено и това на
подсъдимия поведение, за разлика от моментите, непосредствено след нанасяне на побоя, в
7
които вследствие на преживения шок не разполага с ясен спомен и пресъздава откъслечно
възприятията си, но въпреки това достатъчно убедително, за да бъдат кредитирани от съда с
доверие. В тази връзка, както бе вече отбелязано, пострадалата Д. К. Д., от една страна е
единственото пълнолетно лице, очевидец на случая от 24.09.2021 г., като участник в
инкриминирания инцидент и има ясен спомен за детайли от него, които възпроизвежда в
конкретика в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, при това
неколкократно и без да бъде разколебана. При това не само за част от фактите, а в пълнота
за всички обстоятелства до момента непосредствено след нанасяне на ударите от
подсъдимия, когото ясно дефинира като извършител и ясно е възприела и изразите, с които
си е служел по време на осъщественото физическо посегателство, въпреки особеното
емоционално състояние, в което вероятно се е намирала и самата тя по време на разигралите
се събития. В тази част – относно обстоятелствата, осъществени по време на инцидента в
контекста на нейното собствено поведение и най – вече това на подсъдимия, показанията на
пострадалия са безпротиворечиви – и вътрешно, и по отношение на други гласни
доказателства, кредитирани от съда с доверие, каквито са показанията на свидетелите М. М.
П.и М.П. П., които повикани от малкия син на пострадалата, пряко са възприели
състоянието й непосредствено след инцидента на дата 24.09.2021 г., а възприятия в тази
насока има и свид. Д. Л. Н., както и свид. Р. Д. Г., който също се прибрал непосредствено
след инцидента и успял да възприеме обстановката в дома им и състоянието на пострадалата
му майка. Посочените свидетели имат и косвени възприятия за изложеното от пострадалата
и малолетния й син и относно механизма на причиняване на възприетите пряко и
непосредствено от тях наранявания и състояние, в което се е намирала, както и за следите от
кръв по тялото, терена на двора, пода и стените в дома й. в тази връзка съдът кредитира
отчасти изложеното от пристигналите на място служители на РУ на МВР – Хасково – М. Е.
Г. и В. С. Д. за събитията на дата 24.09.2021 г., дадени в хода на съдебното следствие.
Въпреки динамиката на събитията, не е налице такова колебание относно детайлите, което
да се приеме, че е прераснало в противоречие относно поведението на участниците в
инкриминираните събития и тяхното собствено при анализа на ситуацията, способстващо
изграждането с необходимата убеденост на фактическите изводи у съда. Включително и
опосредено относно авторството на деянието, свързано с телесното посегателство по
отношение на пострадалата, с оглед направеното признание относно този факт пред
полицейските служители от страна на подсъдимия, посочен им като извършител. Особено
съществени са впечатленията на малолетното дете Т. Д. Г., заявени пред свидетелите М. М.
П. и М. П. П., както и впоследствие пред полицейските служители разговаряли с него и
конкретно свид. А. Г. В., доколкото свид. Н. В. Я. и Д. А. А. нямат спомени. Тези
впечатления, пресъздадени от посочените лица при разпита им в хода на съдебното
следствие, разкриват детайли от цялостната картина по случая, като съвсем и отделен е
въпросът за начина, по който тези сведения от малолетното дете са снети, но към настоящия
момент пропуските на разследващите при подхода и работата с малолетното дете не следва
да бъдат обсъждани, а единствено да се отбележи, че въпреки възможностите за това и
въпреки преживения стрес, детето не е било разпитано в необходимата щадяща среда. Все
пак то е дало важни за очертаване на основните моменти при разкриване на обективната
истина сведения в разговори с посочените по – горе свидетели, които съпоставени с
обективните находки, свързани с нараняванията на пострадалата му майка и тези с
обстановката в дома им, заварена от пристигналите след инцидента лица консолидират
откъм достоверност изложеното именно от пострадалата Д. К. Д., при разпита й в
качеството на свидетел, включително и за непосредствения повод за нахлуването на
подсъдимия в дома й – търсене на телефона й в изблик на ревност, за което показателно е
изложеното и от свид. К. А. К. относно начина, по който телефонният апарат на
пострадалата е попаднал у него. Заявеното от него, че е бил потърсен от пострадалата за
помощ и се е обадил на ЕЕН 112 също се потвърждава от останалия приобщен
8
доказателствен материал, но този факт и липсата на ясен спомен за него у пострадалата не
променя извода за достоверност на нейните показания относно вербалната и физическа
агресия, осъществена от подсъдимия на дата 24.09.2021 г. и лесно би могло житейски и
логически да се обясни с преживения шок, като част от специфичните фактори,
въздействащи на способността за възприемане на отделни детайли, включително за
собственото й поведение. Всъщност това „движение“ по отношение на фактическата власт
по отношение на телефонния апарат на подсъдимата създава допълнителен интегритет на
коментираните по – горе гласни доказателства, на които съдът е дал вяра, съответно сочи, че
обясненията на подсъдимия в същата част следва да се възприемат единствено като негова
защитна теза относно събитията на дата 24.09.2021 г.
Действително, самото качество на пострадал, с което разполага свид. Д. К. Д., както
вече бе отбелязано, предполага извод за възможна нейна заинтерисованост от изхода на
делото, но въпреки процесуално - изразената воля за конституиране пред
първоинстанционния съд като страна в процеса, след като е запозната с правата и
задълженията му съответно по чл. 122 и чл. 120 от НПК и с обстоятелствата по чл. 121 от
НПК относно, които може да не дава показания и на същата е разяснена и отговорността за
лъжесвидетелстване по чл. 290, ал. 1 от НК, е обещала да говори истината. Нейните
показания за първата от двете инкриминирани дати съдът приема като еднопосочни, а и
достоверни до голяма, всъщност решаваща степен за кръга от факти относно поведението на
страните, като отделните изключения и несъответствие, свързани с липсата на възприятия се
отнася не толкова до противоречие в показанията, колкото до отделни нюанси в изложеното
и възприятията, дължащи се на изминалия период от време и на особеното физическо и
емоционално състояние в което се е намирала. Що се касае до дата 24.11.2021 г., то там
същата сама заявява, че е била заплашвана, но липсват възприятия това да е станало пряко и
за конкретни и директни изрази, отправени от подсъдимия към нея. Факт, който
красноречиво се потвърждава от показанията на свид. Р. Д. Г., поради което макар и двамата
свидетели да са възприели физическо присъствие на подсъдимия пред дома им, след
прибирането им от град Хасково и въпреки отправените съобщения до сина им, съдържащи
изрази, до голяма степен годни до окажат негативно емоционално усеща у неговата майка,
то липсва пряка комуникация между нея и подсъдимия на втората от посочените две в акта
на държавното обвинение дати, като този доказателствен дефицит ще бъде коментиран по
същество в изложението на правните изводи.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа
обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на извършените деяния, прокурорът е направил законосъобразен извод в акта
по чл. 246 НПК, че подсъдимият Д. Р. Г. е осъществил деяние, което да бъде субсумирано
под състава на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, след като на
дата 24.09.2021 г., на 24.09.2021 г. в с. Узунджово, обл. Хасково, се заканил на другиго - Д.
К. Д. с ЕГН: ********** от с. Узунджово, общ. Хасково, с престъпление против нейната
личност - с убийството й, като й казал: „Ще те убия“, „Ще те пребия от бой“, „Аз ще те
смачкам и ще те пребия от бой“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му у горепосоченото лице – но не и по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК в периода 24.09.2021 г. – 24.11.2021 г., за което същият е привлечен към
наказателна отговорност, поради следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на визираното престъпление, респ. за да бъде
довършено изпълнителното деяние е необходимо и достатъчно да бъдат извършени от дееца
такива действия, с които да обективира закана на другиго с извършване на престъпление и
конкретно с убийство като квалифициращ признак и предопределящ реда, по който се
преследва деянието, а именно като престъпление от общ характер. Освен това, необходимо е
също заканата с убийство да е насочена или към самия адресат, или някой от неговите
ближни, съобразно кръга от лица, визиран в чл. 93, т.10 НК. На следващо място, достатъчно
9
за съставомерност на деянието е заканата да е била годна да възбуди основателен страх у
пострадалия, че престъплението, с което е заплашван, може да бъде наистина осъществено,
а не непременно да е възбудила такъв страх, поради което субективните възприятия на
адресата на заканата са ирелевантни. От значение е естеството на заканата, за да се прецени
дали същата обективно би могла да възбуди основателен страх. При тази преценка се вземат
предвид начинът на отправяне на заканата, обстановката, при която е отправена, психичното
състояние на дееца. Не е необходимо обаче пострадалият от престъплението действително
да се е уплашил за живота си. Наказателният закон изисква само възможност, видно от
изричното словосъчетание, употребено в текста на чл. 144, ал. 1, а именно – „би могло”. В
този смисъл е и ТР № 53/18.09.1989 г. по н.д. № 47/89 г., ОСНК на ВС. Несъмнено
вербалните закани с най-тежкото престъпление против личността – убийството, доколкото е
заявено от подсъдимия с ясно и недвусмислено отправени изрази – „Ще те убия“, „Ще те
пребия от бой“, „Аз ще те смачкам и ще те пребия от бой“, обстоятелствата при които са
изречени – при нанасяне на побой над пострадалата, която е с крехка физика и след
нахлуване в дома й без покана и без предупреждение и в изблик на ярост, породена от
ревност, сочат на извод за личност, която дава израз на особеното емоционално състояние, в
което е изпаднала, породило желание у него да въздейства по отношение на лицето, което го
е отхвърлило като мъж. Показателно за естеството на действията му е интензитета на
физическия контакт и дори умоляването и плачът на малолетното дете първоначално не са
подействали възпиращо у дееца да преустанови нанасянето на удари, нито тежкото
физическо въздействие по отношение на телесния интегритет на пострадалата, което
съчетано с естеството на отправените изрази без съмнение сочи на съставомерност на част
от тях посочени по – горе именно по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Тези изрази са престъпни по
посочения текст, стига да са годни да формират у пострадалата негативно психическо
въздействие, а това по делото бе без съмнение установено. Затова, тези изрази са не просто
проява на емоционалност, те целят да предизвикат отрицателно въздействие по отношение
на адресата на заканата, страх. Затова, дори по съдържание да са подбрани спонтанно, те са
плод на трайно насадени отрицателни оценъчни нагласи по отношение на личността на
пострадалата, поради което заканата за убийство, съчетана с конкретиката в случая е в най-
висока степен вероятно да породи основателен страх. Особено показателен и не се нуждае
от каквато и да е житейска и правна интерпретация в подкрепа на обвинителната теза е
фактът на особена явната артикулация в поведението на подсъдимия, свързан с конкретни
действия с цел да бъдат причинени физически травми, които в определена степен биха
могли да бъдат и такива, несъвместими с живота, манифестиращо естеството на
заканителните думи и действия, като такива от естество не само да възбудят основателен
страх от осъществяване на заканата, но и усещането за далеч по – сериозни намерения на
дееца, засилващо допълнително негативното въздействие от последващите действия на
подсъдимия по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
При установената по делото фактическа обстановка, описана по-горе, не буди
съмнение наличието на деяние. Безспорно установено от обективна страна е предприетото
поведение с конкретни действия и изрази от страна на подсъдимия Д. Р. Г. от с. Узунджово,
обл. Хасково. Те разкриват достатъчно за обосноваване на несъмнен извод за наличие на
ясна представа в съзнанието на пострадалата Д. К. Д., че подсъдимият може да изпълни тази
своя закана, възприела себе си като адресат на заканата, която по своята същност е не за
друго, а именно за убийство, в какъвто смисъл дори буквалното възприемане на изразите на
подсъдимия в аспекта на действията, предприети и извършвани от същия, не сочат на
различен извод, а тъкмо напротив - изразен е и начинът, по който подсъдимият въздейства
психически на пострадалата от гледна точка визирания механизъм, ефектът от които
вербални действия е засилван от установената артикулация и цялостно поведение, свързани
с физическата агресия. Поставяният основен въпрос годна ли е тази закана с убийство да
предизвика страх у пострадалата, че престъплението, с което е заплашвана, може да бъде
10
наистина осъществено, с което да се даде и отговор доказано ли е наличието на следващата
предпоставка за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за престъпление
по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК бе до голяма степен даден по – горе за частния обвинител и
граждански ищец.
В обобщение, отговорът на поставените въпроси относно характера на деянието и
неговата съставомерност е положителен. От анализа на доказателствените източници по
делото се установиха всички обективни признаци от състава на престъплението по чл. 144,
ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Не буди съмнение и въпросът за авторството на деянието. Установена
по безспорен и категоричен начин е съпричастността именно на подсъдимия Д. Р. Г. в
извършване на престъплението, като неговите и тези на защитата му възражения по този
въпрос са изцяло несъстоятелни, след като бяха опровергани по необходимия несъмнен
начин.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно при условията на
единствено възможната в случая форма на умисъла - пряк умисъл. В интелектуалното и
волевото съдържание на умисъла е установено съзнаването, че с действията си ще
предизвика негативно психологическо въздействие у пострадалата Д. К. Д. и страх от
възможно осъществяване в действителност на заплахата с престъпление, дори подбудите на
дееца да са били продиктувани от яда и безсилието пред развитието на лични семейни
въпроси, то действията му не могат да намерят съответната законова легитимация.
Подсъдимият е и целял този резултат, поради което субективната страна на престъплението
по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК е доказана. Както бе посочено, подбудите са ирелевантни, след
като не само не се доказа предшестващо противоправно деяние на пострадалата спрямо
подсъдимия или други лица, които да обоснове житейски поведението му и които да
изключват от обективна страна противоправността на деянието, осъществено от подс. Д. Р.
Г. или умисъла за извършването му, а тъкмо напротив, пострадалото лице и децата са
търсили защита със законови средства по ЗЗДН и нееднократно са получавали съдебна
намеса, санкционираща и ограничаваща евентуално насилническо поведение на
подсъдимия, а този факт е бил съзнаван от подсъдимия и въпреки това е предприел
действията си на дата 24.09.2021 г.
От обективна страна, деянието на 24.09.2021 г. по отношение на изразите: „Да не си
мръднала никъде“, „Ако не си със мене няма да си с никой друг“, действително съдържа
заканване с престъпление, което би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му у пострадалото лице, но не и за престъплението убийство, поради което е несъставоерно
по посочения от държавното обвинение текст, а като законова последица деецът бе признат
за невинен в съответната част за тези изрази за деянието на 24.09.2021 г., като също бе
признат за невинен, след като не се доказа, че на 24.11.2021 г. в с.Узунджово, общ.Хасково,
се заканил на другиго - Д. К. Д. с ЕГН: ********** от с. Узунджово, общ. Хасково, с
престъпление против нейната личност - с убийството й, като й казал: „Тази вечер ще ти
отрежа главата“ и това заканване да е могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му у горепосоченото лице, и на основание чл. 304 от НПК - оправдан по
това обвинение в съответната част и по първоначално повдигнатото обвинение за
продължавано престъпление по чл.144, ал. 3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия Д. Р. Г. за
престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, извършено спрямо
частния обвинител, след като деянието бе доказано от обективна и субективна страна в
посочената по – горе част, съдът взе предвид степента на обществената му опасност и тази
на дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно
минало на подсъдимия, липсата на данни за връзки с криминално проявени лица, в
контекста на цялостното му процесуално поведение, което може да бъде окачествено като
положително, противопоставено на установено поведение на подсъдимия, санкционирано
11
по ЗЗДН, както и заплашително и насилническо поведение, и спрямо децата си. Поради
това, при преценката поотделно и в съвкупност на гореизложеното, съобразявайки
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и изхождайки от
предвидено за гореописаното престъпление, съдът намира, че в случая следва да се наложи
по вид наказание „лишаване от свобода”. Очертаните факти, макар и да не могат да бъдат
разгледани в аспекта на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства,
обосновават превес на първата група обстоятелства, поради което предвиденото в закона
наказание “лишаване от свобода” за подсъдимия Д. Р. Г. следва да бъде определено при
условията на чл. 54 от НК, доколкото няма специален минимум, но за срок от 2 година - над
общия минимум и под средния. Изпълнението на същото съдът, на основание чл. 66, ал. 1
НК, прие да бъде отложено с изпитателен срок от четири години, доколкото се установи
едновременното наличие на формалните предпоставки за това и липсата на необходимост от
ефективно изтърпяване на наказанието, въпреки сериозността на деянието. Така
определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да
изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели - да окаже своето въздействие и
ефект спрямо дееца, като едновременно с това му осигури и възможност да осигурява
издръжка за ненавършилия пълнолетие свой син, както и да повлияе предупредително върху
останалите членове на обществото.
Мотивираното обсъждане на направените доводи относно съставомерността и
правната квалификация на извършените деяния, прокурорът е направил законосъобразен
извод в акта по чл. 246 НПК за осъществено деяние, което да бъде субсумирано под състава
на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което
подсъдимият Д.Р. Г. от с. Узунджово, обл. Хасково е привлечен към наказателна
отговорност, поради следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъпление по чл. 130, ал. 1 от Наказателния
кодекс, респ. за да бъде довършено изпълнителното деяние е необходимо и достатъчно да
бъдат извършени от дееца такива действия, с които да бъде увредено здравето на друг човек,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като в случая съставомерният резултат се изразява в
реално увреждане, засягане на здравето, което квалифицира деянието като такова, попадащо
в категорията резултатни престъпления.
В настоящия случай, по делото е несъмнено установено, че подсъдимият Д. Р. Г. от с.
Узунджово, обл. Хасково е извършил от обективна страна твърдяните в акта на държавното
обвинение действия, като на посочената дата – 24.09.2021 г. нанесъл побой на пострадалата
Д. К. Д. Този факт не само не се отрича от останалите доказателствени източници,
кредитирани от съда с доверие, а тъкмо напротив – изцяло се потвърждава. С това не буди
спор, че е причинено нараняване на пострадалата, довело до разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, обосноваващо извода, че деянието следва да се
квалифицира като лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс, както
правилно е посочено от прокурора, като по този пункт от анализа по случая не е налице
каквато и да е необходимост от по – задълбочена аргументация, поради липсата на
необходимост и липсата на отправени възражения в тази насока. Описаните увреждания са
причинени по механизъм на действие, посочен в писменото заключение и описан по - горе
в изложението на фактическата обстановка и могат, според вещото лице, да се получат по
начина и при обстоятелствата отразени в производството, който механизъм на деянието бе и
установен от съответните доказателствени източници.
На следващо място, въпреки липсата на отправени възражения в тази конкретно
насока и предвид задължението на съда за доказване, с оглед пълно и всестранно разкриване
на обективната истина по делото и адекватното подвеждане на фактите по делото с
конкретна наказателноправна норма от друга, налагат обсъждане и правен анализ на
обстоятелствата, осъществили се непосредствено преди нанасяне на процесното нараняване.
12
Тези обстоятелства касаят основно и преди всичко поведението на двете страни и конкретно
на пострадалата Д. К. Д., която не е провокирала по някакъв правно укорим начин акта на
насилие. Всъщност, липсва и изградена защитна теза на подсъдимия около такива
аргументи, а и доказателствата изискват да се приеме, че е налице абсолютно неоправдана,
от гледна точка обществените норми на поведение, реакция на подс. Д. Р. Г., поради липсата
на насрещна интервенция по отношение на същия и риск от засягане на негови или на
негови близки ценности, които да обосноват наличието на института на неизбежна отбрана.
Фактическата и юридическа несъстоятелност на евентуалната теза, че същата е действала в
хипотеза на неизбежна отбрана, сама по себе прави лишено от необходимост обсъждането
по – нататък на въпроса за превишаване пределите на неизбежната отбрана. Оттам и
необходимостта да се изследва състоянието, в което е действал подсъдимият – дали е била
налице уплаха или силно смущение, както и възможността за преквалифициране на
деянието. Дори да се приеме, че е налице състояние на силно раздразнение у подсъдимия, то
в случая не е било предизвикано от пострадалата с някое от изброените в чл. 132, ал. 1 НК
действия. Още по – малко пък да е било възможно да се стигне до настъпване на тежки
последици за виновния или негови ближни, за да се възприеме възможност за квалификация
по цитираната разпоредба.
По този начин, се установи наличието на всички обективни признаци, съдържащи се
в изпълнителното деяние на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, а с оглед
недвусмисленото установяване, че нееднократно е била ангажирана отговорността на
подсъдимия по ЗЗДН и е предоставяна защита на пострадалите от актове на домашно
насилие лица – основно и най – вече частния обвинител и граждански ищец, се обосновава
извод за системност в поведението му. Нещо повече, за извършено престъпление по чл. 296,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, във връзка с нарушаване на мерките за защита съгласно Заповед
за защита от домашно насилие от 26.08.2016 г. по гр.д. № 1574/2016 г. по описа на Районен
съд - Хасково, в сила от 02.09.2016 г. /едно от редицата образувани граждански дела,
изброени при описание на фактическата обстановка/, издадена в полза на частния обвинител
и граждански ищец Д. К. Д., при условията на продължавано престъпление, за деяния на
дати 23.09.2016 г. и 25.12.2016 г. в с. Узунджово, обл. Хасково, подсъдимият Д. Р. Г. бил
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Или,
доказва се в конкретната хипотеза наличието на основание за субсумиране от обективна
страна на деянието под квалификацията и на чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от
Наказателния кодекс, дадена обосновано и в съответствие с факта, че телесната повреда в
посочената форма е причинена в условията на домашно насилие. Съгласно чл. 93, т. 31 от
НК, престъплението е извършено „в условията на домашно насилие“, ако е предшествано от
системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в
икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице,
от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско
съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство, а тези обективни
признаци в конкретната хипотеза са изпълнени.
Единственият възможен извод от интерпретацията на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства относно авторството на деянието, осъществено в посочения
квалифициран състав пък, сочи на съпричастност именно на подсъдимия Д. Р. Г. в
извършването му, при което се оказва, че преценката на съда и държавното обвинение
съвпадат напълно по този въпрос с посочване на подсъдимия като извършител на
престъплението. Причиненото увреждане на частния обвинител и граждански ищец е
установено от събраните по делото доказателства не само като обективна находка, но и като
съставомерен резултат, намиращ се в пряка причинно – следствена връзка с тези действия,
обоснована включително и при изслушване на вещото лице в съдебно заседание в контекста
на анализа на доказателствените източници за механизма на причиняване на увреждането.
13
Относно механизма е необходимо да се има предвид, че този, визиран в акта на държавното
обвинение по чл. 246 от НПК е изрично вписан като възможен и тъкмо в рамките на
дейността на съда, в същината си насочена към разкриване на обективната истина се дължи
преценката за цялостната картина на събитията по случая. Така, въз основа на задълбочения
съвкупен анализ на доказателствата, при очертаването й бе изключен друг възможен извод,
освен този, че процесното увреждане е причинено тъкмо в резултат на целенасоченото
въздействие от страна на подсъдимия, който с нанасяне на ударите с ръце и крак по тялото
на пострадалата е причинил и съставомерния резултат.
Същият е действал от субективна страна при пряк умисъл, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, очаквал е настъпване на общественоопасния
резултат и го е целял, като подбудите за това са без значение в това направление на
разсъждения, но биха могли да имат значение при индивидуализация на санкцията. Същите,
дори да се изразяват в начин на изразяване на ревност, това прави деянието дори още по –
укоримо и незачитащо правото на личен живот. Дори при въздействието и на тези фактори,
умисълът си остава пряк, пък било то и внезапно възникнал.
При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, след като деянието бе
доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от една страна предвиденото
в разпоредбата на чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс, основано на
преценката за степента на обществена опасност на деянието, а от друга страна – степента на
обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. При
индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за
определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете отново чистото съдебно минало с
уговорката за споменатото наказателно производство, явяващо се само по себе си негативен
атестат за личността на дееца, като макар да не се признава за виновен, подсъдимият дава
обяснения пред съда и цялостното му процесуално поведение следва да бъде окачествено
като положително. От друга страна, в никакъв случай не следва да бъдат пренебрегнати и
фактическите данни за личността на подсъдимия и установени актове на насилническо
поведение, извън определящите за правната квалификация на деянието, осъществени както
по отношение на пострадалата,така и по отношение на децата им. Преценявайки поотделно
и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното
престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че очертаните факти не могат
и не следва да бъдат разгледани в аспекта на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, при които и най - лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно
тежко. По тези съображения предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” за
подсъдимия Д. Р. Г.следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК, доколкото
няма специален минимум, но за срок от 1 година - над общия минимум и под средния.
Изпълнението на същото съдът, на основание чл. 66, ал. 1 НК, прие да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години, доколкото се установи едновременното наличие на
формалните предпоставки за това и липсата на необходимост от ефективно изтърпяване на
наказанието, с което ще бъдат осигурени целите на личната и генерална превенция.
Деянията по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1
НК, за които подс. Д. Р. Г. бе признат за виновен са извършени при условията на реална
съвкупност – пред за което и да е тях да имало постановена и влязла в законна сила присъда,
поради което, на основание чл. 23, ал. 1 от Наказателния кодекс, след като съдът наложи
наказание за всяко от тях, определи едно общо наказание, измежду наложените му с
настоящата присъда, а именно най – тежкото от тях – „Лишаване от свобода” за срок от 2
/две/ години, наложено за деянието по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. На основание чл. 25, ал.
4, вр. чл. 66, ал. 1 от НК, бе постановено изпълнението на така определеното общо и най –
тежко наказание да бъде отложено за срок от 4 години, след като на само формалните
14
предпоставки за това са налице, но липсва и реална необходимост от ефективното му
изтърпяване с оглед целите по чл. 36 НК.
Относно предявените граждански искове, приети за съвместно разглеждане в
настоящото наказателно производство, всеки намиращ своето правно основание в
разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, по която е квалифициран от
съда – следва да се отбележи следното:
Несъмнено, вследствие на поведението, предприето от подсъдимия Д. Р. Г. спрямо
частния обвинител и граждански ищец, описано по – горе в мотивите към присъдата,
осъществява признака „деяние” по смисъла на чл. 45 ЗЗД, като не съществува спор относно
неговата обществена опасност и противоправност, доколкото съставлява престъпление,
пострадалият е претърпял неимуществени вреди, доказани в хода на съдебното следствие,
които следва да бъдат обезщетени. Предвид установените факти по делото, настоящият
състав, като взе предвид обстоятелството, че подсъдимата бе призната за виновна в
извършване на деянието, за което е привлечена към наказателна отговорност, както и че са
налице всички останали от елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – деяние,
противоправност, вреда, пряка причинна връзка между тях, доказана вина, намира че следва
да бъде дадена защита увреденото лице, като бъде ангажирана и деликтната отговорност на
причинителя, възникнала, поради виновно неизпълнение на общото задължение да не се
вреди другиму. В този смисъл, предявеният от гражданския ищец против подсъдимата иск е
установен по основание относно престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 НК.
Същият по отношение на неимуществените вреди, съдът намира за доказан, въз основа на
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, до размера от 4500 лева. Преценката на съда, основана на
обективната категория справедливост, обхваща обсъждане на първо място вида на
увреждането, причинено на пострадалото лице, което е свързано с разстройство на здравето
и е повлияло на работоспособността. От друга страна, неимуществените вреди се изразяват
в причинени телесни увреждания от лице, с което пострадалата е била в близки отношения и
е баща на двете й деца, но демонстрира поведение, отклоняващо се от наложеното през
годините да се въздържа от актове на домашно насилие и е в пряка причинна връзка с
деянието. От особена важност е да се акцентира на това място, че не без значение, за
разлика от анализа на правната квалификация на деянието и на осъществения престъпен
състав по този пункт, вече би се явявало вече и поведението на пострадалата. Тя в случая не
е предприела действия, които по своя характер да доведат съда до прекия извод за
съпричиняване на вредоносния резултат, което мотивира и преценката за размера в който
гражданският иск да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен размер от 5000 лева,
претенцията, като недоказана, бе отхвърлена. Установен по основание, доколкото се доказа
деяние, както и неговия престъпен характер е и искът за обезвреда на причинените от
заканата с убийство неимуществени вреди, но доколкото установено по делото бе
извършване само на едно от двете деяния, включени в състава на продължаваното
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, при това не за всички
инкриминирани изрази, на които се основава претенцията, то по отношение на размера,
съдът прие този обективно и субективно съединен иска за доказан до размера на 2500 лева,
като за разликата до пълния предявен размер от 5000 лева, претенцията, като недоказана, бе
отхвърлена.
Относно разноските:
С оглед обстоятелството, че подсъдимият подс. Д.Р. Г. бе признат за виновен в
извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, в негова
тежест, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, следва да се възложат разноските по делото, като
същият бе осъден да заплати на Д. К. Д. сумата в размер на 1000.00 лева, представляваща
направени по делото разноски за възнаграждение на упълномощен по делото повереник.
Освен това, подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Хасково сумата в
15
размер на 636.85 лева, представляваща разноски по делото за възнаграждения на вещи лица
по назначената в хода на досъдебното производство експертизи, а по сметка на Районен съд
- Хасково сумата в размер на 60.00 лева – възнаграждения за явяване на вещи лица и
изслушването им пред съда, както и сумата общо в размер на 280 лева – ДТ върху уважения
размер на гражданските искове, както и 5.00 лева – ДТ за всеки случай на издаване на
изпълнителен лист по делото за вземания за ДТ и разноски в полза на ОД на МВР – Хасково
и по сметка на РС – Хасково.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.


Председател:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.



16
Съобщи за изтекли лични данни