Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 08.03.2021г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО
7-ми състав
на
шестнадесети февруари година
2021
в
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Г. Христова-Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16985
по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са два обективно и субективно съединени осъдителни иска с
правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, както и иск по чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по
искова молба на Г.С.Ц. ЕГН **********, чрез адв. П.К. – пълномощник срещу „С.Г.“
ЕООД, ЕИК********и Е.Т.Б. с ЕГН: **********,
с която в условията на кумулативно обективно и субективно съединяване са
предявени искове за осъждане на ответниците, на основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД да заплатят солидарно на ищцата сумата в размер на 50 000 лв. представляваща обезщетение неимуществени
вреди от непозволено увреждане следствие на лекарска грешка при извършена на
19.12.2013г. хирургическа интервенция, изразяваща се в инжектиране на
хиалуронова киселина в устните, както и сумата 19 424 лева представляваща обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на
увреждането - 19.12.2013г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди,
че на 19 декември 2013 г. на ищцата й била
извършена хирургическа интервенция, изразяваща се в инжектиране на
хиалуронова киселина в устните за сумата от 500 лева. Процедурата се състояла в
клиника „С.Естетик“, намираща се в гр. София, ул. “********№ 6, а инжекцията
била поставена от д-р Е.Б. съдружник и управител на „С.Г. “ ООД, а А.М.му
асистирала. Твърди, че „С.Г. ” ООД са дистрибутор на Teoxane SA. Обяснили й, че
ще й инжектират субстанция “Teosyal Kiss”, която представлява висококачествен
швейцарски продукт, съставен от хиалуронова киселина. Уведомили я, че няма
никакъв риск от усложнения. Твърди се, че ищцата смятала, че й инжектират
продукт на TeoxaneTeosyal Kiss, в последствие забелязала, че във формуляра за
информирано съгласие е посочено съдържание TeosyalMeso. Казано й било, че
продуктът, който ще й поставят, е с отлично качество, както и че ефектът му
трае максимум до една година, след което напълно се абсорбира и разгражда.
Ищцата твърди, че в деня на
интервенцията, вдигнала температура. След няколко дни започнала да се чувства
зле, усещала остра болка в зъбите, в последствие болката се разпространила в
цялото лице, главата и врата. Получила оток в устните, силно парене и болки, а
цветът им се променял. Успоредно с болката започнало да й се вие свят, получила
силно главоболие, ставало й лошо и не можела да спи. Състоянието й се
влошавало, докато в един момент не можела дори да става от леглото и се
наложило близките й да се грижат за нея. Устните й били възпалени и силно
деформирани, горната й устна побеляла, оформили се бучки и топчета, а болките
били непоносими. Считала, че има дентален проблем и посетила няколко
стоматолога в България, които поддържали становището, че влошеното й
здравословно състояние не се дължи на проблем със зъбите и я посъветвали да се
обърна към лекаря, поставил инжекцията с хиалуронова киселина. Сочи, че в края
на месец септември 2014 г., се свързала с ответното „С.Г. “ ООД и поискала и
наличната документация, във връзка с извършената й интервенция и през месец
октомври 2014 год. й били изпратени информираното съгласие, картон със стикер
на инжекцията и три сертификата на продуктите Т. Б.А. Заявява още, че към
момента на поставяне на хиалуроновата киселина в устните срокът на годност на
двата от тях е бил изтекъл - на сертификат с № FM 565846 е посочено, че срокът
на годност изтича на 09.09.2013 г., а на сертификат с № MD 565840 е посочен
срок на годност до 24.08.2013 г. От „С.Г. “ ООД твърдяли, че преди да се
подложи на процедурата ищцата е попълнила въпросник, с който декларира доброто
си здравословно състояние. Ищцата твърди, че
не е попълвала подобен документ, не й е даван лично, дори след като
поискала цялата си документация. Посочва още, че се свързала с д-р Б., като му
обяснила, че състоянието й било силно влошено и за болките след интервенцията,
като той я уверил, че здравословният й проблем няма как да е от поставения й от
него продукт, както и че не е възможно същият да е бил с изтекъл срок на
годност.
Излага съображения, че през
месец февруари 2015 г., при проведен между страните разговор, й било обещано,
че ще й бъде извършен преглед в България, при нужда - операция и назначено
лечение, като разноските за същите, а и за транспорта от Испания, където ищцата
живее до България ще бъдат поети от тях. През месец февруари 2015 г., заедно с
баща й и нейна позната се прибрали в България, но разходите не били поети от
клиниката. Сочи, че д-р Б. я прегледал в Александровска болница, като само
опипал устните й и казал че всичко е наред, да не ги притеснява повече и че не
се държи нормално.
През месец март 2015 година,
се обърнала за съдействие към фирмата производител на инжекцията Teoxane SA.
Свързала се с д-р В.Р.С. и на 17 юни 2015 г. бил направен преглед от д-р С.,
който също не назначил никакви изследвания, отношението му било обидно и не
оказал необходимото медицинско съдействие.
Твърди, че на 25 октомври
2015г. посетила д-р А.Л.Р.за консултация, като й била извършена биопсия на
горната и на долната устна, според резултатите от която е била инжектирана с
биополимера „метал за татуировки“. Изследването било категорично, че
инжектираното в устните й не е хиалуронова киселина, а друго вещество, което от
своя страна е причинило възпалителния процес.
Сочи, че е подала жалба до Изпълнителна агенция „Медицински одит“ (ИАМО)
към МЗ във връзка с извършената й процедура. След извършена проверка по
електронната поща й отговорили, че към 30.06.2015г. в регистъра на лечебните
заведения за извънболнична помощ и хосписи в СЗРИ, няма регистрирана практика
от д-р Е.Б. и д-р А.М., както и на „С.Г.“ ООД и че „С.Г.“ ООД е осъществявало
дейност без съответната регистрация в СЗРИ, с което е нарушило изискванията на
чл. 40 от ЗЛЗ.
Излагат се още твърдения, че
след интервенцията животът на ищцата коренно се променил. Повече от четири
години устните и лицето й са обезобразени. Лицето й е като парализирано -
заради непоправимо увредените нерви на лицето не може да се усмихва, да
изразява емоциите си, да жестикулира. Дори променила хранителните си навици, не
можела да дъвче, заради силната пареща болка при всеки опит да се храни
нормално. Трябва да консумира основно меки и течни храни и сокове. Не излизала
навън, освен за да отиде на преглед, няма каквито и да било социални контакти.
Изгубила голяма част от приятелите си, не се срещала и не комуникирала с
никого. Ищцата се срамувала се да излезе от дома си. Лицето й било
обезобразено, устните й също, на места са подути, с бучки. Направената й
интервенция довела и до затрудняване на говора й. Заради бучките и топчетата,
които се получили в устните и засегнатите нерви фъфли, не може да произнася
правилно голяма част от думите. Всеки опит за говор водел до силна болка и
парене в лицето й. Ищцата твърди, че през последните четири години баща й, брат
й и приятелят й я издържат, защото трудно ставала от леглото и на практика е
нетрудоспособна. Страдала от хронични болки в челюстта, лицето, врата и главата
си. Преминала през разни лечения, но болката е все толкова силна, преминава и от
лицето към врата. Направила опити за самоубийство, заради което й се наложило
да посещава психолог и психиатър. Изпитвала нежелание и страх да излиза навън.
Изписани й били антидепресанти, а и морфин и други силни болкоуспокояващи, тъй
като не можела да спи. Към момента устните й са с бяло - синкав цвят, силно
възпалени и втвърдени. Горната й устна побеляли почти изцяло. Изпитва силни и
непоносими болки постоянно, посещавала е различни лекари, както и бърза помощ,
но медиците са безсилни - единственото, което могат да направят е да облекчат
болките, като й предписват морфин, антидепресанти и други болкоуспокояващи.
Твърди, че материалът, който е инжектиран, е все още в организма й. Според
експертното заключение на д-р Лахо Ривера, е невъзможно да бъдат премахнати
всички материали от инфилтираните през декември 2013 г.
В срока по чл.131 ГПК ответниците „С.Г. “ ООД и Е.Т.Б.
са депозирал отговор, в който излагат становище за неоснователност на исковата
молба. Твърдят, че извършената на 19.12.2013г. от д-р Е.Б. в студио за красота
„С.Е.”, собственост на „С.Г. ” ООД, процедура по отношение на ищцата Г.Ц.
съответства на най- добрите медицински практики и международни стандарти.
Посочват, че на 19.12.2013г. след предварително записан час и преди извършване
на желаната от Г.Ц. процедура, ищцата е подписала документ „Формуляр за
информирано съгласие” за инжектиране на пълнител /филър/ Teosyal на базата на
хиалуронова киселина. В него е посочено, че същата е запозната с информацията
относно целта на процедурата, характеристиките на терапията с медицински
средства Teosyal, разяснени са й и възможните странични ефекти след инжектиране
на Teosyal и тя собственоръчно е положила подписа си, че е съгласна да се
извърши процедурата, която е избрала. Сочат, че в случая ищцата не е изпълнила
предписанията дадени в информираното съгласие, а именно — при наличие на
нежелан ефект в рамките на повече от седмица да се обърне към лекаря, за да й
назначи адекватно лечение. Твърдят, че увреждането на здравето на ищцата с
описаната в исковата молба симптоматика не е в резултат на инжектирания филър
Teosyal Kiss. Посочените симптоми като остра болка в зъбите, болка в цялото
лице, в главата и във врата, главоболие, виене на свят, промяна в говора,
прилошаване, невъзможност за ставане от леглото е невъзможно да се дължат на
инжектираната хиалуронова киселина.
Посочват, че описаните оток в устните, парене, болезненост, включително
възможна е проявата на хематоми, но те отшумяват в рамките на около една
седмица до 10 дни и са нормални реакции при такава процедура. Ако се приеме, че
има такива, то тези подутини с бучки биха могли да останат в този вид около
един месец, месец и половина, което се дължи на това, че инжектираната
хиалуронова киселина все още не се е свързала с водата. Заявяват, че
инжектираният продукт е Teosyal Kiss, а не посочения в исковата молба Teosyal Meso, както и че срокът на годност на
продукта е до 2015г., т.е. при поставянето му той е бил в срок на годност. Сочи
още, че при извършения на 26.02.2015г. преглед д-р Б. констатирал, че няма и
никакви следи от инжектирания от него продукт, както и че няма никакви нежелани
или странични ефекти. Твърди се, че всички разходите във връзка с нейния
престой са заплатени от „С.Г. ” ООД. Посочва се още, че при първия контакт на Ц.
с представляващите дружеството, „С.Г. ” ООД като представители на Теохапе за
България са информирали централата на фирмата в Женева, Швейцария. Със
съдействието на „С.Г. “ е организирана консултация и преглед с д-р В.Р.– С. на
17.06.2015г. който, също не е констатирал никакви налични странични ефекти и
никакви следи от инжектирания през месец декември 2013г. продукт. Всички
разходи като нощувки в хотел, самолетен билет до Германия, където д-р Р. С. е извършел прегледа са
заплатени от Лаборатории Теоксан. На 02.03.2015г. ищцата Ц. е отправила жалба
до Теохапе относно инжектирания й на 19.12.201 Зг. продукт в която сочи, че
тази инжекция й е нанесла щети. На 26.03.2015г., г-н Бернардин от името на
Теохапе, е уведомил ищцата, че е разследвал продукта и е стигнал до заключение,
че същият отговаря на изискванията и е безопасен, както и че „не планира бъдещо
разследване”. През април 2015г. е насочена към две институции във
Великобритания, а на 17.06.2015г. се среща с д-р Р. и друг лекар в Дюселдорф,
Германия. Те също стигат до заключение, че инжекцията не й е причинила щети и
не считат, че има какво да направят, за да й помогнат. Посочват, че ищцата
започнала да създава фалшиви профили в социалните мрежи, да пуска реклами в
различни сайтове, да изпраща стотици нападателни имейли на д-р Р., създала
фалшив профил във Фейсбук с негова снимка, направила множество профили и групи
със снимки на служители на С.Г. придружени с обиди, публикувала множество
обяви в сайтове за компаньонки посочвайки името и телефонния номер на С.М.. Във
връзка с предприетата от Г.Ц. продължителна притеснителна и неприемлива
кампания на тормоз срещу компанията и нейните служители, договорни партньори и
дистрибутори, на 21.08.2015г. адв. Колитър Бристоу /представляващ Теохапе/ е
изпратил на Ц. писмо, с което поискал незабавно да премахне от интернет всички
публикации, които представляват тормоз и да се въздържа от бъдещи такива -
онлайн или в други масиви, над които има контрол. През месец август 2015г.
фирмата Теохапе, предявявала граждански иск в окръжия съд на Саутхемптън,
Великобритания, като е образувано дело - Иск № В0050716, по което е издадено
съдебно разпореждане с наложени ограничителни мерки по отношение на Г.Ц.,
подробно изброени в отговора, както и че същата е осъдена за заплати
обезщетение за причинените щети в размер на 15 000 британски лири. Ответниците
молят исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
В о.с.з.
ищцата чрез адв.Г. поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответниците чрез адв.С. оспорват предявените
искове. Представят списък на разноски.
Софийски градски съд, ГО, І-7 състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира
следното:
От фактическа страна:
По делото не е спорно, че на 19.12.2013г.
по отношение на ищцата Г.С.Ц. от страна на ответника д-р Е.Б. в студио за
красота „С.Е.”, е извършена процедура представляваща инжектиране в областта на
устните на дермален филър (пълнител) Teosyal
на базата хиалуронова киселина. За
процедурата с продукта Teosyal Kiss на
19.12.2013г. ищцата заплатила 500 лв. на ответника. /картон
на пациента на л.97/
Не е спорно, че студио за
красота „С.Е.“ е собственост на ответното „С.Г. “ ООД.
Не се спори, че процесната
медицинска процедура за поставяне на дермален филър е инициирана по желание на
ищцата и след предварително записан час при ответниците.
Видно от приетия неоспорен по реда на чл.193, ал.1 ГПК „Формуляр за информирано съгласие” за инжектиране на пълнител /филър/ Teosyal на базата на хиалуронова киселина, ищцата Г.Ц., като пациент е декларирала, че е запозната с информацията относно целта на процедурата, характеристиките на терапията с медицински средства Teosyal, разяснени са й и възможните странични ефекти след инжектиране на Teosyal и тя собственоръчно е положила подписа си, че е съгласна да се извърши процедурата, която е избрала. /препис на л.95, оригинал на чл.273 от делото/ Във формуляра е отразено още, че на ищцата е разяснено, че Teosyal е прозрачен, високо – еластичен гел, съдържащ хиалуронова киселина от неживотински произход, като инжектирането му е медицинска процедура за запълване на повърхностни и дълбоки бръчки на лицето, увеличаване обема и възстановяване контура на устните с продължителност на ефекта между 6 и 12 месеца. Като възможни странични ефекти след инжектиране на Teosyal са посочини: оток, сърбеж и леки болки, които изчезват обикновено до 72 часа; зачервяване, хематоми, втвърдяване и промяна на цвета на инжектираното място. Не е спорно, че формулярът за информирано съгласие от 19.12.2013г. освен от ищцата като пациент и подписан и от ответника д-р Е.Б., като лекар.
Спорни са фактическите въпроси
настъпили ли са при ищцата посочените в иска усложния и влошаване на
здравословното й състояние и външен вид, както и дали евентуалното наличие на
такова влошаване на здравето е резултат от описаната естетична процедура.
Спорен е и въпрос налице ли е
противоправно поведение от страна на ответника и служители на ответното дружество
при проведената на ищцата манипулация.
Видно от приетото неоспорено
Разрешение за търговия с Медицински изделия от 20.09.2007г. издадено от ИАЛ към
Министерство на здравеопазването, на ответното „С.Г. “ ООД е надлежно разрешено
да търгува на едро и съхранява медицински изделия от следните категории –
стоматологични изделия, електро-механични изделия, изделия за еднократна употреба./л.90 - л.92 от
делото/
Приети са в превод от
испански на български език фактури за извършени от ищцата през 2014г. медицински
разходи за преглед при стоматолог, образни изследвания – цефалометрия и
магнитен резонанс. /л.124- л.127 от делото/
Представени са четири рецепти
с предписани на ищцата медикаменти./л.101 – л.104 от делото/
Представено е в превод от
испански на български език становище от д-р А.Л.Р.с данни за извършено на
02.11.2016г. хистологично изследване на ищцата Ц., при което са открити метални
пигменти съвместими с метална татуировка на равнището на кожните слоеве и
мускула./л.43-л.66 от делото/
За експертното становище на д-р А.Л.Р.ищцата
Ц. заплатила сумата от 5 300 евро, видно от представената в превод от испански
на български език фактура от 06.03.3017г. /л.108 от делото/
В настоящото производство е
изслушана комплексна съдебно-медицинска експертиза (КСМЕ) с вещи лица д-р Ю.Й.
–специалист хирург и доц. д-р М.Г. – специалист по съдебна медицина и
деонтология, по конкретно поставени от
страна на ищеца и ответниците въпроси. От приетото неоспорно заключение на КСМЕ
се установява, че процедурата, която е извършена на Г.С.Ц. на 19.12.2013г.
представлява инжектиране в областта на устните на дермален филър (пълнител)
TEOSYAL KISS представляващ прозрачен, апирогенен, стерилен, ретикуларен, високоеластичен
гел, съдържащ хиалуронова киселина от неживотински произход, с цел увеличаване
на обема и възстановяване контура на устните. Относно вида на инжектираното
вещество Teosyal Kiss, вещите лица сочат, че представлява дермален филър на фирмата Teosyal, създаден за
чувствителни устни, като главното му е възстановяване контурите на устните,
възстановяване и увеличаване обема на устните, рехидратиране /оводняване/ на
устните, премахване на бръчките около устните и в устните ъгли. Препаратът
представлява неретикулиран гел на базата на хиалуроновата киселина и 0.3%
лидокаин (локален анестетик). Ефектът, след поставяне на препарата е от 6 до 9
месеца, но производителите съветват, в зависимост от конкретните пациенти, да
проведат повторна процедура от 4 до 6 месеца след първата апликация. Според
заключението на КСМЕ хиалуроновата киселина (ХК) е органично съединение, от
групата на глюкозамионгликаните, известни още и като мукополизахариди. Пояснено
е, че хиалуроновата киселина изгражда междуклетъчното вещество при бозайниците
и може да бъде намерена в множество от човешките органи и тъкани - кожа,
клапите на сърцето, стъкловидното тяло на окото, ставния хрущял и синовиалната
течност, както в съединителната, епителната и нервната тъкан, като над 50 % от
това съединение се съдържат в кожата. Хиалуроновата киселина е основно градивно
вещество на дълбокия слой на човешката кожа - дермата. Отговорна е за
гладкостта на кожата, поради способността си да свързва големи количества водни
молекули. Обосновано е, че самата хиалуронова киселина не носи голям риск, но
поставянето й изисква много познания и опит. Страничните ефекти могат да се
разделят основно на два вида - свързани с използвания препарат и свързани с
техниката на инжектиране. Страничните ефекти, свързани с препарата на
хиалуроновата киселина се дължат не на самата хиалуронова киселина, а на
добавките към нея. Това е и причината при продължително поставяне на дермални
филъри да се използва една и съща марка препарати или такива, чиято
съвместимост е сигурна. Сочи се още, че може да има реакция на непоносимост към
някоя от съставките на филъра. Обикновено се появява няколко дни или седмици
след естетичната корекция и може да бъде израз на алергична реакция,
неалергична възпалителна реакция или инфекция. Състоянието трябва да бъде
разграничено от синини и подувания, следствие от техниката на инжектиране.
Състоянието обикновено е напълно лечимо, като колкото по-рано започне
терапията, толкова по-добри са резултатите. Пояснено е, че инфекции с патогенни
бактерии се получават, когато по време на апликацията на дермалните филъри не
се спазват правилата на асептика и антисептика. Повечето подобни инфекции се
лекуват за около 3-5 седмици (прилагат се локално и системно антибактериални
средства), но обикновено белезите са неизбежни. Може да се появят „буци”,
„подутини”, „възли” и други, които са с цвета на кожата и са налични веднага
след манипулацията, при неправилно изпълнени корекции. Може да се стигне до нарушаване на зрението на
едното око, дори и имитиране на инсулт. В редки случаи може да бъде засегнат и
нерв. В заключението на КСМЕ е обоснован извода, че при ищцата не са налице
изброените по-горе усложнения, които могат да се свържат с апликацията на
TEOSYAL KISS на 19.12.2013г.
След извършен на 13.1.2020г. личен
преглед на ищцата вещите лица сочат, че по настоящем ищцата Г.Ц. е в добро общо
състояние, контактна, адекватна, нормален говор и артикулация, глава-
симетрична, правилно конфигурирана, горна и долна устни - правилно
конфигурирани, без деформации. В областта на долната устна, в ляво, вещите лица
констатират групиран ситен обрив. Подобен се вижда и в централната част на
лигавицата на горната устна. По горното небце - не се установяват патологични
образувания. Палпаторно не се установяват патологични образувания в устната
кухина.
Според заключението на КСМЕ не се установява причинно-следствена връзка
между здравословното състояние на Г.Ц. след манипулацията и към настоящия
момент и извършената процедура на 19.12.2013г. Обосновано е, че ранните
усложнения след процедурата, които ищцата описва - еднократно повишение на
температурата, поява на уплътнения в областта на манипулацията са описани в
информираното съгласие, което ищцата е подписала преди процедурата и са
реверзибелни (обратими).
Вещите лица сочат, че след
разграждането в период от 6 до 9 месеца
не остават следи от локално приложения препарат Teosyal Kiss, което са
установили и при извършения личен преглед
на Г.С.Ц.. Според приетото заключение на КСМЕ извършените от ищцата разходи на стойност 19
424лв. са били във връзка с нейните здравословни проблеми и са били във връзка
с нейните оплаквания. Тези оплаквания в никакъв случай не са резултат от
извършената манипулация за оформяне на устните й.
Разпитани в о.с.з. вещите
лица д-р Й. и д-р Г. поддържат заключението. Допълнително в.л. д-р Г. пояснява,
че ищцата има диагностициране неврастенични оплаквания и депресивен синдром и
затова е лекувана с препарати от типа на седитивите и транквилизиращи препарати.
По отношение на установения обрив в централната част на горната устна, вещите
лица поясняват, че няма връзка с инжектирания препарат. По отношение на
биополимерът открит с хистологично изследване проведено в Испания, вещите лица
сочат, че е характерен за използване при татуировки, като може да е част от
състава на някои мазила за поддържане на кожата.
Съдът възприема
заключението на приетата КСМЕ, изготвена от специалист съдебен лекар и специалист хирург, като обективно, подробно
и компетентно изготвено, кореспондиращо с неоспорените писмени
доказателства.
Относно извършени действия на
медицинския персонал на ответника спрямо ищцата
като пациент, на ответника са допуснати двама свидетели.
В показанията на свидетелите
д-р А.М.и С.М. се съдържат данни да дейността на ответното дружество и
отношенията му с ищцата. СвидетелкатаМ.сочи,
че е лекар – дерматолог при ответника, като се занимава се
с естетична дерматология, поставяне на филъри и ботулотоксин. През 2013 г. била
специализант в Александровска болница, но ходела на обучение в клиниката на д-р
Б., който е първите специалисти в страната. Сочи, че ответникът Б. е тренер на
продукта Teoxane за България и Европа.Свид.М.не може да се сети за пациент с името
Г.Ц., но името и познато, т.к. е
споменавано в клиниката. Свидетеллката присъствала на манипулацията през 2013
г., тъй като по време на специализацията си асистирала на д-р Б.. Сочи, че в
момента има 3 техники за устните –
класическа, сканила и руска, но през
2013 г. имало само класическата техника и тогава работили по тази техника.
Класическа техника представлявала инжекционно поставяне. Свид.М.сочи, че най –
елементарната нежелана реакция може да се появи от 24 часа до първата седмица
след манипулацията. Дали ще има някакви охлузвания или някаква алергия е ясно
до 2 – 3 дни, а самите филъри се разграждат в период от 6 до 8 месеца.
Свидетелката М., сочи, че е съдружник
съм в ответното дружество от 2007 г. Сочи, че познава пациентката Ц. от момента, в
който тя дошла на консултация при д-р Б.. Ищцата се обадила за първи път десет
месеца след процедурата. След това дошла за първи път на консултация при доктор
Б. с оплаквания. Първоначално ищцата звъняла на стационарните телефони, след
което на мобилния телефон на свидетелката. Ищцата казала, че има нетърпими
болки, умира, че не може да си работи работата си на преводач. Поискали да предостави
някакви документи, но тя не предоставила. През този период започнала
кореспонденция между свидетелката и ищцата
- от 20 до 40 пъти обаждания на ден с заплахи от типа на „Умирам! Вие ми
провалихте живота! Не мога да ям!”. Свид. М. сочи, че убедили ищцата да дойде, поели
разноските ú по настаняване. Д-р Б. тогава бил дежурен в Александровска
болница и я приел там. Прегледал я, като я палпирал и разпитал. На този преглед
освен д-р Б. присъствал и д-р А.Т., който е лицево – челюстен хирург, както и
бащата на Г.Ц.. Св. М. сочи, че по –късно в Германия ищцата Ц. била прегледана
и д-р В.Р., който е медицински директор на Teoxane и е специалист по странични
ефекти. Пак не били установени никакви
странични ефекти. Тогава Г.Ц. започнала да напада Teoxane, чрез Фейсбук, при
което се решило, че трябва да заведат иск срещу нея.
Показанията на свидетелите А.М.и
С.М., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, доколкото първата е служител на
ответното лечебно заведение, а втората съдружник и съобразява възможната им
заинтерсованост от изхода на спора.
За установяване на
неимуществените вреди на ищцата са допуснати двама свидетели, като от ищцата е
доведен един свидетел.
Разпитана в о.с.з. на 16.02.
2021 г. свидетелка С.С./39г. без
родство/, сочи, че познава ищцата защото живее
на семейни начала с брат и. Знае за извършена на Г. манипулация в края на 2013
г., при която тя си инжектира хиалуронова киселина в гр.София. Ищцата желаела
манипулацията от много време и пестяла пари за това. Около две месеца след идването ú, Г.
започнала да получава болки в челюстта, в последствие в цялата глава. Мислела,
че болката е от зъб. Започна да ходи на зъболекар. Установило се, че няма
никакви проблеми със зъбите. Зъболекарите предположили, че може да е от
запушена слюнчеста жлеза. Първоначално ищцата се оплаквала, че има топче на
горната устна, което било видимо. След
като видяла, че топчето не се разнася и след мнението на зъболекарите,
започнали да търсият решение на проблема. Тогава ищцата се хранела само с крем
супи. Първоначално ищцата търсела контакт с фирмата, която постави хиалуроновата
киселина. От там ú каза да дойде в България, за да я видят. Тя отишла,
но и казали, че всичко е нормално. По-
късно Г. се е свързала директно с фирмата производител в Германия, където по
същият начин се отнесли към проблема. Ищцата започна да търси други лекари. Брат
и я водел по различни специалисти. Освен силната болка в горната ú устна
се появиха топчета. Шест – седем месеца по-късно започнали да се появяват и
топчета в долната устна. Потърсили решение на проблема по съдебен път, като
разговаряли с адвокати в Испания и започнало дълго събиране на документи.
Съдът преценява показаниета
на свидетелката Стоянова по реда на чл.172 ГПК,
като съобразява близките отношения
с ищцата и възможната им заинтересованост от изхода на спора.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна
следното:
Отговорността на здравното заведение -
ответник по предявените главни искове с правно основание чл.49 ЗЗД е
гаранционно-обезпечителна. Болничното заведение носи отговорност за виновните
действия или бездействия на своите работници и служители, на които е възложена
работа по оказване на медицинска помощ. Съгласно императива на чл.45 ЗЗД „всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму”. Непозволеното
увреждане е сложен юридически състав, елементите на който са: деяние (действие
или бездействие), вреда (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на
увредения или неговия телесен интегритет), противоправност на деянието
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение),
причинна връзка между противоправното поведение и вредата и вина, за която е
въведена законова презумпция и тя се предполага до доказване на противното
(чл.45, ал.2 ЗЗД). Отговорността по чл.49 ЗЗД включва и още един елемент –
виновното лице да е причинило вредите при или по повод изпълнение на въложената
работа. От своя страна, правото на медицинска помощ се осъществява при
прилагане на основни принципи като своевременност, достатъчност и качество
(чл.81, ал.2, т.1 ЗЗ). От изложеното може да се приеме, че противоправно е
всяко поведение на лекар или друг служител от медицинския персонал, което се
намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и
технологии в съответната област и с основните принципи на правото на медицинска
помощ.
С оглед така изяснения правопораждащ
фактически състав в тежест на ищеца е било да установи, че лекарят ответник и
управител в ответното дружество, виновно
е провел медицинската процедура
неправилно, от което на ищцата са нанесени неимуществени вреди - болки и
страдания, които могат да бъдат оценени в претендирания размер – 50 000лева,
както и имуществени вреди в размер на 19 424 лв. В тежест на ответника е било
да докаже, че не е налице виновно поведение от страна на негов служител с оглед
презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД.
В
практиката на ВКС, обективирана в решения постановени по реда на чл.290 ГПК е
прието, че когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при
изпълнение на спешна медицинска дейност и налице ли е лекарска грешка, като
основание за отговорността по чл. 49 ЗЗД, той е длъжен да изследва две групи
факти от поведението на извършителя (лекаря) - на първо място, да установи
какви действия са били предприети или не са били извършени от лекаря и на второ
- да провери доколко те са отговаряли на дължимото, съобразно утвърдените
медицински изисквания, вкл. и извършването на необходимите диагностични
изследвания, съобразно възможностите и наличната апаратура. / вж. Решение № 103
от 25.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2700/2018 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Ф.В./
Настоящият състав намира, че от доказателствения
материал по делото може да се направи извод, че за ищцата са настъпили
негативни промени – претърпяла е
неимуществени вреди (болки и страдания), но не се доказа, че тези
неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка от конкретни и
виновни противоправни действия или бездействия на служители на ответника, които
да са довели до уврежданията, за които се търси обезщетение. В хода на
производството не беше установено противоправно поведение на ответника Е.Б.,
нито на персонала на „С.Г.“ ЕООД.
Установи се от заключението приетата по делото комплексно съдебно
медицинска експертиза, че е при ищцата не са налице усложнения, които могат да
се свържат с апликацията на TEOSYAL KISS на 19.12.2013г. В приетото заключение на КСМЕ вещите лица сочат, че след разграждането в период от 6
до 9 месеца не остават следи от локално приложения препарат Teosyal Kiss, което
са установили и при извършения личен
преглед на Г.С.Ц.. Според
неоспорното заключение на КСМЕ
извършените от ищцата разходи на стойност 19 424лв. са били във връзка с
нейните здравословни проблеми и са били във връзка с нейните оплаквания, като тези
оплаквания в никакъв случай не са резултат от извършената манипулация за
оформяне на устните й.
Фактическият
състав на непозволеното увреждане включва няколко елементи, като липсата на
който и да е от тях изключва ангажирането на отговорността на причинителят.
Това е възприето в константната съдебна практика, така Решение № 242 от
20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5739/2007 г., Ill
г. о., ГК, докладчик съдията И.П.указва „За да е основателен предявеният иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД следва кумулативно да са налице следните
предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между
деянието и вредата. Липсата дори и на една от предпоставките води до недоказаност на иска. Причинната връзка не се предполага, тя трябва да
бъде доказана във всеки конкретен случай“. В същия смисъл са и Решение N9 243
от 10.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1398/2010 г., Ill г.
о., ГК, докладчик съдията М. Иванова,
Противоправността като обективен юридически факт,
включен във фактическия състав, обуславящ отговорността за непозволено
увреждане, представлява по своето правно естество несъответствие между
предписаното от уредените нормативни или общоприети правила за поведение и
фактическо осъщественото от дееца. Именно на ищеца принадлежи процесуалното
задължение (доказателствената тежест) за установяване чрез пълно и главно
доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК,
противоправността на вредоносното поведение на служител при ответното търговско
дружество. Следователно, от събраните по делото доказателства при формиране на
вътрешното убеждение на съда (арг. чл. 12 ГПК, във вр. с чл. 235, ал. 2 ГПК) трябва
да се установи по несъмнен, безспорен, категоричен начин, че при нарушение на
установените стандарти на добрата медицинска практика служители на лечебното
заведение при извършване на процесната медицинска манипулация – поставяне на дерммален филър, вследствие на което са
изживените от ищцата болки и страдания. В настоящия казус ищецът не доказа по
безспорен, несъмнен начин, че вредоносните последици са резултат от
противоправно поведение на ответника Б. и медицинския екип на „С.Г.“ ЕООД. При преценка на събраните по делото доказателства не се установи поведение, отклоняващо се от общоприети
правила за поведение. Следователно, не бе изяснен в процеса на доказване един
от правопораждащите спорното материално право юридически факти, обуславящ пораждането
на обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за неимуществени
вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, а именно
противоправността. Изрично от заключението на приетата като компетентно
изготвена и неоспорена от страните КСМЕ се установява, че липсва причинно-следствена връзка между здравословното състояние на Г.Ц.
след манипулацията и към настоящия момент и извършената процедура на
19.12.2013г.
Нещо
повече, по правилата за разпределяне на доказателствената тежест по чл. 154,
ал. 1 ГПК ищецът е носител на процесуалното задължение за установяване
осъществяването на твърдените обстоятелства, вкл. противоправното поведение на ответника Б. и медицинския екип на „С.г.“ ЕООД, извършил процесната манипулация,
което да е закономерна, последица (в необходимата причинно-следствена връзка) с
твърдения вредоносен резултат - наличие на остатък от субстанцията
поставена в устните, който не може да бъде премахнат. В хода на
съдебното дирене пред първа инстанция ищцата не проведе пълно и главно
доказване на твърдените обстоятелства.
Поради
тези правни съображения, при съобразяване със законоустановените правила за
разпределяне на доказателствената тежест, и решаващият
състав приема за недоказани фактическите твърдения, че ответникът
Б. в противоречие с установените
стандарти на добрата медицинска практика по непредпазливост или съзнателно е
увредил ищцата при извършената манипулация по поставяне на дермален филър.
Ето защо, по изложените мотиви се налага
решаващия извод за неоснователност на така предявените искове срещу ответника Б. за обзщетяване на неимуществени и имуществени вреди, което обосновава тяхното отхвърляне.
По
исковете против „С.Г.“ ЕООД :
Исковете
по чл. 49 във вр. чл. 45 от ЗЗД се основават на непозволено увреждане, в
резултат на което при или по повод на изпълнението на възложена работа, са
причинени вреди.
Липсата
в случая на деликтно поведение от страна на определено физическо лице (или
лица) при или по повод изпълнение на възложената работа изключва и гаранционно
- обезпечителната отговорност на възложителя на тази работа, регламентирана от
чл. 49 ЗЗД. Не се установи действие или
бездействие на служители при ответното дружество в
противоречие с установените стандарти на добрата медицинска практика по
непредпазливост или съзнателно са допуснали поставяне
на дермален филър, от който устните и лицето на ищцата са обезобразени или
увредени.
В
процесният случай не се установи наличие
на противоправност и причинната връзка като елементи на непозволеното
увреждане.
Не
се доказаха твърденията, че служители на ответника са проявили немарливост, лекарска
небрежност и са провели медицинска процедура на ищцата в причинно-следствена
връзка от което да са настъпили вредоносните резултати описани в исковата молба.
В хода на съдебното дирене не бяха ангажирани доказателства в тази насока.
След като не се установи противоправно
виновно поведение на ответника Б. и на служители на ответното дружество, няма
основание за ангажиране на неговата гаранционно-обезпечителна отговорност за
претърпени от ищеца вреди, поради което предявените главни искове с правно
основание чл.45 вр.чл.49 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Придвид недоказаност на главните искове, то и акцесорните искове
за обезщетение за забава с правно основние чл.86 от ЗЗД, следва да бъдат
отхвърлени като недоказани.
По
разноските:
С оглед изхода на спора направените от
ищеца разноски остават за негова сметка. На основание чл.78, ал.3 ГПК право на
разноски имат ответниците. Видно от списъка по чл.80 ГПК, л.306-307 от делото,
ответникът Б. претендира присъждане на 2600
лв. – адвокатско възнаграждение, а
ответното дружество „С.Г.“ ЕООД претендира разноски 4 500лв., от които 3 900лв. по представил договор за правна защита и
съдействие на л.164 от делото, както и 600лв. депозит за експертиза.
Водим от горното,
Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
Р Е
Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.С.Ц.
ЕГН **********, чрез адв. П.К. – пълномощник, срещу „С.Г.“ ЕООД, ЕИК********и
Е.Т.Б. с ЕГН: **********, искове с правно
основание чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.49 ЗЗД, за солидарно осъждане на ответниците
да заплатят сумата от 50 000 /петдесет
хиляди/ лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане следствие на
лекарска грешка при извършена на 19.12.2013г. медицинска процедура, изразяваща
се в инжектиране на хиалурон в устните, ведно със законна лихва върху тази сума
от датата на увреждането – 19.12.2013г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.С.Ц.
ЕГН **********, чрез адв. П.К. – пълномощник, срещу „С.Г.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес *** ********и Е.Т.Б. с ЕГН: **********, искове с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД и
чл.49 ЗЗД, за солидарно осъждане на ответниците да заплатят и сумата 19
424 лева представляваща обезщетение
за имуществени вреди от непозволено увреждане следствие на лекарска грешка при
извършена на 19.12.2013г. медицинска процедура, изразяваща се в инжектиране на
хиалурон в устните, ведно със законната лихва върху претендираните суми от
датата на увреждането - 19.12.2013г. до окончателното им изплащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Г.С.Ц. ЕГН ********** да
заплати, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на „С.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, сумата от 4500 лева разноски пред СГС.
ОСЪЖДА Г.С.Ц. ЕГН ********** да
заплати, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на Е.Т.Б. с ЕГН: **********, сумата
от 2600 лв. разноски пред СГС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: