Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 08 август 2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 16 юли 2019 година в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело № 383…… по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 27, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Делото е
образувано по жалба от Община Борово срещу Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане BG05M9OP001-4.001-002/6 от 27.05.2019г. и изменение на решение за верификация на постъпило искане
за междинно плащане 02.10.2018г. на зам. министъра на
Министерство на труда и социалната политика – ръководител на Управляващия орган
(УО) по проект „Иновативни подходи за предприемачество и стартиране на самостоятелна
заетост в Община Борово“, по процедура „Транснационални и Дунавски партньорства
за заетост и растеж“ на ОПРЧР (Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“) 2014-2020, финансиран съгласно договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ с рег. № BG05M9OP001-4.001-002-С01, в частта в която с решението
на общината е отказана верификация на разходи за :
2.1.
Възнаграждения и осигуровки на М. З., ведно с такива за допълнително
възнаграждение за трудов стаж на Д. Я., в общ размер на 11 093, 56 лева;
2.2 Разходи за командировка на М. З.-в размер
на 342, 27 лева и
2.4. в частта Разходи за транспорт и
настаняване на М. З.-(вероятен размер 2608 лева.)
Според жалбоподателя,
издаденото решение в посочената си част е незакносъобразно поради съществено
нарушение на административно-производствените правила и неспазване на установената
форма (липса на мотиви). Счита, че констатациите на УО (Управляващия орган)
относно фактическата обстановка са изцяло неправилни, което е довело до
неправилен отказ за верификация на посочените разходи и община Борово не е
извършила нарушенията, довели до наложената финансова корекция.
Излагат се
подробни доводи в подкрепа на това становище, което се защитава и в съдебна
зала от адв. пълномощник Б. Ж..
Иска се от Административния
съд да отмени решението на ръководителя на УО като порочен акт в обжалваната
част по т.2.1., т.2.2. и т.2.4 и му се укаже да верифицира разходите.
Ответникът по жалбата – ръководителят на УО на ОПРЧР
(Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“), счита жалбата за
неоснователна, като излага подробни и мотивирани доводи за законосъобразност на
административния акт в представени писмени бележки и в съдебната зала, чрез
процесуален представител Динев, държ. експерт - служител висше юридическо
образование и правоспособност. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за процесуално
допустима, подадена в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна
страна, адресат на ИАА, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
От обжалваното
решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане става ясно,
че община Борово е бенефициер по сключен административен договор с МРРБ за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДПБФП) с регистрационен № BG05М90P001-4.001-0002-C01, по проект „Иновативни подходи за предприемачество и стартиране
на самостоятелна заетост в Община Борово“, по процедура чрез подбор на
проектни приложения по приоритетна ос 4, операция BG05M9OP001 „Транснационални и Дунавски партньорства за заетост и
растеж“ на ОПРЧР (Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“)
2014-2020, видно от приложената по делото Заповед № РД01-1/03.01.2017 г. ( л.
138-139 от делото), изменена със Решение № РД05-12/26.01.2017 г. По делото е
приложена и Методология за техническа и финансова оценка на проектно
предложение по процедура на подбор на проектни приложения № BG05М90P001-4.001 „Транснационални и Дунавски партньорства за заетост и
растеж“ (л. 142-149).
Жалбоподателят –
Община Борово е направил искане за окончателно плащане №3 с представен пакет от изискуеми отчетни документи, чрез ИСУН 2020
с отчетен период 13.03.2018 - 31.12.2018 г., с обща стойност на постъпилото
искане за плащане 134 368,18 лева и обща стойност на отчетените за периода
разходи 135 576,01 лева По данни в жалбата водената кореспонденция между
страните се съдържа в системата ИСУН 2020 в модул „Електронно отчитане на
бенефициенти чрез ИСУН 2020“ и съществуват като сканирани файлове в раздел
„Финансов отчет“ за Договор BG05М90P001-4.001-0002-C01.
По делото са
налични писмени доказателства относно трудовите правоотношения и отчетите за дейността
на лицата М. З. и Д.Я., заети с изпълнение на проекта и това са лицата по
отношение на които е отказано верифициране на разходи за организация и
управление в обжалваното решение, тъй като надвишават допустимия процент
съгласно ПМС 189/28.07.2016 г. Това са предявени за верификация недопустими
разходи по т. 2.1, т.2.2 и частично т. 2.4
от оспореното решение.
Установява се,
че М. З.работи по два трудови договора -трудов договор сключен на 31.01.2018 г., на основание чл.68,
ал.1 т.2 от КТ (подписан за работодателя от М. З. – л.25 от делото) и по трудов
договор сключен на 16.03.2018 г., на основание чл. 110, във вр. чл.68, ал.1,
т.2 КТ (подписан за работодателя от М. З.– л.36 от делото).
По делото са
представени длъжностна характеристика за длъжността „експерт“ по трудов договор
от 16.03.2018 г., справка по чл.62, ал.5 от КТ ведно с уведомление, протокол за
извършена работа по трудов договор от 16.03.2018 г. и длъжностна характеристика
за длъжността „експерт,бизнес развитие“, както и по трудов договор от
31.01.2018 г., справка по чл.62, ал.5 от КТ ведно с уведомление, молба за прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от 08.10.2018г., заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение.
По отношение на
лицето М. З. съществуват два сключени трудови договора – един от 31.01.2018 г.
и един от 16.03.2018 г. Посочените трудови договори, са представени два пъти на
УО – веднъж с направеното искане за междинно плащане и веднъж с направеното
искане за окончателно.
Не се спори от жалбоподателя,
че решение по искане за верифицикация на междинно плащане от 02.10.2018 г. е
влязло в сила и същото не е обжалвано, както и че в него е отказано
верифициране на разходите по отношение на сключени трудови договор за
„работодател“ и за „работник“ от лицето М. З., с мотив от управляващия орган,
че е приложен трудов договор между Клуб Отворено общество- Русе (работодател) и
М. З. (служител) подписан от М. З., в качеството й на „работодател“, както и по
отношение на лицето Д. Я. – коригиран процент прослужено време.
В решението на
органа от 02.10.2018г. са изложени подробни мотиви във връзка с отказа за
верификация, по отношение на лицето М. З., че тя се явява лице което полага
труд в изпълнение на трудовите си задължения, не може да се намира в служебна
зависимост от самото себе си т.е. да сключва трудов договор „сам със себе си“,
което представлява нарушение на националното законодателство – Кодекса на труда,
така и за лицето Д. Я..
Двата трудови
договора с М. З. са подписани отново със същите дати - 31.01.2018 г. и
16.03.2018 г. и изпратени на органа с искане за окончателно плащане, като този
път за „работодател“ подписът е положен от член на УС на сдружението – М. П.,
изрично упълномощена от УС на Сдружение „Клуб Отворено общество - Русе“ на
проведено заседание.
След извършената
проверка на документи административният орган е издал оспореното решение, с
което верифицира разходи на определена стойност и отказва верификация на
разходи на стойност 17 179,91 лева, от които 14 043.83 лева (по т.2.1, 2.2
и 2.4) са предмет на оспорване в настоящето производство.
Административният орган не верифицира повторно
„11 093,56 лева предявените разходи за възнаграждения и осигуровки“ за М. З.,
като в тази сума са включени и неверифицирани по отношение на Д. Я. „разходи за
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит“. Като за
лицето Д. Я. (за нея не е уточнена сумата) с мотива, че допълнителното трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително
отработено време, а при непълно работно време – по всеки отделен трудов
договор, а за М. З., тъй като счита че са налични два трудови договора с идентично
съдържание, подписани с различни лица за „работодател“, както и че при
направената служебна проверка в НАП е установено, че за лицето няма
регистрирани два трудови договора, както и няма прекратяване. Изтъква
съображения, че УО не придобива увереност относно достоверността на
представените документи.
Не верифицира „разходи за командировки“ на М.
З., поради неверифициране на разходите по трудово правоотношение.
Не верифицира 2 608 лева повторно
предявени разходи към „договор за транспорт и настаняване за 6 лица участвали в
работно посещение“, между които и М.З.
(без да е уточнена сума), поради неверифициране на разходите по трудово
правоотношение с М. З..
Недоволен от
постановеното решение жалбоподателят – Община Борово обжалва издадения
административен акт в посочената по-гора част.
За установяване
на компетентността на административния орган - издател на акта, е представена
Заповед № РД01-268/04.04.2018 г. на Министъра на труда и социалната политика
(л.136-137 от делото).
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Оспореният акт е
издаден от компетентен орган. Видно от приложената заповед (л. 136 от делото) на
Министъра на труда и социалната политика, издателят на акта е оправомощен на
основание действащата нормативна уредба (чл.9, ал.5 от ЗУСЕСИФ и чл. 4, т.7 и
чл. 29, ал.1 от Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната
политика да изпълнява функциите на ръководител на УО на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020. Решението е постановено при неспазване на съществените изисквания за форма и съдържание на акта и в
нарушение на материалния закон, които го опорочават до степен, водеща до
неговата отмяна.
То не съдържа
законово изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК реквизити. Обжалваният
административен акт съдържа кратки фактически, но не и правни основания за
издаването му, което е самостоятелно основание за неговата отмяна.
Съгласно правната норма на чл. 168, ал. 1 АПК
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия,
а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.
Административният акт
не съдържа правно основание, въз основа на което е постановен отказът.
Единствената посочена в писмото правна норма е на чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ,
която урежда правомощието на
управляващия орган да извършва проверка на представените документи към искането
за плащане или на проверки на място преди да верифицира заявените в искането
разходи.
Съгласно чл. 62, ал. 2 ЗУСЕСИФ
чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи,
верифицирани от управляващия орган. Дори да се приеме, че на това основание
ответният административен орган е отказал верификация на част от заявените разходи
за възнаграждения на персонала, ангажиран с администрирането на проекта, то в
административния акт следва да бъде посочено правното основание, на което
органът е приел конкретните разходи за недопустими. В случая такова правно
основание не е посочено. Административният орган не е позовал на липса на
основанията за верифициране на разходите по чл. 62, ал. 1 ЗУСЕСИФ и чл. 57, ал.
1, т. 1-7 ЗУСЕСИФ. Фактически основания за издаване на отказа за верификация са
налице, но липсват правните основания.
Настоящият
съдебен състав счита, че в случая управляващият орган не е изпълнил и задължението
си, произтичащо от разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КТ, която е приложима по настоящия казус. Съгласно цитираната
разпоредба, в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че
трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1,
той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия
договор. Същото задължение контролният орган има и при преценката си за
нищожност на трудовия договор. В казуса липсват доказателства, а няма и такива
твърдения, че управляващият орган е инициирал и провел подобно съдебно
производство. Вместо това, контролният орган преждевременно и без наличието на
съдебен акт е навел доводи за оспорване действителността на сключените трудови
договори. Съгласно чл. 75, ал. 5 от КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия
договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за
обявяването й не бъде връчено на страните. На същото основание страните ще
могат да се позовават на недействителност на трудовия договор само след обявяването
й от съда. Едва след отговора на този въпрос от единствения компетентен
орган-съответния районен съд и влизане в сила на съдебния акт, би било налице
основание за издаване на оспореното решение. В тази връзка настоящият състав счита,
че са приложими разпоредбита на чл. 74
и чл. 75 КТ
към настоящия казус. Трудовите правоотношения са особен вид договорни отношения
и тяхната правна уредба почива на разпоредбите, разписани в Кодекса на труда. Само за
неуредените случаи, и то когато е налице препращаща разпоредба, се прилага
общото законодателство. В настоящия случай е налице трудов договор в писмена
форма, съдържащ подписите на страните и уредба на елементите на трудово
правоотношение. Управляващият орган не може да задължава работодателя да подаде
нови трудови договори за лицето М. З., тъй като по същество по този начин със
стара дата в нарушение на императивната забрана на чл. 118, ал. 1 от КТ се променят съществени елементи на трудовото правоотношение,
възникнало и развило се в предходен период. Наличие на някакъв порок
на сключения договор - порок засягащ целия договор или порок, засягащ отделни
негови части е противоречие със закона -
чл. 74, ал. 1 от КТ, на който именно порок се позовова и настоящият съд. Това означава несъответствие с императивни законови разпоредби и касае,
както нормите на КТ, така и на другите законови или подзаконовите нормативни
актове, уреждащи трудовите правоотношения, тяхното възникване, изменение,
изпълнение или прекратяване. Противоречието е винаги обективно несъответствие,
в случая няма значение дали страните съзнателно или не са сключили договора в
противоречие със закона.
Оттук и крайният извод който се
налага е, че при липсата на влязъл в сила съдебен акт, който да обяви недействителност
на сключения трудов договор, решението на директора на Управляващия орган е
незаконосъобразно.
Затова и произнасянето на органа по т.2.1, т.2.2 е било
недопустимо, тъй като се касае за съмнения за недействителност на трудов
договор, по мотиви от решението – „УО не придобива увереност относно
достоверността на представените документи“, тъй като са налице два трудови
договора с идентично съдържание, подписани от различни лица за работодател, но
тези съмнения е следвало да бъдат проверени в съдебно производство, и едва тогава
да се издаде административния акт.
По отношение неверифицираните
разходи за допълнително
възнаграждение за трудов стаж на Д.Я., настоящият състав намира, че тъй като са
посочени в общата графа за трудови възнаграждения с тези на М.З.в размер на
11 093,56 лева, а не са поотделно, то както за съда, така и за
жалбоподателя остава неизяснена каква точно е неверифицираната сума по
отношение на всяко едно от лицата.
Съобразявайки изложените дотук
мотиви, Административният съд приема, че жалбата, депозирана от оспорващата
страна се явява основателна, но по различни от изложените в нея съображения и
като такава следва да се уважи.
Оспореното решение на зам. министъра на Министерство на труда и социалната политика –
ръководител на Управляващия орган (УО) за верификация на постъпило искане за
окончателно плащане BG05M9OP001-4.001-002/6 от 27.05.2019 г. и изменение на решение за верификация на постъпило искане
за междинно плащане 02.10.2018 г. се явява незаконосъобразно, постановено в нарушение на чл. 59, ал. 2,
т. 4 АПК, т.е. при неспазена форма и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила-липсват правни основания за издаването му - основание за
незаконосъобразност, разписано в чл.146, т.2 и т.3 от АПК и в нарушение на материалния
закон-чл.146, т.4 АПК, вр. с чл.
74, ал.5 от КТ.
То следва да се отмени, а преписката да се върне
на административния орган с указания по прилагането на закона.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Община Борово Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане BG05M9OP001-4.001-002/6
от 27.05.2019г. на зам. министъра на Министерство на труда и социалната
политика – ръководител на Управляващия орган по проект „Иновативни подходи за
предприемачество и стартиране на самостоятелна заетост в Община Борово“, по
процедура „Транснационални и Дунавски партньорства за заетост и растеж“ на
ОПРЧР (Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“) 2014-2020, финансиран
съгласно договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с рег. № BG05M9OP001-4.001-002-С01 само в частта по т.2.1, т.2.2 и т.2.4 от същото.
Изпраща преписката на Управляващия орган по проект „Иновативни подходи за
предприемачество и стартиране на самостоятелна заетост в Община Борово“, по
процедура „Транснационални и Дунавски партньорства за заетост и растеж“ на ОПРЧР
(Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“) 2014-2020, за ново
произнасяне по подаденото от бенефициера искане за средства за окончателно
плащане само в оспорената част по т.2.1, т.2.2 и т.2.4 от Решение за
верификация на постъпило искане за окончателно плащане BG05M9OP001-4.001-002/6
от 27.05.2019г., при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на
закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: