Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.12.2019 г. гр.Айтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
АЙТОСКИ
РАЙОНЕН
СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесет и девети
ноември две хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в състав:
Районен съдия: Таня Спасова
секретар
Росица Марковска
като
разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 881 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищец по делото е БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. № ***, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, с ЕИК ***, вписан в ТР при АВ, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Димитър Димитров – зам.
Управител, чрез юр. Н.М., а ответник - А.В.В. с ЕГН ********** ***.
Предявени са искове по реда на чл.422 от ГПК – за признаване за установено дължимостта на вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № PLUS - *** от 04.01.2016 г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс и ответника, по който се дължи сумата от 3754, 53 лева – главница, 809, 04 лева – възнаградителна лихва и 479, 57 – обезщетение за забава от 20.08.2017 г. до 12.07.2019 г., като сумите са заявени със заявление по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 701/2019 г. на РС-Айтос. Поддържа се годишен процент на разходите от 39, 79 % и годишен лихвен процент от 31, 76 %, което било оскъпяването на главницата по заема от 4 200 лева, за усвояването на която от длъжника бил положен подпис в договора. Имало и застраховка от 1 128, 96 лева. Длъжникът платил 17 месечни вноски от общо 48 месечни вноски, като преустановил плащането на 20.07.2017 г., след което кредитът станал предсрочно изискуем на основание чл.5 от договора. Предвид възражението подадено по ч.гр.д. № 701/2019 г. на РС-Айтос възникнал правен интерес от предявяване на настоящата установителна претенция, с която се претендира установяване на дължимостта на гореописаните суми, произтичащи от горепосочения договор за потребителски кредит. Правят се доказателствени искания. Иска се присъждане на разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор по исковата молба и ответникът не се е явил в първото съдебно заседание.
Макар от
ищцовата страна да е направено искане за неприсъствено решение, то съдът
намира, че не може да пристъпи към постановяване на такова, тъй като не
констатира наличието на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК, изискващи
вероятна основателност на исковата претенция. Още със самия доклад съдът е
указал, че следи за неравноправния характер на клаузите в потребителския
договор служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели
такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при
преценка дали клаузите на договора са нищожни – т.1 и т.3 от ТР №1/2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Преценката за неравноправния характер на клаузите следва да се направи от съда
с крайния съдебен акт, което препятства постановяването на неприсъствено
решение при положение, че съдът констатира такива клаузи.
Събрани са всички доказателства, поискани от ищцовото дружество, с изключение на съдебно счетоводната експертиза, заявена с допълнителна молба с вх. № 6198 от 12.11.2019 г. Съдебно счетоводната експертиза е заявена „под условие” от ищцовото дружество – „ако съдът приеме, че приложените с исковата молба доказателства не са достатъчни за доказване на съществуването на процесните вземания и техния размер”. Съдът може да съобщи единствено дали страната ангажира доказателства за твърдените от нея факти и обстоятелства и какви като вид доказателства може да ангажира, но няма правомощия и излиза извън обхвата на своята компетентност, ако трябва да указва на страната дали е доказала или не е доказала исковата си претенция. В случая съдът е изпълнил правомощията си с доклада си - указал е на страната, че сочи доказателства за твърдените от нея факти и обстоятелства и какви доказателства още може да ангажира. С това неговите задължения са изпълнени, съответно няма как да се произнесе по доказателствено искане, заявено „под условие”, изискващо предварителна преценка от негова страна - преди постановяване на крайния съдебен акт - дали исковата претенция е доказана или не.
От събраните по делото доказателства от
фактическа страна се установи следното:
По делото не е спорно и видно от представените договор, вкл. съдържащите се в него
погасителен план и условия по договора, находящи се на л.5-10, че между
страните на 04.01.2016 г. е сключен договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS-***, по силата на който ищеца предоставил на ответника за
потребителски цели кредит в размер на 4 200
лева. По силата на договора ответника закупил застраховка с размер на
застрахователната премия – 1 128, 96 лева. Страните се договорили кредита
да бъде издължен на 48 погасителни вноски, всяка в размер на 181, 28 лева,
съгласно приетия от страните и отразен в договора погасителен план. В договора
е посочено още, че общата стойност на плащанията е в размер на 8 701, 44
лева; ГПР е в размер на 39,79 %, а лихвеният процент е в размер на 31, 76%.
Страните уговорили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателя дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забава върху всяка погасителна вноска, ведно с направените
разходи по събиране на вземането. В чл.5 от посочения договор е предвидено
също, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората непогасена вноска, вземането по кредита става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор
надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране
на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за
настъпването на предсрочната изискуемост. Независимо, че в чл.3 от договора е
посочено, че лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, в
чл.7 е договорено право на кредитора при инфлация, по-голяма от 2% на месечна база
и 24% на годишна база, да преизчисли размера на остатъчното задължение с
индекса на инфлацията.
На л.19, 20 и 21 от
делото от ищеца са представени документи – документ, именован „погасителен
план”, ведно със справка за постъпили плащания до обявяване на предсрочната
изискуемост и справка за постъпили плащания след обявяване на предсрочната
изискуемост, като е вписано, че документите са актуални към 11.09.2019 г.,
изготвени от юр. Н.А. М.. Доколкото не са оспорени от ответника, съдът ползва
документите относно отразените в тях плащания, но следва да се отбележи, че
документът, именован „погасителен план”, в който е направена разбивка на
вноската на главница по кредита, главница по застрахователната премия и
възнаградителна лихва, е различен от първоначално подписания погасителен план,
обективиран в самия договор на л.5 от делото и не носи подписа на длъжника,
като очевидно е изготвен по-късно във връзка с нуждите на процеса, но не
отразява по идентичен начин първоначално подписания между страните погасителен
план, който е обективиран на л.5 от делото в самия договор. В него –
първоначално подписания между страните погасителен план - такава разбивка няма,
като това ще бъде обсъдено по-долу във връзка с действителността на договора за
кредита.
От представените писмени документи на л.19, 20, 21 от делото се установява, че ищеца превел по сметка на
ответника във връзка с договора сума в размер на 4 200 лева, представляваща
сумата по кредита. Пак от същите писмени доказателства се установява, че в
периода 23.02.2016 г. – 28.11.2017 г. по процесния договор за кредит от
ответника са постъпили 16 броя плащания в общ размер на 3 233, 56 лева, като
сумата е изчислена от съда чрез събиране на сумите по таблицата за постъпили
плащания до обявяване на предсрочна изискуемост на л.20-21 от делото – действие на съда, което не изисква специални
знания. След обявяване на предсрочна изискуемост от длъжника са постъпили
допълнително още 598, 50 лева, които кредиторът отчислил съгласно таблицата на л.21 от делото за заплащане частично на
възнаградителна лихва – 354, 53 лева /128, 80 лева +225, 73 лева/ и за заплащане частично на мораторна лихва – 243,
97 лева /71, 20 лева +172, 77 лева/. По време на делото длъжникът внесъл по
сметка на кредитора още 200 лева на 26.09.2019 г., които кредиторът отчислил за
претендираните съдебни разноски от 200, 18 лева – вж. молба с вх. № 6198 от 12.11.2019 г. на л.41 от делото, в която
ищецът е отразил постъпилото плащане. Или общо постъпилите плащания по
процесния договор възлизат на 4 032, 06 лева, като остатъчните вземания към
момента на предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК според кредитора
възлизат на 3 754, 53 лева главница, 809, 04 лева възнаградителна лихва и
479, 57 лева мораторна лихва.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С депозираната искова молба ищецът претендира да се приеме
за установено по отношение на ответника, че последният дължи сумите:
3 754, 53 лева главница, 809, 04 лева възнаградителна лихва и 479, 57 лева
мораторна лихва, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 701/2019 г. по описа на АРС.
В конкретния случай безспорно се установи сключването на
04.01.2016 г. на договор за потребителски кредит (заем), съгласно който ищецът
е предоставил на ответника заем в размер на 4 200 лева, които следва да се
върнат чрез 48 месечни погасителни вноски, с посочени размер и падежи в
погасителен план, обективиран в самия договор на л.5 от делото, доколкото това
е единственият погасителен план, подписан и от двете страни. Уговореният лихвен
процент е 31,76%, годишният процент на разходите - 39,79%, а общият размер на
всички плащания по заема е 8 701, 44 лева. Процесният договор за заем може
да се характеризира като договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК и
следва да бъде съобразен с неговите изискванията, включително относно
действителността му. Настоящият състав намира, че договорът е сключен в
нарушение на императивни разпоредби на ЗПК в относимата към момента на
сключването му редакция.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договора за заем следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 (към закона) начин. В
процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито
какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само лихвен процент
31,76%, като даже и той не е ясно определен като параметър, доколкото изобщо не
е конкретизирано, че се касае именно до годишен лихвен процент, а просто е
посочено „лихвен процент”, каквото и да предполага това. Ако съдът може да
тълкува договорките, то за потребителя тези основни параметри следва да са ясно
посочени в договора и да не будят никакво съмнение. Същите са предвидени с цел
печалба на кредитора, което предполага, че на длъжника като по-слабата страна в
правоотношението данните следва да бъдат предоставени по ясен и разбираем
начин, като в противен случай подобни договорки се явяват в противоречие с
добрите нрави. Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК представлява самостоятелно основание по чл.22 ЗПК за недействителност. В
процесния договор са посочени броя, размера и падежа на погасителните вноски,
но липсва разпределение на отделните суми във вноските, следователно липсва и
яснота каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от
погасителните вноски. При това положение не може да бъде извършена преценка за
погасяване на кои вземания са отнесени направените от ответника плащания. Само
посочването на оставащата главница не е достатъчно, следователно договорът не
отговаря и на изискването на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, според който планът трябва
да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи, което също е основание по чл.22 ЗПК за
недействителност. Още повече, относно „лихвения процент” няма никаква яснота по
така сключения договор – не е конкретизирана базата на самия лихвен процент от
31,76%, като няма никаква яснота в самия договор относно методиката и механизма
на начисляване на възнаградителната лихва. Тази неяснота относно дължимата
лихва и начина, по който се начислява лихвата, продължава вкл. в изготвения
погасителен план, доколкото и от там не става ясно каква е дължимата
възнаградителна лихва и как се погасява, като вноските са посочени общо, без
никаква разбивка, въз основа на която да се правят изводи относно
възнаградителната ихва. Неяснотата още повече се задълбочава от договорената
застрахователна премия, която също очевидно е включена в месечните вноски,
дължими от длъжника. Следва да се отбележи, че такава клауза е скрито
оскъпяване на кредита, договорено с цел заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК,
поради което същата е нищожна на основание чл.21 от ЗПК. Начислявана е също
така мораторна лихва върху обявения за предсрочно изискуем кредит, считано от
20.08.2017 г., а данните по делото сочат, че известието за предсрочна
изискуемост е връчено на 20.01.2018 г., който е релевантния момент, доколкото
предсрочната изискуемост следва да бъде обявена, т.е. сведена до знанието на
длъжника, за да породи своето действие. Самият
размер на общата сума за плащане от 8 701, 44 лева, относно чиито компоненти не
се съдържат конкретизирани и ясни правила при самото сключване на договора,
надвишава повече от два пъти отпуснатия заем, което според съда влиза в пълно
противоречие с добросъвестните търговски практика и в този смисъл договорът се
явява нищожен и на основание чл.26 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното и на основание чл.22 ЗПК сключеният
между страните договор за потребителски кредит е недействителен и като такъв не
може да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника. Нормите на чл.11,
ал.1 и ал.2 и чл.22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях
законодателя не е предвидил, а за приложението им съдът следи служебно съгласно
ТР №1/2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата
стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесния случай отпуснатия на ответника кредит е в
размер на 4 200 лева, а според данните от самия ищец същият е внесъл сума в
размер на 4 032, 06 лева, с която след като договорът е недействителен и с
оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК, следва да се погаси част от главницата и в
тази връзка ответникът дължи връщане на разликата между отпуснатата и платена
сума или сумата от 167, 94 лева. Именно за посочената сума е основателен установителния
иск на ищеца, а за разликата над нея до претендираната главница от 3 754,
53 лева и за претендираните лихви от 809, 04 лева възнаградителна лихва и 479,
57 лева мораторна лихва - предявения иск следва да бъде отхвърлен.
Разноските възлизат общо в размер на 400, 18 лева, от които
150, 86 лева в заповедното производство и 249, 32 лева, заявени в исковото
производство още с исковата молба, като съразмерно на уважената част на
исковите претенции от ответника се дължат 13, 33 лева
С оглед горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. № ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България, с ЕИК ***, вписан в ТР при АВ, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Димитър Димитров – зам. управител, чрез юр. Н.М.
и ответника А.В.В. с ЕГН ********** ***, че ответникът А.В.В. с ЕГН ********** ***,
дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. № ***, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, с ЕИК ***, вписан в ТР при АВ, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Димитър Димитров – зам. управител,
чрез юр. Н.М., сумата от 167, 94 лева главница по договор
от 04.01.2016 г. сключен за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-***, за което е
издадена заповед № 365 от 26.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 701/2019 г. на РС-Айтос.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата
част - за разликата над уважената главница от 167, 94 лева до претендираната
главница от 3 754, 53 лева и за претендираните лихви - 809, 04 лева
възнаградителна лихва и 479, 57 лева мораторна лихва за периода от 20.08.2017
г. до 12.07.2019 г.
ОСЪЖДА А.В.В. с ЕГН ********** ***, да заплати на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. № ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България, с ЕИК ***, вписан в ТР при АВ, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Димитър Димитров – зам. управител, чрез юр. Н.М.,
сумата от 13, 33 лева съдебно деловодни разноски в заповедното и исковото
производство съобразно уважената част от исковите претенции.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Районен съдия: