Номер 298124.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 24.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20203100502315 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба на Н. Б. И. , ЕГН: ********** срещу
определение от о.с.з, проведено на 10.07.2020г. по гр. Дело №20523/2019г., с което
производството по делото е прекратено само по отношение на него поради липсата на
правен интерес. Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно и е
постановено в противоречие с установената съдебна практика, поради което моли да бъде
отменено. Счита, че съдът неправилно е приел, че само той няма правен интерес тъй като не
притежавал самостоятелни права. Излага, че още с исковата молба той е навел твърдение, че
е собственик на 1/16 ид. част от процесната сграда, която идеална част е придобита от него
по наследяване по закон от баща му Б.И.Б., поч. на 27.03.2010 год. Твърди, че към момента
на извършване на дарението по НА с вх. per. 1718/11.02.2015 год., дв. вх. per. № 2650, акт №
134, т. VI, д. № 1166/2015 год. на СВп - Варна, Н. Б. И. и Т.П.И. не са притежавали цялата
процесна сграда и, като са се разпоредили с нея в полза на ответницата, са прехвърлили
повече от това, което са притежавали към този момент. Предметът на дарението по този
нотариален акт от 2015 год. е собствеността, придобита от дарителите по време на техния
брак в условията на СИО. Това е видно от съдържанието на договора за дарение - т. 1 от
същия. Към този момент дарителите са притежавали в СИО цялото дворно място и само
1/2ид. ид. част от сградата. В цитирания договор за дарение няма отделно волеизявление на
Н. Б. И. , че дарява наследствената си квота /1/16 ид. Част/ от описаната в договора сграда.
Съгласно общото правило, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам той
притежава, счита, че ответницата не е придобила 1/2 ид. част от процесната сграда, като в
същото време ищците притежават самостоятелни права за тази сграда при посочените в
исковата молба квоти. Това обстоятелство обосновава правния им интерес да оспорват
правото на собственост на ответницата до размера на притежаваните от ищците квоти. По
изложените съображения моли обжалваното определение да бъде отменено като
незаконосъобразно.
1
Чрез депозирания писмен отговор ответницата по жалбата оспорва същата като
неоснователна. Счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно поради
което моли да бъде потвърдено. Излага, че жалбоподателят не само че не твърди, че
притежава ½ ид. Част собствеността, а заявява, че не го е притежавал поради което и не е
могъл да го прехвърли.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Във връзка с изложеното в частната жалба, и законосъобразността на обжалвания акт,
настоящият състав установи следното:
Производството по гр. Дело №20523/2019г. по описа на ВРС е образувано по
отрицателен установителен иск за собственост, предявен от Екатерина Н. Байчева, Ненко Б.
Иванов, Марияна Б. Маждарова и Диана Б. Атанасова за приемане за установено, че
ответницата Елица Н. Байчева не е собственик на ½ ид. Част от жилищна сграда. Ищецът
Ненко Б. Иванов излага, че е бил собственик на ½ част от сградата, придобита след
извършена делба в режим на СИО /с Таня Иванова/. Отделно от това, Ненко Б. Иванов,
Марияна Б. Маджарова и Диана Б. Атанасова твърдят, че са собственици на останалата ½ ид.
Част от сграда по наследяване на общия им наследодател – Байчо Ив. Байчев, починал на
27.03.2010г. както следва: 5/16 ид. Части за Екатерина Байчева –преживяла съпруга и по
1/16 ид. Част за Ненко, Марияна и Диана Байчеви. Излагат, че с договор за дарение,
обективиран в НА с вх. per. 1718/11.02.2015 год., Н. Б. И. и Т.П.И. даряват на дъщеря си –
ответницата Елица Байчева цялата сграда, въпреки, че са притежавали само ½ ид. Част от
нея. Доколкото никой не може да прехвърли повече права отколкото притежава, молят съдът
да приеме за установено, че ответницата не е собственик на ½ част от сградата на осн. Чл.
124 ГПК.
С обжалваното определение от о.с.з, проведено на 10.07.20202г. съдът е прекратил
производството по отношение на ищеца Н. Б. И. , след като е приел, че възражението за
недопустимост на предявения от ищеца Н. Б. И. е основателно. Позовал се е на ТР
№8/2012г. на ОС на ГТК на ВКС, според което правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск е налице когато ищецът притежава самостоятелно право,
което се оспорва или се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника. В случая, ищецът Н.И. нито твърди, че притежава
спорната ½ ид.ч. от имота, напротив същият заявява, че не е собственик, поради което не е и
прехвърлил същата на ответната страна, нито твърди, че пък ще придобие тези процесните
½ идеални части, ако отрече правата на ответника. В случая правен интерес от отрицателен
установителен иск имат единствено останалите ищци именно, които са наследници по закон.
По тези съображения, съдът е прекратил производството по отношение на този ищеца.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
2
При предявяването на отрицателен установителен иск, наличието на правен интерес е
абсолютна положителна процесуална предпоставка
По настоящия иск, ищецът жалбоподател твърди, че е бил собственик на ½ ид. част
от сградата, придобита в режим на СИО след извършена делба, както и на 1/16 ид. част от
същата по наследяване от Байчо Байчев, починал на 27.03.2010г.
Следователно, по неговите собствени твърдения, изложени в исковата молба, към
датата на сключване на процесния договор за дарение от 11.02.2015г. той се е легитимирал
като собственик на 9/16 ид. части, поради което е могъл да прехвърли същите /ид. части/ на
ответницата. Неговото правно положение е различно от това на останалите ищци, тъй като
въпреки, че всички са наследници на тази ½ ид./ част, само той се е разпоредил с
притежаваните от него ид. части, докато останалите ищци не са прехвърлили своите части
на ответницата. За него липсва правен интерес по отношение на него да бъде признато, че
ответницата не е собственик на ½ част от сградата, тъй като участвайки в сделката, сам се е
разпоредил със своите части, и при условие, че не оспорва действителността на същата, към
настоящия момент той не разполага със свои собствени твърдяни, или предполагаеми права
по отношение на същия имот.
Няма спор, че никой не може да прехвърли повече права, от колкото сам притежава,
поради което той е могъл да дари валидно само своите ид. части, и го е направил, а за
останалите ищци е налице правен интерес да установяват, че ответницата не е собственик на
техните ид. части, тъй като те не са ѝ ги прехвърлили.
При липсата на правен интерес, предявяването на отрицателен установителен иск е
недопустимо. По изложените съображения съдът намира, че частната жалба се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното определение
–потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от о.з.с., проведено на 10.07.20202г., с
което производството по гр. Дело №20523/19г. по описа на ВРС е прекратено по отношение
на ищеца Н. Б. И. .
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4