Р Е Ш Е Н И Е
№……../……..2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯ ДАСКАЛОВА
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 326 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР – Варна,
предявена чрез пълномощник юрисконсулт К.Л.-А., срещу решение №
260011/08.01.2021 г. по н.а.х.д. № 3952/2020 г. на ВРС, І състав, с което е
отменено издаденото от началник група към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна
полиция“, наказателно постановление № 20-0819-002987/25.08.2020 г., с което на М.П.М.
за нарушаването на чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗДвП и на чл. 123 ал. 1 т. 1 ЗДвП са
наложени административни наказания, както следва: за първото нарушение - глоба
в размер на 20 лв., на основание чл. 185 ЗДвП и за второто нарушение – глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец,
на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП.
По съображения за допуснато от районния съд неправилно
приложение на закона поради неправилност на решаващия му извод, че със
съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя е допуснато съществено
процесуално нарушение, обуславящо отмяната на НП, се иска решението да бъде
отменено и наместо него да се постанови друго от касационната инстанция, с
което издаденото за нарушенията наказателно постановление да се потвърди като
на основание чл. 63 ал. 5 ЗАНН на ОД на МВР – Варна да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Касаторът обосновава извода си, че
съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя не следва да се квалифицира като
съществено процесуално нарушение с факта, че АУАН е бил връчен след съставянето
му на нарушителя като му е била осигурена възможността да предяви възражения
срещу него, от която той не се е възползвал, но със самия факт на предоставянето
й правото му на защита в административнонаказателния процес не е било нарушено.
В с. з. на 18.03.2021 г. касаторът ОД на МВР – Варна и ответникът М.П.М., редовно призовани, не се явяват.
С предявени преди съдебно заседание писмени бележки с. д. № 3976/17.03.2021 г. касационната жалба се поддържа изцяло чрез пълномощника на ОД на МВР - Варна юрисконсулт К.Л.-А.. С подадена на електронна поща на съда молба с. д. № 4006/17.03.2021 г. пълномощникът на ответника в касационното производство адвокат Р.И. моли съда да остави в сила въззивното решение като присъди на доверителя й направените съдебни разноски за касационната инстанция. По-подробни съображения относно правилността на решението е изложила в подадения срещу касационната жалба писмен отговор, входиран във ВРС с вх. № 270490/10.02.2021 г.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователността на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 12.01.2021 г. /л. 36 от н.а.х.д. № 3952/2020 г. на ВРС/, а касационната жалба според поставения печат на съда е предявена на последния ден от срока за обжалване на решението 26.01.2021 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С отмененото от районния съд наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 185 ЗДвП и по чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП на ответника по касация М.П.М. за нарушаването на чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗДвП и на чл. 123 ал. 1 т. 1 ЗДвП, обективирано в обстоятелството, че на 01.05.2020 г. около 22:25 часа на бензиностанция „ВМ Петролиум“ в гр. Варна при зареждането на управлявания от него лек автомобил „Ауди А3“, рег. № ***, е привел автомобила в движение без да се убеди, че пистолетът за зареждане на гориво до ІV-та колонка е разкачен, при което му е нанесъл материални щети, като същевременно не е останал на място да установи какви са последиците от ПТП.
Приемайки, че нарушенията са индивидуализирани в достатъчна степен в АУАН и в НП и че по делото са събрани достатъчно доказателства за извършването им, районният съд е отменил въпреки това наказателното постановление, позовавайки се на допуснато в административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение поради съставянето на АУАН № 441179/28.06.2020 г. в отсъствие на нарушителя, който изобщо не е бил поканен да се яви за целта. Същевременно от данните по АНП е установено, че АУАН е връчен на нарушителя на 13.07.2020 г. като му е била осигурена възможността за възражения срещу него преди издаването на НП, от която той се е възползвал като е предявил възражения /същите са приложени по преписката/.
Касационната инстанция намира решението за правилно като краен резултат, но по различни от изложените от въззивния съд съображения.
Съгласно посочената от АНО като нарушена от наказаното лице правна норма на чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди като същевременно чл. 123 ал. 1 т. 1 ЗДвП вменява в задължение на водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, да спре, без да създава опасност за движението по пътя, за да установи какви са последиците от произшествието.
В легализираното с пар. 6 т. 28 ДР ЗДвП понятие „участник в движението“ по смисъла на този закон попадат и водачите на превозни средства като лица, намиращи се на пътя, които със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по него. Поради това за наказания с отмененото от районния съд наказателно постановление водач на лек автомобил „Ауди А3“, рег. № ***, на общо основание е било относимо регламентираното с чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗДвП задължение във всичките му изброени хипотези. От направената в обстоятелствената част на наказателното постановление индивидуализация на нарушението става ясно, макар и да не е изрично посочено от АНО, че в случая отговорността на водача по чл. 185 ЗДвП е ангажирана за нарушаването на последната от обхванатите с чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗДвП хипотези на вменени му задължения като участник в движението по пътищата, а именно с поведението си на пътя да не причинява имуществени вреди. Индивидуализирайки нарушението откъм неговите обективни признаци, както актосъставителят, така и АНО са пропуснали обаче да уточнят какви са тези вреди в случая. Общото указание, че са нанесени материали щети на пистолета за зареждане на гориво на ІV-та бензиноколонка не внася абсолютно никаква яснота и не изпълнява изискванията на чл. 42 ал. 1 т. 4 и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН актът за установяване на административното нарушение и наказателното постановление да съдържат описание на нарушението.
Нарушаване на чл. 42 ал. 1 т. 4 и на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН се констатира и при индивидуализацията в АУАН и в НП и на другото административно нарушение, за което е ангажирана отговорността на водача по чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП. Разпоредбата предвижда наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50 до 200 лв. за водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Според посоченото в обстоятелствената част на АУАН и НП в случая става въпрос за нарушаването на чл. 123 ал. 1 т. 1 ЗДвП. За да е съставомерно нарушението по смисъла на чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП в хипотезата на нарушаване на задължението на водача по чл. 123 ал. 1 т. 1 ЗДвП, минимално необходимо условия за това е да е налице пътнотранспортно произшествие. Съгласно легализирането на понятието с пар. 6 т. 30 ДР ЗДвП пътнотранспортното произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. От обстоятелствената част на АУАН и НП става ясно, че в случая според актосъставителя и АНО е налице последната от визираните хипотези – събитие в процеса на движението на пътното превозно средство, при което са причинени материални щети, различни от примерно изброените в разпоредбата. Какви точно са тези щети не става ясно обаче от съдържанието на АУАН и НП.
Отсъствието на съществени признаци от индивидуализацията на двете административни нарушения обуславя извод за допуснато съществено процесуално нарушение при ангажиране с наказателното постановление на административнонаказателната отговорност на водача, което само по себе си обуславя нуждата от отмяна на наказателното постановление, защото препятства както организирането на защитата на наказаното лице, за което на става ясно срещу какво точно обвинение да се защитава, така и работата на съда при преценката му относно фактите, които са предмет на изследване и доказване в производството.
Поради това като е отменил издаденото при наличие на това съществено процесуално нарушение наказателно постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила при проведения касационен контрол по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Предвид изхода на правния спор и своевременно направеното искане за разпределяне на отговорността за разноски, ОД на МВР – Варна следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация направените в касационното производство разноски за адвокатска защита в размер на 300 лв., съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 02.02.2021 г.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260011/08.01.2021 г. по н.а.х.д. № 3952/2020 г. на ВРС, І състав.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати на М.П.М., ЕГН **********, направените в касационното производство разноски за адвокатска защита в размер на 300 /триста/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/