ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12812
гр. София, 18.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110124677 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по предявен от А. Г. М. срещу М. Т. К., Ж.
Т. Д., Ж. Т. Д., М. М. Н. и В. М. Г. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е
собственик на 7/15 идеални части от следните недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР 44224.5796.33 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-
5/13.01.2012 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
землището на с.Л., район „Нови Искър“, местността „СТАРАТА ЛИВАДА“,
община Столична, с площ съгласно документ за собственост: 4 597 дка, а
съгласно скица 4 596 дка, трайно предназначение на територията: земеделска
земя, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни
условия: 4, съставляващ по предходен план поземлен имот с номер 018833,
при съседи: ПИ с идентификатор 44224.5796.64, *********.65, 44224.5796.34,
44224.5796.208, 44224.5796.32.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР 44224.5792.15 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-
5/13.01.2012 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
землището на с.Л., район „Нови Искър“, местността „ХЪРТО“, община
Столична, с площ съгласно документ за собственост: 3 960 дка, а съгласно
скица 3 959 дка, трайно предназначение на територията: земеделска земя,
начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия
4, съставляващ по предходен план поземлен имот с номер 024015, при съседи
ПИ с идентификатор 44224.5792.2, 44224.5796.65, 44224.5792.120,
44224.5792.14, 44224.5792.13.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР 44224.5778.379 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-
5/13.01.2012 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
землището на с.Л., район „Нови Искър“, местността „РОГАЧ“, община
Столична, с площ съгласно документ за собственост: 4 435 дка, трайно
предназначение на територията: земеделска земя, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята при неполивни условия: 8, съставляващ по
предходен план поземлен имот с номер 004107, стар идентификатор
1
44224.5778.107, при съседи 44224.5778.380, 44224.5778.138, 44224.5778.137,
44224.5778.136, 44224.5778.106,44224.5778.84.
Сочи се в уточнителните молби, че процесните недвижими имоти се
притежават в съсобственост между ищеца, ответниците по спора и посочените
като трети лица – помагачи, като съсобствеността е възникнала по наследство,
доброволна делба и завещание.
Разяснява се, че първоначален собственик на имотите е бил С. К. Ч.
След неговата смърт, същият е оставил наследници по закон, сред които и
дъщеря му С. К. М.
След смъртта на С. М. на 06.10.1977 г., същата е оставила наследници по
закон петте си деца, а именно: Г. А. М., Ц. А. Д., В. А.а Т., Х. А. М. и П. А. М..
Г.А. М. е починал и е наследен от А. Г. М. /ищец/, Ц. Г. С. и Г. Г. А.
/посочени в исковата молба като помагачи на ищеца/.
Ц. А. Д. е починала и е оставила за наследници М. Т. К., Ж. Т. Д. и Ж. Т.
Д. /и тримата – ответници по спора/.
В.А. Т. е починала и е оставила за наследници М. М. Н. и В. М. Г.
/ответниците по спора/.
Х. А. М. и П.А. М. са починали, като не са оставили наследници по
закон, а, чрез саморъчни завещания, са завещали в полза на ищеца А. Г. М.
всичките си имоти, в това число – и процесните.
Сочи се, че с Нотариален акт № 58, том I, рег. №4281, дело №52/2019 г.,
вписан в СВ акт №182, т. XIV, дело 58422, вх.рег. №76131 е извършена
доброволна делба на имотите, получени в наследство от общия наследодател
С. К. Ч., като наследниците на С. К. М./страните в настоящото производство/,
получили в изключителна собственост процесните три недвижими имота в
с. Л..
Сочи се, че в договора за доброволна делба не е посочена квотата в
съсобствеността, която всеки от наследниците от коляното на С. М. получава,
поради което се създава привидност, че всички наследници получават равни
права върху имотите.
Твърди се, че с влязло на 09.09.2024 г. в сила решение от по гр.д. №
69432/2022 г., СРС, 128 с-в., е признато за установено по отношение на
ответниците, че ищецът е наследник по закон и завещание на Х. А. М. и П. А.
М..
Предвид изложеното, ищецът счита, че за него е налице правен интерес
от установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответниците, че
е собственик на 7/15 идеални части от процесните недвижими имоти.
Сочи се в исковата молба, че ищецът предявява „насрещен иск“ в размер
на 1 лев срещу М. Т. К. и М. М. Н. за обезщетение за получаваната от тях
рента за недвижимите имоти за периода от 2020 г. до 2023 г. включително,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане, както и иск за мораторно обезщетение в размер на 1 лев за периода
от 01.01.2020 г. – 25.04.2024 г. вкл. – в тази си част, исковата молба е
нередовна и на ищеца следва да бъдат дадени указания.
В срок по чл. 131 ГПК ответникът М. Т. К. подава отговор на исковата
молба, с който оспорва предявената искова молба като нередовна, а
предявеният иск – като неоснователен. Посочва, че с оспорения нотариален
акт за делба е извършена делба между 15 лица на 12 имота. Поддържа, че
оспорването на нотариалния акт за доброволна делба относно дяловете на
съсобствениците е неоснователно и противоречи на представените при
2
съставянето на нотариалния акт писмени доказателства. Поддържа, че така
извършената доброволна делба е законосъобразна и извършена при спазване
на всички изисквания на закона, а също така нотариалният акт е подписан от
ищеца. Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан.
В срок по чл. 131 ГПК ответника В. М. Г. подава отговор на исковата
молба, с който поддържа, че ищецът е присъствал при съставянето на
оспорвания от него в исковата молба нотариалния акт и се е подписал под
него, а завещанието на Х. М. в полза на ищеца е обявено пред нотариус едва
през 2023 г. – след датата на доброволната делба. По отношение на рентата от
недвижимите имоти сочи, че е получавана от сестра й М. Н. при знанието и
изричното съгласие на ищеца.
В срок по чл. 131 ГПК ответника М. М. Н. подава отговор на исковата
молба, с който поддържа, че ищецът е присъствал при съставянето на
оспорвания от него в исковата молба нотариалния акт и се е подписал под
него, а завещанието на Х. М. в полза на ищеца е обявено пред нотариус едва
през 2023 г. – след датата на доброволната делба. . По отношение на рентата
от недвижимите имоти сочи, че ищецът се е подписвал за получаването й и не
е възразявал за размера на частта си.
Ответниците Ж. Т. Д. и Ж. Т. Д., редовно уведомени, не подават
отговор на исковата молба.
На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните
се разпределя както следва:
По предявения иск за установяване на правото на собственост на ищеца
върху процесните недвижими имоти е да докаже, че е придобил право на
собственост върху посочените недвижими имоти на посоченото основание и
че притежава посочените квоти в съсобствеността.
В тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване, като
докажат всичките си възражения срещу иска.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени доказателства по делото са относими
и необходими за правилното решаване на настоящия спор, поради което
събирането им следва да бъде допуснато.
Доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 186 ГПК за изискване
на всички документи по нотариалното дело № 52 от 18.11.2019 г. на нотариус
Мая Д., рег. № 184 на НК, се явява допустимо, но не изцяло относимо към
спора, доколкото предмет на договора за доброволна делба са и други имоти,
извън процесните, поставени в дял на други лица, различни от страните в
настоящото производство.
С оглед на това, на ищеца следва да бъде предоставена възможност да
уточни изрични кои от приложените към нотариалната преписка документи
желае да бъде изискан.
По направеното искане за привличане на помагач съдът намира
следното:
Привличането на трето лице-помагач по делото е допустимо, когато
страната, която иска привличането, се опасява от неблагоприятен изход от
делото, при който третото лице ще бъде обвързано спрямо подпомаганата
3
страна от силата на мотивите.
С привличането на трето лице-помагач, привличащата страна цели, при
неблагоприятен за нея изход на делото, да подчини привлеченото лице на
мотивите, за да обезпечи своето правно положение в един следващ процес,
воден между нея и привлеченото лице.
Ето защо, привличането се използва за обезпечаване благоприятния
изход на обратния иск на привличащия срещу привлеченото лице. В това се
изразява и интереса на привличащата страна от привличането на третото лице.
Наличието на такъв интерес обуславя и допустимостта на привличането.
Привличането на трето лице е всякога обусловено и от наличието на
правна възможност, чрез участието си в процеса по делото, това трето лице да
съдейства за постановяване в полза на привличащата го страна благоприятно
съдебно решение, което да въздейства и върху неговото правно положение,
като предотврати евентуалната му регресна отговорност.
За да се допусне привличането на третото лице, трябва да се обоснове
правният интерес от неговото участие в производството, т. е. интересът му от
решаване на спора в полза на подпомаганата страна, като се посочи по какъв
начин това ще се отрази на правното положение на третото лице. Ако такъв
интерес не е обоснован в молбата по чл. 219 ГПК, същата следва да се остави
без уважение.
В конкретния случай, страната обосновава интереса си от привличането
на третото лице-помагач с обстоятелството, че лицата са съсобственици на
идеални части от имота, но не оспорват права на ищеца в съсобствеността.
Страната не твърди да притежава регресно вземане към помагачите или
каквито и да е било регресни права срещу тях.
Предвид изложеното, доколкото с привличането страната не цели да
обезпечи бъдещото упражняване на свои регресни права, направеното искане
по чл. 219 ГПК следва да бъде оставено без уважение.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните, които да бъдат приканени да разрешат
правния спор, предмет на делото, по доброволен път.
Така мотивиран, на основание чл. 140, вр. с чл. 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 29.05.2025 г. от 15:00 часа, за която дата и час да
се уведомят страните с препис от настоящото определение, а ищеца – и с
препис от отговорите на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх. № 139291/26.04.2024 г.
като нередовна в частта, относно предявените срещу М. Т. К. и М. М. Н.
искове за:
4
1/ осъждането им да заплатят сумата от 1 лев - обезщетение за
получаваната от тях рента за недвижимите имоти за периода от 2020 г. до 2023
г. включително, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, както и
2/ осъждането им да заплатят мораторно обезщетение в размер на 1 лев
за периода от 01.01.2020 г. – 25.04.2024 г. вкл.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, в едноседмичен срок от съобщението, с
писмена молба с препис за ответниците, да уточни изрично:
1/ Дали поддържа предявените искове, доколкото в последващите си
уточняващи молби и формулирания окончателен петитум на иска, страната не
претендира горните вземания;
2/ В случай, че ги поддържа, да изложи фактически твърдения за
основанието на претенциите си и да обоснове правния си интерес от
предявяване на исковете, доколкото съдът служебно констатира, че претенция
за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване с получени рентни
плащания за процесните имоти е била предявена и разгледана по гр.д. №
69432/2022 г., СРС, 128 с-в.
При неизпълнение на указанията в срок, исковата молба подлежи на
връщане в посочената й част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 219 ГПК за
конституиране на Ц. Г. С. и Г. Г. А. като трети лица-помагачи на страната на
ищеца.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно
обстоятелствената част на определението, като им УКАЗВА, че могат да
вземат становище по същия най-късно в първото открито съдебно заседание.
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото представените към
исковата молба, уточнителните искови молби и отговорите на исковата молба
писмени документи.
ПРЕДОСТАВЯ на ищеца възможност, в едноседмичен срок от
съобщението, да посочи кои документи, приложени към нотариалната
преписка и относими към настоящия спор, желае да бъдат изискани от
нотариус Мая Д..
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора, при
условията на бързина и ефективност, може да бъде използван способът
медиация.
Определението, в частта, с която е оставено без уважение искането за
конституиране на трети лица – помагачи, подлежи на обжалване от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
Определението не подлежи на обжалване в останалата му част.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6