№ 21272
гр. София, 14.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20251110103095 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени
доказателства, които са относими, необходими и следва да се допусне събирането им, а по
приемането и прилагането им по делото, съдът ще се произнесе след изслушване на
страните в открито съдебно заседание.
Основателни като относими към предмета на спора и допустими, като заявени преди
приемане на проекто-доклада по делото за окончателен, са исканията на ищеца за допускане
събиране на гласни доказателствени средства и за допускане изслушване на съдебно-
оценителна експретиза, предвид предмета на спора, но по тези искания съдът ще се
произнесе в о.с.з. с участието на страните, и след отделяне на спорното от безспорното.
Относно посочената правна квалификация от ищеца и с оглед възраженията на
ответника, съдът следва да посочи следното. Първо единствено в прерогатив на съда е да
определи правната квалификация на спора, като в тази връзка не е обвързан с посочената от
ищеца. Вземането по чл. 31, ал.2 от ЗС се явява частен случай на общата забрана по чл. 59
ЗЗД едно лице да се облагодетелства за сметка на друго. Източник на вземането е едно
фактическо положение – реалното ползване на общата вещ, което обуславя разместване на
имуществени блага между правните сфери на съпритежателите на една обща вещ по
отношение на която всеки е титуляр на правото на собственост в определен обем /Така
Решение № 516/11.01.2011 г. по гр. д. № 1385/2009 г., ВКС, II г. о., Решение № 445 от
20.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2008 г., I г. о., ГК, и др/. Съдебната практика също
приема, че във всички случаи, когато се установи, че спорът за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползването се развива между съсобственици, то правната квалификация винаги
е по чл. 31, ал.2 от ГПК. В случая обаче на ищеца е учредено право на ползване по силата на
посочения нотариален акт № 43/31.05.2021г. от собственика на ¼ идеална част от имота,
тоест твърди се, че ответникът ползва права на ищеца, в полза на който голия собственик е
учредил право на ползване, което по правилата на чл. 56 от ЗС е противопоставимо, както на
собственика, така и на всяко друго лице. Напрактика в случая твърденията са, че ответника
ползва ¼ идеална част на неползващия, гол собственик, а другата ¾ идеална част на
собствено основание, поради което ищеца, като ползвател няма възможност да предяви
иска по чл. 31, ал.2 от ЗС и остава открит пътя му за субсидиарната защита по чл. 59 от ЗЗД.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Доказателственото искане на ответника за задължаване по реда на чл. 183 от ГПК
1
ищеца да представи за целите на производството в оригинал договор за продажба на
наследство от 31.08.2020г., както и удостоверение от АВ, че е вписан е направено
своевременно, свързано е с предмета на спора, поради което следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства, като по приемането и прилагането им по делото съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание с нарочно определение с участието на страните.
ОТЛАГА произнасянето по исканията на ищеца за допускане събиране на гласни
доказателствени средства и за допускане изслушване на съдебно-оценителна експретиза за
първото по делото о.с.з. с участието на страните.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в срок до насроченото съдебно заседание да представи договор
за продажба на наследство от 31.08.2020г. в оригинал, както и удостоверение от АВ, че е
вписан.
НАСРОЧВА делото в о. с. з. за 10.06.2025 г. от 11:15 часа, за които дата и час да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД:
Производството е образувано по предявен от Д. Авгелов П., чрез адвокат Б. Г. срещу
И. К. Г. осъдителен иск с правно основание чл. 59 от ЗС за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 11250,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
право на ползване на ¼ ид.част от недвижим имот, за периода от 31.03.2021г. до 31.12.2024г.,
а именно апартамент № 127, находящ се в гр.София, ул. „.., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 20.01.2025 г. до окончателното й
изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че в негова полза е учредено право на ползване до
размера на 1/4 идеална част от имота по силата на договор за учредяване право на ползване,
обективиран в Нотариален акт № 43, том III, рег. № 6234, дело № 385/31.03.2021г. на
Нотариус ... Твърди, че ответника притежава ¾ идеални части от имота, придобити по
наследство от майка му – Констанца Йосифова. Навежда, че от придобиване правото на
ползване до сега имота се ползва изцяло от ответника, поради което намира, че по този
начин последният неоснователно се е обгатил за сметка на ищеца - ползвател. Твърди, че на
ответника е връчена покана за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване
на 07.07.2021г. Намира, че средната месечна цена на обезщетението е в размер на 1000 лева
за имота, а за ¼ идеална части в размер на 250,00 лева месечно. Моли за уважаване на иска.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. С
отговора се твърди, че исковата претенция представлява злоупотреба с право. Ответницата
до момента на получаване на исковата молба посочва, че не е знаела за прехвърляне на
идеална част от имота в полза на трети лица, като от подписването на договора за продажба
на наследство нито Б. Г., нито Цвети Газдов били предприели действия за ползване на общия
имот. Твърди, че ищецът и праводателите му никога не са обективирали с действия
намерение да ползват имота. Ответницата не е уведомена от ищеца, че е носител на право на
ползване. Възразява да и е връчена покана за заплащане на обезщетение за лишаване от
право на ползване, като позиционира вниманието на съда, че в поканата е отбелязано, че е
2
връчена чрез адвокат Катрин Каленска, която никога не била упълномощавана от И. Г..
Твърди, че размера на исковата претенция също представлява злоупотреба с права. Посочва,
че имота е неподеляем, като не било отчетено и реалното ползване на имота и това че имота
не е в добро състояние. Посочва, че това е единственото и жилище, а самата ответница е със
сериозно психическо заболяване, датиращо от 1991г. Оспорва представеният договор за
продажба на наследство от 31.08.2020г. и че той има вещно-прехвърлителен ефект. Твърди,
че иска следва да се предяви от ищеца срещу праводателите му, а не срещу И. Г.. Моли за
отхвърляне на иска.
По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, по иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже, че е налице обогатяване в полза на ответницата, както и
размера на обогатяването й за сметка на ищеца, в качеството му на титуляр на вещното
право на ползване на недвижим имот до размера на ¼ идеална част от имота, който е лишен
от упражняването му, периода и размера на обезщетението, а ответницата следва да
установи фактите, от които произтичат възраженията й, както и че същата е ползвала имота
на годно правно основание.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК в първото по делото съдебно
заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на
исковата молба, а съгласно ал. 3 страните са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да иска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу него, ако той
не се яви в първото по делото заседание , не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба като им разяснява, че ако използват
способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по
производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3