Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ............
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Г въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИХАИЛ МАЛЧЕВ
мл. съдия КАЛИНА
СТАНЧЕВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши
съдия Станчева в.гр.дело № 1392 по описа за 2020 г.
на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 247468 от 17.10.2019 г., постановено по
гр.д. № 49308/2018 г. по описа на СРС, 113 състав, е
признал за установено, че саморъчно завещание от 12.09.2017 г. на В.Ц.К., ЕГН **********,
починала на 21.09.2017 г., обявено на 25.10.2017 г. по реда на чл. 27, ал. 1 ЗН, с което на С.К.С., е било завещано цялото движимо и недвижимо имущество на
завещателя, е нищожно на основание чл. 42, буква „б” от Закона за наследството,
поради това, че не е написано и подписано от завещателя, по иск, предявен от М.Б.В.,
ЕГН ********* срещу С.К.С., ЕГН **********.
Със същото решение и с
оглед изхода от спора е разпределена и отговорността за разноски по чл. 78 ГПК
между страните, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът С.К.С. е осъден
да заплати на ищеца М.Б.В. сумата от 180 лв. – разноски по делото, а на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. ответникът е осъден да
заплати на адв. О.Д. сумата от 300 лв. – адвокатско
възнаграждение по делото за осъществено от адвоката безплатно процесуално
представителство на ищеца.
Срещу така
постановеното решение е постъпила срочна въззивна
жалба от С.К.С., чрез адв. И., надлежно упълномощен, с
оплаквания, че същото е неправилно и необосновано поради допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила. Въззивникът
твърди, че изготвеното експертно заключение в производството пред СРС не
отговаря на обективната действителност и на данните по делото, като в него не
са отчетени напредналата възраст, физическото и психическо състояние на
завещателя. Във връзка с позицията си относно необходимостта от допускане на
тройна съдебно-графологична експертиза е сезирал въззивния съд с доказателствени
искания. Моли съда да отмени решението и да постанови ново, с което да отхвърли
претенциите на ищеца като неоснователни. Претендират разноски.
В
срока и по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от ищеца в първоинстанционното производство М.Б.В.,
чрез адв. О.Д.. Излага, че постановеното съдебно
решение е правилно, като не са допуснати посочените от въззивника
пороци от СРС. На следващо място, твърди, че изготвеното заключение е
обосновано и съобразено със здравословното състояние на завещателя. Моли съда
да потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ от адв. Д. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Софийски
градски съд, II-Г въззивен състав, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на
Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид
изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното
решение, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя изцяло
мотивите на обжалваното решение, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща
към мотивите, изложени от първоинстанционния съд,
доколкото разпоредбата на чл.
272 ГПК предвижда, че
когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на
оплакванията по въззивната жалба предвид нормата на чл.
269, изр. 2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че изводите на двете инстанции съвпадат.
Настоящият състав възприема фактическите и правни констатации в обжалваното
решение. В настоящото производство не са представени нови доказателства.
Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към
мотивите на първоинстанционния съд, доводи, срещу
които се съдържат в иницииращата настоящото въззивно
производство жалба.
С оглед съображенията за неправилност на постановеното решение,
застъпени в подадената въззивна жалба, инциирала настоящото производство, съдът намира следното:
Представено е саморъчно
завещание от 12.09.2017 г.,
с което В.Ц. К. е завещала на С.К.С. след нейната смърт цялото й движимо и
недвижимо имущество, предвид което по своето естество това завещателно
разпореждане се характеризира като универсално такова.
Завещанието е обявено с
протокол за обявяване на саморъчно завещание от 25.10.2017 г. от нотариус Б.П.,
с рег. № 599, с район на действие РС-Монтана.
С нотариален акт № 143
по н.д. № 127/2007 г. е оформен договор за учредяване право на ползване и
покупко-продажба на недвижим имот, с който в полза наВ.Ц.
К. е учредено право на ползване върху недвижим имот, изграден в груб строеж, а
именно Апартамент № 20, находящ се в гр. София,
СО-район „Люлин“, ж.к. „********надпартерен етаж, кота +11.70 със застроена площ от 59,10 кв.м., заедно с
мазе № 20, находящо се в сутерена на сградата.
С нотариален акт № 14 по
н.д. № 2077/2008 г. И.Б.А.е продал на В.Ц. К. Апартамент № 20, находящ се в гр. София, СО-район „Люлин“, ж.к. „Люлин-2“,
на 5-4 надпартерен етаж, кота
+11.70 със застроена площ от 59,10 кв.м., заедно с мазе № 20, заедно с 1.233%
идеални части от общите части на сградата.
С нотариален акт № 133
по н.д. № 113/2013 г.В.Ц. К. и В.И.Г.са признати за собственици, при квоти -
3/4 ид.ч. за К. и ¼ за Г.на Поземлен имот с
идентификатор 02659.2292.2841, находящ се в гр.
Банкя, ул. „********с площ от 112 кв.м.
С нотариален акт № 132
по н.д. № 112/2013 г.В.Ц. К. и В.И.Г.продават своя съсобствен
имот - Поземлен имот с идентификатор 02659.2292.2841, находящ
се в гр. Банкя, ул. „********с площ от 112 кв.м, на Г.Г.Й..
От нотариален акт № 14
по н.д. № 14/2007 г. се установява, чеВ.Ц. К. е една
от продавачите в качеството си на съсобственик на дворно място, цялото с площ
от 339 кв.м., находящо се в гр. София, „Зона Б-3“,
целият първи етаж от жилищна сграда с около 113 кв.м. застоена площ, заедно с
избено помещение с площ от около 38,50 кв.м.; апартамент на партерния етаж с
площ от 32 кв.м., една дървена барака от 9 кв.м. и апартамент на партерния етаж
на жилищната сграда с площ от 76 кв.м.; едноетажна постройка от 61,50 кв.м.
Видно от удостоверение
за наследници изх.№ РЛН18-УГО1-4766/16.03.2018 г. на СО-р-н "Люлин"В.Ц.
К. е починала на 21.09.2017 г. и е оставила за свой единствен наследник по
закон М.Б.В. – нейна първа братовчедка /ищец/.
От заключението на
съдебно-графическата експертиза на вещото лице И.И. И.
е установено, че ръкописният текст на процесното
саморъчно завещание от 12.09.2017 г. с посочен завещателВ.Ц.
К. не е изпълнено от последната, макар да изхожда от нейно име. На второ място,
подписът след думата „Подпис“ в "завещател" в процесното
саморъчно завещание от 12.09.2017 г. с посочен завещателВ.Ц.
К. не е положен от същата. Вещото лице е констатирало различия в общите и
по-характерни частни признаци като последователност на движенията при изписване
на отделни елементи. Експертът изрично е установил, че забелязаните различия в
общите и частни графически признаци са характерни и устойчиви, а оттам и
достатъчни в своята съвкупност, за да оправдаят извод, че подписът – обект на
експертизата в Саморъчно завещание с дата 12.09.2017 г. и подписите –
сравнителни образци отВ.Ц. К. са изпълнени от две
различни лица.
Във връзка с изясняване
на автентичността на процесното саморъчно завещание,
в хода на съдебното дирене, проведено в производството пред СГС, е прието
заключението на тройна съдебно-почеркова експертиза
/протокол № 22/СПЕ-019/, което настоящият състав на съда кредитира като относимо, обективно и компетентно изготвено от спрециалисти, притежаващи необходимите специални знания от
областта на графологията и отговарящо в пълнота на стоящите пред изследването
задачи. От заключението на приетата пред въззивната инстанция
тройна съдебно-почеркова експертиза, изготвена в
състав И.С., С.Ц. и Л.Г., се извежда, че при
съвкупното изследване на подписа в завещанието и на сравнителните образци са
установени различия в някои от общите признаци /степен на обработеност,
форма, посока на движение, размер, наклон, строеж, степен на разтегнатост,
степен на свързаност/ и в редица частни признаци, по-характерни варианти, от които
са: форма, посока, изписване и свързване на елементите на буквите – „В, л, к,
Ц, в, н, я, и д“, както и цифрите „2, 9, 6, 5, 0“ и други. Съвкупният анализ в
количествено и качествено отношение и установените различия в общите и частните
признаци налагат извода, че текстът в саморъчното завещание от 12.09.2017 г. не
е положен от лицето, чийто ръкописни текстове са използвани в качеството на
сравнителен материал, произхождащ отВ.Ц. К., и че
подписът за завещател не е положен от лицето, чиито подписи са използвани в
качеството на сравнителен материал.
Съгласно разпоредбата
на чл.
25, ал.1 ЗН саморъчното
завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да
съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него.
Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. При неспазване на
цитираната разпоредба завещанието е нищожно /чл.
42, ал.1, б. "б", пр.2
ЗН/.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло
написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е
съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след
завещателните разпореждания, а неспазването на
изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН води до нищожност на завещателното разпореждане – чл. 42, б. „Б” ЗН. Саморъчното завещание е
частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК,
който не носи подписа на страната, която го оспорва, и съгласно чл. 193, ал. З, изр. 2 ГПК
тежестта за доказване истинността на завещанието пада върху заветника
като страна, която го е представила. Ползващата се от частния документ страна е
длъжна да установи автентичността на документа, и то по нетърпящ съмнение
начин, тоест чрез пряко и пълно доказване, поради което не може да се приеме,
че е доказана автентичността на завещанието, ако не е изключена всяка друга
възможност. В светлината на конкретния
случай в тежест на ответника С. е било да докаже при условията на пълно
и главно доказване спазване на изискуемата форма на завещанието, от което черпи
права, което съдът намира, че не е направено. Съдът е указал на ответника
носенето на тежестта от доказване на това обстоятелство, както и че към момента
на съставяне на доклада по делото същият не е посочил доказателства, като
предвид солидаризиране в пълнота с изведената позиция в атакуваното съдебно
решение, настоящият съдебен
състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и
на основание чл.
272 ГПК препраща към тях.
Поради съвпадане на
крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди,
включително в частта на разноските.
По разноските, сторени
пред СГС:
С оглед изхода на спора
право на разноски за въззивното производство има
единствено въззивната страна, като същата
своевременно е сезирала съда с такова искане, като адв.
Д. в съдебно заседание, проведено на 22.03.2023 г., нарочно претендира
присъждане нему на съдебни разноски за безплатно оказана от него правна помощ,
изразяваща се в процесуално представителство в полза на М.Б.В.. Искането е основателно и съдът счита,
че следва да го уважи, като присъди на
основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, вр. НМРАВ в полза на адвокат Д. сумата от 300 лева –
адвокатски хонорар за въззивното производство.
Водим от горното СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 247468 от 17.10.2019 г., постановено по гр.д. № 49308/2018 г. по описа
на СРС, 113 състав.
ОСЪЖДА С.К.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК вр. чл. 38, ал. 2
от ЗАдв. на адвокат О.А.Д., с адрес: *** сумата от 300
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ, сторени във въззивното
производство.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните и
при спазване на предпоставките по чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.