№ 909
гр. Русе, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело №
20214520107050 по описа за 2021 година
Ищеца „Ти Би Ай БАНК” ЕАД твърди, че на 24.09.2019г. е сключил договор за
потребителски кредит № ********** с Ю Б С, по който предоставило на последната сумата
7562,22 лева, която била образувана от следните суми: 5000 лева предоставен кредит, такса
оценка на риска 810,24 лева и 1751,98 лева застраховка „защита на кредита”. Кредита
следвало да се изплати на 48 погасителни вноски по 288,67 лева. Договорения лихвен
процент бил 33,67%. С част от отпуснатата сума е погасено старо задължение на
кредитополучателя в размер на 1306,61 лева по договор № **********. Длъжникът
преустановил плащанията считано от 25.02.2020г, след като пропуснал месечните вноски с
падежи 25.2.2020; 25.3.2020 и 25.4.2020, което според ищеца довело до предсрочна
изискуемост считано от 22.02.2021г. Било изпратено уведомление за предсрочната
изискуемост, което било получено лично от ответницата. На 28.04.2021г. ищецът депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение във връзка с което било образувано
ч.гр.дело № 2283/2021г. на РРС. След снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен
лист ищецът образувал изпълнително производство, в хода на което се установило, че Ю Б
С е починала на 29.04.2021г, като е оставила двама наследници- дъщерите си Б П С и ЕМ.
ЕМ. Л.. ЕМ. ЕМ. Л. депозирала възражение срещу задължението в резултат на което било
образувано настоящото производство. „Ти Би Ай БАНК” ЕАД иска да се признае за
установено, че съществува задължението на ЕМ. ЕМ. Л. в качеството й на наследник на Ю Б
С по договор за потребителски кредит № ********** за 3621,59 лева главница, 1193,30 лева
договорна лихва за периода 25.02.2020г. до 22.02.2021г, 185,41 лева обезщетение за забава за
периода 25.02.2020г. до 16.04.2021г. и законна лихва върху главницата до окончателното
изплащане.
1
ЕМ. ЕМ. Л. оспорва иска. Счита производството за недопустимо, тъй като към
момента на издаване на заповедта за изпълнение Ю Б С е била починала. Счита договора за
кредит за нищожен в цялост, а в условията на евентуалност счита за нищожни отделни
клаузи. Позовава се на противоречие с добрите нрави и на нарушение на норми от ЗПК, като
счита, че се дължи връщане само на чистата получена сума с обезщетение за забава, което не
може да надвишава законната лихва. Счита, че има значителна нееквивалентност на
престаците, като размерът на годишната лихва от 33,67% е прекомерно висок. Според
ответника също така в случая се заобикаля чл. 19 ал.4 от ЗПК, като със заплатените
допълнителни услуга ГПР е надхвърлил максималния допустим от закона размер, а
посочения в договора размер на ГПР от 49,68% не съответства на реалния такъв и въвежда
потребителя в заблуждение. Позовава се и на чл.6 от Закона за мерките по време на
извънредното положение от 13.03.2020г. според който по време на действието му се
забранява начисляване на лихви за забава и неустойки. Прави възражение и че липсват
доказателства за усвояване на сумата от кредитополучателя. Иска се привличане на
застрахователя „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо
застраховане, Клон България“, като привличането се обосновава с евентуален обратен иск.
Претенцията за главница е с правно основание чл. 240 ал.1 от ЗЗД, претенцията за
възнаградителна лихва е с правно основание чл чл. 240 ал.2 от ЗЗД, претенцията за законна
лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Производството е допустимо- заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение е депозирано пред съда на 28.04.2021г, а Ю Б С е
починала на 29.04.2021г.
На основание чл. 219 от ГПК като трети лица помагачи на страната на ответника ЕМ.
ЕМ. Л. по делото са конституирани следните лица:
- CARDIF ASSURANCES VIE SA, FRANCE, 1 boulevard Hausman, Paris чрез клона
му в България- „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София ул.“Христо Белчев“ № 29, вх.“А“, ет.1-3 и
- CARDIF ASSURANCES RISQUES DIVERS SA, FRANCE, 1 boulevard Hausman,
Paris чрез клона му в България- „Кардиф Общо застраховане, Клон България“, КЧТ, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София ул.“Христо Белчев“ № 29, вх.“А“,
ет.1-3.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 24.09.2019г. е сключен договор за потребителски кредит № ********** между „Ти
Би Ай БАНК” ЕАД и Ю Б С, по който дружеството предоставило на последната сумата 5000
лева. Страните договорили сключването на застраховка „защита на кредита“ със
застрахователна премия в размер на 1751,98 лева, както и заплащане на еднократна такса
„оценка на риска“ в размер на 810,24 лева. Всички суми били включени в задължението по
кредита, което станало 7562,22 лева и тази сума било договорено да се изплаща за 48 месеца
съгласно погасителен план с размер на вноската 288,67 лева. В договора е посочен размера
на годишния процент на разходите- 49,68%, както и общата дължима сума от потребителя-
2
13856,01 лева.
Била е сключена застраховка на кредитополучателя Ю Б С (л.13-20) със CARDIF
ASSURANCES VIE SA, FRANCE, 1 boulevard Hausman, Paris чрез клона му в България-
„Кардиф Животозастраховане, Клон България“, КЧТ и CARDIF ASSURANCES RISQUES
DIVERS SA, FRANCE, 1 boulevard Hausman, Paris чрез клона му в България- „Кардиф Общо
застраховане, Клон България“, КЧТ. Застраховката покривала рисковете „смърт“, трайно
намалена или загубена работоспособност и др. и била сключена със застрахователното
посредничество на „Ти Би Ай БАНК” ЕАД.
На 28.04.2021г. е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение в
полза на „Ти Би Ай БАНК” ЕАД срещу Ю Б С, по което е издадена заповед за изпълнение за
следните суми по договор за потребителски кредит № **********:
7243,19 лева главница;
2386,60 лева договорна възнаградителна лихва ;
370,73 лева обезщетение за забава.
Ю Б С е починала на 29.04.2021г. и е оставила наследници двете си дъщери- Б П С и
ответницата ЕМ. ЕМ. Л.. Последната е подала възражение срещу издадената заповед за
изпълнение.
По делото е изготвена счетоводна експертиза по която вещото лице дава заключение,
че на 24.09.2019г. по сметката на Ю Б С е постъпила сумата 7562,22 лева от която сума са
извършени плащания в размер на 1751,98 лева по застраховка „Защита на кредита“ и
еднократна такса „Оценка на риска“ в размер на 810,24 лева. Ю Б С е заплатила общо
1195,29 лева. Ищецът представя на вещото лице преводно нареждане за сума в общ размер
312737,10 лева, което се отнася за месеците септември и октомври 2019 година, както и
справка, в която се сочи, че е платена застрахователна премия в размер на 1751,98 лева по
договор за потребителски кредит № ********** сключен с Ю Б С.
От правна страна съдът намира за установено следното:
Съгласно чл. 11 от Закона за потребителския кредит договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език, а съгласно т.10 от същия член в договора трябва да е
посочен и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания.
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
В конкретния случай в договора за потребителски кредит е посочен годишен процент
на разходите в размер на 49,68%. Така посоченото число е произволно и е неясно как е
формирано и не съответства на реалния годишен процент на разходите, съответстващ на
договорените плащания. В договора не само, че не са посочени взетите предвид допускания
относно годишния процент на разходите съгласно изискването на чл. 11 ал.1 т.10 от Закона
3
за потребителския кредит, но не са посочени и самите разходите, които са включени в ГПР.
Това е пряко нарушение на закона, което се санкционира с недействителност на договора
съгласно чл. 22 във връзка с чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК.
На следващо място- сключен е договор за застраховка на кредитополучателя, при
сключването на който договор „Ти Би Ай БАНК” ЕАД действа като застрахователен
посредник. С определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание „Ти Би
Ай БАНК” ЕАД е задължено да посочи, каква част от застрахователната премия по договора
за застраховка между Ю Б С и „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф
Общо застраховане, Клон България“ е получена от „Ти Би Ай БАНК” ЕАД като
възнаграждение за дейността му като застрахователен посредник. Въпросът е поставен към
дружеството на основание чл. 145 ал.1 от ГПК като част от проекта за доклад по делото
изготвен на основание чл. 140 ал.3 от ГПК. Този въпрос има значение за делото, доколкото
възнаграждението на кредитора за дейността му като застрахователен посредник
представлява косвен разход за кредитополучателя, който следва да бъде включен в
годишния процент на разходите съгласно чл. 19 ал.1 от ЗПК. „Ти Би Ай БАНК” ЕАД не дава
отговор на поставения въпрос, което дава основание на съда, по аргумент на чл. 161 и чл.
176 ал.2 от ГПК да приеме, че размера на това възнаграждение е такъв, че с него се
надхвърля максималния размер на ГПР определен в чл. 19 ал.4 от ЗПК.
По изложените съображения договора за потребителски кредит е недействителен и
съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита
Чистата стойност на кредита е посочена в договора в полето „Размер на кредита“ и е
5000 лева. Разходите за оценка на риска и за застраховка следва да останат за сметка на
кредитора. Недействителността на договора за кредит поради противоречието му със ЗПК по
никакъв начин не се отразява на действителността на договора за застраховка. Същият е
валидно сключен и по него премията е платена, като задълженията на застрахователите към
Ю Б С и нейните наследници не се влияят от пороците на договора за потребителски кредит.
Ю Б С е усвоила кредит в размер на 5000 лева, погасила е 1195,29 лева, като са
останали дължими 3804,71 лева. Така размерът на задължението на ЕМ. ЕМ. Л. е
половината от посочената сума, а именно- 1902,36 лева. Сумата е дължима със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението пред съда- 28.04.2021г. До посочения размер
вземането съществува и предявеният иск е основателен, а над този размер иска следва да се
отхвърли.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК:
„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
4
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.”
На ищеца са присъдени разноски със заповедта за изпълнение размер на 300,01 лева
от които следва да му се присъдят 114,14 лева съразмерно на съществуващата част от
предявените вземания.
В настоящото производство ищецът е бил представляван от юрисконсулт. Съгласно
чл. 78 ал.6 от ГПК:
„В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“
Съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ:
„За защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
300 лв.“
На основание цитираните норми и предвид факта, че юрисконсултът на ищеца не се е
явявал в съдебни заседания съдът определя възнаграждението му в размер на 120 лева.
Ищецът е внесъл държавна такса в размер на 144,85 лева, както и депозит за вещо лице в
размер на 250 лева, като така общо разноските му за настоящото производство стават 514,85
лева, от които следва да му се присъдят 195,87 лева съразмерно на уважената част от
исковете. Така общо разноските на ищеца в заповедното и в исковото производство стават
310,01 лева.
Ответницата е направила разноски в размер на 885 лева, от които следва да й се
присъди съразмерно на отхвърлената част от иска сумата 548,30 лева.
След насрещна компенсация на задълженията за разноски на страните ищецът „Ти Би Ай
БАНК” ЕАД следва да заплати на ЕМ. ЕМ. Л. сумата 238,29 лева разноски. Мотивиран така
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че съществува вземането на „Ти Би Ай БАНК”
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“, № 52-54 срещу ЕМ. ЕМ. Л., ЕГН **********, с адрес гр. Русе, ул. „Цар
Освободител” № 50, вх.1, ет.1, ап.3, като наследник на Ю Б С, ЕГН ********** за сумата
1902,36 лева главница по договор за потребителски кредит № ********** от 24.09.2019г.
със законната лихва върху тази сума от 28.04.2021г. до изплащане на вземането, като
отхвърля иска за съществуване на вземането по посочения договор за потребителски
кредит над размера 1902,36 лева главница, както и отхвърля исковете за 1193,30 лева
договорна лихва и за 185,41 лева обезщетение за забава, за които вземания е била издадена
заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 2283/2021г. на РРС.
5
ОСЪЖДА „Ти Би Ай БАНК” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“, № 52-54 да заплати на ЕМ. ЕМ. Л., ЕГН
**********, с адрес гр. Русе, ул. „Цар Освободител” № 50, вх.1, ет.1, ап.3 разноски по
настоящото дело и по ч.гр. дело № 2283/2021г. на РРС след насрещна компенсация в размер
на 238,29 лева.
Решението е постановено при участието на CARDIF ASSURANCES VIE SA,
FRANCE, 1 boulevard Hausman, Paris чрез клона му в България- „Кардиф
Животозастраховане, Клон България“ КЧТ, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София ул.“Христо Белчев“ № 29, вх.“А“, ет.1-3 и CARDIF ASSURANCES
RISQUES DIVERS SA, FRANCE, 1 boulevard Hausman, Paris чрез клона му в България-
„Кардиф Общо застраховане, Клон България“, КЧТ, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София ул.“Христо Белчев“ № 29, вх.“А“, ет.1-3, като трети лица помагачи на
страната на ЕМ. ЕМ. Л., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6