Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 99
гр. Перник, 22. 03. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
Перник, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Любомир
Луканов
при
секретар Т. М., като разгледа докладваното от съдия Луканов административно
дело № 64/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните
работи (ЗМВР).
Образувано
е по жалба на С.М.С. с адрес: ***,
против заповед № 313з-2384/21.12.2017 г. на директора на Областна дирекция (ОД)
на МВР – П., с която на жалбоподателя е наложно дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от 6 (шест) месеца.
В
жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на административния акт
поради издаването му при лиса на компетентност, неспазване на предвидената от
закона форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят
поддържа, че не се е запознал със съдържанието на цитираните в заповедта
документи, като сочи единствено справка с рег. №3286р-46895/10.11.2017 г. по
описа на Главна дирекция „Национална полиция“(ГДНП). Поддържа още, че заповедта
да не съдържа посочени фактически и правни основания за издаването ѝ,
както и маловажност на нарушението. Твърди също липса на мотиви в заповедта,
отнасящи се до вида и размера на наказанието, които по силата на чл. 206, ал. 2
от ЗМВР се определят съобразно тежестта на нарушението и настъпилите от него
последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и
цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В жалбата се
съдържат и доводи за неправилно приложен от дисциплинарно наказващия орган
материален закон, като се твърди неправилна правна квалификация на вмененото
дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 3
от ЗМВР вместо по чл. 198, ал. 2 от ЗМВР, тъй като не е отчетена „липса на
вредни последици за институцията.“ Иска съдът да отмени заповедта.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез представителя си по
пълномощие – адв. В.Б. *** (пълномощно по лист 5 от делото), поддържа жалбата
на сочените в нея основания и пледира отмяна на административния акт. Ангажира
гласни доказателства. Представя писмени бележки по съществото на спора.
Претендира присъждане на разноски и представя списък по чл. 80 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от АПК (лист 44 от делото).
Ответникът
– директор на ОД на МВР – П., редовно призован, чрез процесуалния си
представител - юрк. З. В. (пълномощно по лист 33 от делото), оспорва жалбата
като неоснователна. Представя в цялост административната преписка. В хода по
същество пледира законосъобразност на обжалвания административен акт, като
твърди доказаност на дисциплинарното нарушение, липса на предпоставки за оценка
на деянието като маловажно, процесуална и материална законосъобразност на
проведеното производство по налагане на дисциплинарно наказание. Не претендира
разноски.
Административен
съд П., след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши
цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт
на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не
е спорно между страните, че жалбоподателят С.М.С. е държавен служител и
изпълнява длъжността „началник“ на група „Контрол на пътното движение по главни
пътища и автомагистрали (КПДГПА)“ в Сектор „Пътна полиция (ПП)“ към Отдел
„Охранителна полиция“ (ОП) при ОД на МВР – П..
С
писмо рег. № 7855р-1272/23.02.2017 г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“
(ДВС) към ГДНП – МВР (лист 22 от делото), адресирано до директора на ОД на МВР
– П., директорът на ДВС – МВР е изискал да бъде незабавно уведомен за резултата
относно предприети от ОД на МВР – П. действия по повод писмо рег. № 7855р-1341/16.02.2016
г. по описа на ДВС – МВР, отнасящо се до резултати от извършена дисциплинарна
проверка за извършено дисциплинарно нарушение от служител на ОД на МВР –
Перник, съобразно данните, изнесени в това писмо.
С
резолюция от 27.02.2017 г. на директора на ОД на МВР – П. върху писмо рег.
№7855р-1272/23.02.2017 г., същото е насочено към “г-н Лазов за незабавен
отговор до ДВС” (лист 22 от делото).
С
резолюция от 01.03.2017 г. на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – П.,
обективирана върху писмо рег. № 7855р-1272/23.02.2016 г. по описа на ДВС към
ГДНП – МВР, същото е изпратено на оспорващия с изписването „г-н С.“. Видно от
данните, съдържащи се в сведение рег. № 1158р-8727/12.10.2017 г. по описа на
сектор „ПП“ при ОД на МВР – П. (лист 23 от делото), това писмо е получено от С.
на 02.03.2017 г. По данни от същото това сведение, през м. април 2017 г. С. е
излязъл в отпуск, без да даде отговор на писмо рег. №7855р-1272/23.02.2017 г.
Със
заповед №3286з-3518/10.10.2017 г. (лист 41 от делото) на директора на ГДНП –
МВР служители на ГДНП са командировани в ОД на МВР – П. за извършване на
проверка в Дирекцията във връзка със сигнал рег. № 7855-6419/01.09.2017г. по
описа на ДВС към ГДНП – МВР, съдържащ сведение, че от страна на ОД на МВР – П.
не са предприети нужните действия във връзка с данни, изнесени в писмо рег. № 7855р-1341/16.02.2016
г. по описа на ДВ-ГДНП-МВР, въпреки изпратени две напомнителни писма с рег.
№№7855р-1272/23.02.2017 г. и 7855р-4183/14.06.2017 г.
На
12.10.2017 г., по повод извършваната на основание заповед № 3286з-3518/10.10.2017
г. проверка, в ОД на МВР – П. е изготвена справка УРИ №313р-12301 (лист 25 от
делото), извършена въз основа на данните в деловодната система ЦАИСДО и архив
за съхранение на заповедите в сектор КАПО и ЧР към отдел „Административен“ при
ОД на МВР – П.. Справката се отнася до реда за получаване на явна поща в ОД на
МВР – П. и конкретно до организацията за предаване на материали в деловодната
структура на сектор ПП към ОД на МВР – П., който ред, съгласно справката е: 1.
след получаване на съответния материал – полагане на резолюция от директор на
ОД на МВР – Перник; 2. насочване на материала по ЦАИСДО към деловодството на
структурата; 3. описване в тетрадка и получаване на хартиения носител срещу
подпис, положен в тетрадката от деловодителите на сектор „Пътна полиция“ (ПП).
В справката се сочат и случаи на несъобразяване с указания ред и предаване на
материалите „на ръка“ на самия служител, при които случаи деловодното движение
на определен документ не може да бъде проследено. По отношение писмо с рег.
№7855р-1272/23.02.2017 г. по описа на ДВС-ГДНП-МВР, относимо към настоящото
производство, от същата справка се установява, че е получено на 23.02.2017 г. в
деловодството на ОД на МВР – П., излязло е от доклад при директора на
27.02.2017 г. с резолюция „г-н Л. за незабавен отговор до ДВС“; отразяване на
документа в деловодството на ОД на МВР – П. в тетрадката (Приложение №4), с
данни, че е предаден на сектор ПП, който факт обаче не е удостоверен с подпис.
Установява се също, че документът е с положена на 01.03.2017 г. резолюция от С.
Л. към „г-н С.“. Отразено е, че документът е получен от С. на 01.03.2017 г.
срещу подпис, а в системата ЦАИСДО няма отразени по-нататъшни връзки с този
документ, както и няма изготвени справки по това писмо (рег. №7855р-1272/23.02.2017
г. по описа на ДВС-ГДНП-МВР).
В
сведение рег. № 1158р-8727/12.10.2017 г. по описа на сектор „ПП“ при ОД на МВР
– П. (лист 23 от делото), изготвено по повод извършваната на основание заповед
№ 3286з-3518/10.10.2017 г. проверка, настоящият жалбоподател С.С. е дал обяснения,
че е получил писмо рег. №7855р-1272/23.02.2017 г. по описа на ДВС-ГДНП-МВР на
02.03.2017 г., започнал е проверка по това и още едно писмо с
№7855р-1308/24.02.2017 г., не е изпратил отговор на писмото от 23.02.2017 г., но
изпратил отговор на писмото от 24.02.2017 г., както и че е излязъл в отпуск
през м. април 2017 г., а след завръщането си узнал, че се извършва проверка във
връзка именно с писмото от 23.02.2017 г.
В
резултат на извършената проверка в ОД на МВР – П. комисията, назначена със
заповед № 3286з-3518/10.10.2017 г. на директора на ГДНП – МВР, в справка рег.
№3286р-46895/10.11.2017 г., е направила изводи относими към процесния случай
(лист 10-16 от делото). В т. 7 от изводите се сочи, че на 01.03.2017 г. с
писмена резолюция на началник сектор „ПП“ писмо рег. №7855р-1272/23.02.2017 г.
по описа на ДВС – ГДНП – МВР е възложено за работа на ст. инспектор С.С.. На същата
дата С. е получил срещу подпис писмото, но не е изпълнил поставената му от
прекия му началник задача, тъй като не е изготвил отговор до ДВС – ГДНП – МВР.
При тези данни комисията е направила извод за наличие на предпоставки за
ангажиране на дисциплинарната отговорност на С. за неизпълнение на служебни
задължения или на заповеди, съобразно посоченото в раздел II, предл. последно
на типова длъжностна характеристика за заеманата от С. длъжност „началник група
КПДГПМ“. Направено е предложение справката да се изпрати на директора на ОД на
МВР – П. за вземане на отношение по констатациите в изводната част на
справката. Директорът на ОД на МВР – П. се е запознал със справката на
13.11.2017 г., което е видно от положената резолюция на първата й страница
(лист 10 от делото).
На
30.11.2017 г., с покана рег. № 303р-14255 (лист 9 от делото), подписана от
директора на ОД на МВР – П., отправена на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, С.
е поканен да се яви на същата дата, за да се запознае с изготвената от
комисията справка и всички материали от проведената дисциплинарна проверка, да
даде допълнителни обяснения и да направи възражения във връзка с така
извършената по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарна проверка. Поканата
е връчена на С. лично срещу подпис на същата дата – 30.11.2017 г. в 10:05 часа.
В поканата е разяснено на С., че неявяване или недаване на обяснения или
възражения, ще се счете за отказ по зависещи от служителя причини. По
преписката няма данни С. да се е явил, да се е запознал със справката и
приложените към същата материали, да е дал обяснения или да е направил
възражения. Доказателства за изпълнение на тези действия по процедурата не са
представени и в съдебното производство.
С
процесната заповед на С.С. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за
срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, за нарушение на
служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 01.03.2017 г. в гр. П., не е
изпълнил възложена му от прекия му началник – началник сектор „ПП“ към ОД на
МВР – П. задача, състояща се във възложено му за работа писмо рег. № 7855р-1272/23.02.2017
г. по описа на ДВС – ГДНП – МВР, отнасящо се до предприети действия и резултати
от проверка за извършено дисциплинарно нарушение от служител на ОД на МВР – П.,
съобразно писмо рег. №7855р-1341/16.02.2016 г. по описа на дирекция „ВС“ – МВР.
Съгласно мотивите на заповедта задачата се състояла в „изготвяне на отговор на
изпратеното писмо, съобразно служебното задължение на жалбоподателя, посочено в
типова длъжностна характеристика за длъжността „Началник група „КПДГА“ в сектор
„ПП“ към отдел „ОП“ при ОД на МВР, Раздел II „Основни длъжностни задължения“, предл. последно, състоящо се в
„изпълнява и други задачи, възлагани от служебното ръководство в рамките на
предоставените му правомощия.“ Според дисциплинарно наказващия орган (ДНО) с
описаното С.С., като не е изготвил отговор на писмо рег. № 7855р-1272/23.02.2017
г. по описа на дирекция „ВС“ – МВР, виновно не е изпълнил служебните си
задължения, произтичащи от Раздел II „Основни длъжностни задължения“, предл.
последно на типова длъжностна характеристика за длъжността „Началник
група „КПДГА“ в сектор „ПП“ към отдел „ОП“ при ОД на МВР. Установеното е
квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194,
ал. 2, т. 2 от ЗМВР, във вр. чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 2 от ЗМВР, за което
се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ със срок от 6
(шест) месеца до 1 (една) година.
По
делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. Л. –
началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – П., пряк ръководител на жалбоподателя към
момента на констатиране на дисциплинарното нарушение, както и към момента на
даване на обяснения пред съда. От показанията на свидетеля се установи, че е
получил същото писмо с резолюция на директора на ОД на МВР – П., съдържаща
дата, и подпис на директора, като резолюцията не е съдържала задача и срок за
изпълнение. Свидетелят Л. заявява в показанията си пред съда, че също се е
разпоредил с резолюция върху процесното писмо, съдържаща само името на С. и
дата, но също без сочи задача и срок за изпълнението ѝ, като е насочил
писмото към С.С.. Съдът извърши преценка на показанията на свидетеля с оглед на
всички други данни по делото и ги кредитира, като обективни и безпристрастни,
съобразявайки и нормата на чл. 172 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.
Описаната
фактическа обстановка съдът приема за установена по делото от неоспорените от
страните писмени и гласни доказателства, които взаимно се допълват и си
кореспондират. Приетите в съдебното производство доказателства не се оспорват от страните, поради
което и съдът ги кредитира.
При
установената фактическа обстановка, съобразявайки разпоредбата на чл. 168, ал.
1 от АПК, Административен съд Перник извърши преценка за законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и прави
следните правни изводи:
І. По допустимостта на
жалбата.
Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, пред компетентния съд, от надлежна страна, имаща правен
интерес от оспорването ѝ. Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя С.
на 22.12.2017 г., а жалбата срещу заповедта е подадена чрез ДНО на 04.01.2018 г.
(видно от отбелязването съответно на лист 6 и 2 от делото). Следва, че е спазен
преклузивния 14-дневен срок по чл.
149, ал.1 от АПК. След извършена служебна проверка от съда,
не се установяват предпоставки за недопустимост на жалбата по смисъла на чл.
159 от АПК, а именно - оспореният административен акт не е оттеглен, липсва
влязло в законна сила съдебно решение по оспорването, не се констатира
идентичност между страните, предмета и основанието по друго висящо дело пред
същия или друг съд. Жалбата отговаря и на изискванията на чл. 150 и чл.
151 от АПК, поради което съдът приема, че е процесуално допустима.
ІІ. По основателността на
жалбата.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Проверката относно
законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание с процесната заповед,
следва да започне с компетентността на органа, който го е наложил. Съдът
приема, че оспорената заповед е валиден административен акт, тъй като е
издадена от териториално и материално компетентен орган по смисъла на чл. 204
от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл.
210, ал. 1 от ЗМВР.
Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат от ръководителя на структурата по чл.
37 от ЗМВР. В конкретния случай това е директорът на ОД на МВР – П., който
извод следва от нормите на чл. 204, т. 3, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Видно от длъжностната характеристика (лист 19-20 от делото) жалбоподателят
С. заема ръководна длъжност - началник група КПДГПА в сектор ПП, отдел ОП, част
от структурата на ОД на МВР – П., поради което и дисциплинарното наказание следва
да бъде наложено именно от ръководителя на структурата по чл. 37 от ЗМВР, какъвто е директорът на ОД на
МВР – П.. Следва, че не е налице основание за отмяна на заповедта при условията
на чл. 146, т. 1, във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК.
Оспорваната заповед
отговаря на изискванията за форма, съгласно чл. 210 от ЗМВР. Същата е издадена
в писмена форма, съдържа посочени извършител, дисциплинарното нарушение,
мястото, времето и обстоятелствата по неговото извършване, доказателствата, въз
основа на които нарушението е установено, нарушените от служителя разпоредби, правното
основание за налагане на наказанието, срокът на наказанието, пред кой орган и в
какъв срок заповедта може да бъде обжалвана. Заповедта съдържа мотиви. С оглед
изложеното, съдът приема за неоснователни възраженията в жалбата за
некомпетентност на издателя на заповедта и немотивираност от формална страна.
Не са налице основания за отмяна на оспорвания административен акт и по чл.
146, т. 2, във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК.
При извършената служебно проверка
за съобразяване на административнопроизводствените правила при издаване на
оспорвания административен акт, съдът прави следните изводи:
Твърдението на
оспорващата страна, в представените пред съда писмени бележки по съществото на
спора, за липса на доказателства относно първото действие, предприето за
установяване на нарушението, при проведено производство в хипотеза на чл. 208
от ЗМВР (образуване на дисциплинарно производство без нарочна заповед, но с
първото действие за установяване на нарушението) е неоснователно.
Дисциплинарната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на служебни задължения
по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл.
200, ал. 1, т. 11, предл. 2-ро от ЗМВР.
По силата на чл. 194, ал.
2, т. 2 от ЗМВР дисциплинарните нарушения включват неизпълнение на служебните
задължения.
Жалбоподателят заема
длъжност началник група КПДГПА в сектор ПП, отдел ОП, част от структурата на ОД
на МВР – П. и на 25.04.2016г. се е запознал с длъжностна характеристика за
заеманата от него длъжност, което е удостоверил с подписа си. Съгласно цитирания
в процесната заповед раздел ІІ от тази длъжностна характеристика, едно от длъжностните
задължения на жалбоподателя е „да изпълнява и други задачи, възложени му от
служебното ръководство в рамките на
предоставените му правомощия“.
По силата на чл. 197, ал.
1, т. 3 дисциплинарно наказание е порицание, което е наложено с оспорената
заповед в минималния по закона срок – за 6 месеца (съгл. чл. 200, ал. 2, изр. 1
от ЗМВР).
По силата на чл. 200, ал.
1, т. 11 от ЗМВР дисциплинарно наказание „порицание” се налага за неизпълнение
на служебни задължения или на заповеди.
Редът за провеждане на
дисциплинарното производство е уреден в чл. 205 и сл. от ЗМВР. Дисциплинарно
производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно
нарушение и за неговия извършител, а съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за
изясняване на постъпилите данни дисциплинарно наказващия орган може да
разпореди извършване на проверка.
Съдът приема, че в
процесния случай дисциплинарното производство е образувано с издаване на заповед
№ 3286з-3518/10.10.2017 г. на директора на ГДНП – МВР, който има правомощие да
наложи дисциплинарно наказание съгласно нормата на чл. 204, т. 2 от ЗМВР.
Съгласно чл. 215а (Нов – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) от ЗМВР организацията и
дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на
дисциплинарни наказания и пр. се уреждат с инструкция на министъра на
вътрешните работи. По силата на цитираната норма е издадена Инструкция
№8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ бр. 25 от 24.03.2017
г., в сила от 24.03.2017 г.)(Инструкцията). Издадената от директора на ГДНП
заповед № 3286з-3518 от 10.10.2017г. е съобразена с чл. 16 от Инструкцията и е издадена
на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. Директорът на ГДНП – структура по чл. 37
от ЗМВР, също е компетентен да наложи дисциплинарно наказание по чл. 197, ал.
1, т. 3 на служител на ръководна длъжност за извършено дисциплинарно нарушение
по чл. 200, ал. 1, т. 11, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Длъжностното
лице – директор на ГДНП, не е реализирал това свое правомощие, но е изпратил
резултатите от разследването на директора на ОД на МВР – П., който също е
компетентен да наложи дисциплинарно наказание. Изпращането на резултатите от
проверката на директора на ОД на МВР – П., за вземане на отношение, не изключва
резултатите от извършената от директора на ГДНП – МВР проверка, при която се
твърди да са установени нарушението и нарушителя. В тази хипотеза следва да се
отбележи, че запознаването с резултатите от проверката (със справката) от
страна на директора на ОД на МВР – П. на 13.11.2017 г. (резолюция по лист 10 от
делото), не означава, че тази дата е началото на двумесечния срок по чл. 195,
във вр. с чл. 196 от ЗМВР. Съдът приема, че едва на 10.11.2017 г. (видно от
рег. № на ГДНП –лист 10 от делото), директорът на ГДНП – МВР, който е
компетентен орган да образувал производството и наложи дисциплинарно наказание,
се е запознал със справката и е открил извършеното нарушение, като е установил
както извършването на нарушението така и самоличността на неговия извършител
(видно от изводите по т. 7 от тази справка). В процесния случай движението на
преписката между органите на МВР не рефлектира върху законосъобразността на дисциплинарното
производството, тъй като процесната заповед е издадена на 21.12.2017 г., т.е. в
рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението на 10.11.2017 г. Да
се приеме, че при всеки орган, който е компетентен да наложи дисциплинарно
наказание започва да тече нов двумесечен срок за налагане на наказание, при
безспорно открито дисциплинарно нарушение – установено за извършено и от
конкретен служител, би означавало недопустимо продължаване на срока по чл. 195,
ал. 1 от ЗМВР. Наред с изложеното следва да се отрази, че не е изминал период
по-голям от една година от датата на твърдяното нарушение – след 01.03.2017г. и
датата на налагане на дисциплинарното наказание – 21.12.2017г. Следва извод за неоснователност
на изложените възражения от жалбоподателя.
Във връзка с оплакването
на жалбоподателя, че ДНО не му е дал възможност да даде обяснения съдът приема
следното:
Съгласно изискването на
чл. 206, ал. 1 от ЗМВР ДНО е длъжен преди да наложи дисциплинарно наказание да
изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато
по зависещи от служителя причини същият не може да бъде изслушан или да даде
писмени обяснения. Целта на разпоредбата е да се даде възможност на служителя
да се защити в пълен обем пред наказващия орган, като даде обяснения – устно
или писмено, относно конкретно вмененото му, след събиране на всички
доказателства, дисциплинарно нарушение. В процесния случай от доказателствата
се установи, съгласно съдържанието на отправената покана (лист 9 от делото),
връчена надлежно на С. на 30.11.2017 г. в 10:05 часа срещу подпис, че в хода на
дисциплинарното производство служителят е поканен и ДНО му е дал възможност да
се запознае с изготвената справка, да даде обяснения и да направи своите
възражения във връзка с изводите за наличие на предпоставки за ангажиране на
дисциплинарната му отговорност и за конкретното дисциплинарно нарушение. На
служителя е указано, че в случай на неявяване за запознаване и даване на
обяснения наказващият орган ще приеме за осъществена хипотезата на предл. посл.
на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР.
По делото не се установи
в определения му срок жалбоподателят да се е запознал със справката, нито да е
депозирал обяснения. Изискванията за приемане на обяснения и за изслушване не
са кумулативни, поради което поканата да даде писмените обяснения относно
констатираното нарушение е достатъчно за да се обоснове извод, че изискванията
на закона са изпълнени и правото на служителя на защита не е било накърнено. В
тази връзка съдът съобрази и практиката на ВАС – виж решение № 1801 от
09.02.2018г. на ВАС по АД № 8355/2016г. Следва, че на служителя е предоставена
възможност да се защити и даде обяснения във връзка с изводите за наличие на
основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, от която възможност С.
не се е възползвал.
Съгласно чл. 16 от
Инструкцията (част от Раздел II „Провеждане на дисциплинарно производство при
постъпили данни за извършено нарушение на служебната дисциплина по чл. 198 –
202 ЗМВР“) ДНО назначава проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР с писмена заповед
по образец, като копие от нея се изпраща незабавно в дирекция „Човешки ресурси“
– МВР, а държавният служител, срещу когото се извършва проверката, се запознава
със заповедта, като обстоятелството се удостоверява с подпис и отбелязване на
дата и час. Последното е във връзка с реализиране правото на защита на служителя.
По делото не са събрани доказателства, които да обосноват извод, че така
разписаната процедура е изпълнена точно (подпис, дата и час на запознаване), но
изложеното относно факта на запознаване на С. със заповедта по чл. 16 от
Инструкцията в изготвената справка (лист 10-16 от делото), а и видно от
сведението, дадено от С. на 12.10.2017 г. (лист 23 от делото), както и липсата
на оплаквания на наказаното лице именно в тази посока, дават основание на съда
да приеме, че правото на участие на служителя в производството не е
препятствано.
Съгласно нормата на чл.
206, ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните
наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него
последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и
цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Съдът приема,
че нито едно от тези обстоятелства не е обсъждано от органа в оспорената
заповед в своята конкретика. Изброяването им в заповедта, без да се обсъжда
всяко едно от тях конкретно и с факти, не дава възможност на съда да упражни
ефективен съдебен контрол върху всички релевантни за спора обстоятелства и
върху преценката относно правилното приложение на материалния закон, вкл. що се
отнася до преценката за маловажност на деянието по чл. 198 от ЗМВР. В случая
липсват доказателства за настъпили вредни последици от бездействието конкретно
на С., който не е и адресат на писмото, на което не е даден отговор. От
изготвената кадрова справка (лист 21 от делото), която също обосновава мотивите
на ДНО за налагане на процесното наказание, но без съответната конкретика коя
именно нейна част обуславя ангажирането на дисциплинарна отговорност, се
установи, че С. не е наказван дисциплинарно, награждаван е с „писмена похвала“
съответно през 2003 г. – два пъти, през 2004 г., 2007 г., 2008 г.,2009 г., 2014
г., и 2017 г. При тези данни липсата на конкретни мотиви защо му е наложено
именно дисциплинарното наказание „порицание“, което представлява съществено
процесуално нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Последното обосновава и извод за
неправилно приложение на материалния закон при издаване на оспорената пред съда
заповед.
С оглед изложеното, при служебно
извършената проверка, съдът счита, че е налице основание за отмяна на
оспорваната заповед поради допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствени правила - чл. 146, т. 3, във вр. с чл. 168, ал. 1
от АПК.
По отношение съответствие
на оспорената заповед с материалноправните разпоредби, съдът приема следното:
Дисциплинарната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на служебната дисциплина
по смисъла на чл. 194, ал. 2. т. 2 във вр. с чл. 200, ал. 1. т. 11, предл. 2-ро
от ЗМВР, във вр. с Раздел II, предл. последно на типова длъжностна характеристика за
длъжността „началник на ГКПДГПА при ОД на МВР – неизпълнение на заповеди,
възлагани от служебното ръководство в рамките на предоставените му правомощия. На
С. е вменено, че след 01.03.2017 г., в нарушение на служебната дисциплина, не е
изпълнил възложена му от прекия му началник задача, като не е изготвил отговор
на писмо с рег. №7855р-1272/23.02.2017 г. по описа на ДВС-ГДНП-МВР.
Според неоспорената от
страните типова длъжностна характеристика за длъжността „началник на група
„Контрол на пътното движение по главни пътища и магистрали“ в сектор „Пътна
полиция“ (лист 19 - 20 от делото), раздел II, служителят „изпълнява и други
задачи, възлагани от служебното ръководство в рамките на предоставените му
правомощия.“
Съгласно разпоредбата чл.
4 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г. нарушение на служебната дисциплина е
това противоправно деяние, което е извършено умишлено или по непредпазливост
(т. е. виновно - умишлено или по непредпазливост в двете й форми - небрежност
или самонадеяност) от служител на МВР и е
обявено за наказуемо от ЗМВР. Според чл. 5, ал. 1 от Инструкцията заповед е
всяко писмено или устно назовано действие, което трябва да се изпълни, издадено
от началник на подчинените му държавни служители в съответствие с неговите
правомощия или със заповед на горестоящ началник. Съгласно чл. 5, ал. 2 от
Инструкцията разпореждането е устно или писмено указание чрез резолюция,
издадено от орган на подчинените му държавни служители, което е свързано с
изпълнение на функционалните им задължения или със заповед на горестоящ
началник.
С оглед събраните в
съдебното производство писмени и гласни доказателства, съдът приема за
установен факта, че с резолюция от дата 01.03.2017 г. началникът на сектор ПП
при ОД на МВР – П. е изпратил писмо с рег. №7855р-1272/23.02.2017 г. по описа
на ДВС-ГДНП-МВР към жалбоподателя С.. Тази резолюция има единствено съдържание
„Г-н С.“ и дата 01.03.2017 г. По делото не са събрани доказателства за устно
или писмено указание с друго съдържание. От показанията на свидетеля Л. се
установи, че е изпратил писмото (преписката) на С., „който трябваше да я
прехвърли по компетентност на
„Криминална полиция“ към ОД на МВР – Перник.“ (протокол за о. с. з. от
27.02.2017 г., лист 46 от делото). Но така заявеното от свидетеля пред съда не
се подкрепя от писменото съдържание на неговото разпореждане от 01.03.2017г., а
още по-малко кореспондира с изложеното дисциплинарно провинение в оспорената
заповед, че „не е изготвил отговор на писмо рег. № 7855р-1272/23.02.2017г. по
описа на дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР“. Следва, че резолюцията от
01.03.2017г. на прекия ръководител на жалбоподателя, нито съдържа писмено
назовано конкретно действие по смисъла на чл. 5, ал. 1, нито писмено указание в
смисъла на чл. 5, ал. 2 от Инструкцията, а по делото не са събрани
доказателства за друго писмено или устно издаване на заповед през процесния
период – след 01.03.2017г. до датата на образуваното дисциплинарно производство
– 10.10.2017г., което да не е съобразено (изпълнено) от наказания С.. В този
смисъл съдът приема, че за наказания служител не е било ясно в какво се състои
издадената заповед, която същият е бил длъжен да изпълни в рамките на
възложените му правомощия. Липсата на разпоредителна част на заповедта обективно
възпрепятства изпълнението ѝ от нейния адресат. Следователно, на С. не може да се вмени
виновно неизпълнение на задача на ръководството – да изготви отговор на писмо
рег. № 7855р-1272/23.02.2017г. по описа на дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР,
тъй като такава задача всъщност не му е била дадена.
На следващо място, видно
е от посоченото в заповедта неизпълнено задължение, основано в типовата
длъжностна характеристика на наказания служител, същото се отнася до изпълнение
на задачи, възложени от служебното ръководство, които следва да са в рамките на
предоставените на служителя правомощия, т.е. текстът на заповедта е бланкетен и
следва да сочи към конкретно правомощие на служителя, свързано с поставената му
задача, каквато връзка в издадената заповед липсва. Не се сочи дали наказаният
служител е имал правомощието да изготви отговор на писмо на дирекция „Вътрешна
сигурност“ на МВР, а и последното не е изрично разписано в длъжностната му
характеристика, т.е. не може да се приеме, че такава задача, (каквато съдът
прие, че въобще не му е поставена), е в рамките на предоставените на служителя
правомощия. Обратно, от кредитираните от съда показания на свидетеля Л., както
и от типовата длъжностна характеристика на С., може да се обоснове извод, че
изготвянето на отговор на конкретното писмо на дирекция „Вътрешна сигурност“ на
МВР не е в правомощията на наказания служител, а от компетентността на друг
служител и то от „Криминална полиция“ към ОД на МВР – П.. Изводът е, че освен
липса на ясно (недвусмислено) съдържание на заповедта/разпореждането, от събраните
по делото доказателства не може да се установи и с кое именно конкретно
правомощие на служителя би било свързано това разпореждане/заповед. Посочената в
процесната заповед правна уредба – чл. 194, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 200, ал.
1, т. 11, предл. 2-ро от ЗМВР, не вменява конкретни задължения за служителя.
Такива задължения следва да могат да се извлекат от съдържанието на заповедта,
обективирани в резолюцията от 01.03.2017г., които на свой ред да са във връзка
с конкретно правомощие на служителя, съгласно неговата длъжностна
характеристика. В процесния случай не се установи разпореждането да има
съдържание, нито от длъжностната характеристика на С. може да се извлече какво
е конкретното задължение на жалбоподателя, свързано с негово правомощие.
Предвид изложеното и
изхождайки от всички доказателства по делото, обсъдени в тяхната съвкупност,
съдът формира извод, че не се доказва обективният елемент на дисциплинарното
нарушение - „неизпълнение на задача“, което е вменено на жалбоподателя с
оспорената заповед. Не се доказа и субективният елемент на деянието, а именно
виновно неизпълнение на заповед. За съдържанието на такава заповед у служителя
не е формирано знание, поради което и не може да бъде формирано знание за
неизпълнение на заповед (по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 2-ро от ЗМВР). Респективно не може да се направи и извод за наличие на желание у С. за
постигане на този резултат или съгласието с него, за простото му и безкритично
допускане (т.е. бездействието да е осъществено с пряк или евентуален умисъл). Изложеното
обосновава извод за недоказаност пред съда на съставомерността на вмененото на С.
дисциплинарно нарушение. Следва, че ДНО е постановил акта си в противоречие с
материалноправните разпоредби, което е основание за отмяна на заповедта в
условието на чл. 146, т. 4, във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК.
Съдът приема, че
незаконосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя С.,
тъй като не са налице доказателства, които безспорно да установяват
извършването на твърдяното неизпълнение на „заповед“ от обективна и субективна
страна. Деянието, за което е ангажирана дисциплинарна отговорност на
жалбоподателя, е недоказано. Този порок на заповедта е неотстраним в съдебната
фаза на производството и безспорно се приема от правната теория и съдебната
практика като съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на
жалбоподателя да разбере какво дисциплинарно нарушение е извършил, за което е
дисциплинарно наказан, респ. срещу какво да се защитава пред ДНО. Последният
извод се подкрепя и от пасивното поведение на наказания служител в процедурата,
която се е развила пред ДНО (не е предприел действия да се защити и даде
обяснения във връзка с изводите за наличие на основание за ангажиране на
дисциплинарната му отговорност).
По изложените съображения
съдът отменя заповед № 313з-2384/21.12.2017 г. на директора на ОД на МВР – П.,
като незаконосъобразна.
ІІІ.
По разноските:
Жалбоподателят
своевременно претендира направените по делото разноски. С оглед изхода на
делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът осъжда ОД на МВР – П. да
заплати на С.М.С. разноски в размер на 10 (десет) лева – държавна такса за
образуване на съдебното производство и 500 (петстотин) лева – реално заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат (съгласно договор за правна защита и
съдействие от 03.01.2018г. - лист 5 от делото).
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.М.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, заповед № 313з-2384/21.12.2017 г. на директора на Областна дирекция
на МВР – П., като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - гр. П., с адрес
гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, да заплати на С.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
„Св. Св. Кирил и Методий“ № 8, ап. 24, сумата от 510 (петстотин и десет) лева,
представляваща разноски по административно дело № 64 по описа за 2018 г. на
Административен съд П..
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/