Решение по дело №1429/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 512
Дата: 27 април 2021 г. (в сила от 13 май 2021 г.)
Съдия: Васил Александров Тасев
Дело: 20215330201429
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 512
гр. Пловдив , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил А. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил А. Тасев Административно наказателно
дело № 20215330201429 по описа за 2021 година
РЕШИ:

ПРИЗНАВА обвиняемият Д. М. М. – ***., български гражданин,
******* произход, неженен – живеещ на съпружески начала, неосъждан,
ЕГН:********** за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.191, ал.1
от НК, тъй като от 10.10.2019 г. до 15.16.2020 г. в гр. Перущица обл. Пловдив,
като пълнолетно лице без да е сключил брак е заживял съпружески с лице от
женски пол ненавършило 16 години, а именно М. Й. Б. с ЕГН: **********,
поради което и на основание чл.78А, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА административно
наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски окръжен
съд в петнадесетдневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 512/27.04.2021 год., постановено по АНД № 1429/2021 год. по
описа на ПРС, VІІІ н.с.


Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
Районна прокуратура – Пловдив е внесла предложение обвиняемият Д. М. М., ЕГН
**********, е роден на 27.07.2000 г. в гр. Г.Д., общ. Г.Д., обл. Б., живущ в гр. П., обл.
Пловдив, кв. „З.“ № ****, *********, български гражданин, начално образование,
безработен, неженен, неосъждан да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се
наложи административно наказание по реда на чл. 78а НК за това че от 10.10.2019 г. до
15.06.2020 г. включително, в гр. П., обл. Пловдив, като пълнолетно лице без да е сключил
брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 – годишна възраст – М.
Й. Б., ЕГН ***********, което е престъпление по чл. 191 ал. 1 от НК
Представителят на Районна прокуратура – Пловдив счита, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че обвиняемият М. е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна съставомерните признаци на инкриминираното деяние,
предлага същият да бъде признат за виновен в извършването на престъплението по чл.191
ал.1 от НК и освободен от наказателна отговорност с реализирането на административно
наказателна такава, а именно глоба, чийто размер да бъде съобразен с степента на
обществена опасност , както на деянието , така и на дееца., като предлага същият да бъде
ориентиран около минималния , предвиден в закона.
Обвиняемият М. - редовно призован, се явява лично в съдебно заседание, признава се за
виновен по повдигнатото му обвинение, като чрез упълномщения си защитник – адв. К. Н.
,моли Съда да му наложи наказание глоба в минималния размер.
Съдът, след преценка изцяло и поотделно на събраните по делото доказателства – устни и
писмени – намира и приема за установено следното:
Обвиняемият Д. М. М., ЕГН **********, е роден на 27.07.2000 г. в гр. Г.Д., общ. Г.Д., обл.
Б., живущ в гр. П., обл. Пловдив, кв. „З.“ № ****, *********, български гражданин, начално
образование, безработен, неженен, неосъждан. Свидетелката М. Й. Б., ЕГН ***********,
била родена на 16.06.2004 г. в гр. Пловдив. Св. М. Б. живеела с родителите си – свидетелите
В. А. и Й. В. в кв. „З.“ № *** в гр. П., обл. Пловдив. Св. М. Б. посещавала училище до 5-ти
клас, но прекъснала обучението си.
Обвиняемият Д.М. живеел също в кв. „З.“ в гр. П., обл. Пловдив, но на № ****. Същият
навършил 18 г. на 27.07.2018 г.
Обвиняемият Д.М. и св. М. Б. се познавали от дълги години, тъй като били комшии и
израснали в един квартал. С течение на времето същите се харесали и през пролетта на 2019
г. започнали да се виждат често, но вече като „гаджета“. През месец август 2019 г. обв. М. и
св. Б. осъществили желан полов контакт, в следствие на който св. Б. забременяла.
Първоначално свидетелите В. А. и Й. В. били против връзката между дъщеря им М. Б. и
обв. М., но след като разбрали, че М. Б. била бременна се съгласили с тяхната връзка.
На 10.10.2019 г. обв. М. „взел за жена“, съгласно общностните си традиции, св. М. Б. и я
докарал в дома си в гр. П., обл. Пловдив в кв. „З.“ № ****, като от този момент св. Б. и обв.
М. заживели заедно. Родителите на св. Б. – свидетелите В. А. и Й. В., дали съгласието си за
сключване на „брак“ между Б. и М.. Не бил сключен обаче официален граждански брак
съгласно законодателството на Република България. Следедноседмично съжителство в дома
на обвиняемия, св. М. Б. и обв. Д.М. се преместили да живеят в дома на родителите на св. Б.,
където условията били по-подходящи.В резултат на съвместното им съжителство на
30.04.2020 г. свид. М. Б. родила дете С. М. Б.. Обвиняемият Д.М. не бил вписан като баща в
акта за раждане. На 16.06.2020 г. свидетелката М. Б. навършила 16 г. Св. М. Б. и към
момента продължавала да съжителства с обв. М..
Очертаната по- горе фактическа обсгтановка се подкрепя от събраните при разследването
1
доказателствени материали: показанията на разпитаните по делото свидетели; свидетелство
за съдимост, характеристична справка и други.
Съдът е на становище , че безспорно и категорично бе установено , че обв. Д. М. М. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна съставомерните признаци на
инкиминтирано в текста на чл. 191 ал. 1 от НК, тъй като от 10.10.2019 г. до 15.06.2020 г.
включително, в гр. П., обл. Пловдив, като пълнолетно лице без да е сключил брак, е заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 – годишна възраст – М. Й. Б., ЕГН
***********.
От субективна страна обвиняемият Д. М. М. е осъществил престъплението при наличието на
пряк умисъл,тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Обвиняемият е
съзнавал, че свид. М. Б. не е навършила 16 години към момента, когато е заживял
съпружески с нея, но въпреки това пряко е целял и е искал именно това.
Настоящата съдебна инстанция намира, че в случая са налице предпоставките за
освобождаването на обв. Д. М. М. /пълнолетен към датата на осъществяване на деянието/ от
наказателна отговорност с реализирането на административно - наказателна такава, тъй като
за престъплението по чл. 191 ал. 1 от НК, предвиденото наказание е лишаване от свобода до
две години или пробация, както и обществено порицание, обвиняемият не е осъждан за
престъпление от общ характер, друг път спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл.
78А от НК, а с деянието не са били причинени имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване и не са налице ограниченията на чл. 78а, ал. 7 НК.
С оглед на така изложеното Съдът счита, че най - справедливо би било на обв. Д. М. да бъде
наложено административно наказание „глоба”, чийто размер да е ориентиран към
минималния, предвиден в закона, а именно – 1 000 лева. Това становище е обусловено както
от процесуалното поведение на М. , който в хода на досъдебното производство съдейства
при установяване и разкриване на престъплението , за което е даден впполедствие на съд,
така и от пълните и чистосърдечни самопризнания и изказаното съжаление за станалото ине
на последно место младата му възраст и не особено високия му социално – битов статус.
Причини за извършване на престъплението – ниска правна култура.

По горните съображения Съдът постанови и решението си.




РАЙОНЕН СЪДИЯ:

2