РЕШЕНИЕ
№ 450
гр. Перник, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500583 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“,
№ 68, чрез юрк. М.М., против Решение № 260878 от 15.07.2021 г., постановено по гр.д.
№ 1280 по описа на Районен съд Перник за 2020 г., с което съдът е осъдил дружеството
да заплати на Н. Г. С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 4813.41 лв.,
представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за настъпила
трайно намалена работоспособност 80 % по договор от *** за „Застраховка живота и
трудоспособността чрез групова застраховка „Злополука“ на общо 14457,5 действащи
и предстоящи за назначаване съдии, прокурори и следователи, младши съдии, младши
прокурори и младши следователи, кандидати за младши съдии, младши прокурори и
младши следователи, съдебни помощници и прокурорски помощници, членове на
ВСС, инспектори в Инспектората към ВСС, служители на НИП и съдебни служители“,
сключен между ВСС и „Дженерали застраховане“ АД, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 31.07.2019 г., до окончателното й
изплащане, както и е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата от 323.57 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 30.11.2018 г. – 30.07.2019 г.,
1
разноски по делото в размер на 242.60 лв. и 589.59 лв. – адвокатско възнаграждение.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че Районният съд неправилно е ценил представените
доказателства и не е разтълкувал правилно съдържанието на процесните договори за
застраховка. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което
исковете да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на
въззивната жалба.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател редовно призовано не изпраща
представител. С писмена молба, моли въззивният съд да отмени първоинстанционното
решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново решение, с което
да отхвърли предявените искове. Претендира сторените по делото разноски пред двете
инстанции.
В с.з. въззиваемата чрез процесуалният си представител, моли въззивният съд да
потвърди обжалваното Решение. Претендира сторените по делото разноски пред двете
инстанции. Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Окръжен съд Перник, извършвайки проверка на обжалваното решение по
направените оплаквания в жалбата и с оглед събраните по делото писмени и
гласни доказателства намира за установено и доказано следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице – страна в
процеса, поради което същите са процесуално допустими.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките
на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Пред Районния съд са предявени искове с правно основание чл. 394, вр. чл. 448,
ал. 1, вр. чл. 441, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС Перник е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че
първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна,
като настоящият въззивен състав изцяло споделя изложените от Районния съд мотиви
и правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
По изложените във въззивната жалба възражения, настоящата инстанция приема
следното:
2
Между страните не е било спорно, че същите са били в застрахователно
правоотношение по повод сключена групова застраховка „Злополука и заболяване“,
като въззиваемата попада в лимитативно очертания кръг на застрахованите лица при
ответника, заемайки длъжността „***“. Не е имало спор между страните и несъмнено
се установява от събраните по делото писмени доказателства, че С. не само има
качеството на застраховано лице, но и, че като такова е изпълнило задължението си да
уведоми ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие и в тази връзка
е представила всички необходими документи съгласно договора.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че заболяването, заради което
ищцата е инвалидизирана е възникнало далеч във времето, преди да е сключен дори и
Договор за застраховка № 45-06-002/22.12.2015 г. Според настоящият въззивен състав
покритият от застраховката риск – „Трайна загуба на работоспособност в резултат на
заболяване, вкл. акутно“, е настъпил в периода на застрахователното покритие по
Договор № ВСС-14770/06.11.2017 г. В тази връзка ответното дружество счита, че не
носи отговорност позовавайки се на т. 9.11 от Общите условия, съгласно която
застрахователят не покрива рискове и последици от тях, когато събитието е причинено
или е резултат на съществуващи преди договора състояния, вродени увреждания или
заболявания, включително хронични заболявания, както и всякакви други заболявания,
диагностицирани преди сключването на договора. Съгласно легалните дефиниции (§ 1,
т. 3 и т. 4 от ДР на КЗ) „Застрахователен риск“ е обективно съществуващата
вероятност от настъпване на вредоносно събитие, възникването на която е несигурно,
неизвестно и независимо от волята на застраховащия, застрахования или третото
ползващо се лице, а „Застрахователно събитие“ е настъпването на покрит риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие. От това следва, че
застрахователното събитие е осъщественият покрит от застраховката риск –
увреждащото събитие. Релевантно за това да се определи дали рискът е настъпил в
периода на застрахователното покритие е кога е настъпило увреждащото събитие.
Съгласно раздел II, т. 2.2.2 от Договор № ВСС-14770/06.11.2017 г. допълнителен
покрит риск по застраховката е трайна загуба на работоспособност в резултат на
заболяване, вкл. акутно. В случая увреждащото събитие е определената 80 % трайно
намалена работоспособност на въззиваемата с Експертно решение № *** на МБАЛ
„***” АД гр. *** с дата на инвалидизиране ***2018 г. Съгласно т. 78 от Общите
условия към Договор № ВСС-14770/06.11.2017 г. дефиницията за „Заболяване“,
съгласно уговореното в договора е: Органично или функционално изменение в
нормалното здравословно състояние на застрахования. Измененията в здравословното
състояние на застрахования трябва да възникнали и диагностицирани от правоспособен
лекар – специалист за първи път в срока на застрахователния договор.
От събраните по делото доказателства се установи, че преди издаване на
3
посоченото по-горе Експертно решение на ТЕЛК, Н.С. не е имала поставяна диагноза
свързана с посоченото в него заболяване. Ирелевантно е, дали застрахованото лице е
имало субективни оплаквания от намаляване на работоспособността преди
сключването на договора за групова застраховка, тъй като заболяването на
въззиваемата е диагностицирано в периода на застрахователното покритие – ***2018 г.
В случая следва да се има предвид, че при правилно разпределена доказателствена
тежест от Районния съд, от страна на „Дженерали Застраховане“ АД не са ангажирали
абсолютно никакви доказателства (епикризи, изследвания или други медицински документи
свързани със здравословното състояние на С. преди 01.01.2018 г.) относно твърдението си, че
заболяването, заради което ищцата е инвалидизирана е възникнало далеч във времето,
преди да са сключени Договорите за застраховка. Посоченото в заключението на
вещото лице по назначената от първоинстанционния съд СМЕ, не е от категорията
изисквания посочени в т. 78 от ОУ. Въз основа на това заключение дружеството –
жалбоподател е имало възможност да изиска допълнителна медицинска документация,
но такива доказателствени искания не са правени.
Ето защо и доколкото увреждащото застрахователно събитие е настъпило в
периода на застрахователното покритие, то застрахователят следва да изплати сумата
по покрит риск по договора. С оглед изложеното възражението на ответника, че в
случая е приложима т. 9.11. от общите условия е неоснователно.
Също така настоящият състав на въззивния съд приема, че с факта на
извършените плащания дружеството – жалбоподател извънсъдебно е признало, че в
случая е имало настъпило застрахователно събитие, което е покрито като
застрахователен риск от посочените по-горе договори. С оглед изложените до тук
мотиви безспорно според въззивния съд е, че в конкретния казус приложение намират
клаузите на Договор № ВСС-14770/06.11.2017 г. сключен между ВСС и „Дженерали
Застраховане“ АД въз основа на обществена поръчка, а не тези на Договор № 45-06-
062/22.12.2015 г. сключен между ВСС и „Дженерали Застраховане“ АД въз основа на
обществена поръчка.
Правилно и законосъобразно с оглед приетата фактическа обстановка и направените въз
основа на нея правни изводи, Районният съд е уважил предявения иск с правно основание чл. 86 от
ЗЗД.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на
чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на
различни от сочените основания за неправилност на решението.
С решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентичен краен
резултат с този на въззивния съд, поради което и следва да бъде потвърдено,
включително и в частта за разноските, правилно разпределени между страните при
спазване на правилата по чл. 78 ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
4
По разноските.
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемата претендира разноски, във въззивното производство изразяващи се в
адвокатско възнаграждение за осигурената й безплатна правна помощ от адв. А., като
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения „Дженерали Застраховане“
АД дължи на адв. А.А. сумата от 589.59 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260878 от 15.07.2021 г., постановено по гр.д. №
1280 по описа на Районен съд Перник за 2020 г.
ОСЪЖДА Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“, № 68, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на адвокат А.Ц. А. от АК ***, с адрес: ***, сумата 589.59 лв. (петстотин осемдесет и
девет лева и петдесет и девет стотинки) представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5