РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1300
гр. Пловдив, 04.07.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА участието на прокурора КИЧКА КАЗАКОВА, като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА
МИХАЙЛОВА касационно АД № 1193 описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Касационно производство по реда
на чл.208 и сл. от АПК.
2.
Постъпили са
касационни жалби от С.А.К., ЕГН **********, чрез адв. Г.М. и от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” /ГД „ИН”/ към Министерство на правосъдието, чрез Т.Ч.
старши юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на наказанията” – Пловдив
против Решение № 367 от 01.03.2022г., постановено по а.д. 1862/2021г. по описа
на Административен съд Пловдивски, Х състав, с което ГД „ИН”-София е осъдена да
заплати на С.К. сумата от 3 080.00 лв. (три хиляди и осемдесет лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на
престоя му в Затвора – Пловдив, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от 08.07.2021 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното и изплащане.
3.Касационният жалбоподател и ответник
по касационната жалба С.А.К., иска отмяна на решението, в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от него иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, за
разликата над присъдения размер до претендирания такъв.
4.Касационният жалбоподател и ответник
по касационната жалба Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието иска отмяна на решението като неправилно и
незаконосъобразно. Респективно да бъде постановено ново решение, с което да
бъде отхвърлена исковата претенция или решението да бъде отменено в частта му,
с която ГД „ИН“ е осъдена да плати обезщетение за сумата над 500 лева до
присъдения размер от 3 080,00 лева.
5.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбите са неоснователни.
ІІ. За допустимостта :
6.Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
7.
Производството пред
Административен съд - Пловдив се е развило по исковата молба на С.А.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, против ГД „ИН“, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с
чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС), е предявил иск по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди в посочените в исковата молба периоди, в които е пребивавал
в Арест-Пловдив и Затвор – Пловдив, за сума в размер на 30 000 лева.
Претърпените неимуществени вреди е основал на поставянето му в неблагоприятни
условия, а именно: липса на достатъчно жилищна площ, наличие на хлебарки,
дървеници и мухъл, липса на достатъчно естествена слънчева светлина и
вентилация на помещенията, което му създало дихателни проблеми, кашлица и
предразположеност към респираторни заболявания; лошо състояние на тоалетните –
с неработещо казанче, липса на преградна стена, чешми или умивалници; лошо
състояние на банята; липса на естествено осветление и чист въздух; лоша
изолация на стените – през лятото е горещо, а през зимата - студено, като му е
отказано предоставяне на допълнителни завивки; недостатъчно честа смяна на
спалното бельо; липса на препарати за почистване на тоалетните и спалните
помещения; липса на индивидуална и корекционна работа; не му е оказана
медицинска помощ при злополука. Исковата претенция за размера на обезщетението
за периода на пребиваване в Ареста – Пловдив, а именно: - 01.07.2020 г. до
01.12.2020 г. е в размер на 5 000.00 лв.
По отношение претенцията за обезщетение за престоя си в Затвора – Пловдив за
периода 01.05.2019 г. – 01.06.2020 г., същата е в размер на 15 000.00 лв., а за
периода от 01.12.2020 до датата на исковата молба – 08.07.2021 г. в размер на
10 000.00 лв.
8.С оглед обстоятелствата, изложени в
исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на
спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
9.С решението си по делото
административният съд е уважил частично предявения иск за сумата в размер на общо 3 080,00 лв., присъдени
заради липсата на достатъчно нетна площ за обитаване на затворническите
помещения в рамките на общо 385 дни (254 дни за периода 08.08.2019 г. до
01.06.2020 г. и 131 дни за периода от 01.12.2020 г. до 08.07.2021 г.), когато е
пребивавал в Затвора – Пловдив, ведно със законната лихва считано от 08.07.2021
г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
10.За да постанови този резултат, съдът е приел, че от събраните
доказателства се установява, че К. е пребивавал в помещения, в които жизненото
му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета
на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м., по
периоди, както следва: от 20.09.2019 г. до 01.11.2019 г., когато лицето е
пребивавало в ст. № 13; от 01.11.2019 г. до 28.01.2020 г., когато лицето е
пребивавало в пост 3, но не са посочени данни колко лица са обитавали
помещението и от 29.01.2020 г. до 01.06.2020 г. в стая № 7, или общо 254 дни.
От 01.12.2020 г. до 04.12.2020 г. К. е обитавал ст.37, с площ от 46.55 кв. м.
като няма данни колко лица са били настанени в него; 04.12.2020 г. лицето е
било настанено в ст. 37 с площ 46.55 кв. м., като няма данни колко лица са
обитавали помещението; К. е бил настанен в ст. № 63 с площ 26.99 кв. м. за
периодите от 04.12.2020 г. – 09.12.2020 г., 30.12.2020 г. – 18.01.2021 г.,
21.01.2021 г. – 22.01.2021 г. и 27.01.2021 г. – 29.01.2021 г., когато
помещението е обитавано от 7 лица; ст. 7 с площ 28.78 кв. м., която стая е
обитавал известен период от време, като през времето: от 29.01.2021 г. –
24.02.2021 г.; от 02.03.2021 г. – 02.03.2021 г., 29.03.2021 – 01.04.2021 г.,
05.04.2021 г. – 15.04.2021 г., 21.04.2021 г. – 28.04.2021 г., 29.04.2021 г. –
11.05.2021 г., 14.05.2021 г. – 20.05.2021 г., 16.06.2021 г. – 22.06.2021 г.
23.06.2021 г. – 23.06.2021 г., 24.06.2021 г. – 25.06.2021 г. 26.06.2021 г. –
26.06.2021 г. в помещението са били настанени между 8 и 9 лица; в периода
29.06.08.07.2021 г. К. е обитавал ст.№ 36 с площ 15.06 кв. м., в която са били
настанени 4 лица, или общо 131 дни. Съдът е приел, че жизненото пространство за
този период не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м.
Следователно искът в тази част е основателен, а досежно останалите искови
претенции, искът е приет за неоснователен.
Прието
е, че за периода от 14.07.2020 г., датата на която е постъпил в Ареста –
Пловдив, до 30.10.2020 г. исковата претенция е напълно неоснователна, предвид
факта, че съгласно представена справка арестът е изграден през 2009 г.,
съобразен с изискуемата жилищна площ за задържаните лица, оборудвана е със
сервизни помещения, добро осветление и достатъчно естествена светлина и добри
санитарно-битови условия.
Съдът,
според правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, е приел, че К.
е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, само по отношение на
конкретно установените факти по делото, относно пренаселеността на помещенията
в периода от 08.08.2019 г. до 01.06.2020 г. общо 254 дни и за периода
01.12.2020 г. до 08.07.2021 г. – 131
дни, всички в Затвора – Пловдив. Отчитайки
посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането, характерът и
интензитетът на породените страдания и негативни преживявания е определил размера
на дължимото се обезщетение, в общ размер от 3 080,00 лв., присъдени заради
липсата на достатъчно нетна площ за обитаване на затворническите помещения в
рамките на общо 385 дни (254 дни за периода 08.08.2019 г. до 01.06.2020 г. и
131 дни за периода от 01.12.2020 г. до 08.07.2021 г.), когато е пребивавал в
Затвора – Пловдив, ведно със законната лихва считано от 08.07.2021 г. – датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
IV. За правото :
11.
Съдът е изяснил напълно
фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване
на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е
в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата
инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
12.Правилен е изводът на административния съд, изведен
от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице
законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за
претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при
изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на
исковата молба.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им
осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета -
като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и
физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено
неизпълнение на законови задължения – пренаселеност в килиите, в които ищецът е
изтърпявал наказание, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от неизпълнението.
13. Неоснователни са доводите
на касационният жалбоподател и ответна страна ГД „ИН” за недоказаност на
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е
изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието
върху ищеца на условията в Затвор - Пловдив, където е пребивавал ищеца. Тези
условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти
на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за
създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане
неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство.
Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на служители на
ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при установените
условия на живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи
съхранение на човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото липса на жизнено пространство,
неотговарящо на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо
човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
14.Неоснователни са доводите в касационната жалба на С.К.
за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен
размерът на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди.
От установеното по делото неизпълнение, не следва
автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично
изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно
неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото
страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие
и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които
тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания
за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за размера на дължимото
се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от
което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на
ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху К. на условията, при които е
пребивавал в Затвор-Пловдив. При правилна преценка на кумулативното въздействие
на тези условия в част от исковия период, съобразено с установената по делото
обща продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се
справедливост, правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която
следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд
не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му. Решението на Административен съд - Пловдив следва да
бъде оставено в сила, а касационити жалби като неоснователни - без уважение.
V. За разноските:
15.При този изход на спора не
следва да бъдат присъждани разноски на страните по делото.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 367
от 01.03.2022 г., постановено по адм.
дело 1862/2021г. по описа на Административен съд Пловдивски, Х състав.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.