Р Е Ш Е Н И Е
№ 268
гр. Велико
Търново, 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на двадесети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ ИВЕЛИНА ЯНЕВА
при
секретаря Д. С.и в присъствието на прокурора Илиан Благоев, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10280/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закона за административните нарушения и наказания.
Делото е образувано по две касационни
жалби - от „Агромилк протеин“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 27, вх. „В“, ет. 21, чрез
управителя на дружеството С.Д. и от Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ /ДА „ДРВВЗ“/ – гр. София, чрез пълномощника й гл.
юрисконсулт В.Д., срещу Решение № 31-260004 от 03.08.2020 г., постановено по
НАХД № 16/ 2020 г. по описа на Районен съд – Елена. С обжалваното решение е
изменено Наказателно постановление № 132/ 08.01.2020 г., издадено от
председателя на ДА „ДРВВЗ“ - гр. София, с което на „Би.Си.Си. 1997“ ООД – гр.
Велико Търново /сегашно наименование „Агромилк протеин“ ООД/, за извършено
нарушение на 31, ал. 1, предл. трето от Закона за държавните резерви и
военновременните запаси /ЗДРВВЗ/ и на основание същата законова норма, е
наложено наказание „имуществена санкция“, в размер на 6 000,00 лв., като
съдът е намалил размера на наказанието и е определил същия на 3 000,00 лева.
Касаторът „Агромилк протеин“ ООД - гр.
Велико Търново обжалва решението на районния съд с искане за неговата отмяна и
произнасяне на настоящата инстанция по същество, като бъде отменено изцяло наказателното постановление
на директора на ДА „ДРВВЗ“ – гр. София. В касационната жалба се правят
оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради постановяване му в нарушение
на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуални правила,
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Наведени са
твърдения, че съдът е постановил решението си в противоречие с наличния по
делото доказателствен материал, без да вземе предвид допуснатите при издаването
на АУАН и НП
процесуални нарушения - АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя, съставения
констативен протокол е връчен заедно с акта за административно нарушение,
липсват надлежно възложени на органа, издал задължителните предписания, за
неизпълнение на които е санкционирано дружеството. По същество се развиват
доводи, че касаторът поначало не може да бъде субект на санкционираното деяние,
тъй като с писмо изх. № 08/ 09.11.2017 г. до председателя на ДА „ДРВВЗ“ е
прекратило Договор № 3340/ 01.10.2008
г. за съхранение на военновременен запас, при което към релевантния момент не е
притежавало качеството „съхранител“ по смисъла на § 1, т. 1 ДР на
Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните
резерви и военновременните запаси /НУРОДДРВВЗ/. Акцентира се върху
обстоятелството, че собствеността на Млекопреработвателно предприятие в гр.
Елена е променена, и складовата база е с друг собственик, различен от касатора,
за което е уведомена надлежно ДА „ДРВВЗ“. Твърди се и че поначало няма данни да
е изпълнено изискването на чл. 15, ал. 2 от НУРОДДРВВЗ за заприходяване с издаване на приемателен акт, т.е.
приемането за съхранение процесните военновременни запаси. С тези доводи от настоящата
инстанция се иска да отмени обжалваното решение на районния съд и да се
произнесе по съществото на спора, като отмени издаденото от председателя на ДА
„ДРВВЗ“ - гр. София наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът,
чрез пълномощника си по делото *** П. ***, представя документи, които се приети
от настоящия съдебен състав. Пълномощникът заявява, че поддържа жалбата с
направените искания, по съображенията изложени в нея и допълнителни аргументи,
развити в хода на устните състезания и в депозирана писмена защита. Претендира
присъждане на направените в настоящото производство разноски, съгласно
представен списък. Заявява становище за неоснователност на касационната жалба,
подадена от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.
Касаторът Държавна агенция „Държавен
резерв и военновременни запаси“ обжалва решението на РС - Елена, с искане
същото да бъде отменено като незаконосъобразно и да бъде потвърдено изцяло
измененото с него наказателно постановление. Развива доводи за процесуална и
материалноправна законосъобразност на последното, издадено при безспорна
установеност на санкционираното административно нарушение. Намира за неправилни
съображенията на виззивния съд, че в продължителен период от време агенцията не
е предприела действия
по преместване и реализация на съхраняваните материали, което е нейно
задължение, като въззивният съд не е искал събиране на
доказателства в тази насока. Изтъква, че агенцията е уведомявала „Би.Си.Си.
1997“ ООД за задълженията му, започнала е преговори за подписване на тристранни
споразумения с жалбоподателя и „Дунавска млечна компания“ ООД, които
сперазумения обаче не са били изпълнявани, тъй като е невъзможно преместенето
на количества ВВЗ, които не са налични. Поради това впоследствие от
санкционираното дружество са постъпили предложения за промяна на третата страна
с цел единствено протакане и неизпълнение на договорите за съхранение, като на
20.07.2020 г. агенцията е посочила място, където да бъдат преместени останалите
количества от краве сирене, но и към момента дружеството не е преместило тези
ВВЗ. Акцентира върху обстоятелството, че това не е единствено нарушение на
дружеството на разпоредбите на ЗДРВВЗ и НУРОДДРВВЗ, намира че неправилно от
районния съд е намален определения от АНО размер на наказанието, съответстващ
на тежестта на нарушението и останалите установени в
административнонаказателното производство обстоятелства. В писмен отговор на
касационната жалба на „Агромилк протеин“ ООД заема становище за нейната неоснователност.
В съдебно заседание касаторът ДА „ДРВВЗ“ поддържа жалбата си и становището по
жалбата на ответната страна, по доводите излъжени в тях и аргументи развити в
хода на устните състезания. Също представя писмени доказателства, приети от
настоящата инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на двете
касационни жалби. Предлага решението на РС – Елена да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба на „Агромилк протеин“
ООД – гр. В. Търново е подадена по куриерска служба, в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим по силата
на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Касационната жалба на Държавна агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси“ също е подадена в посочения срок, по
пощата и от лице с надлежна процесуална легитимация, като страна във въззивното
производство, срещу неблагоприятната за нея част от решението на РС – Елена.
Предвид горното касационните жалби са процесуално допустими за разглеждане в
настоящото производство. Разгледана по същество и двете жалби са неоснователни.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, настоящият
състав не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз
основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното
производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е
правилно изяснена от районния съд.
По
силата на Договор за съхранение на
военновременни запаси № 3340/ 01.10.2008 г., „Би Си Си Хандел“
ООД – гр. В. Търново /от 23.08.2017 г. преименовано на „Би.Си.Си. 1997“ ООД, а
от 26.02.2020 г. – на „Агромилк протеин“ ООД/, е приело за съхранение в
складовите му бази и складове ВВЗ, собственост на ДА „ДРВВЗ“, съгласно
Приложение № 1 към договора, а именно кашкавал „Витоша“, като от 12.04.2016 г.
съхраняваните количества са 64 000 килограма. През месец април 2017 г.
собствеността върху млекопреработвателното предприятие, в което „Би Си Си
Хандел“ ООД до този момент е упражнявало дейността си, вкл. складовите
помещения, в които са съхранявани посочените ВВЗ, както и други продукти –
държавен резерв, е била прехвърлена към „Би Си Си Елена“ ООД. По повод
извършена проверка от служители на ДА „ДРВВЗ“, от управителя на дружеството до
председателя на държавната агенция е било отправено предизвестие за
прекратяване на договори за съхранение с изх. № 08/ 09.11.2017 г., като е
посочено, че е започнала реконструкция на хладилните цехове и не могат да бъдат
съхранявани стоките през следващите месеци порази недостиг на хладилни площи. В
предизвестието е посочено, че управителят на „Би Си Си 1997“ ООД разчита да
бъде поканен от агенцията за уточняване подробностите по изтегляне на стоката,
за да може след 30 дни да бъде извършен соченият ремонт. Във връзка с предизвестието,
с писмо изх. № 40-08-3137-1/ 10.11.2017 г. директорът на Териториална дирекция
„Държавен резерв“ – гр. В. Търново е напомнил на управителя на дружеството да
спазва сключените договори, като има предвид, че преместване в друг склад или
складова база, както и всяко разпореждане със стоките се извършва след писмена
заповед на ДА „ДРВВЗ“ – София, до преместването или реализацията им дружеството
притежава качеството „съхранител“ по смисъла на § 1 от ДР на НУРОДДРВВЗ и носи
отговорност за съхраняването на стоките. До управителя на „Би.Си.Си. 1997“ ООД
е изпратено и писмо изх. № 4831/ 04.12.2017 г. от председателя на ДА „ДРВВЗ“ в
цитирания по-горе смисъл, като освен това е посочено, че агенцията ще инициира
съответната процедура по чл. 16, ал. 4 от НУРОДДРВВЗ, като е предложено да бъде
посочено друг субект, разполагащ със съответните складови помещения. Последвала
е кореспонденция все в този смисъл между съхранителя и ДА „ДРВВЗ“ до месец
декември 2019 г., вкл. със сключване тристранни споразумения за предаване на
трети лица на материалите, собственост на агенцията, отправяне и приемане на
предложения за удължаване сроковете за това предаване, предложения за замяна на
третите лица по споразуменията и т.н., като няма данни и не се твърди към
датата на издаване на обжалваното пред районния съд наказателно постановление
да е било извършено преместването на ВВЗ – предмет на посочения по-горе договор
от 2008 година.
В изпълнение на Заповед №
РД-10-301/30.09.2019 г. на Директора на ТД „ДР“ – гр. В. Търново, на 01.10.2019
г. от служители на дирекцията е била извършена проверка на държавните резерви и
военновременните запаси, съхранявани от „Би.Си.Си. 1997“ ООД гр. В. Търново, на
място в млекопреработвателно предприятие, находящо се в гр. Елена, ул. „Трети
март“ № 19, където е следвало да се съхраняват стоките за държавен резерв и
военновременен запас. Проверката е била извършена в присъствието на управителя
на дружеството Свежен Иванов Димитров. При нея са били установени количествени
отклонения на стоките, представляващи военновременни запаси - кашкавал „Витоша“
от краве мляко, като на отчет са водени 64 000,000 кг., а в мястото на
съхранение - хладилни зали № 1 и № 2, са били налични 30 666,840 кг., т.е.
с 33 333,160 кг. по-малко от количеството, подлежащо на съхранение. За
изясняване на фактите относно липсата на посочените количества кашкавал
„Витоша“ са били изискани и дадени писмени обяснения от присъстващия на място
управител на „Би.Си.Си. 1997“ ООД - гр. Велико Търново. Според тези обяснения,
при текуща проверка в края на м. септември 2019 г. на наличностите кашкавал
„Витоша“, собственост на ДА „ДРВВЗ“, намиращ се на съхранение в дружеството,
постоянна комисия установила повишаване на киселинността на определени партиди
кашкавал над допустимите норми и излязла с предложение за незабавна продажба на
същите и възстановяване на реализираните количества с нови такива /от ново
производство/, поради което ръководството пристъпило към незабавна реализация
на кашкавала с цел да се избегне неговото разваляне и последващо бракуване. В
хода на проверката не били представени документи за така сочените
обстоятелства, нито такива за освобождаване на материали за военновременни
запаси с цел обновяване или продажба по реда на НУРОДДРВВЗ. За проверката е бил
съставен Констативен протокол № 40-07-3403/ 01.10.2019 г., в който са отразени
посочените обстоятелства. С констативния протокол, на дружеството в качеството
му на външен съхранител са дадени задължителни предписания да възстанови
липсващото количество военновременни запаси придружено с необходимите документи
за произход и качество по БДС 14:2010 в млекопреработвателното предприятие в
гр. Елена, ул. „Трети март“ № 19 в срок до 31.10.2019 г., като за изпълнение на
даденото предписание се уведоми писмено ТД „ДР“ – гр. В. Търново, на посочен
адрес. Констативния протокол и инкорпорираните в съдържанието му предписания са
връчени на „Би.Си.Си. 1997“ ООД, чрез управителя С.Д., на дата 01.10.2019
година. В определения от контролните органи срок в ТД „ДР“ – гр. В. Търново не
е постъпило писмено уведомление за изпълнението на дадените предписания. Със
Заповед № РД-10-358/ 06.11.2019 г. на директора на ТД „ДР“ - гр. В. Търново, е
възложено на служители в дирекцията на дата 07.11.2019 г. да извършат проверка
на ДР и ВВЗ, съхранявани от „Би.Си.Си. 1997“ ООД в млекопреработвателното
предприятие в гр. Елена. Такава проверка не се състояла, тъй като управителят
на дружеството бил в отпуск по болест. С писмо с изх. № 44/ 14.11.2019 г.
съхранителят е уведомил директора на ТД „ДР“ – гр. В. Търново, че на 14.11.2019
г. е подменил съхраняваните за ВВЗ партиди кашкавал „Витоша“, произведен през
м. юни 2019 г. с партида, произведена през м. август и м. септември 2019
година. Към писмото е приложен Протокол от 14.11.2019 г., от комисия към съхранителя
съгласно който кашкавал „Витоша“, съхраняван в зала № 1
и № 2 е 65 038,000 кг. На 15.11.2019 г. на основание посочената по-горе
заповед на председателя на ДА „ДРВВЗ“ и Заповед № РД-10-374/ 15.11.2019 г. на
директора на ТД „ДР“ – гр. В. Търново, е извършена проверка за изпълнението на
цитираните задължителни предписания, в присъствието на управителя на
дружеството и МОЛ Стайко Димитров Стайков, за която е съставен Констативен
протокол № 40-07-4048/ 15.11.2019 година.
Било е установено, че наличният кашкавал „Витоша“ в зала № 1 и № 2 е 67 340.610
кг., като независимо от това проверяващите стигнали до извод, че даденото
предписание не е изпълнено, тъй като липсват доказателства възстановяването на
ВВЗ да е било извършено в определения срок – до 31.10.2019 г. и за такова
възстановяване не е бил уведомен писмено директора на ТД „ДР“ - гр. В. Търново.
Съобразно така констатираното, контролните органи при ДА „ДРВВЗ“ са преценили,
че е налице нарушение по чл. 31, ал. 1, предл. трето от ЗДРВВЗ, при което от Тотка
Тодорова – ст. експерт в сектор „КРЗ“, отдел „УСБКРЗ“ към ТД „ДР“ – гр. В.
Търново е съставен АУАН № 43/ 15.11.2019 г. срещу „Би.Си.Си. 1997“ ООД - гр. В.
Търново. Актът е съставен в присъствието на управителя на дружеството, връчен е
на датата на съставянето, отново чрез управителя срещу подпис, като в него е
отбелязано, че възражения ще бъдат направени в писмена форма в
законоустановения срок. Срещу акта по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са били
подадени писмени възражения с доводи, че констатациите са неверни, тъй като
количествата от артикул „кашкавал“ са налични, а освен това е налице
прекратяване на договора за съхранение на материали държавен резерв и
военновременни запаси. След обсъждането му и изискване на становище от
директора на ГД „ДРВВЗ“, възражението е било преценено като неоснователно. Въз
основа на установеното в АУАН, председателят на ДА „ДРВВЗ“ е издал Наказателно
постановление № 132/ 08.01.2020 г., с което за извършено нарушение по чл. 31,
ал. 1, предл. трето от ЗДРВВЗ и на основание същата законова норма, е наложил
на „Би.Си.Си. 1997“ ООД – гр. Велико Търново, наказание „имуществена санкция“ в
размер на 6 000,00 лева. Наказателното постановление е връчено на дружеството
на 13.01.2020 г. и е било обжалвано пред съда в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Горната фактическа обстановка по делото е установена въз основа на събраните от
районния съд писмени доказателства и разпита на свидетелите Т.Д., К. И. и Б.Б. В производството пред въззивната инстанция санкционираното
лице е оспорило от фактическа страна констатациите в АУАН и НП, с доводи,
идентични с изложени в касационната жалба, като е представило коментираните
по-горе Договор за съхранение на
ВВЗ № 3340/ 01.10.2008 г., предизвестие
за прекратяване на договори от 09.11.2017 г. и писма от директора на ТД
„ДР“ – гр. В. Търново и от председателя на ДА „ДРВВЗ“. Освен това пред районния
съд дружеството е навело оплаквания за формални и
процесуални нарушения, допуснати в административната фаза на производството,
вкл. относно неправилно определяне датата на извършване на нарушението и
липсата на правомощия на органите извършили проверката на 01.10.2020 г. да
издават задължителни предписания. С обжалваното решение Еленският районен съд е
формирал извод за частична основателност на разглежданата от него жалба. Той е
преценил, че имуществената отговорност на оспорващото лице е била ангажирана
при безспорно установено извършване на визираното в НП административно
нарушение. Съдът е формирал извод за законосъобразност на
проведената процедура по издаването на АУАН и на НП, установяващи и
санкциониращи посоченото деяние, съответствие на същите с установените в ЗАНН
формални изисквания, правилност на дадената от административнонаказващия орган
квалификация на извършеното нарушение и липса на основания
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Решаващият състав обаче е преценил, че при индивидуализацията
на наказанието АНО не се е съобразил в пълна степен с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. В тази връзка е посочил, че наложеното наказание не е съобразено факта,
че дружеството съхранител през 2017 г. е отправило волеизявление за
прекратяване на договора за съхранение на ВВЗ, като ДА „ДРВВЗ“ в продължение на
3 години не е предприела действия по преместване или реализация на съхраняваните
материали, което е нейно задължение. С тези мотиви съдът е приел, че е следвало
да се определи наказание в размер на 3 000,00 лв., достатъчен за постигане на
целите, определени в чл. 12 от ЗАНН и е изменил размера на наложената
имуществена санкция.
Постановеното решение е правилно и като
такова следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби са неоснователни.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Обратно на поддържаното от касатора
„Агромилк
протеин“ ООД, въззивният съд е формирал
изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и наведените от жалбоподателя в него производство доводи и
възражения. Доколкото в случая става въпрос за
ангажиране на безвиновна отговорност на юридическо лице, предвидена в чл. 83 от ЗАНН, в предмета на изследване пред районния съд не се включват субективните
елементи на противоправното деяние. Съдът е изпълнил задължението си за
изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими
доказателства. Действително, в него производство не са
били представени всички намиращи се при страните относими доказателства от
административната преписка, но това не би могло да е известно на решаващия
състав, а в конкретния случай не е довело до ограничаване процесуални права на
страните, нито е повлияло правилността на крайните изводи на съда. Доколкото
пред настоящия съдебен състав това е трето поред дело между същите страни и от
преписката се установява възможност за бъдещи спорове между тях, съдът намира
за необходимо да отбележи, че полезно както за санкционираното лице, така и за
учреждението, в състава на което е АНО, би било запознаването с разпоредбите на
чл. 219 и чл. 220 от АПК. Посочените норми са приложими в производствата от
вида на настоящото на основание чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН и въвеждат
пред тази инстанция забрана за събиране на писмени доказателства
по съществото на спора, респ. за нови фактически установявания, т.е.
ангажирането на всички доказателства по същество следва да бъде изчерпано в
производството пред въззивния съд. В
случая, в него производство от дружеството-жалбоподател не са били оборени фактическите
установявания в административнонаказателното производство, правилно кредитирани
от районния съд при постановяването на обжалваното решение. Делото пред РС - Елена
е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в
границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен
протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била
нарушена тайната на съвещанието.
Обжалваното решение не е постановено в
нарушение на закона. При извършената
проверка настоящата инстанция установи, че АУАН и наказателното постановление
са издадени от длъжностни лица, в рамките на компетентността им, определената
им с чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ЗДРВВЗ, Заповед № РД-10-255/ 30.07.2019 г.
на председателя на ДА „ДРВВЗ“ и Заповед
№ РД-10-374/ 15.11.2019 г. на директора на ТД „ДР“ – гр. В. Търново. АУАН и НП са издадени при съобразяване на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и обратно на твърденията в касационната жалба,
отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в
разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН. Констатираното деяние,
времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, са описани
достатъчно подробно и ясно, вкл. коректно е посочена и началната дата от която
бездействието на съхранителя е породило основание за неговото санкциониране –
01.11.2019 година. Отразената в АУАН фактическа обстановка е намерила
съответното изражение и в издаденото наказателно постановление. Актът и наказателното постановление са
редовно връчени на „Би.Си.Си. 1997“ ООД. Не намират подкрепа в наличните по
делото доказателства твърденията на касатора, че въпросните данни са неверни,
тъй като при проверката са установени наличности на кашкавал, съответни на
договорените за съхранение. Поначало въпросът дали към датата на тази проверка
/15.11.2019 г./ ВВЗ – предмет на задължителните предписания са били налични при
съхранителя, не е бил спорен в административната фаза на производството. Също
така обаче не е било спорно, че тези ВВЗ не са били вазстановени в определения
срок, който е 15 дни преди датата на въпросната проверка. Последното
обстоятелство не е било отричано от съхранителя
и се доказва от наличните в делото документи, вкл. представените от
самия него писмо с изх. № 44/ 14.11.2019 г. на „Би.Си.Си. 1997“ ООД и Протокол
от 14.11.2019 година. Съобразно изложеното, голословни са твърденията пред
районния съд и настоящата инстанция за невярност на фактическите констатации
при проверката на 15.11.2019 година. Не са налице нарушения на процедурата по
установяване на административното нарушение и ангажиране на съответната
отговорност.
По същество
решението на РС – Елена е постановено при правилно прилагане на относимите
разпоредби на ЗЗП. Правилно
въззивната инстанция е приела за установено административното нарушение въз
основа на съставените при проверката документи и събраните гласни
доказателства. Неоснователни са възраженията на касатора „Агромилк протеин“
ООД, че към процесния период той не може да бъде субект на санкционираното
деяние, тъй като с писмо изх. № 08/ 09.11.2017 г. до председателя на ДА „ДРВВЗ“
е прекратил Договор за съхранение на
ВВЗ № 3340/ 01.10.2008 г., при което към релевантния момент не е бил „съхранител“
по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на НУРОДДРВВЗ.
На първо място, прекратяването на
въпросния договор от „Би.Си.Си. 1997“ ООД към релевантните дати не е
категорично доказано по делото. Обратно, част от представените от страните пред
настоящата инстанция документи, сочат на друг извод. Макар и да не са пряко
относими към предмета на разглеждания спор, приобщените от районния съд и
приложените към отговора на касационната жалба, лабораторни протоколи от
изпитване, ведомости за движение на наличности и материали на „Би.Си.Си. 1997“
ООД, обзори към ведомости, декларации от МОЛ и други, представляват достатъчно
надеждни индикации за продължаващото и към 01.10.2019 г., респ. към 01.11.2019
г., изпълнение на договорни задължения от страна на съхранителя, на база на
които „Би.Си.Си. 1997“ ООД е съхранявало и процесните военновременни запаси.
Тези изводи изцяло се потвърждават и от представените от касатора документи -
кореспонденция между него и ДА „ДРВВЗ“, договори и платежни документи, които
доказват, че до месец 05.2020 г., включително, дружеството е съхранявало стоки,
представляващи ВВЗ, идентични като вид на тези по Договор за съхранение № 3340/ 01.10.2008 г., и едва
със заповеди на председателя на ДА „ДРВВЗ“ от 15.05.2020 г. и
20.05.2020 г., е наредено първоначално преместването на материали в „Маноя
Трейд“ ООД, а впоследствие предаването им на купувач по борсов договор, като
освободени с възстановяване. Горното не се променя от изтъкнатото обстоятелствата,
че собствеността на складовите помещения, в които са съхранявани ДР и
процесните ВВЗ е прехвърлена върху трето лице. Съгласно представения нотариален
акт, въпросното прехвърляне е извършено на 07.04.2017 г., т.е. далеч преди
отправянето на предизвестието за прекратяване и очевидно не е съставлявало
съществена пречка пред „Би.Си.Си. 1997“ ООД да изпълнява задълженията си по
сключения с ответника договор.
На второ място, в съдебната практика
константно е застъпено становището, че правоотношенията във връзка със
съхранението на военновременни запаси да се уреждат на плоскостта на договора
за влог /чл. 250 и сл. от Закона за задълженията и договорите/, но с оглед
наличието на специална нормативна уредба, това приложение е субсидиарно и касае
само въпроси, които не са уредени от специалния закон. Управлението на
военновременните запаси е дейността по тяхното планиране, създаване,
съхраняване, опазване, обновяване, поддържане, освобождаване, ползване,
отчитане, финансиране и контролиране и се регламентира със ЗДРВВЗ, като по
силата на законовата делегация е издадена и нееднократно цитираната по-горе
НУРОДДРВВЗ. Съгласно чл. 19, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 от ЗДРВВЗ, съответно чл. 20
и чл. 21 от НУРОДДРВВЗ, освобождаването на държавни
резерви и военновременните запаси се извършва с решение на Министерския
съвет или на упълномощен от него орган и с последваща заповед на председателя
на ДА „ДРВВЗ“. Легалната дефиниция на понятието „освобождаване на държавни резерви и военно временни запаси“ се
съдържа в § 1, т. 4 от ДР на ЗДРВВЗ и съгласно нея, това е действие по промяна
на статута на съответните стоки и материали с акт на МС. Съгласно чл. 19, ал. 4
и чл. 24, ал. 4 от ЗДРВВЗ, търговците, на които са предоставени за съхранение държавни резерви и военновременните запаси, до
освобождаването им носят отговорност за целостта и състоянието им. Специалните
норми на ЗДРВВЗ и НУРОДДРВВЗ не предвиждат изрично възможност за прекратяване
едностранно от съхранителя на договори, сключени по реда на чл. 17 и чл. 22 от
ЗДРВВЗ /в приложимите им редакции/. Действително, Договор за съхранение № 3340/ 01.10.2008 г.
предвижда, че за неуредени със същия въпроси се прилагат разпоредбите на ЗДРВВЗ
и действащото българско законодателство, а в чл. 23, т. 2 от договора е
предвидена възможност за едностранното му прекратяване с предизвестие от
съхранителя. Отправеното от „Би.Си.Си. 1997“ ООД предизвестие за прекратяване
на договори с изх. № 08/ 09.11.2017 г. има своето договорно и нормативно
основание, но както се обсъди по-горе, възникналото по силата на закона
задължение на дружеството да съхранява предоставените му държавни резерви, не е преустановено. Към
релевантния момент липсват актовете на посочените в закона органи на държавно
управление, с които да бъде прекратен режимът на блокиране на стоките и
материалите, установен по силата на ЗДРВВЗ. Ето защо и при надлежно прекратени
договорни правоотношения, с оглед на специалната нормативна уредба, за
съхранителя не е приложима възможността по чл. 255, ал. 2 от ЗЗД, а същият
продължава да е задължен да съхранява приетите ВВЗ до изричното им
освобождаване. Последно изложеното е само за пълнота, доколкото настоящият
състав не намира за доказана липсата на договорно основание по чл. 22 от ЗДРВВЗ
към 01.11.2019 г. за съхранение от касатора на намиращите се при него ВВЗ.
Установено по категоричен начин е и
обстоятелството, че към дата 31.10.2019 г. от „Би.Си.Си. 1997“ ООД не са били
изпълнени дадените му с КП № 40-07-3403/ 01.10.2019 г. задължителни
предписания. Налице
е съставомерно противоправно поведение, изразяващо се в бездействие, за каквото
е наказан ответникът, преди това валидно задължен да действа, чрез издаването
на задължителни предписания от длъжностни
лица при ДА „ДРВВЗ“. В тази връзка неоснователни са твърденията на
санкционираното лице, че съставилите КП длъжностни лица не са притежавали
правомощия да издават задължителни предписания, тъй като такива не са посочени
в Заповед № РД-10-255/ 30.07.2019 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“ и Заповед № РД-10-301/30.09.2019 г.
на Директора на ТД „ДР“ – гр. В. Търново. Въпросните правомощия на контролните
органи на ДА „ДРВВЗ“ са изрично установени с нормата на чл. 27, ал. 3 от
ЗДРВВЗ, същите произтичат пряко по силата на закона и за възникването или
упражняването им не е необходимо наслагването на волята на друг орган на
държавно управление. Отделно от това, правилни са съображенията на въззивния
съд, че в производството пред него не може да бъде осъществяван контрол за
законосъобразността на самите задължителни предписания от 01.10.2019 г., които
по своята правна същност представляват индивидуален административен акт и
подлежат на самостоятелно обжалване по отделен ред. Констатираното
с АУАН № 43/ 15.11.2019 г. деяние
съдържа от обективна страна признаците на нарушение по чл. 31, ал. 1, предл.
трето от ЗДРВЗ и е основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на въззивния съд за липсата на
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното
нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия
вид.
Неоснователна е и касационната жалба на
ДА „ДРВВЗ“, касаеща единствено размера на определеното от съда наказание.
Санкционната норма на чл. 31, ал. 1 от ЗДРВВЗ гласи, че за деяния от вида на установеното, на
нарушителите, ако те са юридически лица или еднолични търговци се налага
имуществена санкция в размер от 1 000 до 500 000 лева. Независимо от
съображенията на ДА „ДРВВЗ“ за изначалната тежест на деяния от този вид и
наличието на други нарушения на дружеството по ЗДРВВЗ, които принципно се
споделят от съда, безспорен факт е, че повече от три години след отправянето на
предизвестието за прекратяване на договора от страна на „Би.Си.Си. 1997“ ООД,
компетентните органи на държавно управление, вкл. председателят на ДА „ДРВВЗ“
не са проявили необходимата активност и не са предприели адекватни мерки за
преместването на ВВЗ в собствени складове или в други външни съхранители, или
освобождаването на тези запаси. Както се посочи, такива мерки са предприети
едва през месец май 2020 г., а поведението на държавните органи в случая може
да бъде определено като смекчаващо обстоятелство, то е и в логична обвързаност
с проявената към края на въпросния тригодишен период, засилваща се
незаинтересованост от съхранителя към изпълнението на вменените от договора и
закона задължения. Друго смекчаващо обстоятелство е възстановяването на ВВЗ от
страна на съхранителя, макар и след изтичане на определения със задължителните
предписания срок. Ето защо правилни са крайните изводи на районния съд, че при
индивидуализацията на санкцията АНО не е взел предвид в необходимата степен
критериите за определяне на наказанието, посочени в чл. 27 от ЗАНН. Размерът на
имуществената санкция от 6 000,00 лв. е несъответен на извършеното
нарушение, на обществената опасност на дееца, и се явява несправедлив. Определеният в обжалваното решение размер на
административното наказание е в трикратен размер на предвидения от закона
минимум за нарушения от този вид и се явява адекватна санкционна мярка,
съобразена с обществената опасност на деянието и дееца, и обсъдените отегчаващи
и смекчаващи обстоятелства. Обратно на поддържаното в касационната жалба на ДА
„ДРВВЗ“, така
редуцираният размер на наказанието съответства на критериите по чл. 27 от ЗАНН
и съдържа потенциал за постигане целите на административното наказание,
определени в чл. 12 от ЗАНН. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е
постановил решението си при правилно приложение на закона.
При така изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното решение не страда от пороци представляващи касационни
основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради
което следва да бъде оставено в сила.
.
При този изход на делото, разноските за
воденето му следва да останат така, както са сторени от страните.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2 предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН,
Административният съд – В. Търново
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 31-260004 от
03.08.2020 г., постановено по НАХД № 16 от 2020 г. по описа на Районен съд –
Елена.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.