РЕШЕНИЕ
№260007/25.9.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание на втори септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при
протоколист Искра Василева, като
разгледа докладваното АНД № 24/2020 г. по описа на РС - Девня, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Вайн“ЕООД
гр. Варна, ЕИК:*********, представлявано от управителя А. К. А. против Наказателно постановление № 03-010477, издадено на 10.10.2018 г. от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което
за нарушение по чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал.
2 и чл. 61 ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ на основание чл. 414 ал. 3 от КТ на въззивника
е
наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 1 600 лева.
Въззивникът обжалва
наказателното постановление с искане за неговата отмяна,
като твърди, че деянието, за което е санкциониран не съставлява административно
нарушение. В с.з. участва чрез надлежно упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалвания акт. Оспорва
фактическата обстановка описана в АУАН и НП, твърдейки, че въззивника не е
допуснал вмененото му нарушение, поради което моли обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуален
представител ангажира писмено становище, в което счита моли обжалваното наказателно
постановление да бъде да потвърдено като
правилно и законосъобразно и също претендира разноски.
Контролиращата страна – РП – Варна, редовно призовани не изпращат
представител, не ангажират становище по жалбата.
След преценка на събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 04.09.2018 г. около 13, 00 часа свидетелите Н.И.И. и Е.Д.Н. – служители
в Дирекция”ИТ” - Варна извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект лозов масив, находящ се в землището на гр. Суворово,
стопанисван от въззивника „Вайн“ЕООД гр. Варна. На место били установени около
20 – 30 лица, които осъществявали гроздобер в масива. Сред тях бил и
непълнолетния И.Е.Х., който също берял грозде с помощта на ножици. В разговор с проверяващите лицето посочило, че работи за въззивното дружество
от същия ден с уговорено възнаграждение от 25 лева на ден, работно време от 08, 00 до 17, 00 часа и
седмични почивки в събота и неделя. Заявеното от него било вписано в
констативен протокол, в който Х. се подписал лично. Съставения от длъжностното
лице протокол бил подписан и от свид. И. В. И. -механизатор в дружеството –
въззивник. След
извършена справка в системата на НАП било установено, че за лицето И.Е.Х. към датата на проверката няма регистриран трудов договор с
дружеството, поради което на 04.10.2018 г. против дружеството – въззивник, в
присъствието на упълномощен негов представител, бил съставен АУАН за нарушение
по чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 и чл. 61 ал. 1 от КТ. Срещу АУАН постъпило
писмено възражение, което АНО приел за неоснователно и издал атакуваното пред
настоящата съдебна инстанция наказателно постановление.
В хода на съдебното
следствие като свидетели по делото са разпитани лицата З. Х. Х. –
бригадир в дружеството – въззивник, И.Е.Х. и неговата майка – Е.И.Х.. И тримата
еднозначно и без противоречия твърдят, че И.Х. не е осъществявал трудови
функции в деня на проверката, а по обяд е дошъл на масива, з ада донесе храна
на своята майка. Тъй като му се дояло грозде той взел една ножица и си отрязал
няколко чепки за собствена консумация. Точно в този момент дошли проверяващите,
които приели, че Х. престира труд в полза на дружеството – въззивник.
Показанията на свидетелите освен безпротиворечиви помежду си са дадени и под
страх от наказателна отговорност, поради което съдът няма основание да не им
даде вяра. Въз основа на тях следва да се приеме, че лицето И.Е.Х. не е
осъществял трудови функции в лозовия масив, стопанисван от въззивника, а се е
намирал в него по друг повод – за да занесе храна на своята майка, която се е
намирала в трудови правоотношения с дружеството, видно от приложения по делото
трудов договор. Разпитан лично от съда свид. Х. заяви, че проверяващите са го
попитали за трите имена и той им ги е казал, след което са го накарали да се
подпише на някакъв лист, което също е изпълнил виждайки, че и останалите го
правят. По делото липсва декларация, в която лицето саморъчно да е вписало
елементите на трудово правоотношение, поради което съдът приема изявленията му за
достоверни. Няма събрани други
доказателства към административно- наказателната преписка за договорено
заплащане на труда.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното
постановление направи следните фактически и правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от легитимирано чрез правния си интерес лице, поради
което е приета
от съда като допустима. Жалбата е
подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез правния си интерес лице,
поради което е приета от съда като допустима.
Видно от представеното в с.з. копие от обратна разписка е, че обжалваното
наказателно постановление е връчено на въззивника на 07.12.2018 г. От
ангажираните от страна на въззивника писмени доказателства се установява, че
жалбата е подадена на 13.12.2018 г. Въпреки, че жалбата е входирана с дата
17.12.2018 г., очевидно е че същата е била налична в ДИТ към 14.12.2018 г.,
съдейки по поставената върху й резолюция. С оглед на това същата се приема за
подадена в срок.
Относно
компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган по смисъла на чл. 416 ал. 2 от КТ - ръководителя на
съответния контролен орган в лицето на Директора на Дирекция „ИТ” гр. Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на
обжалвания административен акт:
Служебната
проверка на въззивния съд констатира , че обжалваното наказателно постановление
и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е
издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му.
В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на
защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението
е описано ясно и точно, визирана е конкретно нарушената правна норма и всички
свързани с нея законови и подзаконови нормативни актове, което е гарантирало
правото на нарушителя да разбере какво именно нарушение му се вменява, за да
може адекватно да организира защитата си по него. Акта е съставен в
присъствието на надлежно упълномощено от нарушителя лице, което обстоятелство е
било удостоверено от актосъставителя, който е вписал в АУАН номера на
пълномощното. Въззивникът е бил запознат своевременно със съставения му АУАН и
е реализирал правото си на защита с подаденото възражение.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
Въз
основа на показанията на свидетелите Христова, Х. и Х. съдът приема, че на
процесната дата лицето И.Х. не е престирал труд в полза на въззивника, поради
което следва да се приеме, че последният не е допуснал нарушение по чл. 62 ал.
1 вр. чл. 1 ал. 2 вр. чл. 61 ал. 1 от КТ. Тъй като това лице не се е намирало в
трудови правоотношения с въззивника той не е имал задължението да сключи с него
трудов договор в писмена форма, нито е имал качеството на негов
работодател. Санкционирането му за това
нарушение с обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради
което същото следва изцяло да се отмени.
Предвид изхода на спора въззивникът
има право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143 ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. С представения договор за правна защита и съдействие същият е доказал заплащането на 400 лева
адвокатски хонорар, която сума следва да бъде присъдена в тежест на АНО.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.
63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-010477, издадено на 10.10.2018 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –
Варна, с което на „Вайн“ЕООД гр. Варна, ЕИК:********* за нарушение по чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал.
2 и чл. 61 ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ на основание чл. 414 ал. 3 от КТ е наложено
административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1 600 лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна ДА ЗАПЛАТИ на „Вайн“ЕООД
гр. Варна, ЕИК:*********,
представлявано от управителя А. К.А. сумата от 400 лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Варна в
14 - дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: