Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Тетевен, 04.06.2020
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На двадесети май,
През две хиляди и двадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО
СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя Н.Ах.Дело №
49 по описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година и за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 11-1581/04.12.2019г на Началник отдел
„Рибарство и контрол-Централен Дунав“-град Русе,към ГД „Рибарство и контрол“ на
ИАРА.
Жалбодателят
излага,че констатацията в наказателното
постановление не отговаря на истината,тъй като при проверката наистина се
намирал до съдовете с рибата,но възразил на проверяващите,че същата е
собственост на ЕТ „Ф-М И М“ и която в момента е на преглед в спешна
помощ-Тетевен.Това възражение го е отразил в съставения акт и на другия ден,заедно
с майка му,представили писмено възражение,придружено с изискуемия документ за
произход на рибата.Същото следва да се намира в образуваната административна
преписка.От същото се установява,че рибата е закупена от фирмата на майка му от
посочен в жалбата производител.По какви причини наказващият орган никъде в
постановлението не е обсъждал нито писмените възражения в акта и допълнителните
такива в тридневния срок,нито представените писмени доказателства,за
жалблодателя е непонятно,но това негово бездействие е грубо нарушение на
правилата на чл.52,ал.4 от ЗАНН,което нарушение е несанируемо,а от друга страна
съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Моли да
бъде отменено обжалваното наказателно постановление.
Ответникът по жалбата-наказващият орган,изразява становище
за допустимост,но за неоснователност на жалбата.Твърди,че същата не е
подкрепена с доказателствени средства.Моли да бъде потвърдено наказателното
постановление.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, в този смисъл
се явява допустима и следва да бъде разгледана.
По основателността
на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по
степен, място и материя орган,в предвид и приложената Заповед № РД 09-25/21.01.2014г на Министъра на
земеделието и храните на Република България.
От писмените и гласни доказателства-показанията на
свидетелите Т.Д.Т.,С.Ц.Ш.,И.К.П. и М ИМ, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 13.11.2019г свидетелите Т.,Ш. ***,във
връзка с явяване по насрочено за разглеждане наказателно-административен
характер дело по описа на РС-Тетевен.Първите двама излезли от съдебната сграда
по-рано от свидетеля П.,като при напускане на същата от последния,същият се
осведомил,че колегата му Т. му се намира „на пазара в Тетевен“.Съобщил му,че
едно лице продава риба,според него/св.Т./,
без документ и декларация за произход.Свидетелите Ш. и П. отишли на пазара,като на място до една сергия
забелязали касетки и бидон прясно частично жива риба.Тъй като свидетелите Т. и Ш.
били познати в района,свидетелят П. отишъл до продавача-жалбодателя, и го
попитал кой продава рибата.Според показанията на св.П. жалбодателят му
отговорил,че той продава рибата,като му
съобщил и каква е цената на шарана.След това свидетелите Т. и Ш. се
легитимирали и поискали документи,удостоверяващи произхода на рибата и
жалбодателят казал,че в себе си няма такива.Дал обяснения,че жена му се
занимава с магазина/според показанията на св.П./в момента нея я няма.Според
показанията на свидетелите Т. и Ш.,жалбодателят обяснил,че рибата не била
негова,а на някой друг,като му била оставена.Тези свидетели заявяват,че не са
видели жалбодателят да продава риба-„…ние докато бяхме там нямаше как да
продава риба…“-св.Т., „…не съм видял да продава риба… и ни каза ,че цената на
рибата е 6 лева“-св.Ш..
На същата дата-13.11.2019г,на жалбодателя бил съставен акт
за установяване на административно нарушение,в което е описано следното
нарушение: продажба на жива риба с общо тегло 19-200 кг,като при проверката не
представя копия на документи за произход и документ за първа продажба
,нито търговски или платежни документи
за рибата,което представлява нарушение на чл.49а от ЗРА.
В съставения акт са обективирани следните възражения:“Аз не
съм продавал риба ,а на собственика на рибата му стана зле и беше откаран с линейка
и останах да я пазя“.Според показанията на актосъставителя и свидетелите по
акта,възраженията са направени/респ.обективирани/ от жалбодателя,който отказал
да подпише акта и отказът е удостоверен с подписа на свидетеля П..
На 13.11.2019г е съставен и приемо-предавателен
протокол,съгласно който свидетелят Т. предал 19 200кг риба на управителя
на „Социални услуги-Домашен Социален патронаж“-гр.Тетевен.
На 21.11.2019г пред наказващият орган е заведена жалба от
жалб.В.,с приложени декларация за произход на рибата и документ за първа
продажба.
На 04.12.2019г е издадено обжалваното наказателно
постановление №11-1581/04.12.2019г,с което за нарушение на чл.49а от ЗРА и на
основание чл.85а от ЗРА,на жалбодателя е наложена глоба в размер на 500 лева,както
и е постановено отнемане в полза на Държавата на риба с общо тегло
19.200кг,дарена съгласно протокол за дарение от 13.11.2019
година.Постановлението е връчено на жалбодателя на дата 27.01.2020 година.
В показанията си свидетелката М М твърди,че е майка на
жалбодателя/който факт е служебно известен на докладчика/,както и че за
иззетата риба е имала документ за произход и първа продажба,но имала
здравословни проблеми,свалила етикетите на рибата,която била докарана
по-рано.върнала се след 35-40 минути и синът и казал,че е имало проверка и са
конфискували рибата.Не съобразила да остави чантата с документите за първа
продажба и произход.Синът и не е служител на представлявания от свидетелката
едноличен търговец с фирма Ф-ММ“.
От служебно извършената справка с официален сайт на Агенция
по вписванията-търговски регистър,се установява,че свидетелката Маринова представлява
ЕТ „Ф-М М“,с регистриран предмет на дейност:търговия с всички видове стоки в
страната и чужбина,търговия с услуги в областта на обществено
хранене,хотелиерство и др.
При така описаната фактическа обстановка и по отношение на
спорните между страните факти,съдът приема следното от правна страна:
Съдът счита, че административнонаказателното производство,
образувано по отношение на жалбодателя е проведено незаконосъобразно.Наказателното
постановление е необосновано. Административнонаказващия орган е приел, че е
реализирано описаното по-горе нарушение и безспорно е вменено в задължение на жалбодателя
притежаване на документи от категорията на визираните в чл.49 от ЗРА,при
извършване на продажба на жива риба.
От показанията на свидетелите на наказващия орган обаче не
се установява,че жалбодателят в момента на проверката е реализирал продажба на
жива риба,нито са установени други лица,на които същият да е продал или
предлагал за продажба риба.Фактът,че жалбодателят е съобщил цена на рибата от
вида „шаран“ ,според решаващия състав не може да се възприеме като оферта за
продажба на рибата,нито заявеното от жалбодателя на проверяващите лица,че той
продава рибата.От показанията на свидетелката М М-майка на жалбодателя,се
установява,че същият не е ангажиран от същата,в качеството и на едноличен
търговец,с дейност,свързана с търговеца,респ. не му е било възлагано качество
на продавач-консултант,за да бъде реализирана вменената му
административнонаказателна отговорност.
На следващо място:направените възражения от жалбодателя при
съставяне на акта,обективирани и във възражение срещу акта в 3-дневен срок,че всъщност рибата е на едноличния
търговец,представляван от неговата майка,която поради заболяване е посетила
болнично заведение в момента на проверката,а жалбодателят просто е пазел рибата,намираща се
на пазара в град Тетевен,не са проверени от наказващия орган/липсва произнисане
от същия в образуваното административно производство по реда на чл.52,ал.4 от ЗАНН/,нито са ангажирани доказателства,опровергаващи същите.
С възражението срещу акта са представени и копия на
документите по чл.49,ал.1 от ЗРА,в които за купувач на рибата,от същия вид като
намерената от проверяващите лица, е посочен едноличният търговец,управляван и
представляван от свидетелката М М.Въпреки положените усилия от съда не се
установи лицето,издало тези документи,но този факт не може да се тълкува в
подкрепа на тезата на наказващия орган,а именно,че представените след момента
на проверката документи евентуално са антидатирани/подобен извод би бил
произволен и необоснован/.
По изложените съображения обжалваното наказателно
постановление,като незаконосъобразно и необосновано, следва да бъде изцяло
отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло Наказателно постановление № 11-1581/04.12.2019г на Началник отдел
„Рибарство и контрол-Централен Дунав“ Русе към Главна дирекция „Рибарство и
контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури/ИАРА/-град
Бургас,издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение
№В 0009990/13.11.2019г,с което са нарушение на чл.49а от ЗРА и на основание
чл.85а от ЗРА,на П.М.В.,ЕГН:********** *** наложено административно наказание
Глоба в размер на 500.00/петстотин/лева,както и на основание чл.90,ал.1 от ЗРА
е постановено отнемане в полза на държавата на пет броя риби от вида „Шаран“ с
тегло 11.400 кг,два броя риба „пъстърва-толстолоб“ с тегло 5.800 кг. И един
броя „амур“ с тегло от 2 кг.-общо тегло на рибата 19.200 кг.
Решението подлежи
на касационно обжалване, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му, пред Административен Съд-Ловеч, по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган,
по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :