НОХД № 1822/2017г.
МОТИВИ :
Обвинението е против подсъдимия А.Ф.К. *** за престъпление по
чл.198 ал.1 от НК, за това, че на 09.08.2016 в с. О. обл. П. е отнел чужди
движими вещи на обща стойност 220 лв - чанта с намиращи се в нея мобилен
телефон ********и пари на стойност 120 лв от владението на Ф.Я.А. *** без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като е употребил за
това сила - издърпал чантата от рамото на Ф.Я.А., при което скъсал дръжките и.
Подсъдимият се признава за виновен по
предявеното му обвинение, като признава изцяло фактите описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и производството по делото е по реда
на Глава 27-ма от НПК при съкратено съдебно следствие.
Прокурора пледира за осъдителна присъда и
налагане на наказание лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието да
бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК .
Защитата
пледира за налагане на минимално наказание с приложение на чл.66 ал.1 от НК.
По
делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск предявен от пострадалият
Ф.Я.А. против подс.А.Ф.К. за сумата 200 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на деянието и е конституирана пострадалият
Ф.Я.А. като граждански ищец по делото делото.
По
делото е конституиран пострадалият Ф.Я.А., като частен обвинител.
Повереникът на частния обвинител и гражданския ищец
пледира за осъдителна присъда и уважаване на гражданския иск, както и за
присъждане на разноски.
Пазарджишкият районен съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
На 09.08.2016г. св. Ф.А. отишъл с велосипед в с. О.. В себе си имал
платнена черна чанта с дълга дръжка . Чантата била преметната през рамо . В нея
имало мобилен телефон ********и пари в брой - сума в размер от 120 лв,-1 брой
банкнота от 100 лв. и 1 бр.
банкнота от 20 лв и лотариен билет „Национална
лотария“.
На 09.08.2016г. подс.А.К. по прякор „Чоро" се намирал в център на с. О.. Забелязал св. Ф.А.
и чул, че същият носел в себе си пари. Подс. А.К.
решил да обере св. Ф.А. .
Подс.А.К.
причакал св.Ф.А. на изхода от с.О., като се скрил в храстите. Когато св. Ф.А.
минал покрай него, подс.А.К. издърпал със сила чантата от рамото
на Ф.А., при което скъсал дръжките и. Подс.А.К.
взел отнетата чанта и се скрил в храстите. От чантата подс.А.К. взел парите - сумата от 120 лв и мобилния
телефон ********. А чантата с лотарийния билет хвърлил в канавка землището на
с. О..
През 2016г. подс.А.К. продал отнетия мобилен телефон телефон ********на св. С.А.ов
по прякор "Меко" от с.К..
А св.С.А.ов от своя страна продал мобилния телефон на непознато за него лице в
гр. П..
На 14.03.2017 , в присъствието на подс.А.К. бил извършен оглед на местопроизшествие в
землището на с. О.. При извършения оглед, в канавка, посочена от обв. А.к., били намерени и иззети следните вещи: 1 бр. чанта
черна платнена с дълга дръжка и 1 бр. лотариен билет „Национална
лотария“.
По делото е назначена съдебно-оценъчна експретиза, от която е видно, че общата
стойност на отнетата чанта и мобилен телефон ******* възлиза на 100лв. Видно от характеристичната му справка, е че подс.А.К. е положителни характеристични данни . От справака му за съдимост се
установява, че същият е с
чисто съдебно минало.
Тази фактическа обстановка възприе съдът
възоснова на самопризнанието на подс.А.К., което се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства, а именно показанията на
свидетелите Ф.А., В.Т., П.П., С.А.ов, заключението на съдебно-оценъчната
експертиза и писмените доказателства по делото.
При така изложената и приета за установена фактическа
обстановка от правна страна съдът намира, че подс.А.К. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на чл.198 ал.1 от НК, като на 09.08.2016 в с. О.
обл. П. е отнел чужди движими вещи на обща стойност 220 лв - чанта с намиращи
се в нея мобилен телефон ********и пари на стойност 120 лв от владението на Ф.Я.А.
*** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като е
употребил за това сила - издърпал чантата от рамото на Ф.Я.А., при което скъсал
дръжките и.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
като е имал представи за всички елементи на състава и е
искал настъпването
на общественоопасните последици - действал е с пряк умисъл. В подкрепа на
горния извод е поведението на подсъдимият. Същият е съзнавал, че вещите, които
отнема са чужди и че употребява сила, за да установи владение върху тях,
съзнал, е че пострадалият свидетел не е съгласен с това и въпреки това е
употребил сила и е отнел чуждите вещи.
По делото е безспорно установено
извършването на деянието от подс.К., установена е вината на подсъдимият и настъпилия
противоправен резултат. В подкрепа на горния извод на съда са доказателствата
съдържащи се в самопризнанието на подсъдимия, показанията на свидетелите и
заключението на съдебно-оценъчната експертиза.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно
целите на наказанието и на чл.54 от НК .
Съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, което
е в раздел І І - ри на глава V на НК "Престъпления против
собствеността".
Съдът прецени и обществената опасност на
подсъдимият А.К. като сравнително
ниска, същият не е осъждан и има
положителни характеристични данни.
Подбудите за извършване на престъплението се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред и желанието на подсъдимият да се
облагодетелства по неправомерен начин .
Като
смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимият обстоятелства
съдът съобрази направеното самопризнание и оказаното съдействие при
разследването. В случая подс.К. е показал мястото, където е бил изхвърлил
чантата и е съдействал за изясняване на обстоятелствата по случая. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът съобрази и чистото съдебно минало на
подсъдимия, положителните му характеристични данни, невисоката стойност на
предмета на престъплението и младата възраст на подсъдимия.
При
тази данни съдът прие, че в случая саналице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, при което и най-лекото наказание предвидено в
закона се явява несъразмерно тежко съдът при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК
определи на подс.А.Ф.К. наказание една
година и шест месеца лишаване от свобода
за извършеното от нея престъпление.
С оглед данните за личността и съдимостта на подс.А.К. съдът прецени, че за неговото поправяне не се налага
ефективно изтърпяване на така наложеното и наказание, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на подс.А.Ф.К. за изпитателен
срок от три години. Съдът счете, че в случая целите на наказанието биха се
постигнали и с неговото отлагане за посочения изпитателен срок .
По
отношение на предявения граждански иск съдът счете, че същият е основателен до
размера от 210 лв., тъй като чантата предмет на престъплението като веществено
доказателство се връща на пострадалия Ф.А.. Стойността на чантата е 10 лв.,
поради което причинените вреди са на стойност 210 лв. Съдът счита, че по делото
е безспорно доказано причиняването на имуществените вреди в размер на 210 лв.,
като в тази връзка кредитира самопризнанието на подс.К. и заключението на
съдебно-оценъчната експертиза. Съгласно чл.45 ал.1 от ЗЗД „Всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другимо“. Ето защо съдът уважи
предявения граждански иск до размера от 210 лв., като основателен и осъди
подсъдимият А.Ф.К. да заплати на Ф.Я.А. сумата 210 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на деянието. За размера
от 210 лв. до 220 лв. съдът отхвърли иска като неоснователен, предвид връщането
на черна платнена чанта с дълга дръжка на собственика и Ф.Я.А..
С оглед
на уважения срещу нея граждански иск съдът осъди подс.А.Ф.К. да заплати в полза
на държавата ДТ в размер на 50 лв., платима по сметка на РС П..
С оглед
изхода на делото съдът осъди подс.А.Ф.К. да заплати на Ф.Я.А. разноските по
делото в размер на 300 лв., представляващи възнаграждение за адвокат повереник.
Предвид
осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимият А.Ф.К.
бяха присъдени направените по делото разноски в размер на 74, 06 лв., платими
по сметка на ОД на МВР П..
С оглед
приключване на делото и отпадане на нуждата от веществените доказателства съдът
постанови веществените доказателства 1 бр. черна платнена чанта с дълга дръжка
и 1 бл. лотариен билет „Национална лотария“ да се върнат на собственика им Ф.Я.А.
***.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :