Р Е Ш Е Н И
Е №
гр.
Велико Търново , 3.02.2020 г.
Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми състав,
в публично заседание на 24.01.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА РАДЕВА
при
участието на секретаря Д. Бабекова , като разгледа докладваното от съдията Гр.д. № 2270 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство за прекратяване на брака с
развод по реда на чл. 49 от СК.
Ищцата Г.Н.Г. твърди, че е сключила брак с ответника на
15.10.2008 г. в Тунис, който е регистриран в Република България на 15.12.2008
г. Навежда, че от 2011 година съпрузите
са във фактическа раздяла. От тогава досега не поддържат почти никакви
отношения. Всеки има свой собствен живот и не се интересува от другия. Излага,
че от брака няма родени деца. Счита, че е налице дълбоко и непоправимо
разстройство в брачните отношения и моли съда да прекрати брака с развод , като
дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината. В съдебно заседание поддържа исковата молба
чрез пълномощника си адв.И. от ВТАК.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК
ответникът Ж.Х. , чрез особения си представител адв.Г. от ВТАК взема становище
за допустимост и вероятна основателност на иска за развод. В съдебно заседание с писмена молба на
особения представител поддържа
изложеното в отговора становище.
Съдът, след като изслуша становищата на
страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно
от приетото като доказателство по делото Удостоверение издадено на 23.07.2019
г. от Община Полски Тръмбеш страните са сключили граждански брак на 15.10.2008
г. в Тунис, регистриран в Република
България с Акт № 12 от 15.12.2008 г. на Община Полски Тръмбеш. Св. М., баба на ищцата заявява, че страните
са живели заедно по-малко от година и че от брака няма родени деца. Твърди, че
поради несходство в характерите, обичаите и религиите са се разделили преди
повече от десет години. От раздялата до сега не са поддържали връзка помежду си
, всеки има свой собствен живот. Св.П. заявява, че страните са живели заедно
около година, след което са се разделили. Твърди, че повече от десет години не
поддържат връзка помежду си и всеки живее свой собствен живот. Според него брака не може да продължи
съществуването си.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Иска е процесуално допустим. По същество е
основателен.
От събраните по делото
доказателства се установи, че страните
са съпрузи и че от брака няма родени деца. От показанията на св.М. и св.П., които съдът
кредитира , като логични, непротиворечиви и кореспондиращи с изложеното в
исковата молба се констатира, че след сключването на брака страните са живели
заедно около година, след което са се разделили. Двамата съпрузи са установили
несходство в характерите си, поради различията в религиите им, в обичаите им и
в житейските им разбирания. Фактическата раздяла на страните е продължила около
десет години. Ищцата живее в Чехия, а ответникът е с неустановено местоживеене.
Според свидетелите съпрузите не са контактували помежду си, не са правили опити
да заживеят заедно и да заздравят брака си.
Всеки от тях има свой собствен живот, несвързан с живота на другия. Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК
всеки от съпрузите може да иска развод , когато бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен. Според ППВС №10/1971 г. на ВС дълбоко е разстройството, при което
между съпрузите липсва взаимност, доверие и уважение, другарски отношения,
бракът съществува само формално. Непоправимо е разстройството, което не може да
бъде преодоляно и да се възстановят нормалните съпружески отношения. Продължителната
фактическа раздяла може да е причина, или проявление на дълбокото разстройство
на брака. В конкретния случай фактическата раздяла на съпрузите продължава повече
от десет години, през който период
съпрузите живеят в различни държави и не поддържат никакъв контакт помежду си. Безспорно
се установи, че бракът между страните е само формален, изпразнен от
естественото си съдържание и неотговарящ на социалните си функции. Изложеното мотивира съда да приеме, че са
налице предпоставките за допускане на развод, поради наличието на дълбоко и непоправимо
разстройство на брака между съпрузите, без съдът да се произнася по въпроса за вината. След прекратяването на брака жената ще
носи фамилното си име Г., което не е променяно.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС допълнителна ДТ по
допускане на развода, която съдът определя на 25 лева , ведно с 5 лева такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист .
Водим от
горното и на основание чл. 49 ,ал.1 от СК съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен с Акт
за граждански брак №12/
15.12.2008 г. съставен в Община Полски Тръмбеш
/сключен на 15.10.2008 г. в Тунис/ между Ж.Х., гражданин на Тунис, роден на ***
г. и Г.Н.Г. с ЕГН **********
*** , като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за
вината.
ЖЕНАТА след прекратяване на брака ще носи предбрачното
си фамилно име - Г..
ОСЪЖДА Ж.Х., гражданин на Тунис, роден
на *** г. да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ВТРС ДДТ по допускане на развода в размер на
25 /двадесет и пет/ лева, ведно с 5 /пет/ лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено, пред Окръжен съд
Велико Търново, чрез Районен съд Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ……………