Решение по дело №239/2021 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 102
Дата: 22 ноември 2021 г. (в сила от 8 март 2022 г.)
Съдия: Десислава Константинова Николаева - Георгиева
Дело: 20214410200239
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. ЛЕВСКИ, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева -

Георгиева
при участието на секретаря ВЕЛИНА Т. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева - Георгиева
Административно наказателно дело № 20214410200239 по описа за 2021
година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, гр.П., чрез адв.Д.Д. - ПлАК
против Наказателно постановление №572893-F606941 от 19.04.2021г. на
Началник отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново в ЦУ на НАП, с
което на жалбоподателя на основание чл.185, ал.2 ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.7, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Наведени са доводи, че НП е незаконосъобразно и неправилно,
издадено в нарушение на материалния закон и при неспазване разпоредбата
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изискваща посочване на доказателствата, които
потвърждават административното нарушение. Посочено е, че
административно-наказващият орган не бил изпълнил задължението си по
чл.53, ал.1, т.1 от ЗАНН относно установяване дали нарушението било
извършено виновно, както и дали са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Изложени са съображения за нарушение на
чл.57, ал.1, т.5, предл.3 и 4 от ЗАНН, като не били изложени факти относно
1
извършване на нарушението, а само такива досежно неговото установяване,
представляващо съществено нарушение на процесуалните правила. Посочва
се, че в процесния случай на жалбоподателя била наложена имуществена
санкция на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, от което следвал извод, че според
административно-наказващият орган констатираното нарушение водело до
неотразяване на приходи, каквито доказателства обаче липсвали. Наведен е
довод, че в процесния случай било налице основание за приложение на изр.2
на чл.185, ал.2 от ЗДДС, като следващата се на дружеството имуществена
санкция следвало да бъде в границите, определени от ал.1 на чл.185 от ЗДДС
– от 500 до 2000 лв. Изложени са съображения, че предвид обстоятелствата,
че нарушението било първо и не били констатирани отегчаващи
отговорността такива, които да обосновават санкция над минимума,
имуществена санкция в размер на 500 лв. била достатъчна за постигане
целите на наказанието. Посочва, че от представените от санкционираното
дружество в хода на административно-наказателното производство
документи, се установявало, че към датата на извършване на проверката от
органите по приходите, фискалното устройство на процесния търговски обект
– кафе-автомат на самообслужване, се намирало във фирмата, извършваща
софтуерно обслужване и ремонт на фискални устройства, за подновяване на
договор и сервизиране, за което обстоятелство съгласно представените
документи, приходната администрация била уведомена. Поради изложените
доводи се иска от съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление, алтернативно – същото да бъде изменено, като бъде намален
размерът на наложената имуществена санкция от 3000 лв. на 500 лв.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател се представлява от
адв.Д., който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Моли жалбата
да бъде уважена и наказателното постановление да бъде отменено, като
незаконосъобразно, алтернативно бъде изменено. Претендира направените от
жалбоподателя разноски.
Ответникът по жалбата – ТД НАП – Велико Търново, отдел „ОД“ при
ЦУ НАП, се представлява от ст.юрисконсулт Н.М. който оспорва жалбата,
като неоснователна. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Излага съображения, че извършеното
нарушение се доказва по безспорен начин, както от приложените към
преписката писмени доказателства, така и от събраните в съдебно заседание
2
устни такива. Навежда довод, че нарушението е формално, като неподаването
на данни към НАП след регистриране на ФУВАС било безспорно установено
в конкретния случай и задълженото лице било длъжно да положи
необходимата грижа като търговец за въвеждането в експлоатация на
фискалното устройство. Посочва, че административно-наказващият орган
след преценка на всички факти и обстоятелства, бил наложил наказание в
минималния размер, поради което не били налице основания за изменение на
наказателното постановление съобразно разпоредбата на чл.185, ал.2 от
ЗДДС. Моли съдът да постанови решение в смисъл на изложените доводи,
както и в полза на ответника по жалбата да бъдат присъдени разноски на
основание чл.63, ал.3 , във вр. ал.5 от ЗАНН, а при евентуален прекомерен
размер на искането от насрещната страна, да бъде отсъден минимален такъв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация, предвид на което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 17.03.2021г., от служители на ТД НАП – Велико Търново –
свидетелите М. М. М. и Г. СТ. Д., съвместно със служители на РУ-Левски –
свидетелите М. Д. Г. и Л.С.И., била извършена проверка на кафе-автомат на
самообслужване, стопанисван от дружеството жалбоподател „***“ ЕООД,
гр.П. и находящ се в гр.Левски, пл.Трети март №3, поставен от дясна страна
до намиращ се непосредствено до него друг кафе-автомат. В 10,55ч. от
св.М.М. била извършена контролна покупка от процесния кафе-автомат на
кафе на стойност 0,40 лв., заплатени от св.М. с монета от 0,50 лв., при което
кафе-автоматът прел плащането, приготвил продукта и върнал ресто в размер
на 0,10 лв. Възприето било от свидетелите М. и Д., че по време на
извършената контролна покупка кафе-автоматът нямал монтирано фискално
устройство вградено в автомат на самообслужване, нямало дисплей на такова
устройство, на който да се визуализират данни за извършената продажба и
лицето, което го стопанисва. За установеното по време на проверката бил
съставени протокол №0448750/17.03.2021г. и №0449347/17.03.2021г. от
3
служителите на ТД-НАП – Велико Търново.
На 25.03.2021г. в присъствието на представляващ дружеството
жалбоподател бил съставен АУАН №F606941/25.03.2021г., за това, че на
17.03.2021г. е извършено нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, а именно, че лицата по чл.3 са длъжни да монтират,
въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални
устройства от датата на започване на дейността на обекта, във вр. с чл.3, ал.8,
т.1 от Наредба №х-18/13.12.2006г., съгласно която лице, което извършва
продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с
електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, е
длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство с
вграден автомат на самообслужване, като фискалният бон, регистриращ
продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен
документ. Актът бил предявен и подписан от представляващия дружеството-
жалбоподател. С Протокол №1682367/25.03.2021г. последният представил на
органите по приходите писмени документи, от които било установено, че
фискалното устройство на процесния кафе-автомат на самообслужване, към
момента на извършване на проверката се намирал във фирма, извършваща
сервизно обслужване и ремонт на същото.
Въз основа на съставения АУАН административно-наказващият орган
издал обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството-
жалбоподател на основание чл.185, ал.2 ЗДДС била наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите М.М. М., Г.А.Д., Р. Б. М., Г. СТ. Д., М. Д. Г., Л.С.И., както и от
писмените доказателства – Наказателно постановление №572893-F606941 от
19.04.2021г., АУАН №F606941/25.03.2021г., Възражение срещу АУАН
№F606941/25.03.2021г., Протоколи за извършена проверка
№0448750/17.03.2021г. и №0449347/17.03.2021г., Протокол
№1682367/25.03.2021г., Декларация от Ц.А.Х. – управител на „***“ ЕООД,
4
Фактура №**********/22.07.2020г., Свидетелство за регистрация на
фискално устройство от 17.03.2021г., Гаранционна карта, Сервизен протокол
за приемане №85/11.03.2021г., Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020г.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите М.М. М., Г.А.Д., Р. Б.
М., Г. СТ. Д., М. Д. Г., Л.С.И., като последователни, логични и
безпротиворечиви по отношение на обстоятелствата, включени в предмета на
доказване, изхождащи от лица, незаинтересовани от изхода на делото, даващи
показания за непосредствено възприетото от тях по време на изпълнение на
служебните им задължения. Кредитирани бяха и писмените доказателства,
като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в
кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и частни
документи, неоспорени от страните.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са
съставени в предписаната от закона форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването им. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление съдържат всички предвидени в
закона реквизити. Налице е надлежно описание на извършеното нарушение.
Освен обстоятелствата, установени по време на проверката, в АУАН и НП е
налице и описание на вмененото нарушение, а именно, че процесният кафе-
автомат няма монтирано фискално устройство вградено в автомат на
самообслужване, че няма дисплей на ФУВАС, на който да се визуализират
данни за извършената продажба и лицето, което го стопанисва. Посочена е
като нарушена разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, съгласно която лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ от датата на започване на
дейността на обекта, а съгласно чл.3, ал.8, т.1 от Наредбата, лице, което
извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с
електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута е
длъжно да регистрира и отвита всяка продажба, чрез фискално устройство
вградено в автомат на самообслужване, като фискалният бон, регистриращ
продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен
5
документ“. Установеното по време на проверката, както и текстът от
Наредбата, който е нарушен, са подробно изписани в акта, а в последствие и в
обжалваното НП, поради което не е накърнено правото на санкционираното
лице да бъде запознато пълно, точно и ясно с фактическите и правни рамки на
вмененото му нарушение.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се установява
безспорно от събраните пред съда гласни и писмени доказателства, поради
изложените по-горе доводи. Безспорно установено е, че към датата на
извършване на проверката и контролна покупка от служителите на НАП,
процесния кафе-автомат на самообслужване не е имал монтирано фискално
устройство вградено в автомат на самообслужване, нямал е дисплей на
ФУВАС, на който да се визуализират данни за извършената продажба и
лицето, което го стопанисва.
При така установените факти, правилно е приложен материалния закон.
Съгласно чл.118, ал.3 от ЗДДС в случаите на продажби на услуги с
развлекателен характер или на стоки чрез фискални устройства, вградени в
автомати за самообслужване, с електрическо захранване, фискалният бон,
регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се
издава хартиен документ по редя и начин, определени с Наредбата по ал.4.
В чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. е предвидено, че лице, което
извършва продажби на услуги с развлекателен характер или стоки чрез
автомат на самообслужване с електрическо захранване, е длъжно да
регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон,
регистриращ продажбата се визуализира само на дисплей, без да се издава
хартиен документ. Чл.7, ал.1 от същата наредба въвежда задължение на
лицата по чл.3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани
в НАП фискални устройства от датата на започване на дейността на обекта.
Съгласно чл.3, ал.8, т.1 от Наредбата, лице, което извършва продажби на
стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване,
с изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита
всяка продажба чрез ФУВАС.
В процесния случай безспорно установено по делото е, че дружеството
има качеството на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ и като такова не е изпълнило задължението си да монтира и въведе в
експлоатация фискално устройство, вградено в автомата на самообслужване
6
/ФУВАС/ с изградена дистанционна връзка с НАП, чрез което да отчита всяка
извършена продажба с визуализация на фискалния бон, регистриращ
продажбата на 1 брой „кафе“ на стойност 0,40 лв., заплатена с монета от 0,50
лв. от член на проверяващия екип. Кафе-автоматът е предоставил напитката,
върнал е ресто, но не е визуализирал фискална касова бележка и от
проверяващия екип е установено, че на кафе-автомата към момента на
проверката няма монтиран ФУВАС, а от автомата се предлагат за продажба
топли напитки.
Съдът намира, че изложените от жалбоподателя и установени в хода на
административно-наказателното производство обстоятелства, че към момента
на извършване на проверката фискалното устройство се е намирало в сервиз,
не води до несъставомерност на нарушението, нито до наличието на
основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Нарушението на
чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ е такова на формално
извършване. Сервизното обслужване на фискалното устройство не
освобождава съответното задължено лице от задължението му за наличие на
ФУВАС с изградена дистанционна връзка с НАП в случай, че съответния
търговски обект – автомат на самообслужване осъществява дейност. След
като устройството е предадено на сервиз е следвало собственика на кафе-
автомата през периода, в който ФУВАС не се намира в кафе-автомата да не
предлага за продажба напитки. Регламентираното от законодателя монтиране
и въвеждане в експлоатация на фискално устройство, вградено в автомата на
самообслужване с изградена дистанционна връзка с НАП, е с цел чрез него да
се регистрира и отчита всяка продажба. Тъй като липсата на ФУВАС в
кафеавтомата към момента на извършване на проверката е довело до
неотчитане /неотразяване/ на приходи, съдът приема, че правилно и
законосъобразно административно наказващият орган е наложил
административна санкция на основание чл.185, ал.2, а не по ал.1 от ЗДДС.
Вмененото нарушение е за извършено нарушение на нормативен акт по
прилагането на чл.118 от ЗДДС, а именно на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-
18/2006 г. на МФ, което води до неотразяване на приходи, а не за неиздаване
на документ по чл.118 от ЗДДС. Наложената на санкционираното лице
имуществена санкция в размер на 3000 лв. е в минималния предвиден в
разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС размер, като е отчетена липсата на
предходни нарушения, предвид на което не са налице основания за изменение
7
на НП.
Поради изложените доводи, обжалваното наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено
от съда. В полза на ответника по жалбата, на основание чл.63, ал.5 ЗАНН,
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №572893-F606941 от
19.04.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново в
ЦУ на НАП, с което на „***“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: гр.П., ул.“***, ап.10, представлявано от Ц.А.Х. – управител, на
основание чл.185, ал.2 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лева за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:
гр.П., ул.“***, ап.10, представлявано от Ц.А.Х. – управител, да заплати на
Национална агенция за приходите, гр. София, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр.П. в 14 – дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
8