Решение по дело №191/2024 на Административен съд - Враца

 Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, във вр. чл. 63в   ЗАНН.

   

                Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от Директора на РДГ Берковица против Решение № 353 от 17.12.2023г., постановено по АНД № 868/2023г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е отменено Наказателно Постановление /НП/  № 733/12.09.2023г. на Директора на РДГ гр.Берковица, с което на П.А.П. *** е наложено административно наказание „глоба“  в  размер на 50 лева на основание чл.266, ал.1 във вр. с чл.213, ал.1,т.1 ЗГ,и второ административно наказание глоба в  размер на 50 лева на основание чл.266, ал.1 във вр. с чл.213, ал.1,т.2 ЗГ, на основание чл.273, ал.1 от ЗГ е постановено отнемане на вещите послужили за извършване на нарушението: 1 брой БМТ „Щил 021“ с фабричен № 1123 021 0700, и на основание чл.275, ал.2 ЗГ е постановено да заплати паричната равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението в размер на 48.51 лева в приход на ИА по горите.

В касационната жалба са изложени твърдения, че оспореното решение е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се, че АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити, правилно са посочени, както нарушените разпоредби, така и санкционната такава, а АНО е издал НП след преценка на фактическата обстановка и безспорна доказаност на нарушението, вината и самоличността на нарушителя. Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено НП. Излагат се доводи, че неправилно първостепенният съд е приел, че случаят е маловажен, предвид стойността на вредите и смекчаващите вината му обстоятелства и е приложил разпоредбата на чл.28 ЗАНН. В касационната жалба се твърди, че наистина, както е прието от съда, позовавайки се на възражението на ответника по АУАН, той е  притежавал превозен билет, но дървесината по него  от 7 пр. куб.м. /цер и благун/ е била превозена с трактор с ремарке до мястото на доставката с.Безденица на 08.07.2022г.  Обръща внимание, че деянието по настоящето дело е извършено на 25.08.2022г., а процесната дървесина е от цер и дъб. Моли за отмяна на решението. Претендират се направените в производството разноски.

Ответникът П.П., чрез процесуалния си представител*.А. ***, в отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата. Излагат се подробни съображения за правилност на решението на РС и потвърждаване на същото. Иска се оставяне на жалбата без уважение. Не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, като отправя искане към касационната инстанция да я отхвърли, а обжалваното решение да бъде оставено в сила. 

            В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

            Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218,  ал. 2 АПК, приема следното:

          Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационна проверка е Решение № 353 от 17.12.2023г., постановено по АНД № 868/2023г. по описа на Районен съд – Монтана,  с  което е отменено Наказателно Постановление /НП/  № 733/12.09.2023г. на Директора на РДГ гр.Берковица, с което на П.А.П. *** е наложено административно наказание „глоба“  в  размер на 50 лева на основание чл.266, ал.1 във вр. с чл.213, ал.1,т.1 ЗГ,и второ административно наказание глоба в  размер на 50 лева на основание чл.266, ал.1 във вр. с чл.213, ал.1,т.2 ЗГ, на основание чл.273, ал.1 от ЗГ е постановено отнемане на вещите послужили за извършване на нарушението: 1 брой БМТ „Щил 021“ с фабричен № 1123 021 0700, и на основание чл.275, ал.2 ЗГ е постановено да заплати паричната равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението в размер на 48.51 лева в приход на ИА по горите.

Въззивният съд в оспореното решение е приел, че АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи. Претендираните нарушения и обстоятелствата, при които същите са извършени са описани достатъчно ясно и пълно, както в акта, така и в наказателното постановление. По съществото на спора е установено, че жалбоподателят на 25.08.2022г. е извозил дърва от 0,90 пр. куб.м. с каруца, които били от негов горски имот в землището на ***. Тези дърва били предмет на незаконна сеч през месец юли 2022г., за което органите на реда били уведомени. За тях – цер и благун, му бил издаден превозен билет, които според възражението от нарушителя против АУАН, той не могъл да извози в срок, като част от тях превозил на 25.08.2024г., когато бил спрян за проверка от служителите на РДГ. РС е приел за правилна дадената от АНО правна квалификация на извършените административни нарушения по чл.213, ал.1, т.1 ЗГ и по чл.213, ал.1,т.2 ЗГ, които разпоредби въвеждат забрана за покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на:

1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка;

2. дървесина, непридружена с превозен билет.

Счел е, че е налице формално нарушение, тъй като ответника е превозвал дървесина след разрешения срок. Прието е, че деянието, вменено на жалбоподателя е доказано по безспорен и категоричен начин, но допуснатото нарушение не се квалифицира с висока обществена опасност. Касае се за минимално количество дърва, а именно 0.90 пр.м. дърва за огрев, което жалбоподателят не е изсякъл незконно, а точно обратното той е сигнализирал за незаконната сеч в собствения му имот. Отчел е пенсионната възраст на жалбоподателят, определената му законова пенсия в размер на от 467 лв., както и че не е наказван  по административен ред до сега. Прието е,че ответника не е имал умисъл да извършва нарушение. Приел е за незаконосъобразно обжалваното НП в частта за отнемане в полза на държавата на резачката, както и присъждане на паричната равностойност на липсващите вещи.

По съображенията изложени в НП е отменено като незаконосъобразно, а възраженията изложени в жалбата са приети за основателни.

Решението е валидно - постановено от законен състав и допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежните страни.

Въззивният съд правилно е възприел фактическата обстановка и подробно, и мотивирано е обсъдил всички доказателства по делото, както и възраженията на касатора жалбоподател, като е обвързал изводите си с фактите по делото.

При издаване на НП и в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на НП.

Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на НП районният съд е постановил правилен съдебен акт – без нарушения на материалния закон и без допуснати съществени процесуални нарушения.

В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на НП. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота с всички писмени и гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи на първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Правилен и в съответствие с доказателствата по делото е и извода на съда за основателност на възражението на жалбоподателя, че извършеното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.   

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка и е обсъдил всички доказателства по делото, като е обвързал изводите си с фактите по делото. Споделят се изводите на съда за установеност на извършените нарушения от страна на ответника с оглед доказателствата по делото. Въпреки това правилно районният съд е отменил издаденото наказателно постановление като е преценил, че са налице предпоставки за приложение на  чл. 28 ЗАНН. Изведените правни изводи за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се споделят изцяло от настоящата инстанция, която не намира за необходимо да приповтаря същите отново в своето решение. Действително обществените отношения, които регулира ЗГ са от особена важност, но това не означава, че разпоредбата на  чл. 28 ЗАНН е изобщо неприложима за този вид нарушения. В тази насока не се споделят възраженията на касатора.

При осъществения контрол по реда на чл.218, ал.2 АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Разноски при този изход на спора се дължат на ответника на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН вр. чл.143 АПК, поради което разноските в размер на 400,00 /четиристотин/ лева следва да се възложат на РДГ – Берковица. И тъй като адвокатът на ответника е осъществил безплатна правна помощ по отношение на него, то разноските следва да изплатят представляващия го процесуален представител – адв.А..

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 вр. чл.218   АПК,    Административен съд  Враца

 

РЕШИ:

 

 

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 353 от 17.12.2023г., постановено по АНД № 868/2023г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е отменено Наказателно Постановление /НП/  № 733/12.09.2023г. на Директора на РДГ гр.Берковица.

ОСЪЖДА РДГ БЕРКОВИЦА да заплати на *.А. разноски за адвокатско възнаграждение за пред настоящата съдебна инстанция в размер на 400,00 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.