Решение по дело №6827/2020 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 260013

 

гр.Пловдив, 04.01.2021г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на осемнадесети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ

 

при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА

като разгледа АНД № 6827/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 504695 –F523657/08.04.2020г., издадено от Ж. Н. М., на длъжност *** – Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите, с което на „П. 90 П. Сие“ СД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„Хан Пресиян“ № 29, представлявано от И. Р. П., на основание чл.185, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 лв.  (петстотин лева), за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във вр. с §32, т.1 Преходните и Заключителни разпоредби на от Наредба № Н-18/13.12.2006г., във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност. 

В жалбата се посочва, че наказателното постановление е изцяло незаконосъобразно и неправилно, страда от много процесуални нарушения, които водят до неговата незаконосъобразност. Посочва, че отразената в наказателното постановление фактическа обстановка е непълна и неясна, с което се накърнява правото на зашита, както и се оспорва материалната компетентност на длъжностното лице, издало същото. Алтернативно предлага съдът да приеме, че случаят е маловажен, както и сочи, че административнонаказващия орган не е извършил изследване за наличие предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Предлага наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна – Централно управление на Национална агенция по приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ф. оспорва жалбата. Сочи, че наказателното постановление съдържа всички необходими законоустановени реквизити, издадено е от компетентен орган , както и че по безспорен начин е доказано нарушението, същото е описано изчерпателно ясно в наказателното постановление. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено следващото се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 15.10.2020 г.  видно от приложената към НП разписка, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив, чрез ТД НАП – Пловдив  на 21.10.2020г., съгласно отразеното пощенско клеймо. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 04.11.2019г., в 11:30 часа, свидетелят Д.В.Д. – в качеството и на *** в Централно управление на Национална агенция по приходите, извършила проверка на обект – бензиностанция, находяща се в с.Голям Чардак, община Съединение, ул.„Христо Ботев“ - без номер, стопанисвана от „П. 90 П. Сие“ СД, ЕИК:*********. При проверката свидетелят Д. установил, че в последния търговски обект се използвала нивомерна измервателна система за обем на течните горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, която не позволявала определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия на течни горива, посочени в §32, т.1 Преходните и Заключителни разпоредби на от Наредба № Н-18/13.12.2006г.. Това било така, доколкото резервоарите на обекта били калибровани от акредитирана лаборатория „Д. – Д“ ООД с калибровъчни удостоверения № Р1201 – 1 от дата 27.03.2014г., Р1201 – 2 от дата 27.03.2014г. и Р1201 – 3 от дата 27.03.2014г., които били валидни до 27.03.2019г., съгласно изискването на 32, т.1 Преходните и Заключителни разпоредби на от Наредба № Н-18/13.12.2006г..

С оглед на горното, на 08.11.2019г. свидетелят Д.В.Д. съставила АУАН №  F523657/08.11.2019г. срещу „П. 90 П. Сие“ СД, ЕИК:*********, за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., във вр. с §32, т.1 Преходните и Заключителни разпоредби на от Наредба № Н-18/13.12.2006г., във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, който АУАН бил съставен в присъствието и подписан от управителя на дружеството И. Р. П.. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел  Д.В.Д., които описва извършената проверка и сторените при същата констатации, включително липсата на валидно калибриране на резервоарите в обекта, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът намира същите показания за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради които възприема последните като истинни. От същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.

Същата фактическа обстановка се установява и от приложените по делото писмени доказателства – Протокол за извършена проверка от 04.11.2019г. - от който се установява факта и датата на проверката, Разрешение за ползване № 34 от 16.02.2004г., от което се установява, че същият обект - бензиностанция се стопанисвана от „П. 90 П. Сие“ СД.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената Заповед № ОПР-17 от 17.05.2018г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, като за втория следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗЗД. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са  и сроковете по чл. 34  от ЗАНН. 

По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което„П. 90 П. Сие“ СД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„Хан Пресиян“ № 29 е нарушило разпоредбата на  чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., във вр. с §32, т.1 Преходните и Заключителни разпоредби на от Наредба № Н-18/13.12.2006г., във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност - за това, че на 28.03.2019г., в обект –  бензиностанция, находяща се в с.Голям Чардак, община Съединение, ул.„Христо Ботев“ - без номер, стопанисвана от „П. 90 П. Сие“ СД, ЕИК:*********, като лице, което извършва продажби на течни горива, не е предало на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в същия обект.

В този смисъл установява се, че в резервоарите за съхранение на горива в обекта не са били калибрирани, доколкото калибровъчни удостоверения № Р1201 – 1 от дата 27.03.2014г., Р1201 – 2 от дата 27.03.2014г. и Р1201 – 3 от дата 27.03.2014г., били валидни до 27.03.2019г. - съгласно посоченото в §32, т.1 Преходните и Заключителни разпоредби на от Наредба № Н-18/13.12.2006г., предвиждащ 5 годишен срок на валидност на калибрирането на резервоарите, което не позволявало определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия на течни горива, предвид възможната им деформацията от земните маси, съгласно посоченото от свидетеля Д..

В този смисъл липсата на валидни  калибровъчни удостоверения се установява от показанията на свидетеля Д., още повече последното се явява едно отрицателно обстоятелство, поради което и дружеството жалбоподател следва да представи валидни към датата на проверката  калибровъчни удостоверения, ако твърди, че е имало такова, което обаче не е сторено, нито има такова твърдение.

Съдът намери за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че отразената в наказателното постановление фактическа обстановка е непълна и неясна, с което се накърнява правото на зашита, доколкото в наказателното постановление са описани всички съставомерни относно твърдяното нарушение обстоятелства, включително факта и моментна на изтичане валидността на калибровъчните удостоверения. По същество горното възражение се явява бланкетно, като не се сочи в какъв смисъл фактическа обстановка е непълна и неясна, кои са съставомерните по нарушението факти, които не стават ясни за жалбоподателя.

Също неоснователно е и възражението, с което се оспорва материалната компетентност на длъжностното лице, издало наказателното постановление, доколкото същата се установява от приложената  Заповед № ОПР-17 от 17.05.2018г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите.

Съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.6 от ЗДДС. Процесното нарушение е такива на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.  В този смисъл още следва да се добави, че времето от изтичане на валидността на калибровъчните удостоверения – 27.03.2019г., до момента на проверката – 04.11.2019г. е на няколко дни, в който случай би могло да се разсъждава относно някаква маловажност, а повече от половин година.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС и доколкото не се твърди нарушение, довело до неотразяване на приходи, за процесното нарушение е предвидено административно наказание за юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 лева до 2000 лева. В случая и наказанието е определено в минимален размер, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение. 

С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна при определянето на максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е взел участие в проведеното открито съдебно заседание. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито правна сложност, за разглеждането е в рамките на едно съдебно заседание, с кратка продължителност, разпитан е един свидетел, поради което съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът

 

Р Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 504695 –F523657/08.04.2020г., издадено от Ж. Н. М., на длъжност *** – Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите, с което на „П. 90 П. Сие“ СД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„Хан Пресиян“ № 29, представлявано от И. Р. П., на основание чл.185, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 лв.  (петстотин лева), за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във вр. с §32, т.1 Преходните и Заключителни разпоредби на от Наредба № Н-18/13.12.2006г., във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност. 

 

ОСЪЖДА „П. 90 П. Сие“ СД, ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

         Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.