№ 26972
гр. София, 23.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110119321 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано въз основа на искова молба от ищеца К. Н. И. ,с която
срещу ответника „Групама животозастраховане“ ЕАД са предявени обективно и
кумулативно съединени претенции с правно основание чл. 134 ЗЗД във вр.чл. 382 ал. 3
изр. 2 КЗ и чл. 448 ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати в полза на „Банка
ДСК“АД:
- сумата от 17 293,33 лева, представляваща застрахователно обезщетение по групова
застраховка „Кредитна защита“,Индивидуално заявление № L0005755186230306 от
06.03.2023 год., сключено между "Банка ДСК" АД, от една страна, в качеството му на
застраховащ и ползващо се лице, и „Групама Застраховане“ ЕАД и "ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД и, от друга страна, в качеството им на застрахователи и
изразяваща се в остатъка за погасяване по Договор за кредит за текущо потребление от
06.03.2023 год., сключен между „Банка ДСК“АД и Нейчо К.ов И., по силата на който е
отпуснат кредит за текущо потребление в размер на 20 000 лева;
- сумата от 13 149,25 лева, представляваща застрахователно обезщетение по групова
застраховка „Кредитна защита“, индивидуално заявление № L0005754952230306 от
06.03.2023 год., сключено между "Банка ДСК" АД, от една страна, в качеството му на
застраховащ и ползващо се лице, и "ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД и
"ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, от друга страна, в качеството им на застрахователи и
изразяваща се в остатъка за погасяване по Договор за кредит за текущо потребление от
06.03.2023 год., сключен между „Банка ДСК“АД и Нейчо К.ов И., по силата на който е
отпуснат кредит за текущо потребление в размер на 15 000 лв.;
- сумата от 4 708,41 лева, представляваща застрахователно обезщетение по групова
застраховка „Кредитна защита“, индивидуално заявление № L0006180490240301 от
01.03.2024 год., сключено между "Банка ДСК" АД, от една страна, в качеството му на
1
застраховащ и ползващо се лице, и "ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД и
„Групама Застраховане“ ЕАД, от друга страна, в качеството им на застрахователи и
изразяваща се в остатъка за погасяване по Договор за кредит за текущо потребление от
01.03.2024 год., сключен между „Банка ДСК“АД и Нейчо К.ов И., по силата на който е
отпуснат кредит за текущо потребление в размер на 5 000лв.
Ищецът твърди, че между наследодателя на ищеца – Нейчо И. и „Банка ДСК“ АД са
сключени в периода от 06.03.2023 г. до 01.03.2024г. три договора за банков потребителски
кредот за текущо потребление, всеки на различна стойност, а именно. На 06.03.2023 г. е
сключен първият договор за сумата от 20 000 лв.; на 06.03.2023 г. – вторият договор за
сумата от 15 000 лв. и третият – сключен на 01.03.2024 г. Към всички три договора са
налични Общи условия, както и сключени договори за застраховка „Кредитна защита“.
Съгласно раздел „Покрити рискове“ на застраховката, тя покрива на първо място риска
„смърт, вследствие на злополука“. Наследодателят на ищеца е починал внезапно на
13.12.2024 г. вследствие на преживяно изпадане в кома, видно от приложено по делото
Съобщение за смърт № 281 от 13.12.2024 г. Навежда, че в качеството си на наследник на
починалия Нейчо И. отправил заявление на „Банка ДСК“ АД до ответното застрахователно
дружество за изплащане на застрахователната сума до края на договорите за кредит. Твърди,
че ответното дружество - застраховател отказало плащане, защото във въпросното
Съобщение за смърт имало отбелязване, че смъртта е настъпила „в резултат от заболяване“.
Афишира, че причината за настъпилата смърт на Нейчо И. е вследствие на внезапно
преплитане на червата, последваща операция и изпадане в кома. Ето защо отказът на
ответника не бил основателен и обоснован. Моли съда да уважи исковете. Моли за
присъждане на разноски.
С определение № 20638 / 09.05.2025 г. съдът е конституирал служебно „Банка ДСК“ АД
като страна в процеса – съищец с оглед правилата на чл. 134,ал. 2 от ЗЗД и чл. 26, ал. 4 ГПК.
В предоставения от съда срок, съищецът „Банка ДСК“ АД депозира своето становище, в
което излага хронологично развитието на договорните отношения между банката и
починалия поснатоящем Нейчо И.. Сочи размера на всеки от трите дълга (по всеки договор
за кредит) към датата на смъртта на кредитополучателя – 13.12.2024 г. и към 20.05.2025 г.
Моли в тежест на банката да не бъдат възлагани разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„Грумапама Животозастраховане“ ЕАД, с който оспорва предявения иск по основание и
размер. На първо място претендира, че липсва пасивна процесуална легитимация. Сочи, че
след като кредитополучателят е бил на 68 години към датата на смъртта, съгласно чл. 4 от
Групов договор за застраховка „Кредитна защита“ и Сертификат за застраховане и съгласие
за присъединяване, застраховката се счита за сключена само за рисковете в резултат на
злополука. По основателността на иска, намира същият за неоснователен, тъй като
причината за смъртта на застрахования кредитополучател е заболяване, видно от
Съобщението за смърт, издадено от УМБАЛ „Дева Мария“ ЕАД – сърдечен арест, остра
сърдечна и остра дихателна недостатъчност, кома. Счита, че единственото банката има
2
право да претендира плащане на остатъка по кредита, а не и наследникът на Нейчо И.,
доколкото ищецът не е кредитор на „Банка ДСК“ АД. Моли исковете на ищеца да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
По предявения иск с правно основание чл. 134 ЗЗД във вр.чл. 382 ал. 3 изр. 2 КЗ и чл. 448
ал. 1 КЗ КЗ в тежест на ищеца е да установи, че неговият наследодател е имал качеството на
застраховано лице по застрахователен договор по повод на негово неимуществено благо
(животът му), наличието на валидно сключен договор за застраховка „Кредитна защита“ към
момента на смъртта на наследодателя, съгласно който има право на вземане към
застрахователя, както и размера на обезщетението до непогасената част от задължението.
В тежест на ответника и при установяване на горните елементи от фактическия
състав на предявеното право, в тежест на ответника е да установи, че отказът за изплащане
на обезщетение се дължи на обективни обстоятелства (смъртта на наследодателя е
вследствие на заболяване), както и погасяване на вземането.
На основание чл. 153 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване следва да
бъде отделено следното обстоятелство: наличие на валидно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Кредитна защита“ между наследодателя на ищеца и ответното
дружество към момента на настъпване на застрахователното събитие.
По искането за прекратяване на производството поради липса на пасивна
процесуална легитимация на ответника:
В по-новата практика на ВКС преобладаващо е разбирането , че кредитополучателят,
който е застраховал живота си срещу определени рискове, респективно наследниците му
имат правен интерес и активна процесуална легитимация ешение да предявят иск против
застрахователното дружество в защита на имуществените права на банката/кредитната
компания като искат осъждането на застрахователното дружество да заплати на ползващото
се лице по застрахователния договор дължимата застрахователна сума при осъществяване на
застрахователното събитие, ако твърдят наличие на предпоставките на разпоредбата на чл.
134 ЗЗД /косвен иск/ р №138 от 05.01.201 6 г по т.д.№1727/14 г на ВКС , II ТО , определение
№693 от 08.08.2016 г по т.д. № 2977/2015 г, ТК , ІІ ТО на ВКС , определение №604 от
05.11.2019 г по т.д. № 385/2019 г, ТК , ІІ ТО на ВКС и др.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се
приемат.
Съдът не е сезиран с други доказателствени искания.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
3
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на
производството поради липса на пасивна процесуална легитимация за ответника.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.10.2025 г. от
09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението, като на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че
медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
4
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените
в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5