№ 112679
гр. София, 17.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско
дело № 20251110119642 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 чр. чл. 411 ГПК.
Образувано е по заявление на „.....“ ЕАД ЕИК .... за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против „........“ ЕООД ЕИК ..... за вземания в размер на 3051,10 лева, сбор от
неплатени месечни абонаментни такси и потребление за използване на услуги по договор
№......47 от 17.02.2015 г. за периода от 16.03.2024 г. до 06.11.2024 г., сумата 204,39 лева
обезщетение за забава върху неплатените месечни абонаментни такси за периода 19.05.2024
г. до 02.04.2025 г., сумата 5601,64 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
договор №......47 от 17.02.2015 г., сумата 271,00 лева – обезщетение за забава върху
задължението за неустойка при прекратяване на договора за периода 03.10.2024 г. до
02.04.2025 г., сумата 340,00 лева , представляваща неустойка за невърнато оборудване по
договора, сумата 17,64 лева обезщетение за забава върху неустойката за невърнато
оборудване за периода 17.11.2024 г. до 02.04.2025 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията, представляващи
стойност на месечни абонаментни такси и на използвани електронни съобщителни услуги и
за неустойката за невърнато оборудване по договора, за обезщетения за забава върху тях,
както и за част от заплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение, съответна на
уважената част от претенциите, като за останалата част от вземанията - неустойка, дължима
от клиента при предсрочно прекратяване на договора по негова вина в размер на всички
стандартни месечни абонаментни вноски от прекратяването до изтичане на първоначално
уговорения срок на договор за електронни услуги и обезщетение за забава върху нея
заявлението следва да се отхвърли поради нищожност на клаузите в договора, касаещи
тяхната дължимост поради противоречие със закона и добрите нрави.
В хипотезата на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на
заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е вменено изрично с
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл е и Определение № 974 от 07.12.2011
г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
По силата на разпоредба чл.9 ЗЗД автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договор е ограничена в две насоки: съдържанието на договора не
може да противоречи на поверителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави,
което ограничение се отнася, както до гражданските, така и за търговските сделки /чл.288
ТЗ/. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват
като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно. В този смисъл са и разясненията, дадени в т.3 от
Тълкувателно решение от 15.06.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г., което е в съответствие и с
1
възприето от законодателя разрешение, дадено в разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК
Съгласно заявлението за издаване на заповед за изпълнение и уточнението на същото
неустойката за предсрочно прекратяване на процесния договор за далекосъобщителни
услуги е формирана като сбор от стандартните (без отстъпка) месечни абонаментни вноски
за всяка една от услугите, предоставени на клиента, които са дължими от датата на
предсрочното прекратяване на договора до изтичане на първоначално уговорения негов
срок. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо
те да се доказват. Клаузата за компенсаторна неустойка /неустойка за неизпълнение/ е
предназначена да обезщети изправната страна по договора за претърпените от нея вреди,
вследствие на нарушаване на позитивния й интерес от пълното изпълнение на сключения
договор. В този смисъл, при извършване преценката за нейната действителност, съдът
следва да се ръководи от допълнителни критерии, като примерно: естеството на
задължението, вида неизпълнение – съществено или за незначителна негова част, вид на
уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/, какви вреди е възможно да настъпят
и в какъв размер, и уговорения при сключване на договора размер на обезпечението. При
конкретната преценка към момента на сключване на сделката на действителността на
клаузата за неустойка, за която е релевирано разглежданото искане за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, а именно: за неустойка за неизпълнение и неспазен срок на
действие при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, чийто размер е
определен като сбор от стандартните месечни такси за мобилните планове без отстъпки,
дължими от абоната за съответните СИМ карти, считано от датата на прекратяване на
договора до изтичане на посочения в договора срок, съдът намира, че същата е нищожна
поради противоречие с добрите нрави, тъй като е предвидено при вече прекратено
правоотношение заявителят да получи не само това, която би получил, в случай че не е
преустановено действието на сделката, но и сума в по-висок размер, предвид установеното
да се дължат абонаментните такси до края на договора без отстъпките /преференциалните
условия/, при които е сключена сделката, без операторът да предоставя мобилни услуги и
без да дължи някаква насрещна престация. Това води до неоснователно обогатяване на
мобилния оператор и нарушава принципа за справедливост, с оглед на което такава
неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Горното обуславя извод за липса на валидно възникнало (въз основа на нищожна
договорна клауза) задължение на длъжника за заплащане на сочената неустойка както и
акцесорното спрямо нея вземане за обезщетение за забава.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 118422/03.04.2025 г. на „.....“ ЕАД, ЕИК ...., за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу „........“ ЕООД ЕИК
..... за сумата 5601,64 лева, представляваща неустойка дължима от клиента при предсрочно
прекратяване на договора по негова вина в размер на всички стандартни месечни
абонаментни вноски от прекратяването до изтичане на първоначално уговорения срок на
договор за електронни услуги договор №......47 от 17.02.2015 г. и сумата 271,00 лева –
обезщетение за забава върху задължението за неустойка при прекратяване на договора за
периода 03.10.2024 г. до 02.04.2025 г.,,
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2