№ 638
гр. София, 07.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно
гражданско дело № 20231000500517 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.1 от ГПК, във вр. с
чл.28,§1 от Регламент /ЕС/№1215/2012 на Европейския парламент и на
Съвета
от 12 декември 2012 г.
Образувано е по частна жалба на ищеца „ГАП МЕНИДЖМЪНТ“ -
ООД против протоколно определение от 21.09.2021 г., постановено по т.д. №
251/2019 г. на СГС, ТО, VI-23 състав, с което съдът е прекратил
производството по делото поради липса на международна компетентност
на българския съд.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното
определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като
жалбата е подробно мотивирана.
Излага доводи, че неправилно съдът се е позовал на нормата на
чл.28,т.1 от Регламент /ЕС/№1215/2012, тъй като според т.41 от преамбюла на
Регламента, Дания не участва в приемането му и не е обвързана от него.
Затова съдът е следвало да съобрази общото правило на чл.4,ал.1,т.2 от
КМЧП, което изрично предвижда, че за международната компетентност на
българския съд е достатъчно ищецът да е българско юридическо или
физическо лице.Моли за отмяна на определението и връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателя във връзка със събраните доказателства и законовите
изисквания, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от
1
ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е
процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Видно от данните по делото, СГС е бил сезиран с иск за
обезщетение за претърпени загуби в размер на 19 200 евро от неизпълнение
на задължението на ответника-продавач Кей Ен Машинъри АпС,
дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Кралство Дания,
по Договор за покупко-продажба от 29.11.2017г.
Препис от ИМ на ищеца,ведно с приложенията, преведени на датски
език, били изпратени на ответника за отговор на адреса му в Кралство Дания.
В срока по чл.367 ГПК от ответника бил подаден отговор на ИМ на
датски език. Съдът дал указания по реда на чл.101 ГПК да представи
документа в превод на български език в едномесечен срок, тъй като това е
езикът на воденото съдебно производство. В указания срок превод на
отговора не е постъпил, поради което съдът е приел, че постъпилият документ
на чужд език не следва да бъде съобразен. Затова съдът насрочил делото в
открито съдебна заседание. Ответното дружество било редовно призовано
чрез надлежно върната съдебна поръчка. В това съд.заседание процесуалният
представител на ищеца е застъпил становище, че българският съд е
компетентен да разгледа делото по силата на чл.4, ал.1,т.2 от КМЧП, а
Регламент /ЕС/№1215/2012 е неприложим – няма обвързваща сила за
Кралство Дания.
За да прекрати производството поради това, че не е международно
компетентен да разгледа спора, първоинстанционният съд се е позовал на
чл.28,т.1 от посочения по-горе Регламент /ЕС/№1215/2012 – Когато срещу
ответник с местоживеене в държава членка е предявен иск в съд на друга
държава членка и той не се яви, съдът служебна прогласява, че не е
компетентен, освен в случаите, когато компетентността му произтича от
разпоредбите на настоящия регламент. Приел е, че седалището и адреса на
управление на ответника е извън територията на Р.България, както и мястото
на изпълнение на престацията по предаване на стоката също не била на
територията на страната. Затова е счел, че няма причина делото да се
разглежда от българския съд. Не било налице нито изрично, нито мълчаливо
приемане от страна на ответника на компетентността на българския съд.
Поради непредставянето на превод на български език на отговора всъщност
липсва подаден такъв, а освен това ответникът не се е явил в открито съдебно
заседание, въпреки, че е редовно призован. Затова, с оглед разпоредбата на
чл.28,т.1 от регламента е приел, че не е международно компетентен да
разгледа делото.
Въззивният съд намира определението за незаконосъобразно поради
следното:
Според т.41 от преамбюла на Регламент №1215/2012 г., в
„съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания,
приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на
2
настоящия регламент ине е обвързана от него, нито от неговото
прилагане, без да се засяга възможността Дания да прилага измененията на
Регламент (ЕО) № 44/2001 съгласно член 3 от Споразумението между
Европейската общност и Кралство Дания относно компетентността и
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски
дела от 19 октомври 2005 г.“
Следователно регламентът, на който се позовава съдът, не е
приложим по отношение на Дания.
Към частната жалба е приложено и Решение на Съвета от 27.04.2009
г., от което е видно, че според чл.1 и 2 от Протокола за позицията на Дания,
приложен към Договора за ЕС и Договора за създаване на ЕО, Дания не е
задължена от разпоредбите на Регламент №44/2001 г., който впоследствие е
изменен с Регламент №1215/2012 г., и не е субект на тяхното прилагане.
Видно от приложеното решение, за обвързването на Дания от
първоначалния регламент, съответно от последващите му изменения, е
необходимо споразумение между ЕС и Дания, последващо съгласие на
Европейската комисия, както и предприемане на действия от страна на Дания
регламентът да се превърне в част от вътрешното й законодателство. По
делото обаче не е установено наличието на която и да било от горните
предпоставки.
Следователно, Кралство Дания, където е седалището на ответника,
не е обвързано от прилагането на Регламент №1215/2012г. Затова съдът не
може на основание негова разпоредба да приеме, че не е международно
компетентен да разгледа спора.
Въззивният съд намира, че в случая именно българският съд е
компетентен да разгледа делото по аргумент от разпоредбата на чл.4, ал.1, т.2
от КМЧП, съгласно който „Международната компетентност на
българските съдилища и други органи е налице, когато: 2. ищецът или
молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в
Република България.
Освен това, не остава съмнение за компетентността на българския
съд в настоящия случай и съгласно нормата на чл.15 от КМЧП -
„Българските съдилища са компетентни по искове от договорни отношения
освен в случаите по чл.4, и когато мястото на изпълнение на
задължението е в Република България или ответникът има основно място
на дейност в Република България“.Видно от твърденията на ищеца в ИМ и
представените с нея писмени доказателства, мястото на изпълнение на
задължението за предаване на необходимото за използване на закупената
машина противокопирно устройство и лиценз за използването на софтуера е в
България.
С оглед изложеното, СГС се явява международно компетентен да
разгледа правния спор, поради което обжалваното определение следва да
бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато за продължаване на
3
съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 21.09.2021 г., постановено по
т.д. № 251/2019 г. на СГС, ТО, VI-23 състав.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4