РЕШЕНИЕ
№ 1068
гр. Варна, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110203603 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от „Метро плюс“ ООД, ЕИК *, срещу Наказателно постановление №* г., издадено от
Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.40,
ал.5, пр.1 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. на МТС, на въззивника е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер 200.00 лв.
Въззивникът оспорва процесното НП като необосновано, неправилно и
незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено. Навежда доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното
производство като твърди, че е ограничено правото да вземе активно участие в образуваното
административно-наказателно производство, доколкото АУАН е съставен в присъствие на
лицето К. А., гражданин на Република Турция, което не владее български език и при
съставянето и връчването на акта не е присъствал преводач, който да го запознае със
съдържанието на документа, с което са нарушени императивните разпоредби на чл.84
ЗАНН, вр. чл.21, ал.2 НПК. Твърди също, че НП е връчено на лице без надлежна
представителна власт. Сочи се, че неясно и двусмислено са посочени датата и мястото на
извършване на нарушението. Излага становище, че е неясна връзката между посочената като
нарушена норма на чл.40, ал.5 от Наредбата и описанието на нарушението. Оспорва се
съставомерността на извършеното деяние, като се твърди, че са били налице извънредни
обстоятелства, изключващи административно-наказателната отговорност при нарушаване на
1
диспозицията на чл.40, ал.5 от Наредбата с оглед обявената епидемична обстановка в
страната и с оглед наличието на „криза на пазара“ по смисъла на §6 от ДР на ЗАвПр,
предвид наличието на значителен и продължителен излишък на предлагането на
транспортни услуги спрямо търсенето от клиенти, представляващ сериозна заплаха за
финансовата стабилност и оцеляването на превозвачите.
Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди, че
нарушението е извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата
без уважение като потвърди оспореното НП. Претендира присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт.
След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 26.02.2021 г. свид. Й.Й. - служител на РД “Автомобилна администрация“
гр. Варна, извършил проверка на документи във връзка с дейността на въззивника „*“ ООД,
притежаващ лиценз на общността за международен обществен превоз на пътници с автобус,
относно редовна международна автобусна линия гр. Добрич – гр. Малко Търново, България
- гр. Дерекьой – гр. Коджаели, Република Турция, обслужвана от въззивника съгласно
разрешително №20144550179. По утвърденото маршрутното разписание, превозът следвало
да бъде извършван през ден, по график, с начален час на тръгване от гр. Добрич – 09.30 ч, а
именно – на четни седмици – във вторник, четвъртък и събота, а в нечетни седмици – в
понеделник, сряда, петък и неделя. При проверка на дневника за изпълнени курсове в
Автогара – Добрич и Автогара – Варна, откъдето е трябвало да премине автобуса, е
установено, че на 06.01.2021 г. - сряда, превозвачът не е осигурил обслужването на
горепосочената автобусна линия, което е трябвало да извърши съгласно утвърдения график,
доколкото посочената дата се обхваща от първа /нечетна/ календарна седмица.
При тези констатации свид. Й. Й. съставил спрямо въззивното дружество
АУАН №289255 от 26.02.2021 г. за нарушение на чл.40, ал.5 от Наредба №11 от 31.10.2002
г., който бил връчен на К. А., гражданин на РТурция, в качеството му на пълномощник на
въззивника като при връчване на акта, превод от български на турски език и обратно бил
извършен от преводача Е.Ч., който удостоверил съответното обстоятелство в нарочна
декларация.
Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал срещу въззивника
оспореното НП, с което приел изцяло описаните в АУАН фактически констатации и
правната квалификация на нарушението и наложил наказание „имуществена санкция“ в
размер 200.00 лв. НП е връчено на въззивника чрез управител Барзал Юнал.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява
по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени възприятия, показания на свид. Й. Й., така и от приобщените документи –
НП №23-0000742 от 17.06.2021 г., АУАН №289255 от 26.02.2021 г., писмо рег.№31-01-00-
23/10 от 11.12.2020 г., Дневник за изпълнени курсове в Автогара Варна за 06.01.2021 г.,
2
Дневник за изпълнение на курсовете в Автогара Добрич за 04.01.2021 г., 05.01.2021 г. и
06.01.2021 г., Разрешително №**********, Декларация от Е. Ч. от 26.02.2021 г.,
Пълномощно рег.№113 от 12.01.2021 г., Писмо рег.№11-01-23 от 04.01.2021 г., Разписание и
маршрут на редовна автобусна линия Добрич – Варна – Бургас – Истанбул – Коджаели,
график за работа на екипажи по редовна автобусна линия Добрич – Варна – Бургас –
Истанбул – Коджаели, Пълномощно рег.№3284 от 15.07.2021 г., Заповед №РД-08-30 от
24.01.2020 г., Жалба рег.№21612 от 23.07.2021 г.
Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото
задължение за цялостна проверка на оспореното НП относно законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на
РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, съобразно чл.92, ал.2 ЗАвПр и видно от т.І-7
от Заповед №РД-08-30 от 24.01.2020 г. на Министър на транспорта, информационните
технологии и съобщенията.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
Както АУАН, така и НП са издадени в рамките на законоустановените
срокове от установяване на нарушението. Спазено е изискването на чл.42 ЗАНН при
изготвяне на АУАН, а съдържанието на НП е съобразено с нормата на чл.57 ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере, в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за допуснато
съществено процесуално нарушение чрез ограничаване правото на защита на въззивника.
Видно от приобщената декларация от преводача Е. чавдаров, надлежен представител на
въззивника е запознат с обвинението срещу юридическото лице и възможността в тридневен
срок дружеството да депозира възражение при връчване и предявяване на акта е. Фактът, че
не е връчен превод на АУАН, не е ограничил правото на защита на юридическото лице,
което е имало възможност да се ангажира с превод на документа и да упражни правото си да
възрази срещу същия, дори след изтичане на законоустановения срок, с искане за неговото
възстановяване поради липса на надлежен превод. Не се споделя и изложеното в жалбата
становище за липса на ясно описание на нарушението в НП и в АУАН, включително
относно датата и мястото на извършеното нарушение. От анализа на съдържанието в двата
документа недвусмислено следва, че е ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника за реализирано от същия бездействие на 06.01.2021 г., в гр.
3
Добрич и в гр. Варна. Не се споделят и доводите за разминаване между словесното описание
на нарушението, посочения като нарушен материален закон и правното основание за
ангажиране на административно-наказателната отговорност. Неоснователни са и доводите
за опорочаване на административно-наказателното производство поради връчване на НП на
лице без надлежна представителна власт. Това е така, доколкото ненадлежното връчване на
НП би могло да рефлектира единствено върху датата на влизане в сила на НП, но не и до
ограничаване правото на защита на сочения нарушител.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
Не се оспорва между страните и приобщените доказателства установяват по
несъмнен начин, че въззивникът, притежаващ лиценз на общността за международен превоз
на пътници с автобус за редовна международна линия: гр. Добрич – гр. Малко Търново,
България, гр. Дерекьой – гр. Коджаели, Република Турция, обслужвана съгласно
разрешително №20144550179, на датата 06.01.2021 г., попадаща в първа (нечетна)
календарна седмица съгласно утвърдения график, не е осигурил обслужването на
посочената редовна автобусна линия, с начален час на тръгване от гр. Добрич в 9.30 ч.
Неизвършването на превоза по редовната международна линия, съгласно
утвърдения график, формално осъществява състава на нарушението по чл.40, ал.5, пр.1 от
Наредба №11 от 31.10.2002 г., според която, освен в случаите на бедствия, аварии и други
извънредни ситуации, до изтичане на валидността на разрешителното, лицето по чл.2, ал.1 е
длъжно да осигури обслужването на автобусната линия. В Наредба №11 от 31.10.2022 г. не
се съдържат дефиниции на релевантните понятия. В случая обаче са приложими правилата и
дефинициите по Закон за здравето, като според §1, т.45 от ДР на ЗЗ, „извънредна епидемична
обстановка“ по чл.63, ал.1 от закона е налице при бедствие, предизвикано от заразна болест,
което води до епидемично разпространение с непосредствена опасност за живота и здравето
на гражданите, предотвратяването и преодоляването на което изисква извършване на повече
от обичайните дейности по защита и опазване живота и здравето на гражданите.
Към датата на извършване на нарушението – 06.01.2021 г., РБ е била в
извънредна епидемична обстановка, съгласно Решение на МС №855 от 25.11.2020 г. за
удължаване срока на обявената с Решение №325 на МС от 14.05.2020 г. извънредна
епидемична обстановка, удължавана с Решение №378 на МС от 12.06.2020 г., Решение
№418 на МС от 25.06.2020 г., Решение на №482 на МС от 15.07.2020 г., Решение №525 на
МС от 30.07.2020 г., Решение №609 на МС от 28.08.2020 г. и Решение №673 на МС от
25.09.2020 г. - до 31.01.2021 г.
В същото време, видно от публикувана на сайта на Министерство на
външните работи информация от ситуационен център - https://www.mfa.bg/bg/situationcenter/
27225, считано от 01.12.2020 г. на територията на Република Турция са въведени нови мерки
за ограничаване разпространението на COVID-19 – въвеждане в делничните дни на
комендантски час, всеки ден от 21.00 ч. до 05.00 ч. на следващия ден, а през уикендите –
пълна забрана за излизане извън домовете в събота и неделя с начален час от 21.00 ч. в петък
до 05.00 ч. в понеделник, с посочени изключения. Пълната забрана за излизане извън
4
домовете в съботните и неделните дни не се прилага спрямо чуждестранните граждани, вкл.
българските граждани, които се намират временно на територията на Република Турция в
качеството на ползватели на туристически услуги - когато пътуванията се осъществяват със
специализиран транспорт на туристическите агенции и са част от предоставените
туристически услуги като пакетни туристически пътувания, туристически екскурзии,
почивки и трансфер - https://www.mfa.bg/bg/situationcenter/27403. Въведеният комендантски
час е премахнат считано от 01.07.2021 г. - https://www.mfa.bg/embassies/turkey/news/30186.
При така действащите ограничителни мерки на територията на Република
България и Република Турция, приети и обявени от съответните компетентни държавни
органи, са налице конкретни факти, свързани с епидемичната обстановка в страната, в
следствие на които е било невъзможно изпълнение на предвиденото в чл.40, ал.5 от
Наредбата задължение. Всъщност, в условията на пандемията COVID-19 и на динамичната
епидемична обстановка – доказателство за което са постоянно променящите се правила и
ограничения, с оглед недопускане разпространение на заразата, обявена за бедствие,
невъзможността за изпълнение на поетите задължения от превозвачите, няма нужда да бъде
доказвана, а се предполага.
При така изтъкнатите съображения, съдът намира, че към момента на
твърдяното нарушение е била налице именно регламентираната бедствена и извънредна
ситуация по смисъла на чл.40, ал.5, пр.1 от Наредба №11 от 31.10.2002 г., вр. чл.63, ал.1, вр.
§1, т.45 от ДР на Закон за здравето, поради което констатираното неосигуряване от
въззивника на съответното автобусно разписание, не представлява нарушение и този извод
сочи материално-правна неправилност и незаконосъобразност на оспореното НП, явяваща
се основание за неговата отмяна.
Независимо от изхода на спора разноски за въззивника не следва да се
присъждат, доколкото такива не са претендирани и тяхно извършване не е доказано.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №21-0000742 от 17.06.2021 г.,
издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение
по чл.40, ал.5, пр.1 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. на МТС, на „М. п. ООД гр. София, ЕИК
*, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 200.00 лв, на
основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5