№ 40
гр. Разград, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН ТРОЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
Членове:Теодора М. Нейчева
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
в присъствието на прокурора С. Люб. М.
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Частно наказателно дело
№ 20253300200103 по описа за 2025 година
Производство по чл. 32 във вр. с чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
Образувано е по постъпило в Окръжен съд - Разград Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаван на финансови санкции, издадено въз основа на Решение рег. 532710373754-179 на
несъдебен орган в Германия – Служба за обществен ред на град Билефелд/Stad Bielefeld
Ordnungsamt/ постановено на 04.09.2024 г., влязло в сила на 28.09.2024 г., с което на
българския гражданин Ф. А., роден на *** г., с постоянен адрес гр.Цар Калоян, общ.Разград,
ул.*** е наложена финансова санкция – глоба в размер на 80 евро и 28,50 евро
административни разноски за това, че като водач на автомобил с регистрационен номер ***
на 04.06.2024г., 12:28, място на извършеното нарушение: Bielefeld ВAВ2, КМ 337,500;
Fahrtrichtung Dortmund движейки се по автомагистрала с товарен автомобил с допустима
обща маса над 3,5т. не е била спазена минимално допустимата дистанция от 50м. спрямо
движещото се предходно превозно средство със скорост над 50 км/ч. /след като е била
установена дистанция между автомобилите, са били приспаднати допустимите отклонения/
административно нарушение, което се санкционира по чл.4 ал.3, чл.49 от Правилника за
движение по пътищата /StVO/, чл.24 от Закона за движене по пътищата /StVG/, 15 от
Федералния каталог за финансови санкции /BKat/.
1
В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград взема
становище за основателност на направеното искане за признаване и изпълнение на
решението за наложената финансова санкция.
Засегнатото лице, чиято точна самоличност и адрес са установени след направена в
НБД справка – Ф. А. е нередовно редовно призован, като изпратената призовка до адреса се
е върнала в цялост, че лицето живее в Германия.
Назначеният на засегнатото лице защитник адв. М. М. изразява становище за това, че
липсват пречки за признаване на решението и предлага на съда да постанови съдебния си
акт в този смисъл.
Съдът като се запозна с доказателствата по делото установи следното:
Изпратеното за признаване по реда на чл. 30 и следващите от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС) Удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение
2005/214 на Съвета, издадено въз основа на Решение рег. №532710373754-179 на несъдебен
орган в Германия - Служба за обществен ред на град Билефелд/Stad Bielefeld Ordnungsamt/, е
въз основа на констатирано административно нарушение, което съгласно фактическото му
описание съставлява административно нарушение и по българското законодателство.
С оглед естеството на допуснатото административно нарушение, безспорно
съставляващо поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, то и съгласно
ал. 2 от чл. 30 от ЗПИИРКОРНФС в конкретния случай макар и налична, двойната
наказуемост не е изискуема като условие за признаване.
Удостоверението е законосъобразно от формална страна видно е, че същото е
подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата
държава. Придружено е с изискуемия превод на български език и е издадено по образец,
съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона. Удостоверението е постъпило по пощата съставляващ един от
начините, предвиден в условията за надлежна кореспонденция по чл. 9, ал. 3 от Закона.
Удостоверението е законосъобразно и по същество, доколкото при извършената
проверка съдът не установи основания за прилагане на факултативно предвидените
предпоставки, при които съдът може да откаже признаване и изпълнение на Решението.
1. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по
делото, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размерът на
наложената финансова санкция, референтния номер на преписката, по която е издадено
Решението и датата на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.
2. Съгласно изричното посочване от компетентния изпращащ орган на
обстоятелството, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото
лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от
решаващата или изпълняващата държава.
3. Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с
2
особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението.
Видно от установените пълни данни за самоличността на Ф. А. е пълнолетен - роден на ***
г. и съгласно българското законодателство е наказателно и административно отговорен, а с
оглед социалния и обществения статус, не е лице, по отношение на което съществува
законодателно предвиден имунитет или привилегия, правещи изпълнението на решението
недопустимо. В този смисъл не са налице и основанията за отказ от признаване и
изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 8 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС.
4. Не са налице и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки
за действие на постановеното Решение и наложената със същото финансова санкция за
административно нарушение. Видно от констатираното време на извършване на
нарушението, влизането в сила на същото и место извършване на нарушението –
изпълнението на решението НЕ Е с изтекла давност по българското законодателство, която
съгласно чл. 285, ал. 1 от АПК е пет години от влизане в сила на акта и не се ОТНАСЯ за
деяние, подсъдно на български съд, както и не се отнася за деяние, което според българското
законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на територията на България,
нито се ОТНАСЯ за деяние, което да е било извършено извън територията на издаващата
държава и българското законодателство да не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния. В този смисъл не са налице основанията за
отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 3 и т. 5 от Закона.
5. Посоченият в Решението и в представеното Удостоверение размер на наложената
финансова санкция е 80 евро, което е над предвидената в чл. 35, т. 6 минимална санкция от
70 евро, поради което и не е налице и отрицателната предпоставка по чл. 35, т. 6 от Закона.
6. Не е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на
процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице,
обобщени в условията по чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б. ”з”, т. 2, б.
”б” от представеното Удостоверение е видно, че производството е било писмено и в
съответствие със законодателството на издаващата държава, засегнатото лице е било
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез
упълномощен според националния закон представител, относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалване. Съгласно Удостоверението, производството е
било писмено и издаващата държава е потвърдила реализираното право на засегнато лице,
което надлежно уведомено, е имало възможност да отнесе въпроса до съд по наказателни
дела. В този смисъл гаранциите, предвидени с разпоредбите на чл. 35, т. 10 и т. 11 са били
спазени, респективно не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение,
посочени в тези разпоредби.
С оглед горното актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като финансовата
санкция е определена в евро, съгласно чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 8 от
ЗПИИРКОРНФС, следва да се определи равностойността й в български левове по курса на
БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Равностойността на
108,50 евро/80+28,50/ е 212,21 лева, според фиксинга на БНБ 1 EUR = 1.95583 BGN.
3
По изложените съображения съдът намира, че са налице законовите изисквания за
признаване и допускане изпълнение на Решението за налагане на финансови санкции,
предмет на настоящото производство, поради което и представеното Решение следва да бъде
признато и изпратено за изпълнение на компетентния за това орган, който в Република
България съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, е Националната агенция за приходите.
Ето защо и на основание чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение рег.№532710373754-179 на несъдебен орган в Германия -
Служба за обществен ред на град Билефелд/Stad Bielefeld Ordnungsamt/, постановено на
04.09.2024 г., влязло в сила на 28.09.2024 г., с което на българския гражданин Ф. И. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Цар Калоян, обл. Разград, *** е наложена финансова
санкция – в общ размер на 108,50 евро равностойни на 212,21 лв./двеста и дванадесет лева и
двадесети една стотинки/ за това, че автомобил с регистрационен номер *** на 04.06.2024г.,
12:28, място на извършеното нарушение: Bielefeld ВAВ2, КМ 337,500; Fahrtrichtung
Dortmund движейки се по автомагистрала с товарен автомобил с допустима обща маса над
3,5т., не е била спазена минимално допустимата дистанция от 50м. спрямо движещото се
предходно превозно средство със скорост над 50 км/ч. /след като е била установена
дистанция между автомобилите, са били приспаднати допустимите отклонения/,
административно нарушение, което се санкционира по чл.4 ал.3, чл.49 от Правилника за
движение по пътищата /StVO/, чл.24 от Закона за движене по пътищата /StVG/, 15 от
Федералния каталог за финансови санкции /BKat/.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на Национална агенция за
приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението НАП
своевременно следва да уведоми настоящия съд, както за предприетите действия по
изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС,
така и за резултата от същите, с оглед изпълнение задължението на съда по чл. 38, ал. 1, т.
4 от същия закон.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава.
Уведомителен формуляр да се изпрати незабавно и на Министерството на
правосъдието на Република България, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред Апелативен
съд – Варна, като обжалването съгласно чл. 20, ал. 1, изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не
спира изпълнение на решението.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5