№ 52202
гр. София, 27.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110149918 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 122 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на К. С. Ж. против ответника „Лено“
АД.
Първоначално делото е образувано пред РС Радомир, като с определение от 08.07.2024
г. по гр. дело № 194/2024 г. по описа на РС Радомир, производството по делото е прекратено
и изпратено по подсъдност на СРС. Решаващият извод на съда е, че не се касае за
потребителски спор, доколкото ищцата няма качеството „потребител“ по смисъла на ЗЗП,
поради което следва да бъде взет предвид адреса по седалището на ответника.
Съдът намира следното:
В случая са предявени установителни искове за прогласяване недействителност на
отделни клаузи от сключения между страните договор, както и осъдителен иск за връщане на
платени суми по договора.
Видно е от направеното в исковата молба и уточняващата молба изложение по
същество, че ищецът излага подробни съображения, че спри сключването на процесния
договор същият е действал като потребител, а не като търговец. Сочи се, че финансовата
услуга е получена от К. Ж. по нейната лична банкова сметка, а не по такава, разкрита на
името на едноличния търговец. Сочи, че ЕТ не е развивало никаква дейност и няма открита
банкова сметка, като ищецът е бил в трудово правоотношение към момента на сключване на
договора. Сочи, че средствата са използвани за лични нужди на физическото лице, а не за
търговска дейност. Поддържа се, че не е осъществявала търговска дейност като ЕТ, а
ответникът е знаел, тъй като регистрирането на ЕТ е станало по инициатива и със
съдействието на ответника.
Установява се освен това, че договорът е сключен между ЕТ „Катрин – К. Ж.“ и К. С.
Ж., от една страна, и „Лено“ АД, от друга страна.
Исковата молба е предявена от К. С. в лично качество и като търговец ЕТ „Катрин – К.
1
Ж.“.
Аналогична на настоящата хипотеза е била предмет на разглеждане от ВКС, касаеща
договор за „Бизнес кредит“ със същия предмет и същия ответник, в Решение №
26/26.02.2024 г. по т. дело № 1253/2023 г. на I т.о. Независимо, че се касае за договор,
сключен от физическо лице в качеството му на едноличен търговец, ВКС достига до извод,
че несъмнено процесният договор е за извършване на „услуга“ по см. на § 13, т. 14 от ДР на
ЗЗП. Отчетено е, че финансовата услуга е предоставена и получена от лицето в качеството
му на потребител.
Видно е от постановения съдебен акт, че се потвърждава утвърдената последователна и
непротиворечива съдебната практика (решение № 1012 по дело № 1853/1994г., решение №
478 по дело № 1399/1993г., V г.о., определение № 389 по ч.гр.д. № 269/1996г., V г.о., решение
№ 855 по гр.д. № 123/2003г., II г.о., определение № 3709 по ч. гр. д. № 1654/2008г., V г.о.,
решение № 437 по гр. д. № 70/2011г., III г.о., решение № 80/26.07.2012г. по т.д. № 287/2011г.,
I т.о., ТК, решение № 26/24.07.2018г. по т. д. № 1853/2017г., I т.о., определение №
33/20.01.2020г. по ч.т.д. № 2565/2019г., I т.о., определение № 1998/06.07.2023г. по ч.гр.д. №
1574/2023г., IV г. о. и др.), съгласно която физическото лице и регистрираният от него
едноличен търговец не са различни правни субекти. Признаването на търговско качество на
едно физическо лице разширява неговата правоспособност, разкривайки пред него
възможността то да бъде страна и по правоотношения в областта на търговското право, но
без да е налице нов правен субект, т. е. единствено в пределите на собствения му
персоналитет. Така, всеки един едноличен търговец, като носител едновременно и на
търговски, и на граждански права и задължения, винаги отговаря с едно и също свое
имущество по задълженията, придобити в резултат от упражняване на търговската си
дейност, както и по всякакви други имуществени отношения, в които той влиза в частния си
живот.
Следователно, регистрирането на ищцата като ЕТ не е променило персоналитета й, а
само е разширило нейната правоспособност. В случая ВКС е достигнало до извод за наличие
на потребителски спор, отчитайки, че сумите по договора са преведени на личната банкова
сметка на физическото лице, по която същият е получавал трудово възнаграждение, както и
липсата на дейност на едноличния търговец. С постановеното решение е обявено за
нищожно постановено арбитражно решение, постановено от Арбитражен съд при
Асоциация „Български арбитражен съд“ поради факта, че се касае за потребителски спор,
който е неарбитрируем.
В сходен смисъл се е произнесла върховната инстанция и в решение № 57/17.05.2024 г.
по т. д. № 2418/2022 г. на ВКС, І т. о., при разглеждането на договорни правоотношения по
договор за Бизнес кредит, сключен на 26.06.2019 г. между физическо лице, действащо в
качеството на ЕТ - заемополучател, физическото лице като съдлъжник и ответника „Лено“
АД. С решението е прието, че при физическо лице – едноличен търговец се касае за единство
в правния субект, но и обособеност на предприятието на едноличния търговец от неговото
останало имущество (Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. по гр. д. № 2/2001, ОСГК
2
на ВКС), като задълженията по договора от 26.06.2019 г. са били поети от заемополучателя
физическо лице в лично, а не в търговско качество. Ето защо следва да намери приложение
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори и решенията на Съда на Европейския съюз по прилагането й и
практиката на СЕС във връзка с нея, съгласно която, когато съдът е сезиран със спор по
договор, който би могъл да попадне в приложното поле на посочената директива,
националният съд трябва с оглед на всички обстоятелства по делото и на всички
доказателства да провери дали съответното лице, което е страна по договора, може да бъде
определено като потребител по смисъла на директивата.
Следва да се посочи, че ищецът твърди и се позовава на всички обстоятелства дали
повод на състава при ВКС да приеме, че се касае за потребителски договор, независимо от
неговото наименование. В случая искът е предявен от ищцата Ж. при твърдението, че
кредитът е бил използван за лични нужди на потребителя, а не за търговски такива, че тя
никога не е извършвала търговска дейност, а регистрацията й като едноличен търговец е
била единствено с оглед сключването на договора между страните, за което заемодателят е
знаел, а и е съдействал при извършването й, както и че отпуснатата сума е предоставена по
личната банкова сметка на ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК, исковете на и срещу потребители се
предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при
липса на настоящ адрес – по постоянния.
В случая, видно от служебно изготвената справка в НБД „Население“, настоящият
адрес на ищцата е в гр. Радомир, общ. Радомир, обл. Перник.
От служебно изготвена справка не се установява ЕТ „Катрин-К. Ж.“ да е развивал
търговска дейност, респективно да е подавал отчети за такава.
Според чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за местна неподсъдност на делото по чл. 113
ГПК може да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание,
т.е. след влизане в сила на ЗИДГПК (Изм. ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.),
съдът следи служебно и за спазването на правилата за местна подсъдност на спора по
отношение на искове на и срещу потребители.
Съгласно чл. 118 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е
подсъдно и ако прецени, че не му е подсъдно изпраща делото на компетентния съд.
С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че делото следва да бъде
изпратено на РС Радомир за продължаване на съдопроизводствените действия по
образуваното гражданско дело. На основание чл. 122, изр. 2 ГПК спорът за подсъдността на
делото следва да бъде разрешен от Софийски градски съд.
Така мотивиран, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 49918/2024 г. по описа на СРС, 182-ри
състав.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ с Районен съд Радомир относно съда, на който
е подсъдно разглеждането на гр.д. № 49918/2024 г. по описа на СРС, 182-ри състав.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Софийски градски съд за решаване на повдигнатия спор
и определяне на местно компетентния съд за разглеждане на делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4