РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2286
гр. Пловдив, 05 декември 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІІ-ти състав, в открито съдебно заседание на трети
ноември през две хиляди и двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
при секретаря М.Г. и с участието на прокурора ИВАН ИЛЕВСКИ, като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело
№ 571 от 2022г. по
описа на Административен съд – Пловдив, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба от М.Д.А.,
ЕГН: **********, пребиваващ към момента в Затвора - гр. Пловдив, чрез пълномощника му адв. С., против Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" (ГДИН) – гр. София, за присъждане на обезщетение
в общ размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, в т.ч.
25 000 лв. за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2020г. и 25 000 лв. за
периода от 01.04.2021г. до 02.03.2022г. (датата на предявяване на исковата
молба), през които е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение,
възмущение, внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите –
„падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“), без постоянно течаща топла и
студена вода; лоша хигиенна - наличие на дървеници, хлебарки и гризачи; ищецът
от 01.08.2021 г. е работил (търкал пластмасови кутии, при което се отделял
прах, но нямало респиратори) без предпазни маски и работни облекла, без
разходка на каре; отпуските му се признавали за излежано наказание, но не му се
заплащали; когато бил в болничен не получавал заплащане и не му се признавал за
изтърпяно наказание, с което са нарушени правата му по чл. 3 от Европейската
конвенция за защита правата на човека (ЕКЗПЧ).
Претендира присъждане на разноски по
делото в размер на 10лв. за внесена по делото ДТ.
В съдебно заседание. процесуалният
представител на ищеца адв. С. моли за уважаване на исковата претенция.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, чрез процесуалния си представител юр. Ч., оспорва предявената
искова претенция и моли за отхвърлянето й като недоказана и неоснователна. В
отговора на исковата молба претендира юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив, чрез прокурор Илевски
изразява становище за неоснователност на иска.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено
следното.
Както вече се посочи, главната искова претенция на
ищеца е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна
дейност на администрацията на Затвора Пловдив за периодите от 01.01.2018г. до
31.12.2020г. и от 01.04.2021г. до 02.03.2022г.
В тази връзка и с оглед направено от ответника
възражение, че по отношение на процесните искови периоди, е налице образувано
друго дело пред Административен съд – Пловдив, следва да бъде съобразено на
първо място, че от прието по делото съдебно удостоверение за страните и
предмета на адм. дело № 2308 от 2021г. по описа на Административен съд –
Пловдив (л. 32) се установява, че същото е образувано по повод искова молба на М.А.
срещу ГДИН, с която се претендира обезщетение в общ размер на 56 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени по
време на престоя му в Арест – Пловдив и Затвора – Пловдив, както следва: за
периодите от 02.02.2015г. до 05.05.2015г., от 29.10.2017 г. до 12.05.2018г. и
от 17.08.2020г. до 28.04.2021г., когато твърди, че е пребивавал в Арест –
Пловдив, както и за периодите от 05.05.2015г. до 08.12.2016г., от 12.05.2018г.
до 15.06.2020г. и от 28.04.2021г. до датата на предявяване на исковата молба в
съда (25.08.2021г.), когато твърди, че е пребивавал в Затвора – Пловдив. Или,
периодите от 12.05.2018г. до 15.06.2020г. и от 28.04.2021г. до 25.08.2021г.,
които са част от процесните и в които ищецът твърди, че е пребивавал на
територията на Затвора - Пловдив, се установява, че са предмет на разглеждане
на друго съдебно производство, поради което и в тази част исковата молба се
явява недопустима за разглеждане и в тази част производството следва да бъде
прекратено по аргумент от чл. 299, ал. 2 от ГПК.
В останалата част по отношение на периодите от
01.01.2018г. до 11.05.2018г., от 16.06.2020г. до 16.08.2020г., от 01.04.2021г.
до 27.04.2021г. и от 26.08.2021г. до 02.03.2022г., искът е процесуално
допустим, а разгледан по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно данните в справка относно правното положение
на лишения от свобода М.А. рег. № 7823 от 12.10.2022г. (л. 68) лицето е
осъждано многократно и е изтърпявало наказание лишаване от свобода в размер на
1 година и 10 месеца с начало на изтърпяване 17.08.2020г. и освобождаване
28.03.2022г.
По делото е представено
становище от 13.10.2022г., изготвено от Георги
Атанасов - инспектор „СДВР“ (л. 49 – 50), от което се установява, че за посочения първи исков период, уточнен по-горе
в настоящото решение (от 01.01.2018г. до 11.05.2018г. и от 16.06.2020г. до
16.08.2020г.), считано от 29.05.2019г. лишеният от свобода А. е постъпил в
Затвора – гр. Пловдив на 29.05.2019г. Същият е настанен в стая ОП – 2 на
Приемно отделение, където пребивава до разпределението си в стая 22 на ІІІ-та
група на 04.06.2019г. Стаята е с площ от 26,28кв.м (без площта на санитарния
възел), площта на санитарния възел е 2,7кв.м. Стаята разполага с два прозореца,
съответно с размери 0,44м/1,18м. и 0,98м/1,18м, позволяващи проникването на
достатъчно дневна светлина и вентилация на помещението. Ищецът е пребивавал
съвместно с други 12 лишени от свобода за целия период.
За посочения в исковата
молба и уточнен по-горе в настоящото решение втори исков период (от
01.04.2021г. до 27.04.2021г. и от 26.08.2021г. до 02.03.2022г.), считано от
28.04.2021г. до 07.05.2021г. лишеният от свобода е настанен в стая „Транзит“ на приемно
отделение, където пребивава до разпределянето си в V-та група. Стаята е с обща
площ от 18,17кв.м, от които 14,90кв.м площ на стаята и 3,27кв.м площ на
санитарния възел. Стаята има един прозорец с размери 1,20м/1м., позволяващи
проникването на достатъчно дневна светлина и вентилация на помещението. Ищецът
е пребивавал съвместно с други лишени от свобода, както следва: от 28.04.2021г.
до 01.05.2021г. съвместно с други 4 лица и от 02.05.2021г. до 07.05.2021г. съвместно
с 1 лице.
Представено е
становище от 11.10.2022г., изготвено от К. Пайтакова – инспектор „СДВР“ (л. 65
– 66), съгласно което, за периода от 07.05.2021г. до 11.05.2021г. ищецът А. е
бил настанен в помещение № 52 на пост 5. Размерите на помещението са 27,92кв.м
без площта на санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 1,17м/1,17м
и 0,45м/1,17м. Санитарният възел е с площ 2,57кв.м с един отваряем прозорец с
размери 0,34м/1,17м.
От становище от
17.10.2022г., изготвено от Т.Ц.– инспектор „СДВР“ (л. 59 – 60), се установява,
че лишеният от свобода А. е бил преместен
в трета група, стая № 22 с протокол № 1319/04.06.2019г. Размерите на спално
помещение № 22 са 26,50кв.м без площта на санитарния възел. Санитарният възел е
с площ 4,05кв.м. В становището в табличен вид е отразен броят на лишени свобода
лица по периоди (л. 59 гръб – 60).
Съгласно становище от
12.10.2022г., изготвено от В.И.– инспектор „СДВР“ (л. 69 – 70), лишеният от
свобода А. е бил преместен в трета група,
стая № 25 с протокол № 2613/11.05.2021г. Размерите на спално помещение № 25 са 31,32
кв.м без площта на санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,50м/1,20м и 1,20м/1,20м.
Санитарният възел е с площ 4,49кв.м, с един отваряем прозорец с размери 0,40м/1,20м. В становището в табличен вид е отразен броят
на лишени свобода лица по периоди (л. 69 гръб – 70). С протокол №
3269/22.06.2021г. лишеният от свобода А. е преместен в трета група, стая № 27. Размерите
на спално помещение № 27 са 39,02кв.м без площта на санитарния възел, с два отваряеми
прозореца с размери 1,20м/1,20м и 1,20м/1,20м.
Санитарният възел е с площ 4,36кв.м, с един отваряем прозорец с размери 1,20м/1,20м.
Със заповед № Л-1908/22.07.2021г. А. е назначен на работа в „Обособено
производство“. Преди назначаването си на работа е ползвал престой на открито,
съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода на трети
пост (л. 57). Същият не е ползвал отпуск (годишна почивка), тъй като не е
придобил това право, съгласно чл. 64, ал. 1 от ППЗИНЗС. Във всеки санитарен
възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. Отоплението се
осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон.
Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят
това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява
също от настанените, като за целта получават съответните прибори, както и могат
да ги закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от
близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни
продукти, които лишените от свобода могат да получават. На всички лишени от
свобода е осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно графика за
разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група. Тъй като
ищецът е работещ, има достъп всеки работен ден след приключване на работния
процес.
По делото е прието
становище от 12.10.2022г., изготвено от инспектор Кибарев (л. 58 – 58 гръб), съгласно
което, в Затвора - гр. Пловдив разполагат с постелен инвентар и спално бельо -
чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла, възглавници, достатъчно за да бъдат
обезпечени всички лишени от свобода.
Всеки лишен от свобода при постъпването си получава спално бельо и
постелен инвентар, за което се води отчетност. Лишените от свобода имат право
да получават спално бельо и одеяла от своите близки, т.е. е възможно да се
използват лични и служебни комплекти „в ротация“. Прането става по усмотрение
на самия лишен от свобода – в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране
на близките. Сушенето на дрехите става в сушилната машина на пералнята на
затвора, ако се перат там. Ако се перат от лишените от свобода има пригодени
простори в общото помещение на поста или отвън на карето. Възможно е да се
появява мухъл, тъй като лишените от свобода сушат дрехите си в килиите и вътре
се получава конденз. При редовно проветряване на стаите не биха се появили
проблеми с мухъл. През периода на изтърпяване на наказание лишаване от свобода
от А. в Затвора – гр. Пловдив не са правени основни ремонти на стаите, в които
е пребивавал. Извършвани са текущи ремонти, които се състоят в своевременна
смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове, подмяна на осветителните тела
и др. подобни. Не се допуска да има и счупени стъкла на прозорците, като същите
се подменят своевременно. През 2017г. е извършено боядисване на общите
помещения на лишените от свобода и дограмата е подменена с нова ПВЦ дограма. В
общите умивални е поставен гранитогрес. Банята е обща за лишените от свобода.
Подът й е с мозайка, а стените са с фаянсови плочки. Банята се ползва по
утвърден график, а за всички работещи е осигурена възможност да я ползват след
приключване на работния ден. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.
София е сключила договор (централизиран) за ДД обработки на всички помещения в
затворите и общежитията към тях. Има утвърден график, по който се извършва
дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора. Представен е договор от
20.01.2021г. (л. 80 – 86 гръб) и протоколи за извършена ДДД обработка за
периода 2021г. – 2022г. (л. 92 – 95 гръб).
По делото е разпитан свидетелят М.Л., който заявява, че познава ищеца М.А., като с
него заедно са били на ІІІ-ти пост, в 27 килия при неговата последна присъда.
Не е сигурен за периода, през 2021г., когато са били заедно, през един
определен период от годината, а не през цялата година, са били в една килия.
Тогава в килията пребивавали между 10 и 12 човека. Килията е преходна от две
стаи – една по-малка и една по-голяма, без врата. Общата площ на двете стаи е
около 35кв.м. Бройката на хората в килията варирала постоянно и зависело от
това кои хора се освобождават и кога началникът на затвора ще прати други хора.
В килията имало постоянно студена вода, като се изключи, че налягането е слабо
и когато се пуснат чешмите на първия етаж, на втория етаж, където се намирала
килия № 27, налягането намалявало и водата можело да спре. Топла вода никога не
е имало. Имало баня – неработещите се къпели два пъти седмично в банята, а
работещите след работа всеки ден можело да се изкъпят. Около 10 на брой душа
работели, пускали обикновено около 30 човека едновременно да се къпят и се
отпускало за къпане около 15 минути време. Таванът на самата килия бил от бетон,
отгоре самият покрив бил от ламарина и през лятото, когато слънцето напече
ламарината, ставало страшна жега. Имало два прозореца, но таванът бил много
висок – около 3 метра, и прозорците не били достатъчни за проветряване на
помещението. В килията било пълно с дървеници, хлебарки, денонощно, постоянно ги
лазят и хапят ужасно. Пръскало се редовно, но без какъвто и да било ефект.
Прането се извършвало в кофи, в самата стая, прането се простирало вътре на
импровизиран простор и от влагата таванът бил в мухъл. Имало пералня, но не им се
позволявало да я ползват. Пералнята била в друга сграда, имали достъп, но не
позволявали да я ползват. В килията освен легла, имало и други мебели – маси,
столове и шкафове. Приблизително горе-долу на човек по 1 шкаф „се падал“, имало
10 шкафа горе-долу, 3-4 маси и 4-5 стола, това била цялата мебелировка.
Вишките, като се сложили, се образували едни коридорчета, през които да се
придвижват. За хигиената се грижели и поддържали самите лишени от свобода.
Хигиенната дейност се състояла в това да се измете и измие стаята. Храна имало
в спалното помещение, тъй като се налага. Преди не са държали, защото в самата
столова е имало шкафчета, които са можели да бъдат заключвани и да си държат
храната там, но сега нямало такива. Работили са заедно с ищеца в тъй нар. „обособено
производство“ – производство за ел. табла и различните елементи, като излизат
от матрицата, по самите ръбове оставали люспи и мъхчета, които се зачистват с
пила. При обособеното производство самите елементи, когато се зачистват, самият
материал е някаква пластмаса реактивна и има стъклени частици, вдигало се доста
прах и за вдишване било доста вредно. Осигурявали се маски за еднократна
употреба, които обаче седмици наред се ползвали и нямало ефект от тях. Относно
ползването на работни облекла, имало склад, от който можели да се вземат дрехи.
През по-голямата част на изтърпяване на наказанието А. е работил. За работещите
на обособено производство нямало престой на открито, какъвто е осигурен за
другите, неработещи лишени от свобода. Работното време било от 7,30ч. до около 16ч.,
после следвали баня и вечеря. Тези, които ги изкарвали на т.нар. „каре“ през
деня - по веднъж излизали, доколкото свидетелят си спомня, на обяд излизали
обикновено. Работещите в обособеното производство ползвали обедна почивка от
около 30 минути. Докато отидат до столовата - да се придвижат, да се нахранят и
да се върнат, отнемало около 30 минути. Работното място се намирало на около
50м от спалните помещения и до него се ходело пеш. Работното място представлявало
нещо като цех, със зали и с приспособени маси, столове и пейки. Вентилатори имало,
но те не работели. За годишната отпуска, свидетелят посочва, че вървяло
единствено т.нар „кръстче“ – когато 2 работни дни се смятат за 3 дни „лежано“.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
Разпоредбата на чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия
закон. А чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под
стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба за нарушение на ал. 1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според
чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Съгласно 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществяват от
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която е юридическо лице
към министъра на правосъдието, като затворите и областните служби
"Изпълнение на наказанията", в които по силата на чл. 16, ал. 1 от
закона са включени и арестите, са териториални служби на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията". Следователно, отговорността на ответника
произтича пряко от закона и административния характер на дейността по
ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода, която включва
организация, ръководство и наблюдение на реда и условията в тези места. Като
административен орган със статут на юридическо лице, който следи дейността по
изпълнение на наказанията да бъде изпълнявана в съответствие с нормативно
установените изисквания, той носи отговорност за вредите от незаконните
действия и бездействия на включените в състава му административни звена и
длъжностни лица при извършване на дейността по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Следва да се отбележи, че основателността на иска за
вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предполага наличието на три кумулативно
изискуеми предпоставки: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните
органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; 2)
настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца като същата се
предполага до доказване на противното и 3) пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и
настъпилата вреда.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на
човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република
България, относно заявени нарушения на чл. 3 от ЕКПЧ,
произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода и задържането под
стража, е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни
случаи е налице нарушение на прокламираното в чл. 3 от ЕКПЧ основно право.
Критериите от значение за преценката дали условията за
изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в
нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по делото "Нешков и
други срещу България" е посочено, че вече постановените решения се отнасят
до нарушения на чл. 3 от ЕКПЧОС, касаещи повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до естествена
светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното
достойнство при използване на тоалетната. ЕСПЧ е приел, че нарушенията не
са вследствие от изолирани случаи, а произтичат от повсеместен проблем, в
резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна система и
недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение.
В контекста на тази съдебна практика, по смисъла на
чл. 3 от ЕКПЧОС, "безчовечно или унижаващо отношение" предполага
страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и
унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно
мотивите на посочените решения на ЕСПЧ, мерките за лишаване от свобода могат
често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното
от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото
достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат
на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на
страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид практическите
нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно
осигурени.
В случая, предметът на делото е очертан в исковата
молба, според която се търси обезщетяване за твърдени от ищеца, претърпени
неимуществени вреди, които са последица на първо място от липса на достатъчно
жилищна площ. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, минималната
жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4кв.
м, както е и според стандартите, възприети от Съвета на Европа и от Съда по
правата на човека. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място
за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и
други помещения за осъществяване на поправително въздействие, като в ал. 5 е
посочено количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и
минимумът обзавеждане на спалните помещения да се определят с правилника за
прилагане на закона. В чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните
помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за
естествено проветряване, като количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от
изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. А според чл. 20,
ал. 3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Размерите на спалните помещения, в които е пребивавал
ищеца през процесния период, са посочени по-горе в настоящето решение.
Отговорността на държавата за причинените вреди по чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина
на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата
отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при
изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях.
С оглед доказателствената тежест в процеса, съдът
констатира, че за периода от 01.01.2018г. до 11.05.2018г., от 16.06.2020г. до
16.08.2020г., от 01.04.2021г. до 27.04.2021г., предвид информацията в цитираните
по-горе становища, ищецът не е пребивавал в Затвора – гр. Пловдив за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Това е самостоятелно основание
исковите претенции в тази им част да бъдат отхвърлени като недоказани.
Отново, с оглед доказателствената тежест в процеса,
съдът констатира, че за периода от 26.08.2021г. до 02.03.2022г., предвид
информацията в табличен вид в цитираните по-горе становища, не са били спазени
изискванията чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС за минималната жилищна площ за един лишен
от свобода за целия период.
Съгласно практиката на Съда по правата на човека е налице самостоятелно и
достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
По делото обаче не се установиха данни да има гризачи
и дървеници, в каквато насока са твърденията на ищеца и разпитания по делото
свидетел. От страна на затворническата администрация са представени конкретни
данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се
установи, че касаят целия исков период. Отделно от това, от страна на ищеца не
се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за
хигиената в помещенията в Затвора – гр. Пловдив, в т.ч. и за наличието на
инсекти и гризачи.
Видно от събраните писмени доказателства по делото,
няма нарушение и на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като в спалните помещения е
осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода.
По отношение на топлата вода, по делото се установи,
че времето за достъп до такава е посочено в утвърден от началника на Затвора - гр.
Пловдив график, за разпределение на времето на лишените от свобода. В този
смисъл, оплакванията на ищеца, отнасящи се до липсата на топла и студена вода и
санитарен възел са неоснователни и недоказани.
По отношение оплакването, че през времето, в което
ищецът е работил в „обособено производство“ без защитно облекло, съдът намира,
че по делото са депозирани показания на свидетеля Л. се ползват защитни облекла
(има достъп до складово помещение) и защитни маски за еднократна употреба. По
делото не са ангажирани доказателства ищецът да е подавал оплаквания за
многократно използване на предоставените му маски за еднократна употреба.
Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че дори работата да е свързана с
отделяне на прах и други замърсявания, на ищеца е била предоставена възможност
да използва баня всекидневно, след приключване на работния ден.
По отношение оплакването за невъзможността за ползване
на отпуск, същото е неоснователно. Не са ангажирани доказателства, които да
опровергават направената от ответника констатация, че лишеният от свобода не е ползвал отпуск
(годишна почивка), тъй като не е придобил това право, съгласно чл. 64, ал. 1 от
ППЗИНЗС. По отношение оплакването, че „когато е в болничен не получава
заплащане“, отново по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства
за невъзможност за полагане на труд от лишения от свобода поради заболяване и
подадено заявление пред затворническата администрация. Следва да бъде посочено,
че за лишените от свобода е осигурена възможност за лекарска помощ, но отново
не са ангажирани доказателства за възникнал здравословен проблем, който да
препятства А. да полага труд и да получава възнаграждение.
По отношение
оплакването за невъзможност за „извеждане на каре“, следва да бъде посочено
следното: не е спорно по делото, че А. е
назначен на работа в обособено производство, считано от 01.08.2021г. Като
работещ лишеният от свобода следва да спазва разпоредбите в ЗИНЗС и ППЗИНЗС,
досежно работещите. Така, съгласно разпоредбата на чл. 16а, т. 1 от ППЗИНЗС, по
време на работа на лишените от свобода не се разрешава да напускат определените
от администрацията работни места. Т.е. дори и същият, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗИНЗС, да има право на престой на открито не по-малко от един час на ден, с
приемането да упражнява трудова дейност, доброволно се отказва от това си право
и няма основание да претендира обезщетение за тези обстоятелства, за които
предварително е имал знание и се е съгласил, че ще са част от трудовото му
правоотношение със Затвор Пловдив.
Предвид всичко изложено съдът намира, че е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД
"Изпълнение на наказанията" – гр. София само по отношение на
конкретно установените факти по делото: относно пренаселеността на помещенията
в Затвора - гр. Пловдив за периода от 26.08.2021г. до 02.03.2022г., в който се
установи, че ищецът е пребивавал в стая 27, трета група, която е с площ на
помещението 39,02кв.м и с площ на санитарния възел 4,36кв.м и с още между 8 и
11 лишени от свобода. Това обстоятелство води до извода, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3
ЕКЗПЧОС, тъй като през целия период на пребиваването си в Затвора – гр. Пловдив
не му е била осигурена жилищна площ от минимум 4кв.м. както е и според
стандартите, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека.
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 284, ал. 5
от ЗИНЗС, според която в случаите по ал. 1 (държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3),
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване
изискванията на чл. 52 от ЗЗД (по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ), съгласно
която размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя
по справедливост. Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора. Понятието "справедливост" е морално -
етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Следва
да се има в предвид, че вредите, които следва да се обезщетят на ищеца имат
компенсаторен характер. Размерът на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Настоящия съдебен състав се съобразява с постановените
три осъдителни решения срещу България на Европейският съд по правата на човека
(ЕСПЧ) от 4 юни 2020г., по делата Чобанов и Койрушки, Йорданов и Джелебов
и и други, образувани по единадесет
жалби на лишени от свобода, относно размерът на присъдените обезщетения за
претърпените вреди на национално ниво.
В случая, от съда се отчитат обстоятелствата,
съставляващи проявления на незаконосъобразната административна дейност и
периода на исковата претенция - времето, през което ищецът е пребивавал в
затвора гр. Пловдив в пренаселени помещения, което е 189 дни. Съобразно това и
при прилагането на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, съдът счита, че справедливото
обезщетение, което следва да се присъди на ищеца за неимуществени вреди за периода
от 26.08.2021г. до 02.03.2022г. възлиза на 1 134 лева, като за останалата
част, за разликата до пълния размер на допустимата искова претенция, същата,
като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част на иска,
не следва да се присъжда предвид разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, които се явяват специални по отношение на чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 143
от АПК, и които не предвиждат присъждането на такова, извън случаите на пълно
отхвърляне на исковата претенция. Ето защо, въпреки частичната основателност на
исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава
възможност.
На ищеца следва да бъде присъдена като разноски по
делото сумата от 10лв., представляваща заплатена държавна такса. По отношение
разноските по делото под формата на адвокатско възнаграждение, платимо до
15.08.2022г. (пълномощно на л. 3), не са представени доказателства за
заплащането им. Ето защо не следва да бъде присъждано адвокатско
възнаграждение, независимо от частичната основателност на исковата претенция.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на М.Д.А.,
ЕГН: **********, изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора – гр.
Пловдив против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) – гр.
София, за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на
чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по време на престоя му в Затвора
– гр. Пловдив, В ЧАСТТА, отнасяща се за периодите от 12.05.2018г. до
15.06.2020г. и от 28.04.2021г. до 25.08.2021г.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото В ТАЗИ МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – гр. София да заплати на М.Д.А., ЕГН: **********, понастоящем
в Затвора -гр. Пловдив, сумата в размер на 1 134 /хиляда сто
тридесет и четири/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по време на престоя му в Затвора – гр. Пловдив за периода 26.08.2021г. до
02.03.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба 02.03.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част за разликата до размера от 50 000лв. и в останалите
периоди в обхвата на претендираните от 01.01.2018г. до 11.05.2018г., от
16.06.2020г. до 16.08.2020г. и от 01.04.2021г. до 27.04.2021г.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
– гр. София да заплати на М.Д.А., ЕГН: **********, сумата в размер на 10 /десет/ лева
представляваща внесена по делото ДТ.
ОТХВЪРЛЯ
искането на процесуален представител на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – гр. София за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно
оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщаването
му, а в частта с характер на определение
– в 7-дневен срок от съобщаването, пред тричленен състав на Пловдивския
административен съд, съгласно чл. 285, ал. 1, предл. 2 от ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/