Решение по дело №1354/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 285 от ЗИЗНС.

Образувано е по касационна жалба касационна жалба от В. А. К., подадена чрез адв. С. Х. против Решение № 4060/24.10.2024 г. постановено по адм. дело № 495/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлен като неоснователен иска на В. А. К., понастоящем в Затвора Пазарджик, подадена чрез адв. Х. АК – Пловдив против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили за периода от 26.04.2019 г. до 26.04.2024 г., в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон - ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Наредба № 2 от 22.02.2010 г. Твърди, че обжалва решението в частта за медицинското обслужване. В останалата част на решението, счита същото за необосновано, мотивирано само по писмените доказателства.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, явява се лично, доведен от органите на ОЗ „Охрана“ – Пазарджик. Поддържа касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, редовно призован, представлява се от юрк. Русчев, който счита касационната жалба за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения за законосъобразност и правилност на решението, включително в писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че решението на Административен съд – Пазарджик е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пазарджик, XI касационен състав като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 285 от ЗИНЗС и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявения иск от В. А. К., понастоящем в Затвора Пазарджик, подадена чрез адв. Х. АК – Пловдив против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за сумата от 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили за периода от 26.04.2019 г. до 26.04.2024 г., в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника.

Посочената в мотивите на решението, постановено по адм. д. № 495/2024 г. на Административен съд – Пазарджик, фактическа обстановка се установява от всички писмени и гласни доказателства, събрани от първоинстанционния съд, които са непротиворечиви, подробни и ясни, поради което правилно са кредитирани от съда.

В решението на първоинстанционния съд се сочи още, че процесът се движи в рамките, зададени от самия ищец с исковата молба. Ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 30 000 лева за периода от 26.04.2019 г. до 26.04.2024 г. (датата на подаване на исковата молба), в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника, претърпени по време на престоя му в Затвора – Пазарджик. В конкретния случай ищецът претендира обезщетение само за престоя му в Затвора – Пазарджик за периода от 26.04.2019 г. до 26.04.2024 г. (датата на подаване на исковата молба). Предвид това правилно е установен процесния период по делото от първоинстанционния съд. Правилно е установено в тази връзка, че според представените подробни справки се установява, че В. А. К., [ЕГН] в периода от 14.09.2020 г. до 30.12.2020 г. въобще не е пребивавал в Затвора – Пазарджик, тъй като в този период бил преведен в Затвора – Стара Загора за продължаване на образованието си, както и за периода от 02.09.2022 г. до 16.11.2022 г. е преведен в Затвора – Враца за продължаване на образованието си, като в исковата молба изрично е отбелязано, че се претендира обезщетение само заради престоя в Затвора – Пазарджик. Поради тази причина искът за периодите от 14.09.2020 г. до 30.12.2020 г. и от 02.09.2022 г. до 16.11.2022 г. вкл., правилно е отхвърлен, тъй като ищецът не е пребивавал в Затвора – Пазарджик, така както твърди в исковата молба.

Що се касае до останалите процесни периоди, правило от страна на първоинстанционния съд е прието, че не са налице основания за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Предвид очертания от ищеца предмет на иска се претендират неимуществени вреди, причинени от унизителното отношение на затворническата администрация при осигуряване на нормални, според установените стандарти, условия на живот при изтърпяване на наказанието. Посочено е, че вредите произтичат от лошите хигиенно-битови условия, недобро медицинско обслужване и некачествена храна, включително и недостатъчни количества.

С текста на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е въведена специална отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. В тази връзка основателността на претенцията за вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС изисква доказването на три кумулативно свързани предпоставки – акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от Закона; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното на основание чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС; и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/ или бездействие и настъпилата вреда.

От всичко изложено по-горе, както и от доказателствата по делото, съдът е приел в мотивите си, че в конкретния случай безспорно се установява, че за процесния период лишеният от свобода не е бил настанен при условията на пренаселеност. Видно от справката, приложена по делото, същият е пребивавал в килии с по 3-5 други лишени от свобода, като предвид квадратурата на помещенията им се е падало по 4-6 кв.м. на човек. Недоказани според съда са изцяло оплакванията на ищеца, свързани с неосигуряване на санитарен възел, достъп до топла и студена течаща вода. Както от писмените доказателства, така и гласните такива, се установява категорично, че в стаите в разглежданите периоди на задържане на ищеца, са били изградени и са съществували санитарни възли с осигурена течаща студена вода, като лишените от свобода са можели да ползват по определен график и баня с осигурена топла вода поне два пъти седмично. Като недоказани следва са приети и твърденията за претърпени вреди от наличието на хлебарки и дървеници в Затвора – Пазарджик, тъй като от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой на лицето в затвора и всички части на Затвора – Пазарджик. По делото са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекция и дератизация против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключени договори от страна на ответника, в подкрепа на което са приложени протоколи, в които са описани размер на третираната площ, препарат, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето заявило/приело обработката. Съдът е приел за неоснователи и оплакванията по отношение твърдяната липса на адекватно медицинско обслужване. Установено е, че от 26.05.2021 г. до 28.05.2021 г. В. К. е хоспитализиран в ХО на УМБАЛ „Пълмед“ – клон МС „Здраве“ гр. Пазарджик, в планов порядък по повод доброкачествено образувание на мастната тъкан – липом. От представената по делото епикриза, следва, че на същия е проведено хирургично лечение с добър ефект. Нещо повече, след появата на рецидив, на място, близо до оперативния цикатрикс, е била извършена консултация със същия хирург, който е извършил и първата операция. След извършения преглед е препоръчано оперативно лечение, но същото не е било задължително, тъй като се касае за козметичен дефект, а не за такъв който е животозастрашаващ.

С оглед на изложеното, искът на В. А. К., понастоящем в Затвора Пазарджик, подадена чрез адв. Х. АК – Пловдив против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за сумата от 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили за периода от 26.04.2019 г. до 26.04.2024 г., в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника, е бил отхвърлен като недоказан.

Решението е правилно.

При разглеждането на делото съдът е събрал всички заявени от страните доказателства за имащите правно значение факти. Изводите на административния съд за недоказано нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС са основани на подробно изследване и анализ на всички събрани по делото доказателства, включително показанията на свидетеля.

В съответствие с чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС, изпълнението на наказанията е насочено към постигане на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. Основни правни принципи са регламентирани с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, според която осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Тези принципи са заложени в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, която охранява и регламентира основните човешки права, които са признати като обект на защита и в случаите на законосъобразно лишаване от свобода на лицата. Ограничаването на правата на лишените от свобода и задържаните под стража следва да бъде само в размера и до вида, предвиден в закона и за целите на конкретното наказание. Няма как обаче лишените от свобода и задържаните под стража да не търпят ограничения и лишения, свързани със самото наказание, тъй като това е една от неговите цели.

Правилен е изводът на решаващия съд, че отговорността на ответната страна може да бъде ангажирана само при доказано незаконосъобразно действие от страна на ГДИН, свързано с нарушение на принципите заложени в чл. 3 от ЗИНЗС. В случая посредством множество писмени и гласни доказателства е установено, че на лишения от свобода са осигурени нормални условия за изтърпяване на наказанието, които не са в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. На лицето е осигурена адекватна медицинска грижа. Помещенията, в които е настаняван са с достатъчна площ, с достъп до течаща студена и топла вода и са хигиенизирани и дезинфекцирани. Касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, с които искът на К. е отхвърлен изцяло.

Най-същественото е липса на предпоставките за уважаване на иск по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, във вр. с липса на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Следва да се посочи, че ищецът не доказва подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, нито от събраните писмени и гласни доказателства от първостепенния съд се установяват такива обстоятелства.

Отделно не се констатираха по настоящото дело не само предпоставките на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, но и тези на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, съгласно която норма – за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Предвид гореизложеното следва да се приеме, че правилно и въз основа на всички събрани по делото доказателства първоинстанционният съд е стигнал до извод за неоснователност на иска, поради което същият е отхвърлен изцяло.

Ангажирането на отговорността на административния орган изисква кумулативното наличие на предпоставките – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по повод извършване на административна дейност, вреда и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от посочените елементи от фактическия състав на разпоредбата, отговорността на държавата в лицето на съответната правосубектна институция, към която принадлежи органа, не може да бъде ангажирана. В конкретния случай съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не обуславя извод за установени незаконосъобразни действия или бездействия на служителите на ГДИН. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че след като липсва незаконосъобразно действие или бездействия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, искът за вреди се явява неоснователен.

Касационната инстанция споделя напълно мотивите на административния съд, с които е отхвърлен изцяло иска по чл. 284 от ЗИНЗС, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му, както и е постановил обосновано решение, прилагайки правилно материалния закон. Решението на Административен съд – Пазарджик, III с-в следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна – да бъде отхвърлена.

От страна на ответника по касация не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение, като отделно в ЗИНЗС липсва изрична уредба, която да предвижда отговорност на ищеца за разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът не следва да се произнася относно разноските.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4060/24.10.2024 г. постановено по адм. дело № 495/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

Решението е окончателно.