№ 66
гр. Пловдив, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
в присъствието на прокурора К. Д. П.
като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Въззивно
административно наказателно дело № 20215300602374 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Решение № 1468/14.09.2021г. по АНД № 4472/2021г. по описа на ПдРС, 16 н.с.
съдът е признал обв. Л. АС. В. за виновен в това, че в периода от 19.12.2019г. до
26.05.2020г. в с. Б., обл. Пловдив, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, е заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст – А.Ф.М. от с.Р., родена
на *****г. – престъпление по чл. 191, ал.1 от НК, като на основание чл. 378, ал.4, т.1 от НПК
вр. с чл. 78 А от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от адв. В.С. -
защитник на обв. В., в която е посочено, че решението е неправилно и необосновано, като
деянието, макар и формално да осъществява признаците на престъплението по чл. 191, ал.1
от НК, поради своята малозначителност, налага прекратяване на производството.
Алтернативно се отправя искане съдът да намали размера на глобата по реда на чл. 55, ал.2
от НК с ½ до размер от 500 лв.
В съдебно заседание представителят на ОП Пловдив посочва, че решението е
правилно и обосновано, обсъдени са били от районния съд всички събрани доказателства, а
наложеното административно наказание е в своя минимум, като съдът е отчел всички
релевантни обстоятелства, поради което предлага на съда да потвърди първоинстанционния
съдебен акт.
1
Пред настоящия въззивен състав защитникът поддържа подадената въззивна жалба.
Счита, че спор по фактите няма, но неправилно съдът е приел, че деянието е
общественоопасно, не е отчел липсата на настъпили вредни последици. Изразява се
несъгласие и със становището на съда, че деянието е извършено от обвиняемия при пряк
умисъл. Сочи се, че деянието е извършено със съгласието на пострадалата, а самият В. не е
знаел, че осъществява състав на престъпление. Поради това защитата счита, че деянието не е
извършено от обективна и субективна страна и моли производството да бъде прекратено.
Поддържа се жалбата и касателно алтернативното искане за намаляване размера на глобата.
Обвиняемият поддържа становището на защитника си, като сочи, че наложената
санкция е непосилна за него.
Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и
обсъди доводите във въззивната жалба и съображенията на страните в съдебно заседание, а и
сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери
следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена в срок и при наличие на
правен интерес от правоимащо по смисъла на чл. 318 от НПК лице.
За да постанови съдебния си акт районният съд е възприел за установена следната
фактическа обстановка:
Обв. Л.В. живеел с родителите си в къща, находяща се в с. Б., обл. Пловдив. А.Ф.М.
живеела с родителите си в с.Р., като същата била родена на *****г. Обв. В. и свид. А.М. се
познавали, като през месец декември 2019 година отношенията им прераснали в интимна
връзка. По това време свид. М. била на 13 години, но казала на обв. В., че е на 15 години. На
19.12.2019г. обв. В. завел свидетелката в дома на родителите си, като двамата им заявили, че
от този ден ще живеят заедно в къщата като мъж и жена. На следващия ден свид. М.
уведомила родителите си за решението си. Двамата не сключили граждански брак. Обв. В. и
свид. М. водели полов живот, в резултат на което свид. М. забременяла. На 26.05.2020г. обв.
Л.В. заминал да работи във Великобритания, като свид. М. се преместила при родителите си.
На 08.10.2020г. тя родила детето З.А. М.. След раждането свид. М. прекъснала
образованието си.
За да приеме изложената фактическа обстановка, районният съд е кредитирал
показанията на свидетелите А.М., З.О., Ф.М., А. В., Д. В. и Т.Б., като е приел, че всички те
си кореспондират и описват една непротиворечива фактическа обстановка, от чийто разпити
се установявало непротиворечиво, че обвиняемият в инкриминирания период е заживял
съпружески с А.М., без последната да е навършила 16 години. Въз основа на тях Районният
съд е приел, че от правна страна обвиняемият е реализирал състава на престъплението, за
което е предаден на съд, като не е знаел за реалната възраст на свидетелката, тъй като
последната му била посочила, че е на 15 години. Първият съд е приел, че деянието е
извършено от него при пряк умисъл и отчитайки, че са налице предпоставките на чл. 78 А от
НК, е освободил обвиняемия от наказателна отговорност, като му е наложил
2
административно наказание глоба в минималния размер от 1000 лева, приемайки, че са
налице само смекчаващи обстоятелства.
Установената от районния съд фактология съответства на събраните доказателства от
досъдебното производство, които и настоящият състав приема за непротиворечиви.
Свидетелите посочват в показанията си отделни сегменти от развилите се във времето
отношения между обвиняемия и свид. М., които са напълно идентични. От показанията на
свид. А.М., включително допълнително депозираните такива касателно времето на
заживяване на двамата на семейни начала /които и настоящата инстанция по този факт
кредитира, доколкото кореспондират на тези на свид. Д. В.а/, както и от показанията на
свид. З.О., Ф.М., А. В. и Д. В.а непротиворечиво се установява, че свид. М. и обвиняемият в
инкриминирания период са живеели в дома на родителите на обвиняемия като съпрузи, в
следствие на което и свидетелката е забременяла, а няколко месеца по-късно е родила дете.
Районният съд правилно е отбелязал, че противоречия в показанията на свидетелите не се
откриват. Самата защита не счита, че има противоречия в събраните доказателства, нито в
правилността на възприетата от РС фактическа обстановка. Все пак, редно е да се посочи, че
районният съд е пропуснал да обсъди събраните на досъдебното производство писмени
доказателства, без това да влияе върху правилността на фактическите констатации –
изготвените социални доклади и план за действие от Дирекция за социално подпомагане –
Марица, в каквато връзка показания е дала и свид. Т.Б.-К., както и удостоверение за
раждане. Приобщените писмени доказателства също кореспондират на съдържимото в
посочените по-горе гласни доказателствени средства, поради което следва да се кредитират.
Въз основа на така събраните доказателства съдът е достигнал до законосъобразния
извод, че обв. Л. АС. В. е извършил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 191, ал.1 от НК, тъй като в периода от 19.12.2019г. до 26.05.2020г. в с.
Б., като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак, е заживял съпружески с лице
от женски пол, което не е навършило 16 години – А.Ф.М. от с. Р., родена на *****г.
Правилно е приел районният съд, че следва да бъде приложена именно посочената правна
квалификация, тъй като доказателства обвиняемият да е знаел за реалната възраст на
свидетелката М. няма. Напълно подкрепени от събраните доказателства са и изводите на
районния съд както за инкриминираните период и място на извършване на престъплението,
за установеното съжителство като съпрузи между обвиняемия и свид. М., така и по
отношение на отрицателния факт – липсата на сключен граждански брак между лицата, още
повече и че възрастта на свидетелката не е позволявала.
Споделят се и изводите на долната инстанция, че от субективна страна
престъплението е извършено от В. при пряк умисъл, като към този момент същият е
съзнавал, че заживява съпружески с лице, ненавършило 16-годишна възраст, поради което
неоснователно се явява възражението на защитата в жалбата и поддържано в съдебно
заседание. Не може в случая да става въпрос за незнание на фактическите обстоятелства от
състава на престъплението от страна на обвиняемия, тъй като както свид. А.М., така и
майката на обвиняемия и неговия баща в показанията си сочат, че когато заживяла в дома
3
им, А.М. е заявила, че е на 15 години и това обстоятелство е било съзнавано от обвиняемия.
В. е искал и е целял именно този резултат – да заживеят двамата като съпрузи, независимо
от възрастта на свидетелката. Факт е и че в следствие на съжителството им свид. М. е
забременяла, а в последствие – и родила дете, което пък е било и основанието за образуване
на преписката в Дирекция Социално подпомагане – Марица.
Районният съд е отделил внимание и на възражението на защитата, че деянието не е
малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК. Изложените съображения на първия съд
напълно се споделят от настоящата инстанция. Възрастта на пострадалата, когато същата е
заживяла с обвиняемия /била е малолетна/, фактът, че на тази крехка възраст същата е
забременяла и родила дете /само три месеца след като е навършила 14 години/, което
несъмнено е свързано със застрашаване на физическото и психическо развитие на
пострадалата; че същата е прекъснала образованието си, са все обстоятелства, които
категорично изключват извод в подкрепа възражението на защитата. Инкриминираното
деяние е обществено опасно, тъй като подсъдимият е поставил в опасност здравето на
свидетелката, като в резултат на така започналия й сексуален живот се е стигнало до
забременяването й преди организмът й все още да е приключил физиологичното си
развитие. Обстоятелството, че ранното съжителство се приема за нормално сред общността,
към която двамата принадлежат, не заличава обществената опасност на престъплението.
Изложените от защитата съображения – че обвиняемият полага грижи за А.М. и роденото от
съжителството им дете категорично нямат отношение към обществената опасност на
деянието, тъй като касаят посткриминално поведение, но следва се отчетат при
индивидуализиране на наказанието.
Настоящата инстанция не се съгласява и с другия довод на защитата – че деянието е
несъставомерно, тъй като било извършено със съгласието на пострадалата. Всъщност
съгласието /или липсата на такова/ от страна на пострадалото лице не е предвидено като
елемент от състава на престъплението, съгласието се предполага обаче, доколкото липсата
на такова би реализирало състав на по-тежко престъпление /евентуално по чл. 152 от НК/.
Законосъобразно Районният съд е приел, че са налице всички формални
предпоставки на чл. 78 А от НК, поради което е и спазил закона, като е освободил
обвиняемия от наказателна отговорност, налагайки му административно наказание за
стореното от него. Предвиденото в закона наказание е до три години лишаване от свобода,
деецът не е осъждан на наказание лишаване от свобода и не е освобождаван до този момент
от наказателна отговорност по реда на глава 8, раздел 4 от НК, от деянието няма причинени
съставомерни имуществени вреди. Размерът на наложената административна санкция е
минимален – 1000 лева, напълно съобразен със смекчаващите обстоятелства – възрастта,
затрудненото материално положение на обвиняемия, който сочи, че е безработен, добра
характеристика. Към посочените от районния съд, настоящата инстанция ще добави и
полаганите грижи за отглеждане на детето, видно и от разпитите на роднините на двамата
родители. Що се касае до чистото съдебно минало на обвиняемия – това е предпоставка
същият да бъде освободен от наказателна отговорност и не следва да се отчита втори път
4
вече като смекчаващо обстоятелство. И въззивният съд не съзира отегчаващи обстоятелства,
които да налагат определяне на по-висок размер на административно наказание. Няма как да
бъде приложена нормата на чл. 55, ал.2 от НК и редуциран размера на наложената
административна санкция, тъй като посочената норма е приложима само при определяне на
„глобата“ като наказание /предвидено в чл. 37 от НК/, докато в случая съдът
законосъобразно е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и не му е наложил
наказание по смисъла на чл. 37 от НК, а административно такова по реда на чл. 78А от НК.
Известно е, че същността на института по чл. 78 А от НК се свежда най-общо до отказ на
Държавата от осъществяване на наказателната отговорност спрямо лицето, което не се
осъжда, не му се налага наказание по смисъла на чл. чл. 37, ал.1 от НК и поради това не се
третира като осъждано лице. Освобождаването от наказателна отговорност е посочено като
един от наказателноправните методи за осъществяване задачата на НК – чл.1, ал.2 от НК.
Предвид изложеното, Окръжен съд Пловдив счита, че обжалваният съдебен акт като
правилен и законосъобразен следва да се потвърди.
С оглед на изложеното и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1468/14.09.2021г. по АНД № 4472/2021г. по описа на
ПдРС, 16 н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Да се изпрати съобщение по чл. 340, ал.2 от НПК до страните за изготвеното
решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5