Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16. 10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на седми октомври
през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря КРИСТИНА ПЪРВАНОВА
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 12314
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение
№ 109541 от 08.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 51414 по описа за 2017 г. СРС,
Второ ГО, 72-ри състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр.79, ал.1 ЗЗД, и
чл. 86 ЗЗД, че ответникът И.А.К., дължи сумата от 1954.88 лв., за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от
1.5.2014 г. до 30.04.2016 г. и сумата от 54.48 лв. за дялово
разпределение за периода 1.5.2014 г. - 30.04.2016, ведно със законна лихва
върху тях за периода от 25.5.2017 г. до изплащането им, присъдени със заповед
от 3.06.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33092/17
г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимостта на
вземанията за лихва за забава върху сумата за топлинна енергия в размер на
226.77 лв. за периода от 15.9.2015 г. до 21.4.2017 г. и за лихва за забава
върху таксата дялово разпределение в размер на 10.54 лв. за периода от
15.9.2015 г. до 21.4.2017 г.
В тежест
на ответника са възложени разноските в размер на 648, 81 лв. за исковото
производство и сумата в размер на 84,90 лв.- в заповедното производство.
Решението е постановено при
участието на „Т. ” ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу така постановеното решение са
постъпили въззивни жалби от :
1-„Т.С.” ЕАД в частта, с която е отхвърлена претенцията за лихва за
забава в общ размер от 237,31 лв., както и в частта за разноските.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно
като противоречащо на материалния закон- ЗЕ и подзаконовите нормативни актове
за неговото приложение, като и ОУ на дружеството. Съгласно последните – чл.32,
ал.1 - купувачите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия /ТЕ/ в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
След изтичане на последния ден от месеца купувачите изпадали в забава, арг. от
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Иска се от съда да отмени
решението в обжалваната част и да уважи изцяло претенциите му по чл.422 ГПК. Претендира
направените разноски.
Ответникът по въззивната жалба- И.А.К.
не е депозирал отговор по въззивната
жалба. В хода по същество се излага становище за нейната неоснователност и
правилност на първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени
претенциите на ищеца по чл.422 ГПК.
Третото лице-помагач-„Т.” ООД не
взема становище по въззивната жалба.
2- И.А.К., ответник пред СРС, в частта, в която претенциите на ищеца по чл.422 ГПК са били уважени.
Сочи, че от СРС било допуснато
нарушение като била разгледана искова молба, за която не била внесена
държавната такса. Освен това не било доказано, че ответника е собственик на
имота, респ. потребител на топлинна енергия. Налице били нарушения при
допускане и обсъждане на доказателствата. Решението не било съобразено с
обстоятелството, че ВАС на РБ с решение № 4777 от 13.04.2018 г. по адм.д.№ 1372
по описа за 2016 г. отменил методиката за дялово разпределение. Решението не
било съобразено и със Закона за защита на потребителя. Следвало да се помисли
по въпроса дали иска не следва да бъде насочен срещу Етажната собственост.
Обжалваното решение било постановено в разрез с практиката на ВАС, който
приемал, че ОУ на дружеството-ищец не представляват административен акт. Затова
не можело да се приеме, че се касае до договорни отношения. Не следвало съдът да
се позовава на заключението на съдебно-техническата експертиза, защото не били
представени доказателства за съответствие на абонатната станция /АС/ с
техническите изисквания. Не била разпределена доказателствената тежест по реда
на чл.154 ГПК. Претенцията на ищеца не била доказана относно потребеното
количество топлинна енергия. Съдът се доверил единствено на доказателствата и
твърденията на ищеца. Съдебно-счетоводната експертиза не установила размера на
задълженията, защото фактурите не били подписани от клиента. СРС бил допуснал
нарушение на чл.272 ГПК, защото не изложил самостоятелни мотиви. Ответникът бил
осъден да заплати суми за дялово разпределение макар ищецът да бил претендирал
стойност на потребена топлинна енергия. По делото се доказало, че фирмата за
дялово разпределение е водила такова. Затова сумите следвало да бъдат обявени
за недължими.
Иска се от
въззивната инстанция да отмени обжалваното решение в частта, в която
претенциите са уважени и да постанови друго, с което същите да бъдат отхвърлени
изцяло. Претендират се разноски.
От ответника по тази въззивна жалба – „Т.С.“ЕАД не
е постъпил отговор, но в течение на производството излага становище, с което оспорва същата и моли
съда да я остави без уважение.
Третото лице-помагач-„Т.” ЕООД не
взема становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивните жалби:
1-
От „Т.С.” ЕАД, ищец пред СРС:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 16.05.2019 г., а въззивната жалба е подадена на 21.05.2019
г., следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
Решението се обжалва в частта, в
която не са признати за установени вземанията в полза на ищеца /пред СРС/ по
чл.422 ГПК.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
2- От И.А.К., ответник пред СРС:
За обжалваното решение въззивницата
е бил уведомен на 23.06.2019 г., а въззивната жалба е подадена на 11.06.2019
г., следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
Решението се обжалва в частта, в
която са признати вземания в полза на ищеца, в тежест на ответника /пред СРС/
по чл.422 ГПК.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка
съдът приема, че обжалваното решение е
постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 03.06.2017 г. по
ч.гр.д.№ 33092 по описа за 2017 г. на СРС, 72 състав, заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, длъжникът е бил уведомен на 12.06.2017 г.
В срока по чл.414 ГПК – на 16.06.2017
г. длъжникът е подал възражение срещу така издадената заповед за изпълнение.
На заявителя е било указано, че
може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са
му съобщени на 03.07.2017 г.
Исковата молба е подадена в СРС
на 27. 07.2017 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК.
Исковата молба е редовна, както и
е внесена дължимата държавна такса- в производството по чл.422 ГПК само се
довнася държавна такса като се зачита тази, внесена по заповедното
производство.
Искът не следва да бъде насочен
срещу Етажната собственост, както твърди въззивникът К., тъй като се касае до
индивидуално потребление.
По съществото на спора:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че между страните по спора е възникнало
облигационно отношение по повод доставка и потребление на топлинна енергия.
Представена била кореспонденция между ищеца и ответника, от която било видно,
че последния не е оспорил качеството си на потребител. Освен това било
представено влязло в сила решение по гр.д.№ 40325 по описа за 2015 г. на СРС, с
което било признато, че за периода м.03.2012 г.- м.04.2014 г. ответникът има
качеството на потребител. Това решение се ползвало със сила на пресъдено нещо.
Ответникът не бил доказал, че е изгубил правото на собственост. Затова и
оставал задължен за заплащане стойността на потребената ТЕ за исковия период
м.05.2014 г.- 30.04.2016 г. Въз основа заключението на СТЕ съдът е достигнал до
извода, че сградата, където се намира процесния недвижим имот- ап.№ 45 е топлоснабдена.
Съгласно това заключение потребената ТЕ за процесния недвижим имот възлизала на
стойност 1 954, 88 лв. Дължима била и стойността на услугата дялово
разпределение, която съгласно ОУ се заплащала от потребителя на ищцовото
дружество, което от своя страна ги заплащала на ФДР. Съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза стойността на тази услуга възлизала на 54, 48
лв.
Претенциите на ищеца по чл.86,
ал.1 ЗЗД са отхвърлени изцяло, тъй като съгласно ОУ, одобрени с решение на
ДКЕВР от 03.02.2014 г. лихвата се начислявала върху сумата по общата фактура
след изтичане на 30-дневния срок от публикуването й на интернет страницата на
дружеството- продавач на ТЕ. Ищецът не бил представил доказателства за датата
на публикуване на общите фактури по реда на чл.33 ОУ, което имало характер на
покана. Затова СРС е приел, че не е установено изпадането на ответника в
забава.
По доводите във въззивните жалби:
Разпоредбата на чл.272 ГПК, на
която се позовава въззивникът, ответник пред СРС намира приложение във
въззивното обжалване, а не в производството пред първата съдебна инстанция.
Затова доводът на въззивника К. се явява неоснователен.
Относно дължимостта на признатите с решението суми:
Противно на твърдяното от
въззивника, СРС с доклада по делото е разпределил доказателствената тежест
между страните, виж л.48-49 по делото пред СРС.
Действително, с исковата молба е
представена кореспонденция между ищеца и ответника, видно от която последния е оспорил
количеството начислено му като потребена ТЕ за периода м.05.2013 г.- м.05.2014
г./л.14 и следв./. Съдържанието на тази кореспонденция сама по себе си е
индиция за наличие на облигационно отношение по доставка и потребление на
топлинна енергия.
Нещо повече, видно от
представения по делото /л.26 и следв./ протокол от 29.08.2002 г. И.А.К. е
упълномощен от останалите собственици на обекти в сградата на ЕС да сключи
договор с ФДР, което е конституирано от СРС като трето лице помагач на страната
на ищеца. Ответникът И.А.К. е отбелязан в този протокол като „Председател на
Събранието“.
Ответникът не е
доказал правоизключващото си възражение, че е загубил правото на собственост.
Ето защо настоящата инстанция
приема за правилен извода на СРС, че ответникът е потребител на топлинна
енергия.
Относно спора дали начислената
топлинна енергия е в съответствие със изискванията на нормативната уредба в
областта на енергетиката:
Сградата в която се намира имота
е топлоснабдена. Последното се установява от заключението на допуснатата,
изслушана и приета по делото /пред СРС/ съдебно-техническа експертиза /СТЕ/.
Видно от заключението на СТЕ ФДР
е извършила разпределението на ТЕ след отчет на уредите за дялово разпределение
и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. По време на
отчетите са били попълнени документите за главен отчет, които в случая са
подписани от потребител. Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки.
За процесния период – 01.05.2014
г.- 30.04.2016 г. в жилището е имало 3 /четири/ монтирани отоплителни тела с 3 топлоразпределителя.
В имота има щранг лира за отопление в банята, за която се начислява служебна
ТЕ, отдадена от щранга. В имота се ползува и топла вода като разхода се отчита
от водомер за топла вода. Апартаментът е с отопляем обем по проект 139 куб.м.
На тази база се разпределя отдадената от сградната инсталация топлинна енергия.
Изчисленията са извършени съобразно Методиката за дялово разпределение към
действащата Наредба за топлоснабдяването. Видно от отговора в т.5 на
заключението отчитането и разпределението на ТЕ в процесната СЕС е извършено
съобразно действалите ЗЕ и подзаконови нормативни актове. Стойността на
потребената ТЕ, вкл. суми за сградна инсталация, отопление имот, БГВ възлиза
общо на 1 954,88 лв., т.е. толкова
колкото е приел и първоинстанционния съд.
Неоснователни са и доводите
относно несъответствието на АС с техническите изисквания. По делото пред СРС
/л.63 и следв./ са представени удостоверение за качество от 18.08.2008 г.,
протокол –за проведена 72 –часова проба при експлоатационни условия,
констативен акт от 27.10.2008 г. за установяване годността за приемане на
строежа., протокол за подмяна на топломер от 19.09.2012 г., протокол за
метрологична проверка от 05.08.2014 г., от 09.05.2016 г., заповед за
оправомощаване за проверка, свидетелства за проверка.
От третото лице помагач с молба
от 25.10.2018 г. са представени главните отчети, документи, удостоверяващи дата
на връчване на изравнителните сметки, както и самите изравнителни сметки за
процесния топлоснабден имот с аб.№ 92221 с титуляр ответника И.А.К. /виж л. 74
и следв. пред СРС/. Видно от документите на л.75 и л.76 пред СРС документите за
главен отчет са подписани от Майя Какарадова, за която с оглед отразеното в
призовките по делото, е съпругата на ответника К..
Относно твърдяното противоречие с чл.62 ЗЗП:
С приемането на ЗЕ
законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на
етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост.
Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката
законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата "доставка на централно отопление". Законодателното
решение е обяснимо с оглед особеностите на етажната собственост и
невъзможността в заварените сгради
централното отопление да бъде доставяно по друг начин, освен чрез
представляващата обща част на сградата отоплителна инсталация.
Тази уредба на отношенията в
топлоснабдяването на сгради под режим на етажна собственост заварва при
влизането си в сила от 10.06.2006 г. ЗЗП, който изрично забрани
доставката на централно отопление без искане на потребителя. Непоискана е тази
доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация
на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това
законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно
отопление не поражда за потребителя задължение за плащане (чл. 62, ал. 2 ЗЗП).
Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията
в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в
редакция след измененията ДВ бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание
на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната
мрежа. Поради това не може да става въпрос за приложението на § 1 ДР ЗЗП
- двата закона (ЗЕ и ЗЗП) не си противоречат.
В действащата си редакция ЗЕ
запазва принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни
собствености само по искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано
мнозинство от 2/3, (чл. 133, ал. 2 ЗЕ), като изисква същото мнозинство и
за преустановяване на топлоснабдяването на сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ).
И при тази уредба противоречие между този закон и ЗЗП няма, защото и
двата нормативни акта изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна
енергия такава да му бъде доставяна, за да възникне за него задължение за
плащането й. Различен е само субектът, който прави искането при доставката на
централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е
обективно обусловено от естеството на отношенията, които възникват между
титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху отделни
обекти в такива сгради. Както е посочено в решение на Конституционния съд №
5/22.04.2010 г. по к.д. № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под
режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се
явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да
отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез
топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на
потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права-ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ
25.05.2017 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2016 Г., ОСГК НА ВКС.
Относно действието на решенията на ВАС :
В случая не се касае до отмяна на
индивидуален административен акт, за да има отмяната обратна сила, т.е. все
едно не е бил издаван такъв.
Последиците от отмяна на
нормативен акт, в случая подзаконов такъв, имат действие за в бъдеще, арг. от
чл.195 АПК. виж приетото в ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 19.11.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2014 Г., ОСГТК НА ВКС.
Относно размера на установените в полза на ищеца вземания:
Вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза също е посочило като дължим размер сумата 1 954,
88 лв.
Противно на твърдяното от
въззивника, както със заявлението, така и с исковата молба е била претендирана
стойността на услугата дялово разпределение в размер на 54,48 лв. Този е и
размерът потвърден със заключението на вещото лице, изготвило
съдебно-счетоводната експертиза. Самият К. признава, че фирмата за дялово
разпределение е водила такова. Следователно стойността на услугата е дължима.
Размерът на лихвата съгласно ССчЕ
възлиза на 226,77 лв. върху главницата, представляваща стойност на топлинната
енергия.
Неоснователен, обаче, е довода на
въззивника, ищец пред СРС, че задължението за заплащане стойността на ТЕ е
срочно, както и, че купувачите са длъжни да заплащат стойността на потребената
ТЕ в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Правилото на чл.32, ал.1 ОУ,
съгласно което купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия /ТЕ/ в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, не е относимо за процесния период – м.05.2014 г.- м.04.2016 г. Това
правило беше валидно при действалите до 12.03.2014 г. ОУ на дружеството-ищец.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба ищецът се позовава на ОУ,
одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., виж л.3 по
делото пред СРС. В обстоятелствената част на исковата молба /пак там/ ищецът
сочи,че съгласно влезлите в сила на 12.03.2014 г. ОУ, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача/л.4 по делото пред СРС/.
Констативните протоколи на които ищецът се позовава за установяване твърдението
си, че са публикувани данните за дължимите суми, не са представени по делото.
Видно от доклада по чл.140 ГПК СРС изрично е указал на ищеца, че следва да
ангажира доказателства за изпадане на ответника в забава.
При това положение налага се
извод, че СРС правилно е приел за неоснователна претенцията на ищеца за лихва
за забава по отношение плащането на главницата, представляваща стойност на
топлинната енергия, потребена от ответника.
По отношение плащането на стойността
на услугата дялово разпределение ответникът изпада в забава след покана, тъй
като в ОУ не е посочен срок за изпълнение.
С оглед на горното, решението е
правилно и в частта, в която е приета за неоснователна претенцията за лихва за забавено
издължаване на сумата за дялово разпределение.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора на
въззивниците разноски не се следват.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 109541 от 08.05.2019 г., постановено по гр.д.№
51414 по описа за 2017 г. СРС, Второ ГО, 72-ри състав.
Решението е постановено при участието
на „Т. ”
ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: