№ 276
гр. П., 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Н.Т.З.
при участието на секретаря К. Ант. И.
като разгледа докладваното от Н.Т.З. Гражданско дело № 20211720103641 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на глава Двадесет и девета от ГПК във втора фаза на
делбата – по извършването й.
С Решение № 351 от 11.04.2022 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение
№ 656/14.06.2022 г., постановени по гр.д. № 3641/2021 г. по описа на Районен съд – П.,
частично отменено с Решение № 411/15.12.2022г., постановено по в.гр.д.№ 575/2022г.,
е допуснат до делба следния недвижим имот между страните по делото, както следва:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П.,
одобрен със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с
последващи изменения – няма, с адрес на имота: гр. П., ****, който самостоятелен
обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор *** с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1
с площ 42 кв.м., който обект се намира на втория етаж в източната част на източния
близнак от двуетажната масивна жилищна сграда близнак, както и съответната 1/4 част
от общите части на сградата, съгласно схема № 15- 698084/28.06.2021 г. на СГКК - П.,
при съседи - на същия етаж: имот ***.1.5 и имот ***.1.1, под обекта: имот ***.1.2 и
над обекта няма,
при следните квоти:
За О. Л. Б. – 15/18 идеални части;
За Б. Г. С. - 1/18 идеална част;
За Д. И. А. - 1/18 идеална част;
1
За Г. И. С. - 1/18 идеална част.
В първото съдебно заседание след влизане на решението по допускане на
делбата, проведено на 24.06.2024 г., са приети за разглеждане в делбеното
производство претенции по реда на чл. 346 ГПК по сметки, предявени от съделителя
О. С. срещу съделителите Б. С., Д. А. и Г. С., във връзка с извършени подобрения в
кухня, баня, спалня и антре, подробно описани в молба /стр.137/, представена в ОСЗ
на 24.06.2024г., уточнена с молба вх.№ 15141/05.07.2024 г., за заплащане на сумата от
по 960 лева - главница от всеки един от ответниците, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане.
В тази връзка съделителят О. С. твърди, че ивършените от нея подобрения в
допуснатия до съдебна делба самостоятелен обект с идентификатор ***, са както
следва:
I. В кухня: 1./ Вътрешна хидроизолация и топлоизолация на стени и тавани на
площ от 45 кв.м. на стойност 5000 лева, извършени през 2021 год.; 2./ един брой
прозорец ПВЦ дограма — 160/160 на стойност 800 лева, поставен през 2011 год.; 3./
изграждане на баня с площ от 3.5 кв.м., чрез усвояване на площ от коридора и
изграждане на кухня — прокарване на водопровод с дължина 25 линейни метра и
канализация 10 линейни метра на стойност 1500 лева, включващи труд и материали на
етап стени-вар и под-циментова замазка през 2011 год.; 4./ изграждане на подиум с
височина 25 см. за монтаж на водопровод и канализация в него, изпълнен от бетон и
облицован с теракот — З кв.м. на стойност 300 лева, извършени през 2011 год.; 5./
закупуване и монтаж на 2 броя термоплотове с дължина 10 м. , монтирани на стената
на кухнята и върху шкафовете с мивка на стойност 1000 лева през 2021 год.; 6./
закупуване и монтиране на мивка с шкаф и надстройка над мивката, на 2 броя
шкафове на стената над плотовете на стойност 1700 лева през 2021 год.;
II. В баня: 1./ ПВЦ стена с врата — 3.5 кв.м. на стойност 1500 лева, изградена е
нова стена и монтирана врата през 2020 год.; 2./ фаянсови облицовъчни плочки на
стените — 10 кв.м. на стойност 600 лева, закупени и поставени през 2021 год.; 3./
облицовка на пода с теракота — 2 кв.м. на стойност 400 лева през 2021 год.; 4./
закупуване и монтаж на бойлер на стойност 650 лева през 2021 год.; 5./ закупуване и
монтаж на моноблок на стойност 500 лева през 2021 год.; 6./ закупуване и монтаж на
порцеланова мивка на стойност 400 лева през 2021 г.
III. В Спалня: 1./ -закупуване и монтаж на един брой прозорец ПВЦ дограма
— 160/160 на стойност 800 лева през 2011 год.; 2./ Шпакловка и мазилка на стени и
таван — 45 кв.м. на стойност 990 лева през 2021 год.;
IV. В антре: 1./ шпакловка и мазилка — 20 кв.м. на стойност 500 лева през 2021
2
год.; 2./ шлайфане и лакиране на под в спалня и кухня- 32 кв.м. на стойност 640 лв.
през 2021 год.
Направено е от ищцата на основание чл. 349, ал. 2 ГПК и искане за възлагане
на неподеляемото жилище, то да бъде поставено в нейн дял.
С отговора на исковата молба ответниците са предявили към ищцата и
претенции по чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаването им от
ползването на тяхната 1/6 идеална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, като претендират от ищцата да им заплаща на всеки сумата от по
100 лева месечно /или общо 300 лева/, като сумите да се заплащат, считано от
връчване на отговора на ИМ и до 10-то число на месеца.
Ответниците оспорват искането за възлагане по чл. 349, ал. 2 от ГПК. По
отношение на направеното искане по реда на чл. 346 от ГПК оспорват претенции по
сметки като неоснователни. Твърдят, че такива подобрения не са извършени от ищцата
след като тя е придобила правото на собственост върху този имот. Излагат, че такива
подобрения в конструктивно строителни ремонтни дейности не са били извършени със
знанието и съгласието на ответниците, а при условията на евентуалност правят
възражение за погасителна давност.
В хода на устните състезания съделителите, поотделно правят искане с оглед
неподеляемостта на допуснатия до съдебна делба недвижим имот, то същия да бъде
изнесен на публична продан.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, ценени поотделно
и в тяхната съвкупност, установи следното:
I/. По извършването на делбата:
Съдебна делба е допусната върху реално неподеляем недвижим имот, тъй като
в него не могат да бъдат обособени съответни дялове в самостоятелни обекти. Това
обстоятелство не се спори между страните, а неподеляемостта на имота се установява
и от заключението на вещото лице инж. Ал. Ц..
При това положение, прекратяването на съсобствеността върху недвижимия
имот следва да стане чрез основния предвиден в ГПК способ – изнасяне на имота на
публична продан, поради невъзможността да се спази принципа в чл. 69, ал. 2 от ЗН –
всеки съделител да получи дял в натура. Делбеният имот е реално неподеляем, а
съделителите са четирима, което прави невъзможно извършването на делбата чрез
разпределение.
От заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза,
което съдът цени като компетентно и обективно дадено, се установява, че стойността
на всеки дял е както следва: На О. Л. Б. – С. – 15/18 ид.части на стойност 42 350,01
лева; на Б. Г. С. – 1/18 ид.част на стойност 2 823,33 лева, на Д. И. А. – 1/18 ид.част на
3
стойност 2 823,33 лева, на Геграна И. С. – 1/18 ид.част на стойност 2 823,33 лева.
II/. По претенциите по сметки, предявени от О. Л. Б. – С. по реда на чл. 346
ГПК за извършени подобрения, които са увеличили стойността на имота, то за
уважаване претенцията следва да се изясни дали се иска плащане на направени
необходими или полезни разноски, т. к. между двете съществуват съществени разлики.
Според Решение № 113 от 19.10.2023 г. по гр. д. № 3575/2022 г. на ВКС, II г. о.,
преценката как да бъдат обезщетени в делбата направените разноски (като
необходими, полезни или луксозни) се извършва съобразно пазарната стойност на
вещта към момента на постановяване на съдебното решение.
Необходимите разноски са тези, без които вещта би погинала или би се
повредила. Полезните разноски увеличават стойността на вещта. В конкретния случай
от наведените фактически обстоятелства в искането за уреждане на разноски по чл.
346 ГПК става дума за направени полезни разноски, т. е. за т. нар. подобрения.
Възстановяването на разходите на направените подобрения подлежи на различен
режим в зависимост от две обстоятелства - намерението на лицето, което ги е
извършило и наличието на знание и съгласие или противопоставяне от страна на
останалите съсобственици по отношение на извършените подобрения в съсобствения
имот. Ако съсобственикът е владелец на своята идеална част от общата вещ и
държател идеалните части на останалите съсобственици без намерение да ги свои и
подобренията са извършени със знанието и съгласието на останалите съсобственици,
тогава отношенията между тях следва да се уредят съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС, който
гласи, че всеки от съсобствениците участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно на частта си. Ако съсобственикът е действал със същото намерение, но е
отсъствало съгласие на останалите съсобственици или те са се противопоставили на
извършването на подобренията, отношенията следва да се уредят съгласно институтът
на воденето на чужда работа без пълномощие по чл. 60-62 от ЗЗД и съответно при
противопоставяне - от правилата на неоснователното обогатяване. Според цитираното
решение, при липса на доказателства за необходи разноски, отношенията между
съсобствениците следва да се уредят при условията на чл. 61, ал. 2 от ЗС (разходите да
са направени без съгласието на другия съсобственик, което в случая е безспорно). В
такъв случай обезщетението е до размера на обогатяването, т. е. присъжда се по-
малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на вещта.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът при
извършването на подобренията е действал като владелец на своята идеална част и
държател на идеалната част от общата част на другата страна. Не се установи обаче
ответната страна да е знаела и изразила съгласие за тези подобрения. От събраните по
делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите К.Г. и О. Г. не се установява
ответниците да са знаели за извършваните ремонтни дейности, или да са се
4
противопоставили на същото, както и кога са разбрали. Съдът изцяло кредитира
показанията на посочените свидетели като логични и последователни, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си и с останалия събран по делото
докзателствен материал. Не се установява от показанията на свидетелите обаче някой
от ищците категорично да се е противопоставил на извършените подобрения, което
волеизявление да е достигнало до ответника.
Следователно отношенията между страните следва да се уредят на база
правилата на воденето на чужда работа без пълномощие по чл. 60-62 ЗЗД.
Законът предвижда две хипотези при воденето на чужда работа без пълномощие -
ако работата е предприета уместно и е водена добре в интерес на другите
съсобственици, съсобственикът, извършил подобренията, има право да иска и да
получи от останалите съсобственици, съразмерно на частите им в съсобствеността,
всички необходими и полезни разноски, заедно с лихвите от деня на извършването им.
Ако работата е предприета едновременно и в свой собствен интерес, съсобственикът
извършил подобренията има право да получи стойността на обогатяването, т. е.
сумата, с която се е увеличила частта на всеки от другите съсобственици вследствие на
подобренията. В случая от съвкупната оценка на доказателствата по делото може да се
направи извод, че подобренията са предприети и в собствен интерес, т. е. налице е
втората хипотеза.
От показанията на св. К.Г. се установява, че ищецът е извършил част от
претендираните подобрения към края на 2021г., в съсобствения имот. Установява се, че
вложените материали и труд са платени от ищеца. Показанията на св. Георгиев
почиват на непосредствени наблюдения, тъй като той е извършил същите, като съдът
счита, че на показанията му следва да бъде дадена вяра. Обстоятелството, че
свидетелят на ответниците О. Г. не знае и не е видяла да са извършвани ремонтни
дейности в имота не опровергават извода на съда, като същите са констатирани и от
вещото лице при извършения оглед. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото
лице като обективно, безпристрастно, компетентно дадено и базиращо се на лични
впечатления на експерта след оглед на място. Направените изводи за логични,
изчерпателни и последователни, кореспондиращи помежду си и с останалия събран по
делото доказателствен материал.
По отношение всяка отделна претенция за подобрения, експертът след оглед на
място е заключил, че същите са реално извършени и е дал стойност по пера и в общ
размер на сумата от 12 025 лева, като е посочил, че стойността на самостоятелния
обект в сграда с идентификатор *** вследствие на извършените подобрения се е
увеличила със сумата 10 221 лева, като в първоначалното заключение вещото
лице е определило пазарна стойност на имота към датата оценката в размер на 50 820
лева.
5
Частично основателно е наведеното от ответната страна възражение за изтекла
погасителна давност, относно извършените подобрения. Обстоятелството, че част от
тях са извършени през 2011г., а именно ПВЦ дограма в кухня и спалня, и изграждане
на баня и подиум, а останалите изброени подобрения през 2021г., които действия са
предприети от ищцата доброволно, без упълномощаване или по договор или по
натоварване от закона, но осъществявани уместно в интерес на двете страни по делото,
като при извършване им обаче са извършени разходи, както и че направените разноски
се явяват подобрение на имота, то тези разноски са от категорията на полезните,
защото не са направени за запазване на имота, но реализирането им спомага за
увеличаване стойността на имота, то подлежат на възстановяване. Вземанията за
подобрения в съсобствен имот се погасяват с изтичането на общата петгодишна
погасителна давност, която започва да тече от момента на извършване на разноските.
По делото се установи безспорно, че част от претендираните от ищеца подобрения са
извършени през 2011г., а останалите през 2021г. Именно за тези извършени през 2021г.
към момента на предявяване на процесните сметни претенции – 24.06.2024 г. не е
изтекъл 5-годишния погасителен срок.
Поради изложеното, съдът намира за частично основателни предявените от
ответника искания по сметки с другите съделители. Същите следва да бъдат уважени
до размера на посочената от вещото лице сума, с която се е увеличила стойността на
имота 10 221 лева, а именно до размера на по-малката сума и съобразно квотите в
съсобствеността, поради което всеки един от ответниците следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от по 567.83 лева, като исковете подлежат на отхвърляне за
горницата над тази сума до пълния предявен размер от по 960.00 лева от всеки.
III/. По претенциите по сметки, предявени от Б. С., Д. А. и Г. С. с отговора на
исковата молба, с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС – за заплащане от ищеца на
сумата от 300 лева – месечно /по 100 лева на всеки един от съделителите/, считано от
връчване на отговора и до 10-то число на месеца, представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на делбения имот не се ангажираха гласни или писмени
доказателства, от които да се установява факта на ползване на делбения имот от страна
на съделителя О. С., и в частност, че същата е ползвала общата вещ в обем
надхвърлящ правата й. С оглед така установените обстоятелства, съдът намира, че
съделителите Б. С., Д. А. и Г. С. не доказаха наличието на комулативните
предпоставки, необходими за уважаване на исковете по чл. 31, ал. 2 от ЗС, а именно:
съсобственост върху вещта; лично ползване на общата вещ от противната страна в
обем, надхвърлящ правата й в съсобствеността; лишаване от ползването на имота през
посочения период; писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е
бил лишен съсобственика.
По делото е установено с влязлото в сила решение по допускане на делбата, че
6
процесния имот е съсобствен на страните при посочените квоти, но не се доказа обаче
факта на самостоятелното ползване на делбения имот от ищеца в обем, надхвърлящ
правата й в съсобствеността, както и факта на лишаване на насрещните съделители от
ползването на имота съобразно правата им.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по
тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, за да се уважи претенцията за обезщетение по
чл. 31, ал. 2 от ЗС следваше да се установи по делото, че след отправянето на
писменото поискване, респ. получаването му от ползващия съсобственик /в случая
отговора на ИМ/, той или член на неговото семейство: 1/. продължава пряко и
неспосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за
задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита
конкурентните права на друг съсобственик; 2/. да не си служи пряко и
неспосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, да не допуска друг
съсобственик да си служи с нея; 3/. ползващият съсобственик да е допуснал на
безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността
лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.
В конкретния случай не се установи нито една от посочените три хипотези,
съответно не се установи по делото факта на лично ползване на съсобствените вещи от
съделителя О. С., вповече от правата й, което да възпрепятства или ограничава
ползването на вещите от съделителите Б. С., Д. А. и Г. С., съобразно правата им в
съсобствеността. При този извод исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС се
явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
IV/. Относно разноските:
На основание чл. 355 от ГПК, страните следва бъдат осъдени да заплатят
държавна такса в размер на 4% от стойността на дяловете, съгласно чл. 8 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Стойността на дяловете
ще се определи, съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза по
делото, така че съделителят О. С. следва да заплати държавна такса в размер на
2 032.80 лева, а всеки един от съделителите Б. С., Д. А. и Г. С. следва да заплатят
държавна такса в размер на сумата от по 112.93 лева.
Всяка от страните претендира разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК,
като от ищеца са представени и писмени доказателства за извършването им.
Съгласно чл. 355 от ГПК, при делбените дела страните заплащат разноските
съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове разноските се
определят по чл. 78 от ГПК. Законът има предвид съдебни и деловодни разноски,
които са направени по необходимост за ликвидиране на съсобствеността - заплатените
от страните такси и възнаграждения за вещи лица. Затова и в съдебната практиката се
приема, че по силата на специалната норма на чл. 355 ГПК, разноски не се дължат
7
преди окончателното приключване на производството за делба.
Ищецът О. С. претендира разноски в размер на 3 950 лева, от които 700 - за
съдебно - технически експертизи, 3 250 лева – адвокатско възнаграждение по иска за
подобренията.
Направените от ищеца О. С. разноски за първоначалната съдебно-техническа
експертиза за пазарната стойност на делбения имот е в размер на 350,00 лв. са по
повод ликвидиране на съсобствеността, поради което съразмерно с дела на ищцата,
респ. на ответниците, то следва да ищцата да й бъде репарирана сумата от 58.33 лева
/по 19.44 лева от всеки един от ответниците/.
Във втората делбена фаза са спорни претенциите по сметки и направените за
тях разноски за адвокатско възнаграждение се дължат, съразмерно на уважената, респ.
отхвърлената част от предявените в делбата облигационни искове. На ищеца следва да
се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение и съдебно – деловодни разноски за
уважените й претенции по сметки, а за отхвърлените й – да останат в нейна тежест.
По отношение внесения депозит за СТЕ в размер на 350 лева за доказване
претенцията по сметки, и заплатения от ищцата адвокатски хонорар от 3250 лева,
която се уважава частично ответниците следва да заплатят на ищцата по 1/3 от сумата
от 2050.50 лева – адвокатско възнаграждение и 220.50 лева - депозит вещо лице,
съобразно уважената част.
Ответниците претендират разноски в размер на 2000 лева – адвокатско
възнаграждение, като видно от представения Договор за правна защита и съдействие,
находящ се на стр.52 от делото, нито е отбелязано какъв е уговорения размер на
адвокатското възнаграждение, а също и липсва всякакво отбелязване адвокатско
възнаграждение да е реално заплатено, поради което е не се следва присъждането на
такова.
Облекченият ред за предявяване на иска за делба – без да се събират
предварително държавни такси се отнася и за производството по сметки, което се
разглежда в същото производство. Затова, в делбата не се внася предварително
държавна такса от предявилия претенцията по сметки, а тя се възлага върху осъденото
с решението лице (Определение № 512 от 19.11.2010 г. по ч. гр. дело № 411/2010
година на ВКС, I г. о.). Ето защо, всеки от съделителите ще следва да бъде осъден да
заплати съответно дължима държавна такса по уважените претенции по сметки,
предявени срещу него, респективно по отхвърлените му претенции по сметки. Така,
ищецът О. С. следва да заплати държавна такса по претенциите по сметки в размер на
150 лева /4% от цената на иска по отношение на всеки един от ответниците, но не по –
малко от 50 лева/, а ответниците - в размер на по 1/3 от 150 лева в полза на съда за
отхвърлителната претенция за лишаване от правото на ползване и по 1/3 от сумата
от 150 лева в полза на съда по отношение на уважените подобренията, с които е
8
увеличена стойността на имота.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба недвижим
имот, представляващ:
1/. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П.,
одобрен със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с
последващи изменения – няма, с адрес на имота: гр. П., ****, който самостоятелен
обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор *** с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1
с площ 42 кв.м., който обект се намира на втория етаж в източната част на източния
близнак от двуетажната масивна жилищна сграда близнак, както и съответната 1/4 част
от общите части на сградата, съгласно схема № 15- 698084/28.06.2021 г. на СГКК - П.,
при съседи - на същия етаж: имот ***.1.5 и имот ***.1.1, под обекта: имот ***.1.2 и
над обекта няма,
при следните квоти:
За О. Л. Б. – 15/18 идеални части;
За Б. Г. С. - 1/18 идеална част;
За Д. И. А. - 1/18 идеална част;
За Г. И. С. - 1/18 идеална част.
Получената от публичната продан сума да се подели между съделителите,
както следва: За О. Л. Б. – 15/18 идеални части; За Б. Г. С. - 1/18 идеална част; За Д.
И. А. - 1/18 идеална част; За Г. И. С. - 1/18 идеална част.
ОСЪЖДА О. Л. Б. с ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 355 ГПК, по
сметка на Районен съд Перник, сумата в размер на 2 032,80 лева - държавна такса
върху стойността на дяла й.
ОСЪЖДА Б. Г. С. с ЕГН: ***, да заплати на основание чл. 355 ГПК, по сметка на
Районен съд Перник, сумата в размер на 112,93 лева - държавна такса върху
стойността на дяла й.
ОСЪЖДА Д. И. А. с ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 355 ГПК, по
сметка на Районен съд Перник, сумата в размер на 112,93 лева - държавна такса върху
стойността на дяла й.
ОСЪЖДА Г. И. С. с ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 355 ГПК, по
сметка на Районен съд Перник, сумата в размер на 112,93 лева - държавна такса върху
стойността на дяла й.
ОСЪЖДА Б. Г. С., с ЕГН: ***, Д. И. А., с ЕГН: ********** и Г. И. С., с ЕГН:
**********, трите с адрес: гр. П., ул. **** да заплатят на О. Л. Б., с ЕГН: **********,
с адрес: гр. П., ул. **** на осн. чл.346 ГПК вр.чл.60 и сл. ЗЗД всяка сумата от по
567.83 лева – главница по претенции по сметки за извършени подобрения, които
са увеличили стойността на имота, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата над тази
сума до пълния предявен размер от по 960.00 лева от всеки от ответниците, като
неоснователни и недоказани.
9
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.6 ГПК Б. Г. С., с ЕГН: ***, Д. И. А., с ЕГН: **********
и Г. И. С., с ЕГН: ********** да заплатят по сметка на Районен съд Перник, всяка по
1/3 част от сумата в размер 150.00 лева – държавна такса, съобразно уважената част от
иска с пр.осн. чл.346 ГПК вр.чл.60 и сл. ЗЗД.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.6 ГПК О. Л. Б., с ЕГН: ********** да заплати по
сметка на Районен съд Перник, сумата от 150.00 лева - държавна такса върху
стойността на отхвърлената й претенция по сметки с пр.осн. чл.346 ГПК вр.чл.60 и сл.
ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Г. С., с ЕГН: ***, Д. И. А., с ЕГН: ********** и Г.
И. С., с ЕГН: **********, против О. Л. Б., с ЕГН: **********, искове с пр.осн.чл.346
ГПК вр.чл.31,ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от по 300 лева – месечно /по 100 лева на
всеки един от съделителите/, считано от връчване на отговора и до 10-то число на
месеца, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на делбения имот,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.6 ГПК Б. Г. С., с ЕГН: ***, Д. И. А., с ЕГН: **********
и Г. И. С., с ЕГН: ********** да заплатят по сметка на Районен съд Перник, всяка по
1/3 от сумата в размер 150.00 лева – държавна такса върху стойността на отхвърлената
им претенция с пр.осн. чл.346 ГПК вр.чл.31,ал. 2 от ЗС.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК Б. Г. С., с ЕГН: ***, Д. И. А., с ЕГН: **********
и Г. И. С., с ЕГН: ********** да заплатят на О. Л. Б., с ЕГН: **********, всяка по 1/3
от сумите от 58.33 лева – депозит по първоначалната експертиза, 1/3 от сумата от
220.50 лева – депозит за допълнителното заключение, както и 1/3 от сумата от 2 050.50
лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10