№ 664
гр. Ловеч, 23.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500418 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с
чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 3471/20.07.2022г. подадена от „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД , ЕИК ***, гр.София, кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо
Петков - Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“, ет.6 чрез процесуален
представител адв. Г. Х., със съдебен адрес: гр.София, бул. „Витоша“ № 15,
ет.4 против разпореждане № 1425/12.07.2022г. по ч.гр.д. № 20224330100522
на РС - Тетевен, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ц. М. М., ЕГН **********, с. Голям
извор, общ. Тетевен, обл. Ловеч, ул. „Къркожабене“ № 1.
В жалбата се излагат доводи, че съдът неправилно е приел, че цесията
следва да се съобщи на длъжника. Твърди, че същата не е елемент от
фактическия състав на договора за цесия, като уведомяването за извършената
цесия единствено регламентира изпълнението към стария и новия длъжнк.
Счита, че съдът не е приел липса на процесуална легитимация у заявителя, а
липса на уведомление на цесията е липса на такъв договор. Счита, че
уведомлението е от значение за престацията на длъжника към първоначалния
1
кредитор, а не неизпълнение на задължението спрямо новия кредитор. Счита,
че в заповедното производство не следва да се установява съществуване на
вземането, а само неговото неоспорване, като в този смисъл съдът е
надхвърлил обхвата на дължимата проверка. Следващият довод, на който се
позовава жалбоподателят е, че указанията в ТР 4/2013 на ОСГТК се отнасят
единствено до заявлението по чл.417 ГПК, а не за това по чл.410 ГПК.
Позовава се на съдебна практикта и прилага такава. Счита, че е доказано, че
длъжникът е уведомен за извършената цесия чрез представената извадка от
софтуера на доверителя. Моли съда да отмени атакуваното разпореждане, да
разпореди издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата,
както и материалите по делото, установи следното:
Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт чрез
процесуален представител адв. Г. Х., с надлежно учредена представителна
власт.
Разпореждането е връчено на заявителя „ЕОС МАТРИКС“ на
14.07.2022г. чрез системата за сигурно електронно връчване на Министерство
на електронното управление, а жалбата е подадена на 20.07.2022г. Съгласно
чл.275 ГПК срокът за обжалване на съдебния акт е едноседмичен, считано от
датата на получаване на съдебния акт. Срокът изтича на 21.07.2022г., поради
което жабата е подадена в преклузивния срок по чл.275 ГПК.
Производството пред районния съд е образувано въз основа на
заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с вх.№
3129/01.07.2022г., с което е поискано издаване на заповед за изпълнение
срещу Ц. М. М., ЕГН **********, с. Голям извор, общ. Тетевен, обл. Ловеч,
ул. „Кръкожабене“ № 1 за сумите от: 1271.09 лева, представляваща
просрочена главница; 523.41 лева, представляваща договорна лихва за
ползване на кредита за периода от 06.06.2020г. до 06.06.2022г.; законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението (01.07.2022г.) до
изплащане на вземането. Претендира и разноски в заповедното производство
– държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В заявлението е посочено, че на на 12.11.2019г. между Ц. М. М., като
кредитополучател и „ОББ“ АД, като кредитодател, е сключен договор за
потребителски кредит в размер на 5000 лева, чиято сума била напълно
2
усвоена от кредитополучателя. Срокът на кредита бил 120 месеца, считано от
подписване на договора. Бил уговорен погасителен план за периода
06.12.2019г. до 06.11.2026г., според който кредитът е следвало да се връща на
равни месечни вноски на шесто число на месеца, чиито размер бил 71.78 лева.
Претендираното вземане било сума падежиралите и непогасени вноски за
периода от 06.06.2020г. до 06.06.2021г. Претендираната сума като
възнаградителната лихва представлява сбора от падежиралите и непогасени
вноски само за периода от 06.06.2020г. до 06.06.2022г.
Твърди се, че на 15.12.2021г. е сключен договор за цесия между „ОББ“
АД, като цедент и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като цесионер, според който
цесионерът придобива вземанията на цедента към лицето Ц. М. М.,
произтичащи от договора за потребителски кредит. Посочено е, че длъжникът
бил уведомен за извършената цесия. Претендира се разноски в заповедното
производство – държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Към заявлението са приложени пълномощно, договор за потребителски
кредит 19R-L362593, общите условия на договора.
С разпореждане № 1366/01.07.2022г. заповедният съд е оставил
заявлението без движение като е дал указания на заявителя да посочи по
какъв начин длъжникът Ц. М. М. е уведомен за извършената цесия.
В указания срок от заявителя е постъпила уточняваща молба с вх.№
3289/08.07.22г., в която се уточнява, че заявителят се е свързал лично с
длъжника по телефона и е обяснил, че дружеството е заменил „ОББ“ АД.
Излага доводи, че няма законов ред за уведомяване на цесията, че в
заповедното производство заявителят не е длъжен да представя доказателства
за извършената цесия, както и за уведомяването на длъжника, а само да
въведе твърдения в заявлението. Посочил е, че уведомлението по чл.99 ЗЗД
не е елемент от фактическия състав на договора, а има значение единствено
за противопоставимостта на извършеното от длъжника плащане преди да му е
била съобщена цесията. Към молбата е приложена разпечатка от софтуерна
програма.
С разпореждане № 1425/12.07.2022г. съдът е отхвърли изцяло
подаденото заявление като е приел, че за да поради действие цесията, същата
следва да бъде съобщена на длъжника, каквито данни няма в заявлението.
Позовал се на ТР № 142-7 от 11.11.1954 на ОСГ на ВС на НРБ, според което
3
прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато
предишният кредитор му съобщи за станалото прехвърляне. Заповедният съд
се е позовал на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, според което цесията следва
да бъде съобщена на длъжника. За да отхвърли заявлението съдът се е
мотивирал, че представената разпечатка от софтуера по никакъв начин не
доказва, че са изпълнени условията на чл.99, ал.3 ЗЗД.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното
разпореждане е правилно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Настоящата инстанция намира заявлението за нередовно, а
посоченото вземане за неидивидуализирано, поради което следва да се
отхвърли изцяло, по съображения, изложени по-долу.
С договора за цесия е осъществено частно правоприемство между
стария кредитор - цедент и новия кредитор – цесионира, заявителя. Съгласно
приетото в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС, вземането, настъпилото преди подаване на заявлението частно
правоприемство обаче трябва да бъде установено, тъй като идеята на
законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички
индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението.
В такъв случай договорът за цесия е основание за издаване на заповед за
изпълнение в полза на правоприемника. Необходимо да се представи
договора за цесия. В процесното дело не е представен договора за цесия, а
само договора, който легитимира цедентът - „ОББ“ АД като кредитор спрямо
длъжника, но не цесионерът като кредитор. Настоящият съд приема, че
липсва доказателства за материалната легитимация на заявителя - цесионер да
търси претендираните суми, тъй като не е доказал качеството си на кредитор.
Съгласно приетото в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013
на ОСГТК на ВКС, когато частното правоприемство се основава на договор
за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за
уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на
вземането няма действие по отношение на него /чл.99, ал.4 ЗЗД/.
Първоинстанционният съд е дал указания в тази носока с разпореждане №
1366/01.07.2022г., но заявителят не ги е отстранил в срок като не е представил
доказателства за уведомяването на длъжника. Не е достатъчно само да въведе
твърдения кога е уведомен, тъй като се изискват доказателства в тази насока.
4
Налице е нередовност на заявлението.
Неотносимо е възражението на жабоподателя, че съобщаването на
цесията не е елемент от фактическия състав. Първоинстанционният съд не е
обсъждал валидността на договора за цесия, но за да поради той действие е
необходимо да има съобщена цесия. В мотивите си РС – Тетевен е приел
единствено, че за да бъде уважено следва да се представят доказателства
както за възникналата цесия, така и за уведомяването. Настоящият съд
приема този довод, тъй като с договора за цесия се доказва материалната
легитимация на заявителя. Априори цесията е двустранен договор между
цедент и цесионер и длъжникът не участва в него и за да може да породи
действие спрямо трето лице – длъжник, следва цесията да му бъде съобщена
на него, съответно да се представи доказателство за уведомяване на длъжника
за извършената цесия. Възражението, че заповедният съд е излязъл извен
обхвата на проверка, също е неоснователно, тъй като се е позовал на
тълкувателно решение, което съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ е задължително за
всички. Неоснователно е и възражението, че т.4г от ТР 4/2013 на ОСГТК на
ВКС се отнася за заявление по чл.417 ГПК. По аргумент от по-силното
основание (per argumentum a fortiori), след като изискването се отнася за по-
силното основание, а именно заявлението по чл.417 ГПК, то същото се отнася
и за по-леката форма – това по чл.410 ГПК. Представеното доказателство –
разпечатка от софтуерна програма по правната си природа е частен
свидетелства документ и е неотносима. На първо място, не е ясно авторът на
записаната информация. Изхожда от домейн niobe3.europe-matrix.bg.
Разпечатката е нечетлива и не удостоверява факти и обстоятелства, че
длъжникът знае за извършената цесия, т.е. че му е съобщена. Разпечатката
удостоверява фактите, че неустановено лице са е скарало със съпругата си
заради на брат му, имало е оферта да започне да погасява дълга с 50 лева,
както и че може да се стигне до развод, както и че Марин е говорил с Ц., като
последният бил напуснал работа преди година и не работи, същият изкарвал
пари ден за ден. Същите факти и обстоятелства са относими за друг спорен
предмет, но не и по чл.99, ал.4 ЗЗД. От справката не е видно с кого и дали има
уведомяване по чл.99, ал.4 ЗЗД. Прав е жалбоподателят, че законът не изисква
форма на уведомлението по чл.99, ал.4 ЗЗД, но същото следва да има форма за
доказване чрез доказателствените средства, предвидени в ГПК.
Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в
5
съответствие със закона, поради което подадената частна жалба против
разпореждането следва да се остави без уважение.
По тези съображения атакуваното разпореждане № 1426/12.07.2022г.
по ч.гр.д. № 20224330100504 на РС - Тетевен следва да бъде изцяло
потвърдено, като правилно.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане № 1425/12.07.2022г. по ч.гр.д.
№ 20224330100522 на РС - Тетевен, като правилно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване (т.8 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6