Решение по дело №1832/2021 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 136
Дата: 29 март 2022 г. (в сила от 19 юли 2022 г.)
Съдия: Красимира Иванова Колева
Дело: 20213530101832
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Търговище, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20213530101832 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.357 от КТ .
Ищцата - М. В. СТ. твърди в исковата си молба, че е в трудово
правоотношение с ответника - ОП „БКС-ТЪРГОВИЩЕ“, като заема длъжност
„*****“ в отдел „Транспорт и механизация“.
Със заповед № 913/20.12.2021г. на **** на ОП „БКС-ТЪРГОВИЩЕ“ ,
връчена и лично на 20.12.2021г. и е наложено наказание „Предупреждение за
уволнение“, на осн. чл.188 т.2 във връзка с чл.187 т.1, т.7 и т.8 от КТ, както и
прекратяване на правото на получаване на допълнително трудово
възнаграждение, съгласно Методика за определяне и разпределяне на
средства за ДТВ до изтичане на срока на наказанието.
Ищцата твърди, че не е извършила нито едно от вменените и нарушения
на трудовата дисциплина. Описаните в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина са общи, не са посочени конкретни дати, факти, обстоятелства
при които са извършени. Не е ясно кога и какво точно е нарушила т.е. кога е
преждевременно напуснала работа, кога не е уплътнила работното време,
какво е неизпълнението и на кои законни нареждания на работодателя; за
каква злоупотреба с доверието става дума, за каква справка, кога и на кого и
в каква връзка е предоставена и пр. Обвиненията в заповедта са бланкетни,
1
недаващи никаква информация за провиненията, които е извършила.
Заповедта противоречи на изискванията на разпоредбата на чл.195, ал.1 от
КТ.
В работните дни ищцата идвала е преди всички и е оставала след
приключване на работния ден. Полагала е труд през целия работен ден, без да
допуска неуплътняване на работното време. Винаги е изпълнявала законовите
нареждания на работодателя и никога по никакъв повод не е злоупотребявала
с доверието на предприятието.
Само предположение на ищцата е, че вероятно споменатото в заповедта
„предоставяне на справка без знанието на ръководителя на предприятието”
касае случая през 2021 година, когато е помогнала на заемащата длъжността
**** към Община Търговище - г-жа Ф. Ч. да изготви необходимата план-
сметка за сметопочистването в общината. Разбирайки за този факт ***** на
предприятието инж. Н. Н. се е ядосал много. Но Общинско предприятие
„БКС-Търговище” е второстепенен разпоредител на бюджет, съществуващо и
работещо под шапката на Община Търговище. Съвсем нормално и редно е да
се предоставят необходимите данни на Общината, за да може да се предвиди
и подготви необходимия бюджет. До 2010 г. именно ищцата е подготвяла
въпросната план-сметка. Има опит в тази дейност, поради което е и била
потърсена за съдействие от отговорника по чистотата към Общината.
Заповедта за налагане на наказание на ищцата е резултат от междуличностен
конфликт, а не от нарушаване на трудовата дисциплина.
Наказанието „прекратяване на правото на получаване на допълнително
трудово възнаграждение” не е дисциплинарно, тъй като не присъства в някоя
от точките на чл.188 от КТ, въпреки че работодателят го е обвързал със срока
на дисциплинарната отговорност. Никъде в заповедта не се посочва въз
основа, на кой точно законов текст се налага то. Никъде в КТ не е предвидено
такова наказание и следователно то е незаконосъобразно.
Ищцата моли, съдът да постанови решение, с което да отмени заповед
№ 913/20.12.2021г. на **** на ОП „БКС-ТЪРГОВИЩЕ“, с която и е
наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ по реда
на чл.357 ал.1 от КТ във вр. чл.358 ал.1 т.2 от КТ и във вр. чл.188 т.2 от КТ.
Редовно призована ищцата се яви лично и с пълномощник – адв. Н. С. от АК-
Търговище, който поддържа иска така, както е предявен.
2
Ответникът- ОП „БКС-ТЪРГОВИЩЕ“ редовно уведомен за исковата
молба, подаде в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен
отговор, видно от който счита иска за допустим, но неоснователен.
Възраженията на ответника са следните:
Процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена в
предвидената форма и проведена съгласно разпоредбите на КТ. Ищцата е
разбрала кога и какво точно е нарушила. Спазвайки разпоредбата на чл. 193,
ал. 1 от КТ лично ***** и обяснил и предупредил ищцата какви са точно
нейните нарушения на трудовата дисциплина и задължения, който факт се
установява и от депозираната от нея обяснителна записка /писмени
обяснения/ от дата 20.12.2021 г., в която същата е изложила възраженията си
против конкретно установените от него трудови нарушения.
По отношение на преждевременното напускане на работа и
неуплътняване на работното време: ищцата е изложила обяснения, които
***** не приема за основателни, за това, че на 10.12.2021 г. същата по време
на работното си време е посетила Община Търговище във връзка с лични
ангажименти.
По отношение на неизпълнение на законните нареждания на
работодателя: Графика за събиране и транспортиране на отпадъците
/сметоизвозването/ се изготвя от ищцата и се одобрява и съгласува само от
****. Същият в последствие само се свежда за информация до Община
Търговище. Това обстоятелство многократно ***** го разпореждал на
ищцата, но тя не изпълнявала неговите разпореждания. Едва след издадената
дисциплинарна заповед на 20.12.2021 г. ищцата „благоволила” да предостави
на **** за одобрение графика. Със същия маниер на работа и по собствена
инициатива ищцата пренебрегва и не изпълнява разпореждането му курсовете
за извозване на отпадъците от селата и кварталите на град Търговище да
бъдат вместени в един график и да бъдат изпълнявани от едни и същи
специализирани автомобили.
По отношение на злоупотреба с доверието на предприятието: За
изготвянето на план - сметката многократно ***** и е разпореждал на ищцата
да не се дава предварителна информация на служители на общината без
негово или на главния счетоводител разрешение, което не е спазвала.
По отношение на приложената Методика за определяне и разпределение
3
на средствата за допълнително трудово възнаграждение от 01.09.2018 г. и т. 7
от същата „Работниците или служителите, на които е наложено
дисциплинарно наказание „забележка” или „предупреждение за уволнение”
не получават допълнително трудово възнаграждение от момента на връчване
на заповедта за наказание до момента на изтичане на наказанието. ”
Редовно призован в открито заседание ответникът се представлява от
**** на предприятието – инж.Н. Н. и с пълномощник – адв. Д.П. от АК-
Търговище, който моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен, като
допълнителни съображения са изложени в писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Към личното трудово досие на ищцата не е приложен трудовия
договор, а само допълнителните споразумения към него / 6 бр./, като в пет от
тях е посочено, че са част от трудов договор № 771/24.04.1985г. , а в едно от
тях – че е част от трудов договор № 771/24.04.2018г. Независимо от това -
няма спор между страните, че ищцата и ответникът са в трудово
правоотношение, като ищцата заема длъжност **** в отдел „Транспорт и
механизация“. Същата ежегодно поддържа и актуализира професионалната
си квалификация, което е видно от приложените към личното и трудово досие
удостоверения за преминати обучения и участия в курсове.
Със заповед № 913, издадена на 20.12.2021г. на **** на ОП „БКС-
ТЪРГОВИЩЕ“, връчена и лично на 20.12.2021г., работодателят наказва М.
В. СТ. с наказанието „Предупреждение за уволнение“ и прекратяване на
правото на получаване на допълнително трудово възнаграждение, съгласно
Методика за определяне и разпределяне на средства за допълнително трудово
възнаграждение - до изтичане на срока на наказанието. В заповедта е
записано, че наказанието се налага дословно: „по повод преждевременно
напускане на работа и неуплътняване на работното време, неизпълнение на
законните нареждания на работодателя, злоупотреба с доверието на
предприятието, а именно предоставяне на справка без знанието на
ръководителя на предприятието.“ Като правно основание за налагане на
дисциплинарното наказание е изписано: чл.188 т.2 във връзка с чл.187 т.1,
т.7 и т.8 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.188 от КТ – дисциплинарни
наказания са: т.2. предупреждение за уволнение. Законовата уредба на
4
видовете нарушения на трудовата дисциплина е дадена в чл.187 от КТ. В
чл.187 т.1 от КТ са дадени четири хипотези: закъснение; преждевременно
напускане на работа; неявяване на работа; неуплътняване на работното време.
От тях в заповедта са цитирани втората и четвъртата - преждевременно
напускане на работа и неуплътняване на работното време. По силата на
чл.187 т.7 от КТ друг вид нарушение на трудовата дисциплина е :
неизпълнение на законните нареждания на работодателя. Същото е посочено
на второ място като повод за налагане на наказание. В законовата разпоредба
на чл.187 т. 8 от КТ са регламентирани други видове нарушения на трудовата
дисциплина, обособени в три отделни хипотези: злоупотреба с доверието;
уронване на доброто име на предприятието; разпространение на
поверителни за него сведения. В процесната заповед е цитирана първата
хипотеза-злоупотреба с доверието на предприятието, като единствено по
отношение на това в заповедта има някакъв опит за визиране на факт –
предоставяне на справка без знанието на ръководителя на предприятието.
За изясняване на спора от фактическа страна, съдът разпита двама
свидетели, посочени от ответника: 1. Д. Б. , заемаща длъжност „Гл.
специалист Човешки ресурси“ и 2. Р. Р., заемаща длъжност *** в ответното
предприятие. От показанията на св. Б. се установи, че е имало среща между
инж. Н. – **** на предприятието и ищцата – М.С., на която среща са
присъствали и тя, като Гл. специалист ЧР, ръководителят на отдел „Чистота“
и заместник *****. Срещата била за това ***** да изиска обяснения от
ищцата по повод на конфликта, а именно, че : когато се подава някаква
информация до Общината ***** изисква да е съгласувана с него, а ищцата не
е споделила предварително информацията с ****; за графиците за селско и
градско сметоизвозване; за това, че ***** срещнал ищцата в Общината през
работния ден т.е. тя не е била на работното си място. Св. Б. не знае дали
ищцата е имала досега други нарушения на трудовата дисциплина; не е
запозната с графиците за сметоизвозването, но знае, че по принцип ***** ги
одобрява. Св. Р. не е присъствала на срещата, когато ***** казал на ищцата,
че има нарушения на трудовата дисциплина. От показанията на същата се
установи, че през м. 12.2021г. служители на Община Търговище са поискали
от ищцата справка за прогнозни стойности във връзка с план-сметката и тя е
подала информация, но без да я съгласува с ****. Впоследствие дори и *****
да има предвид някои корекции по план-сметката, не е възможно да се
5
извършат, защото вече информацията е била придвижена до Общината.
В последната фаза на съдебното исково производство – след
приключване на съдебното дирене и в ход на устните състезания, *****,
който ръководи и представлява ответника- ОП „БКС-ТЪРГОВИЩЕ“ обясни,
че при издаване на заповедта е имал предвид и други предишни действия на
ищцата, за които и казвал, само и е правил забележка, без да и е изисквал
писмени обяснения. Относно одобряване на графиците за сметоизвозване –
***** го одобрява и се дава само за информация на Общината, но не е
необходимо никакво съгласуване със служител на Общината, както е било
преди години. По отношение на план-сметката : служител на общината
изисква неформално информация от ищцата, която я подава вероятно по
имейл, след това този служител подава информация до ресорния зам.кмет,
гласува се от Общински съвет и така вече повече не могат да се правят
корекции от предприятието. По отношение неуплътняване на работното
време: забелязал, че ищцата е много активна в социалните мрежи т.е. не си
уплътнява работното време; направил и забележка за това, в резултат на
което той бил блокиран като приятел в социалните мрежи. Другото
нарушение било когато случайно я видял в Общината да си приказва с един
служител и на въпроса какво прави там, ищцата отговорила, че си копира
едни документи. За това излизане от работа не е искала разрешение от ****,
той не знае тя от кого е искала разрешение и за колко време да напусне
работното си място.
Кога или поне в какъв период са извършвани нарушенията, които е
имал предвид ***** на предприятието никъде не е посочено писмено и не
става ясно. Кога е провеждана срещата с ищцата, за да и се изискат обяснения
не се установи и не е ясно колко време е имала, за подготовка да отговори.
Факт е, че ищцата е депозирала на 20.12.2021г. т.нар. „Обяснителна записка“.
Видно от писмените обяснения, те са разделени за три нарушения, както
следва: 1. За графика за сметоизвозването на кв. „Въбел“ и кв. „Бряг“ защо
са в графика на градското сметоизвозване – те са там повече от 10 години; 2.
За това, че направила план-сметката по „нареждане“ на Ф. Ч. – не, не е
правила план-сметка на предприятието, а само по дадената сума от Ф.Ч. за
разпределението на курсовете по сметоизвозването на градски и селски
курсове, за което Р.Р.-Гл.счетоводител знаела 2 дни преди това.; 3. За това ,
че е „седнала на седянка“ при Ф. Ч. на 10.12.2021г. : по нареждане на ****
6
ако излиза някъде да се обажда на Ц.Ц. и тогава тя му се обадила, че отива в
Общината, за да вземе удостоверението за наследници, тъй като майка и
починала на 30.11.2021г. и трябвало да се оправят много неща. Когато ги
взела се оказало, че трябват още два екземпляра от удостоверението и за да
стане по-бързо тя влязла при Ф.Ч., за да и ги ксерокопира, поради това е била
там.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Касае се за трудов спор, възникнал от оспорване на заповед за налагане
на дисциплинарно наказание за нарушение на трудовата дисциплина.
Заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание е издадена при
спазване изискването на чл.192 ал.1 от КТ т.е. наказанието се налага от
работодателя, представляван от ръководителя - директор.
Задължение на съда е служебно да следи за спазване на императивните
разпоредби на материалния закон - такива са изискванията на чл. 193 КТ, чл.
195, ал. 1 КТ относно формата и съдържанието на заповедта за уволнение, чл.
194 КТ относно срока за налагане на дисциплинарни наказания, дори те да не
са изрично посочени в исковата молба, с която е оспорена законността на
уволнението. /Решение № 301 от 6.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1679/2010 г.,
III г. о., ГК/.
За да наложи дисциплинарно наказание /което и да е от трите посочени
в чл.188 КТ/, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно
производство, в което следва: 1. най-напред да установи конкретния факт на
нарушение на трудовата дисциплина; 2. да определи вида на
дисциплинарното наказание; 3. да издаде писмена заповед за неговото
налагане и 4. най-накрая да връчи тази заповед на лицето, извършило
нарушението. Съгласно чл.195 ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа
на който се налага. Задължението по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на
заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ
за еднократност на наказанието, с цел съобразяване на сроковете по чл. 194 от
КТ и възможността на наказания работник да упражни правото си на защита в
хода на съдебното производство. В този смисъл съдът се придържа към
7
трайната практика на ВКС /напр. Решение № 152 от 8.12.2017 г. на ВКС по
гр. д. № 677/2017 г., III г. о., ГК ; Решение № 177 от 17.06.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 7430/2013 г., III г. о., ГК; Решение № 102 от 12.03.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 5501/2013 г., IV г. о., ГК; Решение № 299 от 17.07.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 759/2011 г., IV г. о., ГК; Решение № 857 от 25.01.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1068/2009 г., IV г. о., ГК/.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ предвижда точно определени
изисквания за съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае
се до задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното
нарушение, времето на извършване, вида на наложеното наказание и
правното основание, въз основа на което се налага. Липсата на само един от
посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма
на чл. 195, ал. 1 КТ е императивна! /напр.Решение № 393 от 7.10.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1670/2010 г., IV г. о., ГК; Решение № 201 от 17.03.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 38/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 593 от 6.10.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 31/2010 г., III г. о., ГК/.
В конкретния казус в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание не са посочени конкретни нарушения, както и изобщо не е
посочено кога са извършени. Липсата на конкретно посочени факти -
конкретни действия или бездействия на работника, в заповедта за
дисциплинарно наказание, обуславя непосочване на нарушение в мотивите
на заповедта. Само по себе си цитирането или преписването на части от
законовия текст от чл.187 т.1, т.7 и т.8 от КТ , а именно: „преждевременно
напускане на работа и неуплътняване на работното време, неизпълнение на
законните нареждания на работодателя, злоупотреба с доверието на
предприятието“, не означава посочване на нарушения на конкретния
работник или служител. Освен това в заповедта няма посочване кога са
извършвани нарушенията на трудовата дисциплина – напр. на коя дата или
ден /не е необходимо и час/ , едновременно или в различни дни или
месеци, в период от време и пр. Така съдът не може да прецени от
процесната заповед спазени ли са сроковете по чл.194 от КТ. Единствено от
Обяснителната записка на ищцата може да се извлече информация, че за
едното нарушение се има предвид дата 10.12.2021г. , но не и от заповедта.
Когато нарушенията на трудовата дисциплина са осъществявани в рамките
8
на определен период от време; когато спецификата на изпълняваната работа
не позволява откриване на точния ден и час на извършването им предвид
невъзможността за отчитане на отделните действия, а контролирането им е
възможно само като краен резултат, изискванията на чл.195 ал.1 от КТ ще
бъдат изпълнени с посочване поне на период /от – до в седмици или
месеци или година и пр./ на извършване на поредица от нарушения. В тази
насока е константната съдебната практика на ВКС /напр.Р №
857/25.01.2011г. на ВКС по гр.д. № 1068/2009г.,ІVг.о.; Р 30/08.02.2012г. на
ВКС по гр.д. № 388/2011г., ІІІ г.о./ В конкретния случай не се сочи поне
период на извършване на нарушенията.
Предвид липсата на конкретизация на фактическите основания,
мотивирали го да упражни субективното си потестативно право, наказващия
орган не е изпълнил задължението си по чл. 195, ал. 1 от КТ, водещо до
невъзможност съдът да провери релевантните за спора факти, респективно
правилно ли е определено наказанието, спрямо тежестта на нарушението.
Неизпълнението на посоченото задължение е довело и до неравнопоставено
положение на страните в рамките на съдебния процес, предвид ограничаване
възможността на ищцата за адекватна съдебна защита. Така например в
процесната заповед не са изложени конкретни факти, които наказващият
орган има предвид за обосноваване на хипотезата за нарушение на трудовата
дисциплина „неуплътняване на работното време“, докато в хода на устните
състезания по делото ***** на предприятието твърди, че става дума за
активност в социалните мрежи през работно време и няма доказателства, че
ищцата е наясно с това и дължи обяснение в хода на дисциплинарното
производство, както и представяне на доказателства в хода на съдебното
производство. С оглед на това, както и според утвърдената съдебна
практика, така накърненото право на съдебна защита само по себе си е
достатъчно за признаване незаконосъобразност на заповедта. В тази посока е
и практиката на ВКС - Решение № 201/17.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №
38/2009 г., IV г. о, Решение № 393/07.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1670/2010
г. IV г. о, Решение № 593/06.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 31/2010 г., III г. о.
С оглед изложеното до тук съдът счита, че заповедта с която на ищцата
е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена, само на това основание -
9
нарушение на императивната норма на чл. 195, ал. 1 от КТ.
Отделно от това, съдът ще отбележи само за пълнота на изложението,
следното:
Съгласно чл.189 ал.1 от КТ, при определяне на дисциплинарното
наказание се вземат предвид: тежестта на нарушението; обстоятелствата,
при които е извършено; както и поведението на работника или служителя.
Щом работодателят счита, че е налице нарушение на трудовата дисциплина,
той е длъжен преди да определи дисциплинарното наказание да се съобрази с
посочените критерии. Това е свързано и със задължението на работодателя
по чл.193 ал.1 от КТ, след приемане на обясненията от работника, да събере
и оцени посочените доказателства. В конкретния казус, докато в писмените
си обяснения ищцата е посочила, че на 10.12.2021г. преди излизането и до
Общината за да получи удостоверение за наследници на майка и тя се е
обадила на Ц. Ц., то от процесната заповед или други писмени доказателства
не става ясно преценено ли е това, а в хода на устните състезания /л.145/
***** на предприятието каза, че не знае на кого тя е искала разрешение за
колко време да напусне работното си място. По делото няма данни и
доказателства, че работодателят преди определяне на дисциплинарното
наказание е взел предвид тежестта на нарушението /преди това обаче, както
се посочи по-горе не са ясни нарушенията и кога са извършвани/ ;
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на ищцата.
При спор относно законността на наложеното дисциплинарно наказание
съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието
между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно
наказание, респ. относно това дали работодателят преди да наложи
дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189, ал. 1 КТ
този смисъл Решение № 236 от 19.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 34/2012 г., III
г. о., ГК и цитираната в него практика на Върховен касационен съд - Р. №
461/17.06.2010 г. по гр. д. № 626/2009 г., ВКС, III г. о., Р. № 305/1.06.2010 г.
по гр. д. № 620/2009 г., ВКС, III г. о., Р. № 372/1.07.2010 г. по гр. д. №
1040/2009 г., ВКС, IV г. о. - постановени в производство по чл. 290 ГПК/. В
случай, че при съобразяване на тези обстоятелства по чл.189 ал.1 от КТ съдът
констатира несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с
нарушението, дисциплинарното наказание следва да се отмени /В този
смисъл е Решение № 293 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 238/2011 г., III г.
10
о., ГК/.
При приложението на чл. 189, ал. 1 КТ преценката на тежестта на
нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число са:
характерът на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или
възможни неблагоприятни последици за работодателя; обстоятелствата, при
които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника или служителя към конкретното неизпълнение /в този смисъл са
напр. Решение № 4 от 13.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 544/2019 г., III г. о.,
ГК; Решение № 187 от 16.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4585/2017 г., III г. о.,
ГК; Решение № 75 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5735/2014 г., IV г. о.,
ГК; Решение № 112 от 7.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5348/2014 г., III г. о.,
ГК; Решение № 167 от 14.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2012 г., IV г. о.,
ГК; Решение № 227 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1417/2011 г., III г. о.,
ГК, а също и Решение по гр. д. № 2293/2018 г. на ВКС, IV г. о както и
Решение по гр. д. № 564/2011 г. на ВКС, IV г. о.; Решение по гр. д. №
2302/2016 г. на ВКС, IV г. о. на ВКС/ . Освен това, при определяне на
наказанието следва да се отчете и дисциплинарното минало на работника - в
смисъл, че до момента не му е налагано изобщо никакво дисциплинарно
наказание. / В този смисъл - Решение № 192 от 18.03.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 876/2009 г., IV г. о., ГК/.
Съобразявайки изложеното по-горе, съдът счита, че процесната заповед
за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е
незаконосъобразна, поради което и следва да бъде отменена ведно със
законните последици. Предявеният иск е доказан по основание, поради което
и следва да бъде уважен.
Ищцата не претендира разноски по делото.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на
упълномощения процесуален представител на ищцата сумата в размер на 600
лв., представляваща минималният размер на адвокатско възнаграждение по
чл.7 ал.1 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на осн. чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата.
11
Ответникът, с оглед изхода на спора, следва да заплати по сметка на
Районен съд – Търговище държавна такса в размер на 50 лв., на осн. чл. 83
ал.1 т.1 от ГПК във вр. чл. 78 ал.6 и във вр. чл.71 ал.1 ГПК и чл.1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ и
прекратяване на правото на получаване на допълнително трудово
възнаграждение съгласно Методиката за определяне и разпределение на
средствата за допълнително трудово възнаграждение до изтичане на срока на
наказанието, наложено на осн. чл.188 т.2 във връзка чл.187 т.1, т.7 и т.8 от КТ
със заповед № 913 от 20.12.2021г., издадена от **** на ОП „БКС-
ТЪРГОВИЩЕ“, на М. В. СТ., на длъжност "*****“ в отдел „Транспорт и
механизация“, по повод преждевременно напускане на работа и
неуплътняване на работното време, неизпълнение на законните нареждания
на работодателя, злоупотреба с доверието на предприятието, а именно
предоставяне на справка без знанието на ръководителя на предприятието,
като НЕЗАКОННО, на осн. чл. 195 ал.1 от КТ и по реда на чл.357 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА ОП „БКС-ТЪРГОВИЩЕ“, ЕИК 0008759201675, със
седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „Петлешков“ № 27,
представляван от директор – инж. Н. Д. Н., съдебен адрес гр. Търговище, ул.
Г. Бенковски“ № 1, вх.Б, ет.2, офис 3, адв. Д.П. от АК-Търговище ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Н.П. С., съдебен адрес гр. Търговище, ул. „Лилия“ № 4,
вх.А, ет.1, офис 8, сумата в размер на 600 лв., представляваща минималният
размер на адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
осн. чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ОП „БКС-ТЪРГОВИЩЕ“, ЕИК 0008759201675, със
седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „Петлешков“ № 27,
представляван от директор – инж. Н. Д. Н., съдебен адрес гр. Търговище, ул.
Г. Бенковски“ № 1, вх.Б, ет.2, офис 3, адв. Д.П. от АК-Търговище ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Търговище сумата в размер на 50 лв.,
представляваща държавна такса по делото, на осн. чл. 83 ал.1 т.1 от ГПК във
12
вр. чл. 78 ал.6 и във вр. чл.71 ал.1 ГПК и чл.1 от ТДТССГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
13