РЕШЕНИЕ
№ 3597
гр. Варна, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20243110101939 по описа за 2024 година
Ищецът Р. Д. твърди, че с трудов договор №83/13.07.2021г. сключен между него и
ответника „К.“ ООД, на основание чл.67 ал.1 т.1 вр. чл.70 от КТ, е бил назначен на работа на
длъжност „Системен администратор" с код по НКПД252260001 в ответното дружество „К."
ЕИК №*** със седалище и адрес на управление обл.Варна, Общ.Варна, гр.Варна, п.к.9000,
р-н Одесос, ***. С Предизвестие изх.№14 от 28.02.2023г. е уведомен за прекратяване на
трудовия му договор, считано от 28.03.2023г. Със заповед №102 от 27.03.2023г на управител
на „К." ООД, трудовото правоотношение, на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ. В заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение се нарежда да му бъде изплатено обезщетение
на основание чл.224, ал.1 от КТ - за неизползван платен годишен отпуск за 2023г. от 12 дни.
До подаване на настоящата искова молба „К." ООД, не са изплатили възнаграждение за
положен труд за м.януари 2023г. в размер на 1411,38лв., дължими до 15.02.2023г.,
възнаграждение за положен труд за м.февруари 2023г. в размер на 2411,38лв., дължими към
15.03.2023г., и възнаграждение за м.март 2023г. в размер на 1972,95лв., дължими към
30.04.2023г. - последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е
прекратено. До настоящия момент не съм получил и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск - 12 дни, посочено в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение под №102/27.03.2023г.
Моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати:
сумата от 1 411,38лв., представляваща възнаграждение за времето на положен труд за
м.януари 2023г., на основание чл.128, т.2 от КТ, дължима до 15.02.2023г., както и 192.75лв.
мораторна лихва върху главницата считано от 15.02.2023г. до 16.02.2024г. и да присъди
законна лихва, начислена върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното и погасяване
сумата от 1 411,38лв., представляваща възнаграждение за времето на положен труд за
м.февруари 2023г., на основание чл.128, т.2 от КТ, дължима до 15.03.2023г., както и
287.66лв. мораторна лихва върху главницата считано от 15.03.2023г. до 16.02.2024г. и да
присъди законна лихва, начислена върху главницата от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното и погасяване
1
сумата от 1972,95лв., представляваща възнаграждение за времето на положен труд за
месец март 2023г., на основание чл.128, т.2 от КТ, дължима до 30.04.2023г, както и 206.62лв.
мораторна лихва върху главницата считано от 30.04.2023г до 16.02.2024г. и да присъди
законна лихва, начислена върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното и погасяване
сумата от 1678,06лв. представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 12 дни за 2023г., на основание чл.224, ал.1 КТ, дължима в срок до
30.04.2023г, както и 175.72лв. мораторна лихва върху главницата считано от 30.04.2023г. до
16.02.2024г. и да присъди законна лихва, начислена върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното и погасяване и да му се присъдят
сторените в хода на производството разноски.
Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК не е подало възражение, но след това
е постъпила молба съпроводена с разпечатка от преводен документ съдържащ нареждане за
плащане на сумата от 1 000лв. извършено на 22.03.2023г. заплата за м.януари 2023г., като
това е станало причина ищцовата страна да измени претенциите си за главница и лихви за
м.януари 2023г. по реда на чл.214 от ГПК до посочения по-горе размер.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.128от КТ,
чл.224 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, след като се запозна с предявените искове, становището на ответната страна и
събраните по делото доказателства, ценейки ги при условията на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че са се намирали в трудово правоотношение по силата на което
ищецът е бил нает на работа при ответното дружество на длъжност „системен
администратор“ при месечно трудово възнаграждение от 1 800лв. при подписване на
трудовия договор на 13.07.2021г. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и
квалификация в размер на 0.6% на година, което към 2022г. е достигнало сумата от 3 089лв.
съгласно записаното в трудовата книжка на ищеца представена в копие по делото.
Ищцовото твърдение за липса на плащане от страна на ответника се явява твърдение
за отрицателен факт и освобождава ищеца от носенето на доказателствена тежест, като в
настоящото производство ответната страна не е навела твърдения за противоположни
положителни факти поради което не и е възложено доказването на същите. Представената и
неоспорена заповед №102/27.03.2023г. на ответника съдържа негово изявление, че на ищеца
се дължи заплащане на обезщетение за неползвани 12 дни платен годишен отпуск поради
което претенцията за заплащане на същото следва да се разглежда като доказана по
основание.
Воден от горното съдът приема, че предявените искове за заплащане на трудово
възнаграждения, обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2023г. и за лихви
върху тези суми следва да се разглеждат като доказани по основание.
По отношение на размерите съставът приема следното:
Претендираните от ищеца като главници за незаплатени трудови възнаграждения
суми са по-ниски от дължимите се според отразеното в трудовата книжка на ищеца месечно
възнаграждение поради което тези претенции по реда на чл.128 от КТ следва да се
разглеждат като доказани и по размер. От друга страна претенциите за лихви за забава върху
тези суми не са оспорени по размер от ответника и следва да се приеме, че те са доказани и
в тази си част.
Същите изводи са относими и към претенцията по реда на чл.224 от КТ за
обезщетение за неползван платен годишен отпуск и претенцията по чл.86 от ЗЗД за
заплащане на лихва върху нея.
Предвид изложеното съставът приема, че следва да уважи изцяло претенциите на
ищеца съобразени от него с представените от ответната страна доказателства за извършено
частично плащане.
Предвид уважаването на исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 1 200лв. сторени по делото разноски, а в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС Варна сумата от 498.96лв. държавни такси по уважените искове.
2
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.Варна, *** да
заплати на Р. С. Д. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумите от:
1 411,38лв. трудово възнаграждение за м.януари 2023г., на основание чл.128, т.2 от
КТ, както и 192.75лв. мораторна лихва върху главницата считано от 15.02.2023г. до
16.02.2024г., заедно със законната лихва, начислена върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба-16.02.2024г. до окончателното и погасяване
1 411,38лв. трудово възнаграждение за м.февруари 2023г., на основание чл.128, т.2 от
КТ, както и 287.66лв. мораторна лихва върху главницата считано от 15.03.2023г. до
16.02.2024г., заедно със законната лихва, начислена върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба-16.02.2024г. до окончателното и погасяване
1972,95лв. трудово възнаграждение за м.март 2023г., на основание чл.128, т.2 от КТ,
както и 206.62лв. мораторна лихва върху главницата считано от 30.04.2023г до 16.02.2024г.,
заедно със законната лихва, начислена върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба-16.02.2024г. до окончателното и погасяване
1678,06лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 12 дни за
2023г., на основание чл.224, ал.1 КТ, както и 175.72лв. мораторна лихва върху главницата
считано от 30.04.2023г. до 16.02.2024г., заедно със законната лихва, начислена върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба-16.02.2024г. до окончателното и
погасяване
и
1 200лв. сторени по делото разноски за процесуална защита на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.Варна, *** да
заплати по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от 498.96лв.
държавна такса по уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от датата на
уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3