Р Е Ш Е Н И Е № 86
гр.Самоков, 18.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Самоковският районен съд, втори състав ,в
публично заседание на единадесети
февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ :МАРИНА
ТРИФОНОВА
при секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 342/2019 год. по описа на Самоковски районен съд ,за да се произнесе
взе предвид следното :
„Топлофикаця София” ЕАД
със седалище и адрес на управление –гр.София,л.”Ястребец”
№ 23Б, представлявано от
Изпълнителния директор Кремен Владимиров Георгиев ,чрез пълномощника си юрисконсулт Божидар Георгиев, е предявил
срещу Ю.К.Д. *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79,ал.1, вр.чл.150 от ЗЕ,вр.чл.86,ал.1
от ЗЗД –за признаване за установено по отношение на ответника ,че дължи сума за
консумирана топлинна енергия в общ размер на 230,77 лева ,от които 158,10 лева
главница,представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия
за периода месец септември 2014 год. –месец април 2015 год. ,за реално потребена енергия ,отразена в обща фактура с №
**********/31.07.2015 год., 31,73 лева законна лихва за забава за периода от
16.09.2015 год. до 10.05.2018 год., както и 31,82 лева главница за дялово
разпределение ,за периода от м.септември 2014 год. до месец април 2015 год.,
9,12 лева лихва ,за периода от 16.09.2015 год. до 10.05.2018 год., ведно със
законната лихва от 10.05.2018 год./ датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/ до окончателното й
изплащане.Претендира направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът
твърди ,че ответницата Ю.К.Д.
е потребител на топлинна енергия за битови нужди за процесния
период,както и че не е изпълнила в установените срокове задълженията си за
заплащане на дължимите суми за доставената топлинна енергия.Сочи се, че с оглед
разпоредбата на чл.139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинната
енергия между клиентите в сграда –етажна собственост се извършва по системата
на дяловото разпределение при наличието на договор с лицето ,вписано в
публичния регистър по чл.139а от ЗЕ.Поддържа се ,че собствениците в етажната
собственост ,в която се намира имота на ответницата ,са сключили договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис” ЕООД за
предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Сочи се ,че ищецът депозирал заявление по реда на чл.410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение за посочените суми ,по което било образувано
ч.гр.д.№ 1010/2018 год. на РС-Самоков.Районният съд
уважил заявлението в цялост ,като е издал заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответницата за горепосочените суми.Заповедта за парично
задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника Ю.К.Д.
при условията на чл.47,ал.5 от ГПК и съдът е указал на заявителя да предяви в
законоустановения едномесечен срок иск за установяване на вземането си срещу
длъжника .
В срока за отговор по
чл.131 от ГПК ответницата Ю.К.Д. ,чрез
пълномощника си адв.Ивайло Димитров е отговорила на
исковата молба ,като е изразил становище за недопустимост и за неоснователност
на предявените искове и е изложил съображения за това и ги оспорва.Поддържа ,че ответницата никога не е била
клиент на ищовото дружество по смисъла
на чл.151,ал.1 от ЗЕ,никога не е била титуляр на партидата на
имота с абонатен номер № 025261,не е била заявител на доставка на топлинна
енергия,декларатор на партида, потребител,собственик ,наемател
,ползвател,абонат на процесния имот в периода от
м.09.2014 до м.04.2015 год. Сочи се ,че ответницата не е подписвала никакви
документи с ищеца и не фигурира във фактурите, издавани от ищеца за абонатен
номер№ 025261.Поддържа се ,че за ответницата Ю.Д. липсва пасивна процесуална легитимация ,тя не е
надлежен ответник .Релевирано е възражение за изтекла
погасителна давност на предявеното главно вземане за периода м.09.2014 год. до
м.04.2015 год.,както и на акцесорното вземане.Оспорва всички твърдения,
изложени в исковата молба и приложените писмени доказателства. Претендира
направените по делото разноски.
Ищецът „Топлофикация София ЕАД не се
представлява.
Адв.Ивайло
Йорданов-пълномощник на ответницата Ю.Д. поддържа писмения
отговор и оспорва предявените искове.
Трето лице помагач на страната на ищеца „Техем
сървисис” ЕООД не се представлява и не взема
становище по предявените искове.
Самоковският районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с доводите на страните, намери за установено следното:
Ищецът депозирал заявление по реда на чл.410
от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми ,по което било
образувано ч.гр.д.№ 1010/2018 год. на РС-Самоков.Районният
съд е уважил заявлението в цялост ,като е издал заповед за изпълнение на парично
задължение срещу длъжницата /ответницата/ по делото за горепосочените суми.Заповедта
за парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника Ю.К.Д. при условията на чл.47,ал.5 от ГПК и съдът е указал
на заявителя да предяви в законоустановения едномесечен срок иск за
установяване на вземането си срещу длъжника.Настоящите искове са
предявени в указания сок.
По делото е представен договор за наем
на недвижим имот ,сключен на 14.03.2016 год. между Пламен Димитров Деянов ,в
качеството му на наемодател и „Менивест” АД/името е
доста нечетливо/,в качеството му на наемател на недвижим имот ,находящ се в гр.София ,ул.”Професор Асен Златаров” №
13,ет.1 ,ап.1, сключен за срок от две години ,считано от 31.03.2016 год., срещу
заплащане на месечен наем в размер на 980.00 лева.
По делото е представено Заявление от
18.04.2016 год. от „Менивест” АД,представлявано от
Красимир Петков до „Топлофикация София” ЕАД,с което желае да сключи договор
съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от
Топлофикация София ЕАД на потребители в гр.София ,за топлоснабдявания имот ,находящ се в гр.София ул.”Асен Златаров” № 13, абонатен
номер № 25261, код на платец1043325.Представена е декларация от Пламен Димитров
Деянов ,с която дава съгласието си „Менивест”АД да
бъде купувач на топлинна енергия за срок от 14.03.2016 год. до 14.03.2018 год.
По делото е представено Заявление
–декларация от 02.03.2016 год. от Пламен Димитров Деянов до „Топлофикация
София” ЕАД, с което желае партидата на топлоснабден
имот ,находящ се на адрес –гр.София ,ул.”Асен
Златаров” № 13,ет.1 ,ап.1 ,с абонатен № 25261 да бъде променена на негово име
съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в
гр.София.
С решение от 26.06.2013 год. на СГС по
предявен иск от Ю. Крумов Д. срещу Иван Костадинов
Зашев е признато за нищожно на основание чл.42 б.”б” ,вр.чл.25,ал.1
от Закона за наследството ,саморъчно завещание № 167, том ІІ, рег.№ 4409/2011
год. от 05.01.2010 год.,с което подписаната Евгения Миланова Георгиева е
завещала на Иван Костадинов Зашев собственото си жилище ,находящо
се в гр.София ,р-н „Оборище”, ул.”Асен Златарев” № 13,ет., ап.1,обявено на
19.07.2011 год.,съгласно Протокол рег.№ 1 ,дело № 1,общ.рег. № 4373 от
19.07.2010 год. на нотариус Димитър Танев , район на действие РС-София и е
отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 177, том ІІ,рег. №
4534 ,дело № 337/2011 год.,съставен на 25.07.2011 год. от помощник –нотариус
Ани Груева по заместване при нотариус Димитър Танев,с който Иван Костадинов
Зашев е признат за собственик на описания по –горе процесен
имот .
С решение от 28.04.2014 год. на
Софийски апелативен съд по въззивно гражданско дело №
104 от 2014год. е потвърдено първоинстанционното решение.
С определение № 49 от 04.02.2015 год.
на ВКС по гр.дело № 5882/2014 год. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение .
По делото е представена електронна справка-извадка по имотен регистър.
По делото се установява ,че на
11.11.2007 год. е бил сключен договор между ищеца „Топлофикация София” ЕАД и „Техем сървисис” ЕООД, по силата
на който последното се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия на потребителите /собственици и ползватели/ в сграда–етажна
собственост,а „Топлофикация София ” ЕАД се е задължило да приема предоставените
данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна
енергия от потребителите.
Видно от представените по делото данъчни фактури за процесния
период ,а и извън него ,регистриран титуляр на партидата е Иван Костадинов
Зашев.
По делото е извършена
съдебно-счетоводна експертиза ,от заключението на която се установява следното: при извършената в счетоводството на
„Топлофикация София” ЕАД справка по фактури издадени на абонатен № 025261 за
целия исков период-м.09.2014 год. –м.04.2015 год., е установено ,че са издадени
на името на Иван Костадинов Зашев,на адрес гр.София ,ул.”Професор Асен
Златарев” № 13,ет.1,ап.1. Видно от заключението на вещото лице за периода от
м.09.2014 год. до м.04.2015 год. ,съгласно представените фактури по месеци
,фактурираната топлоенергия възлиза в общ размер на 384,63 лева с ДДС.Отразено
е ,че съобщение към фактура № ********** от 31.07.2015 год. също е на името на
Иван Костадинов Зашев ,за периода от 01.05.2014 год. до 30.04.2015 год.,на
стойност 271,93 лева с ДДС.За този период през месец юли 2015 год.е постъпило
плащане от Иван Костадинов Зашевв размер на 113,83
лева .Остатъкът от главницата за плащане за периода от м.09.2014год. –м.04.2015
год. е в размер на 15,10 лева .
Видно от заключението на
вещото лице общата дължима сума по фактури № 00664898960 от 31.07.2015 год. и
фактура № ********** от 31.05.2015 год. възлиза на 241,66 лева ,включваща
главница и лихви.
За исковия периода титуляр
на партидата е Иван Костадинов Зашев, на абонатен № 025261 няма лице Ю.К.Д..
По делото е извършена
съдебно-техническа експертиза ,от заключението на която се установява ,че
топломерите в абонатната станция са отчитани ежемесечно ,към първо число от
ищеца.Общият топломер е отчитан редовно и правилно.Според вещото лице дяловото
разпределение на топлинната енергия е правено при спазен топлотехнически проект
в сграда-етажна собственост.Вещото лице е приело ,че топлоподаването към АС
съответства на нормата и общите условия.Топлинната енергия е разпределяна
съгласно справката за прилаганите методики ,но при допуснати особености и
несъответствия, както следва :относно топлинната енергия за битова гореща вода,
процесният абонат няма консумация на топлинна
енергия за битова гореща вода и
неточностите ,касаещи другите абонати в
СЕС не се отнасят за него.Не се установяват неточности в дяловото разпределение
на топлинна енергия за сградна инсталация.Процесният
абонат няма консумация на топлинна енергия за отопление на имот.Така според
заключението на вещото лице правилно разпределената и начислената за абоната за
процесния период топлоенергия възлиза общо на 271,93
лева.Вещото лице заключава,че обичайната практика за отчет на данни при
абонатите е спазена.Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителните
сметки своевременно.
Според заключението
фактурираните на абоната суми са верни ,но само доколкото съответстват на
данните на общия топломер в АС и от
ФДР,като по пера за працесния период те са по
констатациите за възложените на абоната суми
При така установената фактическа
обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Предявени са допустими обективно кумулативно съединени искове по с
правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79,ал.1, вр.чл.150
от ЗЕ,вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД..
Разгледани по същество исковете са неоснователни и
като такива следва да бъдат отхвърлени като съображенията за това са както
следва:
В доказателствена тежест на ищеца в
настоящото производство е да установи релевантните за спора факти, очертаващи
спорното материално право, а именно, че между него и ответницата съществува
договорна обвързаност по силата на Закона за енергетиката, че е изправна страна
по договора, тоест следва да докаже, че е доставил стоката или услугата, както
и че претендираните суми са правилно начислени за процесния период, тоест начислени са в съответствие с
действащата нормативна база в тази насока – законова и подзаконова нормативна
уредба.Следва да установи, че претендираните парични
вземания са изискуеми.
В настоящия случай спорът между
страните се концентрира върху правно релевантния факт – възникнала ли е
облигационна връзка по смисъла на чл.149, ал.1,т.6 във вр.с
параглаф 1, т.42/отм./ ДР на ЗЕ между ищцовото дружество в качеството му на доставчик на топлинна енергия и ответника в качество му на потребител в
сграда-етажна собственост. Съгласно чл.149, ал.1 и чл.150, ал.1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие/ каквото е ищцовото дружество като спор
по този въпрос не съществува, а и фактът е ноторно
известен/на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия. Спорният въпрос е дали ответницата Ю.К.Д. е потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 /отм./от ДР на ЗЕ, според който текст потребител е физическо лице–собственик или
ползвател на имот,а съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ -всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия.Твърденията на ищеца са, че ответницата е клиент на
топлинна енергия за процесния топлоснабден
имот.Ответницата оспорва това твърдение.Ищецът носи доказателствената тежест за установяване на
този релевантен за спора факт /за твърдението ,че ответницата се явява
потребител на топлинна енергия за собствеността върху топлоснабдения
имот ,описан в исковата молба/.
От събраните по делото доказателства се установява ,че между
ищцовото дружество и ответницата не е възникнало
облигационно правоотношение по силата закона за енергетиката.Не се установи
същата да е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1,т.42 /отм./от ДР на ЗЕ.От събраните по делото писмени доказателства
се установи ,че ответницата не е била собственик на процесния
имот ,описан в исковата за исковия период.
Не се установи ответницата Ю.К.Д. да е била и ползвател и да е
владяла процесния имот за исковия период.Съгласно
трайната съдебна практика „ползвател” по смисъла на посочената разпоредба
означава наемател ,лице с учредено вещно право на ползване или лизингополучател по финансов лизинг на недвижим имот ,което
владее и ползва имота за определен срок.По делото не се ангажират доказателства
от ищеца в тази насока ,както и не се твърдят факти ,че ответницата е ползвател
на имота.Установи се още ,че всички приложени по делото фактури са издадени на
името на Иван Костадинов Зашев ,а не на името на ответницата Ю.К.Д..По делото не са ангажирани доказателства,че в
съответствие с изискванията на действащите за периода Общи условия ,ответницата Д. е подала заявление за откриване на партида
,респективно партидата е била открита служебно.Напротив от доказателствата по
делото /фактури и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза/
се установи ,че за исковия периода
титуляр на партидата е Иван Костадинов Зашев и на абонатен № 025261 няма лице Ю.К.Д..
По
изложените съображения съдът намира, че ищецът не доказа, че между него и
ответницата съществува твърдяната договорна обвързаност.
На следващо място основателно е
възражението за изтекла погасителна
давност на предявеното главно вземане за периода м.09.2014 год. до м.04.2015
год.
Давността започва да тече от датата, на която
вземането е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно Общите условия на ищцовото дружество, които по арг.
от чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, са част от съдържанието на облигационните отношения
между страните, плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в
30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася.Съгласно чл.84, ал.1,
изр. 1 от ЗЗД след изтичането на този срок, потребителят на топлинна енергия
изпада в забава и дължи мораторна лихва по чл. 86,
ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху неизпълнените задължения, без да е нужна покана.
Задълженията за плащане на цената на доставяната
топлинна енергия представляват задължения за периодично плащане по смисъла на
чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна
погасителна давност. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК, обобщена с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ
18.05.2012 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 3/2011 Г., ОСГТК НА ВКС, постановено след подаване
на жалбата.Съгласно приетото в цитираното ТР, понятието "периодични плащания"
по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви.Ето защо този извод се налага от еднородния и
периодичен характер на задълженията, които независимо че имат в основанието си
доставка на топлинна енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗЕ се дължат на
месечни вноски, включително в случаите, при които окончателният общ размер на
задължението се определя в края на отчетен период по реда на чл.155, ал.1, т.1
и 2 от ЗЕ.Изводът следва и от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното дружество– задължението на това
дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до процесния
имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен брой
единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено
плащане на месечни падежи.
Предвид изложеното, вземанията за главница и лихви,
които са станали изискуеми три години преди 01.06.2018г. - датата
на подаване на заявлението на ищеца по чл. 410 от ГПК, са погасени по давност.С
погасяването на вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват и лихвите
за забава, дължими по отношение на тези вземания, включително за периодите, по
отношение на които тригодишната давност не е изтекла – чл. 119 от ЗЗД.
Предвид изложеното, предявените искове
като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.2 от ГПК ответникът
има право на разноски От представения по делото договор за правна помощ е
видно, че ответницата е направила разноски за адвокат в размер на 300 лв, както и с разноски по 100 лв. за явяване в съдебно
заседание по делото.От представените по делото договори за правна помощ е видно,
че сумите са платени в брой.Съгласно разпоредбата на чл
7 ал.8/отм.ДВ,бр.45 от 2020г., вл. в сила от
15.05.2020 г./ от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения при защита
по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се
заплаща допълнително по 100 лв.По делото са проведени три съдебни заседания,
поради което съдът приема, че искането
за заплащане на разноски е основателно, в общ размер на 300 лева.
На основание чл.78,ал.2 от ГПК ,съдът следва да осъди ищеца „Топлофикация София” ЕООД –гр.София ,ул.”Ястребец” № 23Б да заплати на ответницата Ю.К.Д.
*** направените по делото разноски в общ размер на
600 лева адвокатско възнаграждение ,100 лева възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Топлофикаця София” ЕАД със седалище и
адрес на управление –гр.София,л.”Ястребец” № 23Б, срещу Ю.К.Д.
***, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79,ал.1, вр.чл.150 от ЗЕ,вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД –за признаване за установено по отношение на ответника ,че дължи сума за
консумирана топлинна енергия в общ размер на 230,77 лева ,от които 158,10 лева
главница,представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия
за периода месец септември 2014 год. –месец април 2015 год. ,за реално потребена енергия ,отразена в обща фактура с №
**********/31.07.2015 год., 31,73 лева законна лихва за забава за периода от
16.09.2015 год. до 10.05.2018 год., както и 31,82 лева главница за дялово
разпределение ,за периода от м.септември 2014 год. до месец април 2015 год.,
9,12 лева лихва ,за периода от 16.09.2015 год. до 10.05.2018 год., ведно със
законната лихва от 10.05.2018 год./ датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/ до окончателното й
изплащане
ОСЪЖДА „Топлофикация София”
ЕООД –гр.София ,ул.”Ястребец” №
23Б да заплати на Ю.К.Д. *** направените по делото разноски в общ размер на 700 лева
.
Решението е постановено при
участието на привлеченото от ищеца трето лице-помагач „Техем
сървисис” ЕООД-гр.София, ул.“Проф.д-р Г.Павлов“ № 3
Решенето
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред Софийски окръжен съд от
получаване на съобщението от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: