№ 243
гр. Пазарджик, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20235200500356 по описа за 2023 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№ 502 по
описа на РС Велинград за 2022 година е осъдена Прокуратурата на
Република България , седалище и адрес на управление гр. София,
бул.”Витоша” № 2, да заплати на В. В. Д.,ЕГН **********, с настоящ адрес:
град Велинград, ул. „Пучини” №8, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от
2 000 лева/ две хиляди лева/- обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в притеснение, стрес и несигурност, породени от страх
и тревожно очакване на вероятно осъждане, в резултат на незаконно
повдигнато обвинение по ДП 1107/2019г., по описа на РП -Враца,
Териториално отделение Козлодуй, за извършване на престъпление по
чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК, ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от 07.06.2022г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над горния размер до
пълния претендиран такъв от 10 000 лева, както и за законната лихва върху
разликата, като неоснователен.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Прокуратурата на
Република България ,чрез прокурор при ТП Велинград в осъдителната част.
1
Считат решението за неправилно, поради нарушаване на материалния
за кон, съществено нарушаване на процесуални правила и необоснованост.
В конкретния случай прокуратурата действала законосъобразно и
съобразно правомощията си.
Вредите, които претендира В. В. Д. били недоказани по основание, по
размер, и като пряка последица от действията на Прокуратурата на
Република България.
Ищецът не доказал действително претърпени вреди, доколкото
изложеното от ищеца представлявало по - скоро негови субективни
възприятия, а не реал но настъпили неимуществени вреди. Описвало се едно
нормално състояние на негативни преживявания, които всяко едно лице,
спрямо което се води наказателно производство би имало и които не следва
да се вменяват в отговорност на прокуратурата. Липсвала и причинна връзка
меж ду действията на прокуратурата и настъпилите вреди.
Ищецът не доказал твърденията си, че по причина на обвинението, имал
кошмари, че се е отчуждил от хората и т.н. Твърденията му, че ходел с
наведена глава, че с много хора загубил реален контакт, че не поддържал
контакт с роднини, не почивали на никакви факти и доказателства, и по -
скоро били бланкетни изрази.
Наказателното производство приключило в един разумен и кратък срок.
Повдигнатото обвинение не било за тежко умишлено престъпление. Била
взета най - леката мярка за неотклонение- подписка .По разследването не
били предприемани интензивни действия.
Съгласно константната съдебна практика, размера на обезщетението
за неимуществени вреди бил свързан с критерия за справедливост,
дефиниран в чл.52 от ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се
извежда от преценката за конкретните обстоятелства. В случаите на
причинени неимуществени вреди по чл.2, ал. 1 от 30- ДОВ, от значение било
как обвинението в извършване на престъпление се е отразило върху здравето,
личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения.
Обезщетението следвало да е проява на справедливост, а не да е в
дисхармония със справедли востта.
Считат, че адвокатското възнаграждение е прекомерно и следва да бъде
2
изменено решението в частта относно разноските. Следва да се посочи, че
възражение за прекомерност не е направено до приключване н устните
състезания.
Поради неоснователността и недоказаността на иска, лихви и разноски
не се дължат.
Подържа се евентуално ,че Прокуратурата следва да бъде освободена от
отговорност и по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, или най — малкото е
приложим чл.5, ал.2 от 3OДОВ, тъй като ищеца също е допринесъл и е станал
причина за воденото производство срещу него.
Молят решението в обжалваната част да бъде отменено и иска –
отхвърлен или намален размера на присъденото обезщетение по
справедливост.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника , който намира
решението в обжалваната част за правилно.
Отговорността по ЗОДОВ била изцяло обективна и по делото било
нужно да се докаже единствено елемента на незаконно повдигнато обвинение,
прието по надлежния ред за такова.
Установено било от събраните по делото доказателства, че има
образувано досъдебно производство; извършвани са множество процесуално-
следствени действия и накрая е налице влязло в сила постановление за
прекратяване на производството. Налице били основанията за ангажирана
обективната отговорност по реда на ЗОДОВ на Прокуратурата на РБългария.
В проведеното на 11.10.2022г. открито съдебно заседание били събрани
гласни доказателства ,чрез които се установили реалните вреди, които ищецът
претърпял от незаконно повдигнатото обвинение - както в личен, така и в
професионален план – влошило се и здравословното му състояние.
Позовавайки се на съдебната практика ,счита ,че присъденото
обезщетение е справедливо.
Излагат се и доводи по отношение на възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
По реда на чл.248 от ГПК е постановено определение , с което искането
за изменение на решението в частта за разноските, чрез намаляването им
,поради прекомерност, е оставено без уважение. Това определение не е
3
предмет на настоящото производство , но следва да се отбележи ,че
възражение за прекомерност не е направено своевременно от ответника- до
приключване на устните състезания по делото.
Съдът , като прецени валидността на решението изцяло, допустимостта
в обжалваната част , за да се произнесе по съществото на спора в
съответствие с разпоредбата на чл.269 от ГПК , взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
В исковата си молба против Прокуратура на Република България
ищецът В. В. Д. твърди , че на 23.10.2019г., с Постановление на разследващ
орган бил привлечен в качеството на обвиняем по бързо производство №
483/2019г., по описа на РУ Козлодуй и № 1107/2019г., по описа на Районна
прокуратура Враца, Териториално отделение Козлодуй за престъпление по
чл. 343В, ал.2, във връзка с ал.1 от НК. На 01.11.2019г. Материалите били
внесени в Районен съд Козлодуй с предложение да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание
на основание чл. 78А от НК за престъпление по чл. 343В, ал.2, във връзка с
ал.1 от НК.
Образувано било наказателно дело № 339 по описа за 2019г.
След проведени съдебни заседания бързото производство било върнато
на Районна прокуратура Враца, Териториално отделение Козлодуй, която с
Постановление от 10.08.2020г. прекратила бързо производство № 483/2019г.,
по описа на РУ Козлодуй и № 1107/2019г., по описа на Районна прокуратура
Враца, Териториално отделение Козлодуй, като правното основание за
прекратяването е чл. 243, ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл. 24, ал.1, т.1 от
НПК поради липса на извършено престъпление.
През времето на цялото досъдебно производство, което неоснователно
се водело срещу него за нещо, което не е извършил, бил изключително
притеснен. През целия си живот се стремял да бъде порядъчен, честен и
добронамерен човек, но попаднал в тази ситуация . За този неприятен
инцидент научили в населеното място, където живеел в гр. Козлодуй и
понеже градът бил малък го било срам да се покаже. Ходел с наведена глава,
за да не срещна погледите на роднини, приятели, познати понеже не желаел
да им обяснявам как без вина се оказал виновен; как се наложило да прекара
ужасяващи за него часове в помещението в полицейското управление при
4
извършване на действия с мен; как бил третиран като престъпник, заедно с
такива, които били с обвинение за най- тежките престъпления; как бил
разкарван не само по полицейските управления, но и по прокуратури и
съдилища за нещо, което не съм направил.
Все още понякога имал кошмари и съзнанието му било обременено.
Отчуждил се от хората,не поддържал контакт с роднини от град Козлодуй с
изключение на най-близките , преселил се във Велинград, където живел и в
момента. През време на цялото досъдебно производство бил с ограничени
граждански права, с наложена мярка подписка и му било забранено да
напуска местоживеенето си през времетраенето на досъдебното производство,
което позволило да се изсели от Козлодуй към Велинград в един по-ранен
момент.
Оценява търпените от него неимуществени вреди на 10 000 лева.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 10 000 /десет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление по по чл.
343В, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, за което обвинение бързо производство №
483/2019г., по описа на РУ Козлодуй и № 1107/2019г., по описа на Районна
прокуратура Враца, Териториално Отделение Козлодуй /тогава Районна
прокуратура Козлодуй/, прекратено на основание чл. 243, ал.1,т.1 във връзка
с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК поради липса на извършено престъпление с
Постановление от 10.08.2020г.
Претендира и законната лихва от предявяване на иска, както и разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ.
Ответникът оспорва иска по основание.
Отговорността по ЗОДОВ по своя характер била деликтна. За да
възникне било необходимо ищеца да докаже, че действително е претърпял
вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото срещу
него незаконно обвинение (чл.4 от ЗОДОВ). В настоящия случай липсвали
действително претърпени вреди, доколкото изложеното от ищеца
представлявало по - скоро негови субективни възприятия, а не реално
настъпили неимуществени вреди, и описвали едно нормално състояние на
негативни преживявания, които всяко едно лице, спрямо което се води
5
наказателно производство би имало и които не следва да се вменяват в
отговорност на прокуратурата.
Липсвала и причинна връзка между твърдяното като неоснователно
наказателно преследване и настъпилите вреди. Прокуратурата действала
законосъобразно и съобразно правомощията й вменени с Конституцията на
Република България, Закона за съдебната власт и Наказателно - процесуалния
кодекс.
Недоказани били твърденията на ищеца, че по причина на обвинението,
имал кошмари, че се е отчуждил от хората и т.н. А твърденията му че ходел
с наведена глава, че с много хора загубил реален контакт, че не поддържал
контакт с роднини, не почивали на никакви факти и доказателства, и по -
скоро са бланкетни изрази.
Наказателното производство приключило в един разумен и кратък
срок, повдигнатото обвинение не било за тежко умишлено престъпление,
взета била най - леката мярка за неотклонение- подписка и спрямо него не
били налагани други мерки за процесуална принуда.
Недоказани били твърденията на ищеца за търпени вреди.
Оспорва иска и по размер , като счита претенцията за изключително
завишена.
Излага доводи ,че ответникът следвало също така да бъде освободена
от отговорност и по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, или най - малкото е
приложим чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като ищеца също е допринесъл и е
станал причина за воденото производство срещу него.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, прие за установено следното:
Фактическата обстановка не е спорна между страните.
Установено е от представените по делото писмени доказателства , че е
образувано бързо производство № 483/2019г., по описа на РУ Козлодуй за
престъпление по чл. 343В, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.
В рамките на това досъдебно производство ищецът е дал обяснения , че
е спрян от автопатрул ,на който не е могъл да представи свидетелство за
правоуправление , тъй като му е било отнето
Съставен му бил акт , че управлява без него , който му бил връчен
6
лично през м.август 2019 година. От приложената справка е видно , че
ищецът има многобройни нарушения на ЗДвП, както и на други относими към
такава дейност нормативни актове. От представената справка е видно , че е
отразено ,че НП 4.01.2017 година му е връчено през м.август 2019 година.
С Постановление от 01.11.2019 г. било внесено предложение за
освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание на основание чл. 78А от НК, въз основа на което
било образувано а.н.д. № 339/2019г., по описа на Районен съд Козлодуй.
В проведеното съдебно заседание е представено от упълномощения
адвокат НП от 4.01.2017 година, в което е отразено ,че то е връчено лично на
ищеца на 23.10 2017 година, както и същото наказателно постановление в
копие , отразено ,че е връчено през м.август 2019 година. На първото е
отбелязано ,че е връчено лично и е положен подпис, докато на второто няма
отбелязване и липсва подпис. В проведените съдебни заседания са изяснени
причините за тези противоречия , поради което съдебното производство е
прекратено и делото е върнато на РП Козлодуй.
С Постановление от 10.08.2020г. год. на Районна прокуратура
Козлодуй се прекратява наказателно производство по вх. 1107/2019г., по
описа на Районна прокуратура - Козлодуй (бързо производство № 483/2019г.,
по описа на РУ Козлодуй) .Производството е прекратено на основание чл.
243, ал.1,т.1 във връзка с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на извършено
престъпление.
Представено е постановлението за прекратяване в заверено копие , на
което е отбелязано че е влязло в сила на 29.08.2020 година.
При така установеното , съдът намира ,че иска е доказан по основание и
размер.
Установено е наличието на предпоставките на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Направени са възражения от ответника за освобождаване от
отговорност на основание чл.5 ал.1 ,съответно намаляване на отговорността
по ал.2.Възражениета са направени бланкетно и не са развити в писмени
отговор.
Очевидно не е налице хипотезата на чл.5 ал.1 от ЗОДОВ за
освобождаване на ответника от отговорност. Няма основание и за намаляване
на отговорността при приложние нормата на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ. В решения
7
от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2009 г., III г. о. и решение от
14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о., е прието, че съгласно чл.
5, ал. 2 ЗОДОВ, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането,
дължимото от държавата обезщетение се намалява. Посочва се, че
обезщетението се намалява, когато настъпилия вредоносен резултат е в
причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия; когато
пострадалия с действията си по време на наказателното преследване
недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на
незаконно обвинение, като направени неистински признания, въвеждането на
органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени
обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление.
Очевидно не са налице ооснования за намаляване на отговорността.
Причината , поради която се е стигнало до образуване на наказателното
производство не се корени в поведението на ищеца, а в действията на
органите ,които е следвало да го реализират.
За да определи размера на дължимото обезщетение , прилагайки
принципите на справедливостта , съдът съобрази следното:
Наказателното производство е прекратено , поради това ,че деянието
,което е вменено на ищеца не съставлява престъпление. Това е така , тъй като
установеното управление на ЛПС без свидетелство за правоуправление не е в
едногодишния срок след като е наказан по административен ред за
управление ,без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС.
Или от данните по делото може да се направи извод ,че ищецът е управлявал
без свидетелство за управление ,но това негово поведение не съставлява
престъпление, а следва да се квалифицира като административно нарушение.
По делото са депозирани показания от св. Н. , който е близък приятел на
ищеца. Потърсил го по времето , когато било висящо наказателното
производство и свидетелства , че той бил притеснен , не бил много контактен
, притеснявал се ,че това производство ще се отрази на репутацията на
близките му. Не искал да излиза , не му се говорело.
От показанията на този свидетел се установява ,че ищецът се преместил
в гр. Велинград , поради по-добрите възможности за работа и съответно по-
добро възнаграждение, а не във връзка с воденото наказателно производство.
Според този свидетел ищецът посещавал психолог и приемал лекарства за
8
сърце, но липсват доказателства за причинна връзка на тези негови действия
и страдания с прекратеното наказателно производство и конкретни твърдения
в този смисъл в исковата молба не са изложени. Чрез показанията на този
свидетел не се установяват неимуществени вреди по интензитет и характер ,
описани в исковата молба.
За да определи размера на обезщетението ,съдът съобрази ,че причина
за образуването му е установеното от органите на МВР ,че на 21.10.2019
година е констатирано ,че ищецът управлява МПС без да притежава
свидетелство за правоуправление.В обясненията си той сам е посочил , че
свидетелството му е отнето , поради изчерпване броя на контролните точки и
,че и преди това му е съставян акт за същото нарушение. Негови са били
твърденията че наказателното постановление е получил през 2019 година.
Задържан е бил за 24 часа.
От данните в досъдебното производство е видно ,че ищецът има
издадени множество НП за нарушение на ЗдвП.
Привлечен е като обвиняем на 23.10.2019 година, разпитан е
непосредствено след това в това му качество и на 29.10.2019 година е
съставено заключителното постановление, с което е направено предложение
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание на основание чл.78 от НК. На 4.11.2019 година е образувано
наказателното производство. Проведено е едно съдебно заседание на
17.12.2019 година –отложено за събиране на доказателства. Проведени са
общо пет съдебни заседания , като в последното – на 29.07.2020 година
производството е прекратено и делото върнато на РП Козлодуй, която е пък е
прекратила с постановление от 10.08.2020г производството , поради липса
на престъпление.
Или – цялото наказателно производство е продължило 10 месеца. В хода
на досъдебното производство ищецът е разпитан като обвиняем и е взета
мярка за неотклонение „подписка“.
Като съобрази всички тези обстоятелства , съдът намира ,че
справедливото обезщетение възлиза на 700 лева и в такъв размер иска следва
да бъде уважен.
За да определи този размер , съдът съобрази ,че е налице нарушение от
страна на ищеца, има трайно поведение на несъобразяване със закона,
9
наказателното производство е продължило само 10 месеца, като през този
период няма интензивни действия по разследване или такива , ограничаващи
правата на ищеца.
Като е уважил иска в размер на 2000 лева , първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение над размера от 700 лева , тъй като
определеното от него обезщетение е несправедливо по смисъла на чл.52 от
ЗЗД.В тази част решението следва да бъде отменено и иска – отхвърлен.
С оглед изхода на спора , разноски в полза на ищеца не се дължат.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№
502 по описа на РС Велинград за 2022 година,с което е осъдена
Прокуратурата на Република България , седалище и адрес на управление гр.
София, бул.”Витоша” № 2, да заплати на В. В. Д.,ЕГН **********, с настоящ
адрес: град Велинград, ул. „Пучини” №8, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
сумата от 2 000 лева/ две хиляди лева/- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, стрес и несигурност,
породени от страх и тревожно очакване на вероятно осъждане, в резултат на
незаконно повдигнато обвинение по ДП 1107/2019г., по описа на РП -Враца,
Териториално отделение Козлодуй, за извършване на престъпление по
чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК, ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от 07.06.2022г. до окончателното плащане, над размера от 700 до
2000 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска над размера от 700 до 2000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10