О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е №538
гр.Кюстендил,
22.07.2020г.
Окръжен
съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и втори юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Евгения Стамова
Членове:
Веселина Джонева
мл.с.Калин
Василев
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.гр.д.№229/2020г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Двадесет и първа „Обжалване на
определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Делото е
образувано по частната жалба на „***“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.**, представлявано от В. С. – гл.изп.директор и Д. Н.– изп.директор, чрез пълномощника
гл.ю.к.Г. К., против разпореждане №902 от 25.02.2020г.,
постановено от Районен съд-Кюстендил по ч.гр.д.№428/2020г. по описа на същия
съд, с което е отхвърлено изцяло депозираното от „***“ ЕАД заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК срещу Б.А. М., с ЕГН **********, с адрес ***.
В частната
жалба се прави искане за отмяна на разпореждането, с твърдения, че същото е
необосновано и неправилно. Излагат се аргументи, че към
заявлението е представено извлечение от счетоводните книги на банката, което е
редовно от външна страна и удостоверява задълженията на М. за главница,
договорни лихви и обезщетение за забава, като извлечението притежавало
минималното изискуемо се от чл.60 ал.2 от ЗКИ съдържание, с което се явявали
изпълнени изискванията на чл.417 и чл.418 ал.1 и ал.2 от ГПК за да бъде
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на заявителя.
Релевират се доводи относно същността на заповедното производство, имащо за цел
чрез бърза и опростена процедура да се провери дали дадено вземане е спорно или
не. Изразява се несъгласие със застъпеното от КнРС разбиране за нарушаване на
чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК.
Оспорва се извода на заповедния съд за липса на методика при
формиране на лихвения процент. Сочи, че в сключения между „***“ ЕАД, като
кредитор и Б.
А. М., в
качеството на кредитополучател Договор за кредит за текущо потребление,
страните са уговорили кредитът да се олихвява с променлив лихвен процент.
Твърди, че към датата на сключване на договора лихвеният процент по кредита е
бил 6.60 % годишно или 0.02 % на ден, формиран от стойността на референтен
лихвен процент в размер на 0.220% и фиксирана надбавка в размер на 6.380 %.
Сочи, че в Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, представляващи неразделна част
от договора, са подробно разяснени редът и начинът за олихвяване. Според чл.7.1
от ОУ, референтният лихвен процент представлява лихвен бенчмарк или индекс
и/или индикатор, публикуван официално на интернет страницата на БНБ, или
комбинация от такива индекси и/или индикатори, а променливият лихвен процент,
зависещ от референтния лихвен процент, се променя от банката два пъти годишно,
на 15 януари и на 15 юли. Изтъква, че съгласно чл.7.2.3.1 от Общите условия в
случай, че използваните от кредитора при определянето на референтен лихвен процент
лихвен банчмарк или индекс и/или индикатор, се променят съществено или вече не
се използват, банката определя нов референтен лихвен процент, като използва:
друг подходящ лихвен бенчмарк или индекс и/или индикатор, публикувани официално
на интернет страницата на БНБ, или комбинация от такива индекси и/или
индикатори, представляващи статистическа информация, отнасяща се до банковата
система на местния пазар, а съгласно чл.7.2.3.4, новият референтен лихвен
процент се съобразява с клиентския сегмент, за който той се използва, и
отразява особеностите на местния финансов пазар, като в случай на промяна в
стойностите на референтния лихвен процент, според чл.7.3.3 от ОУ, кредиторът
определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя актуализиран
погасителен план на кредитополучателя. В
частната жалба се сочи още, съгласно изискванията на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК по
всеки договор за кредит банката посочва годишния процент на разходите /ГПР/ и
размера на приложимия лихвен процент по кредита, изчислен на ден. Сочи, че
такъв е посочен в чл.9 от договора, а в чл.9.1. от ОУ се съдържа информация,
свързана с размера му и с включените в него компоненти.относно компонентите за
формирането му. Обобщава, че общата дължима сума, посочена в договора, включва
сумата от предоставения кредит под формата на лимит по кредитната карта и
разходите по чл.51, ал.1 от ОУ. Обосновава се дължимост на лихва за забава;
поддържа се наличие на представки за настъпване на предсрочна изискуемост на
цялото задължение по договора, като се твърди,ч е до длъжника е било отправено
и същият е получил изричното волеизявление на банката в този смисъл. Обосновава
се и дължимостта на такса в размер на 120.00 лева, представляваща разходи във
връзка с изискуемостта. Претендират се разноски, включително и за въззивното
производство.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Частната
жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и
срещу подлежаш на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 във
вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Преценена по
същество жалбата се явява основателна. Съображенията за формирания извод се
заключват в следното:
РС-Кюстендил
е бил сезиран със заявление по чл.417 от ГПК, подадено от „***“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение и на изпълнителен лист срещу Б. А.М., с ЕГН **********, с адрес ***, за следните суми:
9 739.99 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
24.02.2020г. до изплащане на вземането; 972.59 лева – договорна възнаградителна
лихва за периода от 07.04.2019г. до датата на настъпване на изискуемостта - 04.02.2020г.; 27.94 лева – обезщетение за забава за периода
от 07.04.2019г. до датата на настъпване на изискуемостта - 04.02.2020г.; 51.40 лева – обезщетение за
забава след датата на настъпване на изискуемостта – от 05.02.2020г. до
23.02.2020г., както и 120.00 лева – дължими такси – разноски по изискуемостта,
всички суми, дължими по договор за кредит за текущо потребление от
08.11.2018г., вземанията по който са били обявени за предсрочно изискуеми.
Заявителят е
пояснил, че съгласно договора за кредит, кредиторът се е задължил и е предоставил на заемателя паричен заем в размер на 10 000.00 лева срещу задължението за
връщане на тази сума, ведно с договорна лихва с променлив лихвен процент от
6.60 % годишно, с описание на начина на формирането му, разсрочео на 120
месечни вноски, като вземането е било обявено за предсрочно изискуемо на
05.02.2020г., след като Мицов не е погасил 11 броя погасителни вноски, с
посочени падежи и размери, за което е бил надлежно уведомен на 04.02.2020г. с
покана-уведомление, връчена чрез ЧСИ.
Към
заявлението са били приложени извлечение от счетоводните книги на банката,
договора за кредит за текущо потребление от 08.11.2018г., договор за залог
върху вземания, общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление,
погасителен план, такси по кредити за текущо потребление, покана-уведомлнение и
други.
С обжалваното
разпореждане Районен съд – Кюстендил е отхвърлил изцяло така подаденото
заявление, позовавайки се на констатация за наличие на вероятна неравноправност
и нищожност на клаузи от договора за паричен заем, поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК, доколкото в
договора за потребителски кредит били посочени само абсолютни стойности на
лихвения процент по заема, ри липса на ясно разписана методика на формиране на
годишното оскъпяване.
Настоящата
инстанция намира постановения от РС-Кюстендил съдебен акт, за валиден и
допустим такъв.
Извършвайки
преценка относно правилността на разпореждането, ОС-Кюстендил счита същото за
частично неправилно, а разглежданата жалба за частично основателна, поради
следното:
В заповедното
производство съдът извърша преценка дали е налице редовен от външна страна
документ по смисъла на чл.417 от ГПК, който да удостоверява ликвидно и
изискуемо вземане. Отделно от тази преценка, съгласно чл.411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането, в
неговата цялост или част, не противоречи на закона и добрите нрави, съответно
дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, или е налице обоснована вероятност за това. Следователно, в
заповедното производство съдът осигурява реализация само на правнозащитими
права. За неравноправни клаузи, като такива противоречащи на закона, съдът
следи служебно и в заповедното производство в изпълнение на правомощията си по
чл.411 ал.2 т.3 от ГПК.
В изпълнение
на коментираните правомощия и след запознаване с депозираното заявление, ведно
с доказателствата към него съдът намира, че представеното извлечение от
счетоводни книги на банката е редовно от външна страна и удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане срещу длъжника по отношение на главницата, договорната и
мораторната лихва, но не и досежно таксата разходи по изискуем кредит.
В случая, в
подаденото заявление по чл.417 от ГПК в т. 9 е посочен видът и размерът на
всяко от претендираните парични вземания като главница и законна лихва, а
изложените в т.12 обстоятелства обосновават възникнали правоотношения по
Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 08.11.2018г., на основание
на които се претендират посочените в заявлението вземания. Изложените в т.9 и
т.12 от заявлението твърдения съдържат надлежно конкретизиране по основание и
размер на всяко от претендираните вземания и дават основание да се приеме, че
същите са индивидуализирани и не следва да се изисква от заявителя посочването
на допълнителни данни. От външна страна е налице формална редовност на
заявлението, което е процесуална предпоставка за издаване на заповед по чл.417
от ГПК за заявените вземания.
При
посочените в заявлението обстоятелства, на които заявителя основава вземането
си за главница и законна лихва необосновано районният съд е приел, че
претенцията за част от сумите следва да се отхвърли поради вероятна
неравноправност на договора, поради неспазване на императивните изисквания на
чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК, тъй като кредиторът се е задоволил, според съда,
единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема,
без да разпише ясна методика, по която се формира годишното оскъпяване.
Съгласно
чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако
при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. Клаузите по
сключените договори не са индивидуално уговорени, когато те са предварително
изготвени от доставчика, поради което потребителят не е имал възможност да
влияе върху тяхното съдържание /арг. чл.146 ал.2 от ЗЗП/. Следващото условие,
предписано от закона - клаузите да са уговорени във вреда на потребителя, е
налице, когато са накърнени уредените в закона права и законни интереси на
потребителя /арг. чл.20 от ЗПК/.
За да се
явява оспорената клауза неравноправна, на следващо място, същата не трябва да
отговаря на изискванията за добросъвестност. Добросъвестността по принцип се
свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване
на търговските практики, произтичащи от закона, обичая и морала, установен в
даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретни
етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на
членовете на общността. Добросъвестността като изискване за поведение от
търговеца по смисъла на чл.143 от ЗЗП е пряко свързано с пояснението, че
недобросъвестността следва да бъде разгледана с оглед правните й последици -
постигане на значително неравновесие между правата на търговеца и на
потребителя. /така Решение №165/02.12.2016г. по т.д.№1777/2015г. на ВКС, I
т.о./. Тази несъразмерност е значителна, когато е налице съществено
несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до
тяхната нееквивалентност, както и в несъответствие във възможността им да
упражнят своите права за защита по договора.
От тези
законови изисквания се извежда и задължението при уговаряне на конкретни
условия, свързани с едностранно присвоени права, независимо дали в общите
условия или в подписания бланков договор за кредит, да са осигурени ясни и
разбираеми за обикновения потребител условия, с оглед които същият информирано
да поеме задълженията си.
С чл.58 ал.1
т.2 от ЗКИ е въведено изискване условията на банката да уреждат метода за
изчисляване на лихвата, както и условията, при които същата може да се промени
до пълното погасяване на задължението по договора за кредит. Следователно
задължение на банката - кредитодател, е в условията, които предоставя на
потребителя- кредитополучател, да се съдържат кумулативно два елемента -
методика за изчисляване на съответната лихва и предпоставките за нейната
промяна през времетраене на договора. Методиката за изчисляване на съответния
лихвен процент трябва да съдържа ясно и конкретно изчислителна процедура, която
посочва вида, количествените изражения и индикатори, които водят до изменение
на лихвения процент. Поради това и предвид характера на договора за банков
кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато съгласие между
съконтрагентите за формиране възнаграждението на кредитодателя, т.е. относно
конкретна формула за определяне възнаградителната лихва - съществен елемент от
съдържанието на този вид банков кредит. Следователно методиката за изчисляване на
лихвата също се явява елемент от договора за кредит /така Решение
№95/13.09.2016г. по т.д.№240/2015г. по описа на ВКС, 2 т.о.; Решение
№15/18.04.2018г. по т.д.№2439/2016г. по описа на ВКС; 1 т.о./.
Досежно
промяната на лихвата по договора за кредит в разпоредбата на чл.143 ал.1 т.10
от ЗЗП е предвидено, че е неравноправна клаузата, която позволява на търговеца
или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание. Съобразно нормата на чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП,
чл.143 ал.1 т.10 от ЗЗП не се прилага при сделки с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца и доставчика.
Константна е практиката на ВКС, че основният критерий за неприложимост на
изключението по чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП е изменението на цената да се дължи на
външни причини, които не зависят от волята на търговеца или доставчика на
финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или
държавния регулатор. Само в такава хипотеза търговецът не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по
чл.143 ал.1 от ЗЗП, тъй като увеличаването на престацията, макар и едностранно,
не зависи от неговата воля.
За да се
прецени дали конкретните договорни клаузи отговарят на общия принцип за
добросъвестност на търговеца, те трябва да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил конкретна
информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да променя
цената. Това задължение е вменено на банката - търговец по силата на
разпоредбата на чл.147 от ЗЗП. Ако промяната на лихвения процент бъде извършена
при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на договора
ясни правила, както и когато методиката за изменение на лихвения процент на
банката е разписано във вътрешни правила, които не са част от договора за
кредит, тя не отговаря на изискването за добросъвествност.
В настоящия
случай, по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 08.11.2018г., „***“
ЕАД е предоставила на Б. А. М. кредит в размер на 10 000
лева, с разсрочено връщане за срок от 120 месеца. Уговорено е, че кредит се
олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора
е 6.60 % годишно или 0.02 % на ден. Посочено е, че лихвеният процент се формира
от стойността на референтен лихвен процент, представлява индикатор „среден
лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над
1 ден до 2 години“ 0.220 %, който при отрицателна стойност се приема със
стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6.380 % и ГПР по
кредита 7.74 %. В договора е посочено, че стойностите на индикатора „среден
лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над
1 ден до 2 години“ се публикуват на интернет страницата на БНБ. Съгласно
договора, лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен
процент при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление.
Според
настоящия съдебен състав, от приложените към заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК документи, в това число договора от 08.11.2018г.
и Общите условия, се установява наличието на разписана конкретна изчислителна
процедура, въз основа на която се формира лихвеният процент по договора за
кредит, което налага извод, че в договора е посочена методика за изчисляване на
лихвения процент, в съответствие с визираното по-горе законово изискване.
Процесният договор съдържа информация за лихвения процент по кредита, условията
за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент. Не е налице нарушение на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК.
Съдът счита,
че не е допуснато и нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, съгласно който в
договора за кредит следва да се съдържа информация относно годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. В процесния договор за кредит е посочен
като стойност ГПР, а в Общите условия се съдържа информация, свързана с размера
му и включените в него компоненти. В погасителния план са посочени
допусканията, взети предвид при изчисляването му.
При данните,
посочени от заявителя и съгласно правомощията на съда по чл.417 от ГПК при
дадените указания в т.2б от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, предвид фазата, на която се намира производството - развиващо се като
формално и едностранно на този етап, без предоставена на страните възможност за
становище, не може да се обоснове извода, че посочените от заявителя
обстоятелства относно претенциите за главница, законна и мораторна лихва, сочат
на вероятна неравноправност на договорните клаузи, на основание на които се
претендират. На длъжника е предоставена законовата възможност да защити
интересите си, като подаде пред заповедния съд възражение и в исково
производство съдът вече ще разполага с възможността да преценява точно и
подробно клаузите от договорите, включително да се произнесе и по тяхната
нищожност, но след като е уведомил страните за това.
Не така стои
въпросът с претенцията за сумата в размер на 120 лева, представляваща такса
разходи по изискуем кредит. Наведените твърдения в заявлението обуславят
извода, че претенцията за сумата от 120.00 лева има характер на компенсаторна
неустойка, тъй като уговарянето й предварително в договора, препращащ към
тарифата и в определен размер, отново по тарифата цели да обезпечи изпълнението
в срок на задължението за връщане на заемната сума и да обезщети разходите за
извънсъдебно събиране на вземанията. Наименоването на това задължение от
заявителя като такса, вместо неустойка, съставлява опит да се представи на
кредитополучателите, същата като възнаграждение за извършването на допълнителни
услуги, които съгласно чл.10а ал.1 от Закона за потребителския кредит са
разрешени. Дейността обаче по събирането на просрочено задължение не съставлява
предоставяне от страна на кредитора на допълнителна услуга, за която
потребителят да дължи възнаграждение. По същество така начислената неустойка е
в пълно противоречие с ограничението в чл.33 от ЗПК, тъй като предвижда различен
вид обезщетяване на вредите от неизпълнение на главното задължение от
разрешения от закона. С оглед изложеното и това, че нищожните клаузи не
пораждат задължение за плащане по тях, съдът намира, че заявлението по чл. 417
от ГПК в тази част се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне, като
първоинстанционния акт следва да бъде потвърден в тази част.
Относно
разноските:
Заявителят е
претендирал и сторените деловодни разноски — 218.24 лева за държавна такса и
150.00 лева юрисконсутско възнаграждение, съгласно чл.78 ал.8 от ГПК. Съдът
счита, че на дружеството-заявител не се следва присъждане на възнаграждение по
чл.78 ал.8 от ГПК в размер на 150.00 лева, като с оглед фактическата и правна
сложност на делото дължимото възнаграждение следва да възлиза на сумата от
100.00 лева. Претендираните от заявителя разноски следва да бъдат присъдени
съобразно с уважената част от заявлението за издаване на заповед за изпълнение
или за сумата от 215.84 лева за държавна такса от общо заплатения размер от
218.24 лева и за сумата от 98.90 лева - юрисконсултско възнаграждение от общо
определения размер на последното от 100 лева.
За
въззивната инстанция на дружеството се следват разноски, съобразно уважената
част от жалбата, а именно: 107.92 лева за държавна такса и 50.00 лева за
възнаграждение за юрисконсулт, определени на основание чл.78 ал.8 от ГПК, във
вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.25а ал.2 от Наредба за
заплащане на правна помощ.
Воден от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане №902 от 25.02.2020г., постановено от
Районен съд-Кюстендил по ч.гр.д.№428/2020г. по описа на същия съд, в частта, в която е оставено без
уважение искането на „***“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника Б. А. М., ЕГН **********, от с.**, за парично вземане в размер на 9 739.99 лева –
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.02.2020г. до
изплащане на вземането; 972.59 лева – договорна възнаградителна лихва за
периода от 07.04.2019г. до датата на настъпване на изискуемостта - 04.02.2020г.; 27.94 лева – обезщетение за забава за периода
от 07.04.2019г. до датата на настъпване на изискуемостта - 04.02.2020г.; 51.40 лева – обезщетение за
забава след датата на настъпване на изискуемостта – от 05.02.2020г. до
23.02.2020г., както и за сторените по делото разноски за държавна такса до
размер на 215.84 лева и за юрисконсултско възнаграждение до размер на 98.90
лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на „***“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.**, срещу длъжника Б. А. М., ЕГН ********** от с.**, за следните суми: 9 739.99 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 24.02.2020г. до изплащане на вземането; 972.59 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от
07.04.2019г. до датата на настъпване на изискуемостта - 04.02.2020г.; 27.94
лева – обезщетение за забава за периода от 07.04.2019г. до датата на
настъпване на изискуемостта -
04.02.2020г.; 51.40 лева –
обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта – от
05.02.2020г. до 23.02.2020г., дължими по договор за кредит за текущо
потребление от 08.11.2018г., вземанията по който са били обявени за предсрочно
изискуеми, както и за сторените по делото разноски за държавна такса в размер
на 215.84 лева и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 98.90 лева.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №902 от 25.02.2020г., постановено от
Районен съд-Кюстендил по ч.гр.д.№428/2020г. по описа на същия съд, в останалите
обжалвани части.
ОСЪЖДА Б. А. М., ЕГН ********** от с.** да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК *********, разноски за
въззивната инстанция, както следва: 107.92
лева за държавна такса и 50.00 лева
за възнаграждение за юрисконсулт.
ВРЪЩА делото на КнРС за издаване на заповед по чл.417 от ГПК, съобразно дадените указания.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.